№ 492/16.6.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на деветнадесети май, две хиляди двадесет и първа година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ |
|
При секретар |
Антоанета Метанова |
и с участието |
|
на прокурора |
Албена Кузманова |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по к.н.а.х. дело № 428 по описа на съда за 2021 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационна жалба на „Мозайки“
ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Белово, обл.
Пазарджик, ул. „Васил Левски“ № 7, представлявано от управителя С. С., подадена
чрез адв. М.,***, против Решение № 260002/09.03.2021 г., постановено по н.а.х.
дело № 223/2020 г. по описа на Районен съд гр. Пещера.
С обжалваното решение е потвърдено
Наказателно постановление № 13-002377 от 19.12.2020 г. на директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което, за нарушение по чл. 415,
ал. 1 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ, му
е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева, за
извършено административно нарушение по чл. 106, ал. 1 от Наредба № 7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно заседание касаторът, „Мозайки“ ООД, редовно призован, не се явява. По
делото е постъпило писмено становище с вх. № 4551/17.05.2021 г. от адв. М., пълномощник
на касатора. Моли за отмяна на
първоинстанционното решение и потвърденото с него НП. Претендира и разноски.
Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по
Труда“ гр. Пазарджик, редовно призован, не
изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пазарджик счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно,
поради което моли да бъде оставено в сила.
Административен съд – Пазарджик, като взе предвид
доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото
е валидно, допустимо и постановено
в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката
на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства районният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Безспорно се установява, че след извършена проверка на
04.06.2020 г. и на 09.06.2020 г. от представители на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Пазарджик по реда на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, е съставен Протокол
№ ПР2014116 от 30.06.2020 г. с предписание: „Да се почиства редовно
пространството около опъвателен вал на ТСИ от формираните вторични източници на
замърсяване на работната среда, вследствие обработка на скали, съгласно
разпоредбите на чл. 106, ал. 1 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работно оборудване“. При повторна проверка бил съставен Акт №
13-002377 от 29.09.2020 г. за неизпълнение на посоченото предписание. Съгласно
чл. 415, ал. 1 от КТ, който не изпълни задължително предписание на контролен
орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лева. Субект на нарушението е
всяко лице – носител на задължението, възложено с предписанието. Задължителното предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е принудителна
административна мярка, неизпълнението на предписанието, установено при
последваща проверка, е правно-релевантният факт, пораждащ отговорността по чл.
415, ал. 1 от КТ. Тогава проверяващият орган е установил, че даденото
задължително предписание не е изпълнено. Касаторът, като работодател, е адресат
на предписанието и затова при негово неизпълнение е субект на нарушението. От
събраните доказателства по делото са доводите на първоинстанционния съд, въз основа на които е обосновал извод за
липса на основания за приложение на привилегирования състав на чл. 415в, ал. 1
от КТ, съобразно чл. 415в от КТ, имат два основни признака:
Нарушението да е отстранено веднага след установяването
му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и
служители. В случая от двете проверки извършени от органите не е било
отстранено нарушението, като задължително предписание с Протокол № ПР2014116/30.06.2020
г. по реда на чл. 404, ал. 1, т. 1.
При така
установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за безспорно
установено и доказано извършеното от жалбоподателя административно нарушение,
като е счел, че правната квалификация на нарушението правилно е определена от
наказващия орган.
Нарушението е безспорно
установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В мотивите на
постановеното решение районният съд е обсъдил подробно и задълбочено
представените писмени доказателства, както и е отговорил на всеки един от
повдигнатите с жалбата въпроси, като правилно е приел, че изложените факти по
никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя, относно предявеното му
административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите
основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение,
нарушител и вина.
С оглед на горните мотиви, съдът намира за неоснователни направените възражения в касационната жалба за незаконосъобразност на поставеното решение.При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд гр. Пещера следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна – без уважение.
По делото не е направено искане от ответната страна за присъждане на
направени разноски пред касационната инстанция, а и такива реално не са
направени, поради което съдът не следва да се произнася в частта за разноските.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК,
Административен съд – Пазарджик,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА. Решение № 260002/09.03.2021 г., постановено по н.а.х. дело №
223/2020 г. по описа на Районен съд гр. Пещера.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)
2. (П)