№ 64
гр. Бургас, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Т. Канакиева
Членове:Даниел Н. Марков
Яница С. Събева Ченалова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
в присъствието на прокурора К. Ил. С.
като разгледа докладваното от Яница С. Събева Ченалова Наказателно дело
за възобновяване № 20242000600098 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.420, ал.2, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Образувано е по искане от осъденото лице Л. Г. Ф. чрез упълномощен
защитник адв. А. Ж. – САК, за възобновяване на наказателното производство
по ВНОХД № 1019/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на
материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание.
Изложени са доводи за нарушено право на защита на подсъдимия чрез
ограничаване възможността за участие на договорния му защитник и
незаконосъобразно назначаване на служебен защитник. Настоява се
присъдата да е постановена от незаконен състав, поради замяната на един
съдебен заседател с друг по време на съдебния процес, без делото да започне
отначало. Двете редовни инстанции не са изложили надлежни мотиви,
изготвените за съдебните заседания протоколи не удостоверяват всички
действия на съдебните състави, съобразно чл.311, ал.1, т.7 от НПК.
Първоинстанционният съд съществено е нарушил процесуалните правила по
чл.348, ал.1, т.2 от НПК вр. ал.3 т. 2 от НПК. Оттеглянето на съда за
съвещание и постановяване на съдебен акт и неговото обявяване в зала е
следвало да се впишат в съдебния протокол, както обявяването на присъдата
и разясненията на председателя на състава относно реда и срока на
обжалването й. Не е посочено кои лица са присъствали при обявяване на
присъдата. Настоява се за допуснати нарушения по чл.335, ал.2 от НПК вр.
чл.348, ал.3 от НПК. Твърдят се неизпълнени задължения на съдилищата по
чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК, не е извършен задълбочен и пълноценен анализ
на доказателствата, а присъдата и решението са постановени по незаконно
1
приобщени свидетелски показания при недоказано съществуване на лицата,
описани като афганистанци, допуснати са нарушения в протоколите за разпит
на свидетели пред съдия. Съдебният процес е недопустим, несправедлив и
пристрастен, представлява злоупотреба с права и превратно упражняване на
власт от съда и прокуратурата, проведен е в нарушение на международни
конвенции за защита правата на човека и конвенция за правата на хората с
увреждания, тъй като не е присъствал психиатър в съдебните заседания, който
да удостовери годността на подсъдимия да разбира смисъла и значението на
извършващото се и да ръководи постъпките си. В нарушение на закона са
заличени вещи лица, което е ограничило правото на защита на подсъдимия
пред първоинстанционния съд. Наложеното наказание е явно несправедливо,
несъответно на здравословното състояние на дееца, смекчаващите
отговорността обстоятелства и целите по чл.36 от НК. Иска се възобновяване
на наказателното производство, отмяна на въззивното съдебно решение и
присъдата на първоинстанционния съд и оправдаване на подсъдимия или
връщане на делото за ново разглеждане.
Пред настоящия съд искането се поддържа от упълномощения
защитник и осъдения по изложените съображения за допуснати съществени
нарушения на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Акцент е поставен върху неучастието
на договорния защитник и лишаването му от възможност да изготви въззивна
жалба. Защитникът заявява претенция за възобновяване на делото, отмяна на
присъдата и оправдаване на подсъдимия или за изменението й с намаляване
наказанието на осъденото лице.
Представителят на Апелативна прокуратура – Бургас изразява
становище за неоснователност на искането за възобновяване. Не са налице
пропуски в доказателствената дейност на двете съдебни инстанции, които да
сочат на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК и да са основание
за възобновяване на производството по делото. Не се установяват допуснати
съществени процесуални нарушения при събирането, проверката и анализа на
доказателствените източници. Двете редовни инстанции са извършили
самостоятелен, обстоятелствен, всестранен и прецизен анализ на
доказателствената маса, поотделно и в съвкупност. Възражението за
нарушено право на защита на осъденото лице Л. Ф. подробно е обсъдено във
въззивното решение. Назначаването на служебен защитник се е наложило
поради продължителното отсъствие на адв. Ж. и отказите му да се явява в
съдебни заседания по делото, което е довело до отлагането им. Правата на
осъденото лице Ф. не са нарушени, като и първата, и втората инстанции са
изпълнили задълженията си за осигуряване на пълна защита на подсъдимото
лице. Не могат да се направят изводи и за неправилно приложение на
материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като липсват
пороци при формиране на вътрешното убеждение на първоинстанционния
съд и въззивния съд по фактите и спрямо установеното от фактическа страна
по правната квалификация. Всички признаци от състава на престъплението са
налице. Несъстоятелна е тезата на защитата, че Л. Ф. не е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, тъй
като е психично болен. И двете инстанции обстойно са изложили аргументи
за психичната годност на Ф., основани на назначени експертизи,
удостоверили вменяемостта на Ф. към момента на извършване на
2
инкриминираното деяние и впоследствие, както и способността му да участва
в наказателното производство и да изтърпява наказание. Актовете и на двете
съдебни инстанции са правилни и законосъобразни. Така отмереният размер
на наказанието „лишаване от свобода“ се явява справедлив и адекватен на
извършеното от осъдения и в пълна степен съответства за постигане на
целите, залегнали в чл. 36 от НК. Не са налице основания за възобновяване
на наказателното дело и отмяна на влязлата в сила присъда с удовлетворяване
на заявените искания, поради което се иска същите следва да бъдат оставени
без уважение.
Осъденият в последната си дума моли за възобновяване на
наказателното производство и за намаляване размера на наложеното
наказание.
Апелативният съд провери доказателствата по делото, съобрази
становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си
намери следното:
Искането за възобновяване на наказателното производство е
процесуално допустимо. Заявените оплаквания на осъденото лице се свеждат
до допуснати съществени нарушения в процесуалната дейност на редовните
инстанции при разглеждане на делото, приобщаването и анализа на събраните
доказателства, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на
наложеното наказание - основания за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 вр.
чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК. Искането е направено в срока по чл.421,
ал.3 от НПК.
Разгледано по същество, на посочените основания и в контекста на
очертаната аргументация, искането на осъденото лице е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Съображенията за това са следните:
С присъда № 128/06.07.2023 г., постановена по НОХД № 2886/2022 г.
Районен съд - Бургас е признал Л. Г. Ф. за виновен в извършване на
престъпление по чл. 281, ал. 2, т.1 предл.1, т.5, вр. ал. 1 от НК, за което му е
наложил при условията на чл.54 от НК наказание една година и шест месеца
лишаване от свобода при първоначален общ режим и глоба в размер на 5000
лв. На основание чл.59, ал.1 от НК съдът е приспаднал от наложеното
наказание времето, през което подсъдимият е бил задържан по НПК, ЗМВР
или друг закон, свързано с престъплението, за което е осъден.
Със същата присъда на основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в
изпълнение наказанието четири месеца лишаване от свобода, наложено на Л.
Г. Ф. по НОХД № 8520/2019 г. по описа на РС – София, което да изтърпи при
първоначален общ режим. На основание чл.59, ал.1 от НК съдът е приспаднал
от наложеното наказание времето, през което подсъдимият е бил задържан по
НПК, ЗМВР или друг закон, във връзка с престъплението по НОХД №
8520/2019 г. по описа на РС - София, за което е осъден.
Присъдата е била проверена по въззивен ред по повод подадена
въззивна жалба от защитник на осъдения и с решение № 259/16.10.2023 г.
постановено по ВНОХД № 1019/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас е
потвърдена.
Наведените от осъдения и неговия защитник основания за
възобновяване на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348,
3
ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК не се подкрепят от данните по делото.
На първо място следва да бъдат обсъдени твърденията за допуснати
съществени процесуални нарушения, тъй като евентуалното констатиране на
основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК дерогира необходимостта от
разглеждане на доводите, касаещи основанията по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от
НПК. След систематизиране на възраженията за допуснати съществени
процесуални нарушения, ведно с подкрепящата ги аргументация, наведени в
искането и съдебните прения, настоящата инстанция констатира
неоснователност на всяко от тях.
Делото не е разгледано от незаконен съдебен състав в първата
инстанция. Не е нарушен принципът по чл.258 от НПК. С протоколи за избор
на съдебни заседатели от 15.08.2022 г. за участие по делото в качеството на
такива са избрани Е. П. и П. П.. Същите са взели участие заедно с докладчика
и председател на състава съдия М. М. в открито съдебно заседание на
04.10.2022 г., когато не е даден ход на делото поради неявяване на
подсъдимия Ф., редовно призован. Съдебното заседание е отложено за
08.11.2022 г. Въз основа на докладна записка от 24.10.2022 г. и приложена
молба от Е. П. за освобождаването й от длъжност като съдебен заседател,
съдията-докладчик е разпоредил определяне на случаен принцип на друг
съдебен заседател. С протокол от 31.10.2022 г. за такъв е определена Г. П..
Съдебен състав с председател съдия М. М. и съдебни заседатели П. П. и Г. П.
е разгледал делото в първата инстанция от откритото съдебно заседание на
08.11.2022 г. до произнасянето на присъдата по делото. Отсъствието по
здравословни причини на съдебен заседател Г. П. в насроченото на 17.01.2023
г. открито съдебно заседание е довело до отлагане на това заседание за
27.01.2023 г. В горния смисъл не се установява нарушение на принципа за
неизменност на състава и оплакването за незаконен състав не се подкрепя от
фактите по делото. Делото е разгледано от един и същ съдебен състав от
разпоредителното заседание до произнасянето на присъдата в първата
съдебна инстанция. Същевременно няма други оплаквания и данни, от които
са се направи извод за нарушаване от състава на съда на изискването за
обективна и субективна безпристрастност при решаване на делото.
Неоснователно е възражението срещу изготвените по делото съдебни
протоколи, в частност твърдението за отсъствие на реквизитите по чл.311,
ал.1, т.7 от НПК. Видно от стр.21 на съдебния протокол от 06.07.2023 г. /л.199
в т.2 от НОХД № 2886/2022 г. на РС Бургас/ изрично е отразено оттеглянето
на съда на тайно съвещание за постановяване на присъда, която е съобщено,
че ще бъде обявена публично в 16:00 ч. Съдебният протокол съдържа и
отразяване за публичното обявяване на присъдата в 16:00 ч. в присъствието
на страните, както и разяснение за възможността да бъде обжалвана и
протестирана пред Окръжен съд – Бургас в 15-дневен срок от датата на
обявяването й. Поименното посочване на страните участвали в съдебното
заседание е на страница първа от същия протокол и не е необходимо
преповтарянето им в други части от протокола, освен при настъпили
промени. Не се установяват нарушения и в съдебните протоколи за
проведеното въззивно производство. Изготвянето на протоколите при
спазване изискванията на чл.311, ал.1 от НПК опровергава довода за
съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3,
4
т.2 предл.2 от НПК. Не е налице и твърдяното нарушение по чл.335, ал.2 от
НПК вр. чл.348, ал.3 от НПК.
Не отговарят на данните по делото твърденията на защитата на
осъдения, че съдът при разглеждане на делото е пренебрегнал договорната му
защита, като е назначил служебен защитник. Вярно е точно обратното. Съдът
е охранил в пълна степен правото на избор на защитник, както е обезпечил
справедливостта на производството и приключването му в разумен срок. Този
извод се извежда въз основа на следната фактология:
В досъдебното производство Ф. е упълномощил защитник – адв. К. К.
от БАК, който е участвал при предявяване на разследването /л.142-143 от
ДП/. Същият упълномощен защитник е бил призован и е участвал в открити
съдебни заседания пред първата съдебна инстанция на 04.10.2022 г. и
08.11.2022 г., в които подсъдимият не се явил, редовно призован. Съдебното
заседание на 08.11.2022 г. е приключило в 13:50 ч. с изменение на мярката за
неотклонение на подсъдимия в „Задържане под стража“.
С писмо вх. № 41065/08.11.2022 г. в 15:16 ч. по електронен път в РС -
Бургас е постъпило заявление от 08.11.2022 г. от Л. Г. Ф. за отказ от защитата
на адв. К. К. от БАК и копие от договор за правна защита и съдействие и
упълномощаване на адв. А. Н. Ж. – САК като защитник на подсъдимия, с
вписана дата в договора и пълномощното 07.11.2022 г. /л.43-45 в т.1 от НОХД
№ 2886/2022 г. на РС – Бургас/. С разпореждане от 08.11.2022 г. съдията-
докладчик е разпоредил уведомяване на новоупълномощения защитник на
подсъдимия за проведеното съдебно заседание от същата дата, за
изменението на взетата мярка за неотклонение по отношение на Ф., както и за
възможността определението на съда да бъде обжалвано в 7-дневен срок по
реда на глава 22 от НПК. Подс. Ф. чрез адв. А. Ж. е подал частна жалба
срещу определението за изменение на мярката за неотклонение, входирана на
14.11.2022 г. в РС Бургас, оставена без уважение от въззивния съд с
определение № 1124/18.11.2022 г. по ВЧНД № 1391/2022 г. по описа Окръжен
съд – Бургас.
За насрочените съдебни заседания пред Районен съд - Бургас на
08.12.2022 г., 20.12.2022 г., 17.01.2023 г., 27.01.2023 г., 10.03.2023 г.,
13.04.2023 г. и 06.06.2023 г. упълномощеният защитник адв. Ж. е редовно
призован и е взел участие. В съдебно заседание на 13.04.2023 г. в 13:00ч.,
поради отсъствие на адв. Ж. на поименното повикване на призованите лица,
двукратно съдът е дал почивка, за да изчака пристигането му, дал е ход на
делото едва след явяването на защитника в 14:00 ч., след което по негова
молба е прекъснал отново съдебното заседание за 10 минути за осигуряване
възможност за разговор между защитника и подсъдимия. В с.з. на 06.06.2023
г. адв. Ж. се е явил в съдебно заседание от 9:30 ч. и е участвал, докато
съдебното заседание се е провеждало в сградата на РС – Бургас. При
предявяване на вещественото доказателство – МПС, насрочено на 06.06.2023
г. в 11:50 ч. в база на ГПУ Бургас, местността „Ченгене скеле“, адв. Ж. не се е
явил. В отразен в съдебния протокол телефонен разговор между съдията-
докладчик и адв.Ж., последният е оправдал отсъствието си със здравословни
причини и е заявил отказ от защитата на Ф.. Последният от своя страна не се е
отказал от защитата на адв.Ж., но поискал да упълномощи още един
защитник - адв.К. Я.. Съдът е съобразил желанието на подсъдимия, отложил е
5
съдебното заседание, за да даде възможност за упълномощаване на още един
защитник по избор и същевременно е указал призоваване на адв.Ж. по
телефона, като е разяснил на подсъдимия и възможностите за назначаване на
служебен защитник. При призоваване по телефона на 06.06.2023г. адв.Ж. е
уведомен за съдебното заседание насрочено на 15.06.2023г., но е заявил отказ
от защитата на подсъдимия, както и че няма да се яви в следващото
насрочено съдебно заседание /л.130 в т.2 от НОХД №2886/2022г. на РС
Бургас/. С разпореждане № 2004/09.06.2023г. съдията-докладчик е
разпоредил изпращането на писмо до БАК за определяне на резервен
защитник, предвид наличието на хипотеза на задължителна защита по
смисъла на чл.94, ал.1, т.6 от НПК - подсъдимият е задържан, а
упълномощеният му защитник отказва да се яви в съдебно заседание и по
делото не е представено пълномощно за друг упълномощен защитник. За
адвокат, който да предостави правна помощ на Ф., е определен адв.И. С. от
БАК.
В открито съдебно заседание от 15.06.2023г. адв. Ж. не се е явил,
редовно призован. Подсъдимият е заявил, че не се отказва от защитата на
адв.Ж., не е упълномощил и адв. К. Я., но иска и друг защитник. Съдът
отново е разяснил на Ф. възможността за назначаване на служебен защитник.
В същото заседание, констатирайки хипотеза на задължителна защита и
отсъствие на договорен защитник, съдът е назначил адв.С. за служебен
защитник на подс.Ф., с което подсъдимият е бил съгласен /изразил
благодарност/. Съдът е дал ход на делото, съобразявайки и изявлението на
подсъдимия в идентичен смисъл. Предявено е вещественото доказателство
МПС марка Опел модел Зафира с рег. № ** **** **, повторно са приобщени
показанията на свидетелите С. О., А. Н. и И. Р., дадени пред съдия в
досъдебното производство, подсъдимият е дал обяснения и е приключено
съдебното следствие. По искане на адв.С., съдебните прения са отложени за
06.07.2023г. от 13:00ч., за която дата и час съдът отново е разпоредил
призоваване на упълномощения защитник адв.Ж.. На 21.06.2023 г., 22.06.2023
г. и 23.06.2023г. в различни часове на деня адв.Ж. е търсен многократно от
съдебния секретар без резултат на известните по делото телефони – мобилен
и стационарен, посочен в страницата на регистъра на адвокатите от АК София
/л.174 от т.2 от НОХД № 2886/2022 г. на РС – Бургас/. На 26.06.2023г. по
разпореждане на председателя на състава на адв. Ж. е изпратена и призовка за
следващото съдебно заседание по ел.поща на адреса, вписан в Регистъра на
адвокатите и този, посочен в представена от адв.Ж. по делото на 13.04.2023г.
визитна картичка /л.176 в т.2 от НОХД№2886/2022г. на РС Бургас/. На
03.07.2023 г., 04.07.2023 г. и 05.07.2023г. адв.Ж. е търсен на известните по
делото телефони, но никой не е отговорил на повикванията. Върната е в
цялост призовка до адв. Ж. от адрес гр.София ж.к.Люлин 2, бл.239, вх.1, ет.1,
ап.3 /л.178, т.2 от НОХД № 2886/2022г. на РС Бургас/, с отбелязване от
връчител, че при посещенията на адреса на датите 29.06.2023 г. и 03.07.2023 г.
лицето не е открито, няма никой на адреса и при установен контакт на
посочения от адв.Ж. по делото телефон номер, търсеното лице е заявило:
„Нямам дело в РС-Бургас“, след което е затворило телефона и прекратило
разговора. Връчителят не е намерил лице, съгласно да получи призовката или
да я предаде.
6
В съдебното заседание, насрочено на 06.07.2023г. от 13:00 ч., адв.Ж. не
се явил. Подсъдимият е съобщил за проведен с адв. Ж. телефонен разговор, в
който уведомил защитника за насрочено за 06.07.2023г. от 13:30ч. съдебно
заседание. Съдът е съобразил тази информация и е отложил съдебното
заседание за посочения от подсъдимия час, но и в 13,45ч. адв.Ж. отново не се
е явил. Подсъдимият Ф. е дал съгласието си да бъде защитаван от адв.С.. След
като констатирал, че адв.Ж. е бил редовно призован за предходното съдебно
заседание, но не се явил в него без да посочи уважителна причина за
неявяването си, както и че е многократно търсен на посочените от него
телефонни номера, но не отговарял на обажданията и въпреки опитите на
съдебния служител адвокатът не е установен по телефон, за да бъде призован
за съдебното заседание, и като е отчел съгласието на подсъдимия да бъде
защитаван от служебния защитник адв.С., съдът е дал ход на делото,
изслушал е съдебните прения и е постановил присъдата си.
Горните обстоятелства опровергават доводите в искането за
възобновяване за нарушено право на защита на Ф. от съда чрез назначаване
на служебен защитник и пренебрегване на договорния такъв. Както вярно е
констатирал въззивният съд, пред когото е било наведено идентично
възражение, първоинстанционният съд е потърсил заместник на адв.Ж. след
неоправданото му отсъствие от насрочените съдебни заседания. Съобразени
са продължителността на процеса в първата съдебна инстанция, взетата
спрямо Ф. мярка за неотклонение „Задържане под стража“, заболяването му,
характерът и тежестта на обвинението. Наличните в делото документи
удостоверяват положените от районния съд сериозни усилия по призоваване
на адв.Ж. без резултат – многократно по телефон, чрез призовка с връчител и
по електронна поща. Действително, както е приел въззивният съд,
назначаването на адв.И. С. като защитник на подсъдимия е било наложително
за гарантиране справедливостта на производството, правилното
администриране на правосъдие и ефективно представителство на подсъдимия
в съответствие с гаранциите на чл. 6 от ЕКПЧ. При назначаване на служебен
защитник законът не изисква подпис на подсъдимия в съдебния протокол,
поради което и това възражение на защитника на осъдения е неоснователно.
Отразената в съдебните протоколи информация разкрива недвусмислено
съгласие на Ф. да му бъде назначен служебен защитник, както и делото да се
разгледа при негово участие.
Не води до различен извод оплакването за невъзможност на адв. Ж. да
изготви въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда. Такава е
депозирана от подсъдимия чрез служебния защитник, а предвид
задълженията на въззивния съд по чл.314 от НПК да провери служебно
изцяло правилността на първоинстанционната присъда, независимо от
основанията посочени от страните, правото на защита на подсъдимия не е
било нарушено чрез неподаване на жалба от договорния защитник. Самият
адв. Ж. е участвал в производството пред въззивния съд, поискал е да се
разгледа подадената въззивна жалба, представил е писмени доказателства,
изложил е в съдебните прения становището си по съществото на делото,
включително аргументите си срещу оспорения първоинстационен съдебен
акт.
Обобщено, оплакването неучастие на договорния защитник на
7
осъдения при предявяване на вещественото доказателство МПС и в
последното заседание на първоинстанционния съд, не се дължи на
неположени усилия от страна на съда за охраняване правото на защита.
Назначеният от държавата адвокат е предоставил ефективна правна помощ на
подсъдимия, с която е гарантирана справедливостта на производството и
своевременното му приключване.
Неподкрепено от данните по делото е и твърдението на искателя за
отсъствие на надлежни мотиви от редовните съдебни инстанции, за липса на
задълбочен и пълноценен анализ на доказателствата и основаване на
присъдата и решението на незаконосъобразно приобщени свидетелски
показания при недоказано съществуване на лицата, описани като
афганистанци.
Апелативният съд не установи опорочаване на принципите, заложени в
разпоредбите на чл.13, чл.14 от НПК и чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК. По делото
са събрани всички възможни доказателства, които допринасят за изясняване
на фактите, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК.
Първоинстанционният съд е положил задълбочени усилия за изясняване на
спорните факти, както и за провеждане на непосредствен разпит на
свидетелите чужди граждани, разпитани в досъдебното производство. Както
в мотивите към присъдата на районния съд, така и във въззивното решение,
подробно са обсъдени данните от събраните писмени доказателства в тази
връзка, мотивирали извод за обективна невъзможност тези лица да бъдат
разпитани в съдебната фаза, тъй като не могат да бъдат намерени, за да бъдат
призовани. Показанията на трима от тях, разпитани в досъдебното
производство пред съдия, са приобщени от първоинстанционния съд чрез
прочитане по реда на чл. 281, ал.1, т.4 от НПК. Протоколите за разпит на
свидетели удостоверяват провеждането на разпитите пред съдия в
досъдебното производство, поради което възражението за нередовността им е
неоснователно. Не е вярно и твърдението за несъществуване на посочените
свидетели чужди граждани, тъй като безусловно данни за тях се съдържат
както в други гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите
М., М. и К., така и в писмените доказателства в досъдебното производство и
първоинстанционното дело.
Мотивите към присъдата на първата съдебна инстанция и решението
на въззивния съд са изготвени при спазване на процесуалния стандарт,
установен в закона, за съдържание на съответния съдебен акт. Всяка от
редовните инстанции е изложила приетата фактическа обстановка, детайлен
анализ на доказателствата с ясни аргументи кои от тях се ценят, на кои съдът
не се доверява и защо. Подробно са обсъдени гласните доказателствени
източници, приобщените писмени доказателства, експертните заключения,
веществените доказателства. Обратно на заявените оплаквания в искането за
възобновяване, редовните инстанции са били прецизни в излагане на
становище по всеки доказателствен източник, съпоставяйки го останалите
приобщени доказателства. В горния смисъл не намират опора възраженията
на осъденото лице за едностранчив, избирателен или непълен анализ на
доказателствата. Съдилищата са мотивирали надлежно съдебните актове, а
въззивният съд изчерпателно е отговорил и на възраженията на защитата
срещу първоинстанционната присъда.
8
Правото на защита на Ф. не е нарушено от първоинстанционния съд
при заличаване на вещите лица В. Н. -Б. – клиничен психолог и д-р Н. З. –
съдебен психиатър, от списъка на лицата за призоваване, поради неявяване по
уважителни причини в съдебно заседание на 06.06.2023 г. във връзка
изготвена от тях в досъдебното производство комплексна съдебна психолого-
психиатрична експертиза на подсъдимия. В идентичен смисъл е ценената от
районния съд назначена, изслушана и приета от него тройна съдебно-
психиатрична експертиза, извършена в стационарни условия в Психиатрично
отделение при СБАЛЛС-Затвора[1]Ловеч. Тази експертиза е изготвена от
лекари - психиатри, които, след запознаване с материалите по делото,
извършени проучвания, проведени прегледи, интервю и наблюдения над
осъдения за продължителен период от време, са дали отговори, че макар
подсъдимият да е емоционално нестабилна личност, импулсивен тип и да
страда от биполярно афективно разстройство, сега в ремисия, не са налице
качествени нарушения в базисни сфери от психичната дейност, които да
възпрепятстват психичната му годност да разбира свойството или значението
на извършеното или да ръководи постъпките си, както към датата на
извършване на деянието, така и към настоящия момент. Ф. е могъл правилно
да възприема и запаметява фактите по време на инкриминираното деяние и
събития от реалността и може да дава достоверни обяснения сега и в минало
време. Отчетена е неговата манипулативност и склонност към целенасочено
изкривяване на факти и обстоятелства. Вещите лица не констатират психични
деструкции преди, по време и след инкриминираното деяние, които да се
приравнят към краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието.
Не е налице медицинска пречка, която да възпрепятства участието му във
водения наказателен процес. На тази база съдилищата са формирали изводи
за вменяемостта на осъдения. Заличаването на вещите лица, изготвили друга
експертиза със сходно заключение в досъдебното производство, е по
обективни уважителни причини и не се отразило на изясняване на фактите по
делото относно заболяванията на Ф., възможността същият да участва в
наказателното производство и да носи наказателна отговорност.
В контекста на очертаната конкретика неоснователно е оплакването за
проведен недопустим, несправедлив или пристрастен съдебен процес.
Редовните инстанции са изпълнили процесуалните си задължения за
изясняване на фактите в предмета на доказване, очертан в разпоредбата на
чл.102 от НПК, постановили са съдебни актове, съответни на законовия
регламент. Не се установява твърдяната в искането злоупотреба с права или
превратно упражняване на власт от съда и прокуратурата, в нарушение на
българското или международното право. Няма недостоверна интерпретация
на събраните доказателства. Всички източници на информация са
анализирани според действителното им съдържание, без да се констатира
твърдяната от искателя тенденциозност. Не е налице неглижиране на част от
тях, за сметка на други. Относимите към предмета на доказване въпроси са
намерили адекватни и мотивирани отговори в мотивите към присъдата на
първата инстанция, както и в решението на въззивната инстанция, което
отговаря на стандартите, установени в чл. 339 от НПК.
Липсата на нарушения при оценката на доказателствените материали
по делото сочи законосъобразно установена фактическа обстановка, спрямо
9
която материалният закон е приложен правилно.
Аргументите на съдилищата да приемат наличието на обективната и
субективната страна на престъплението по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, вр. ал. 1
НК, са мотивирани с правилен прочит на относимите към основния предмет
на доказване, законосъобразно приети и вярно интерпретирани доказателства.
Отсъствието на конкретни свидетели чужди граждани за непосредствен
разпит пред съда не обосновава извод за обективна несъставомерност на
деянието, доколкото освен с прочетените им показания, и с други
доказателства по делото са установени съставомерните факти. Свидетелите
М., К. и М. са възприели лично лицата чужди граждани, тяхното поведение и
повтаряните от тях думи „афгани“, „афганистан“. Установено е
преминаването на чуждите граждани през Република България в нарушение
на закона, без лични документи и без разрешение за преминаване в и през
Република България. Чуждите граждани са били подпомогнати от Ф. да
преминат през страната чрез управлявано от него МПС. Налице е
квалифициращият признак по чл. 281, ал. 2, т. 1 НК, тъй като деянието е
извършено чрез използване на лек автомобил, както и квалифициращият
признак по чл. 281, ал. 2, т. 5 от НК, тъй като е осъществено по отношение на
повече от едно лице – в случая шест лица. От субективна страна подсъдимият
е действал при условията на пряк умисъл и с предвидената в закона
специална цел. Същият е съзнавал, че подпомага шестима чужденци,
предвиждал е, че по този начин ще преминат в страната в нарушение на
закона, тъй като не разполагат с никакви документи и пряко е целял това. В
съдебните актове на първата и въззивната инстанция са налице и подробни
мотиви, че подпомагането на чуждите граждани е извършено с цел имотна
облага, при съобразяване на доказателствата по делото. Достигнатите от
редовните инстанции изводи по приложението на материалния закон са
правилни, тъй като обвинението е доказано от приобщените и надлежно
обсъдени доказателства.
Не се констатира незаконосъобразна дейност на решаващите съдилища
и при индивидуализацията на наказанието, която да е довела до явна
несправедливост на същото.
Съдилищата са извършили задълбочена преценка на обстоятелствата
по делото от значение за индивидуализацията на наказанието. На внимателен
анализ са подложени наличните смекчаващи отговорността обстоятелства,
степента на обществена опасност на деянието и дееца, като наказанието е
определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в
размер близък до минималния, предвиден в закона за това престъпление
относно наказанието лишаване от свобода и в минималния размер за
наказанието глоба. Отчетени са от една страна обременената съдимост на Ф.
и високата степен на обществена опасност на деянието, а от друга страна
заболяванията на осъдения. Последните обстоятелства, както правилно е
приел въззивният съд, не съставляват многобройни или изключителни
смекчаващи такива по своя характер и не обосновават приложението на чл.55
от НК. Законосъобразната дейност по индивидуализация на наказанието и
отсъствието на конкретни доводи в искането за възобновяване извън
заболяването на осъдения относно оплакването за явна несправедливост на
санкцията, сочат на неоснователност и на това основание. При законодателно
10
определени граници на наказанието за престъплението от една до шест
години лишаване от свобода и от 5000 до 20 000 лв. глоба /в относимата
редакция на съответната разпоредба от НК към датата на деянието/,
наложените на искателя в конкретния случай кумулативни наказания в размер
на една година и шест месеца лишаване от свобода и 5000 лв. глоба,
съответстват на деянието и дееца. Същите са определени при спазване
правилото на чл.57, ал.2 от НК. Здравословното състояние на Ф. е отчетено и
от двете съдебни инстанции. Отсъстват данни, които да обосноват по-
нататъшно намаляване, като наложените понастоящем не се явяват
несправедливо наказание и съответстват на целите по чл.36 от НК.
С оглед гореизложеното, не са налице твърдяните основания за
възобновяване на наказателното дело – допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, нарушение на материалния закон и явна
несправедливост на наложеното наказание по смисъла на чл.348, ал.1, т. 1, 2 и
3 от НПК.
Мотивиран от изложените съображения, апелативният съд прие
искането за възобновяване на наказателното производство по делото за
неоснователно, поради което на основание чл.426, ал.1, вр. чл.354, ал.1, т.1 от
НПК
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице Л. Г. Ф. за
възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 1019/2023 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11