№ 665
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Елеонора Тр. М.а
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000503255 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ЗД „Бул Инс “ АД
срещу решение № 264834/19.07.2021г. на СГС, ГО, 16 състав, постановено по
гр.д. № 5263/19г. в частта, в която е уважен иск с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ за сумата над 10 000 лв. до уважения размер от 20 000 лв. за
обезщетение за неимуществени вреди.
Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционния съд е допуснал
нарушение на материалния и процесуалния закон и поради това е постановил
неправилно решение, противоречащо на събраните по делото доказателства.
Счита, че присъденото обезщетение е прекомерно по размер. Сочи, че с
отговора на исковата молба е направил възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД, а
именно, че ищецът е управлявал мотоциклета с превишена и несъобразена за
пътния участък скорост, както и че е бил неправоспособен водач като по този
начин е поставил себе си в превишен риск. Това е доказателство за
пренебрежително и рисковано отношение към правилата за движение по
пътищата. Съдът е обсъдил само първото възражение и е приел, че то е
неоснователно. Но не е изложил мотиви по отношение на второто
възражение. Жалбоподателят твърди, че следва да се съобрази т.7 от ППВС
1
№ 17/63г.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в атакуваната
от него част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск над 10
000лв. до уважения размер от 20 000лв.
Ищецът Ю. М. в депозиран писмен отговор оспорва жалбата на
застрахователя. Счита първоинстанционното решение за правилно в
обжалваната част, а жалбата за неоснователна.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с искове по чл.432, ал.1 от КЗ. В исковата молба ищецът
твърди, че на 29.03.2018г. около 18.40ч. в гр. София на ул. „Св. Доспевски“ на
прав пътен участник, състоящ се от едно платно, предназначено за
двупосочно движение на автомобилите с по една пътна лента за всяка посока,
лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ********, управляван от Б. И. З.
се е движел по улицата с посока на движение от бул. „Вл. Вазов“ към ул.
„578“. В същото време в насрещната пътна лента се е движел ищецът,
управлявайки мотоциклет „Ямаха СГ04“ с рег. № ******* от бул. „Вл. Вазов“
към ул. „578“. В района на № 73 водачът на автомобила е предприел маневра
ляв завой, пресичайки пътната лента за насрещно движение и се е качил с
предните си колела върху левия тротоар. Ищецът е реагирал с аварийно
спиране, но въпреки това се е ударил в задната дясна част на автомобила в
зоната на калника. За ПТП е съставен Констативен протокол № К-
212/30.03.2018г., в който са описани причините за настъпване на пътния
инцидент. Водачът на лекия автомобил е нарушил правилата за движение по
пътищата- чл.25 от ЗДвП. При инцидента ищецът е получил фрактура на
десен крак като след извършени прегледи в УМБАЛ „ Царица Йоанна-
ИСУЛ“ АД му е поставена диагноза- счупване на проксималния край на
малкопищялната кост на десния крак в близост до коляното и разкъсване на
делтоидното сухожилие на дясната глезенна става. Лечението на
фрактурата е било оперативно с поставени два пирона и шев на делноидния
лигамент на десния крак. Болничният престой е бил от 30.03.2018г. до
05.04.2018г. Изписан е за домашно лечение с предписание да не натоварва
увредения крайник, да ползва помощни средства, да приема медикаменти.
2
Болките и страданията от фрактурата са били със значителен интензитет през
първите 3-4 седмици след ПТП. Бил е лишен от възможността да се движи
самостоятелно за период от около 2 месеца, което е наложило известни
затруднения в ежедневието и необходимост от чужда помощ за битовите му
потребности. На 21.05.2018г. ищецът е претърпял втора операция по
отстраняване на имплантите от костта. Инцидентът е променил обичайния
ритъм на живот на ищеца. Той е водел активен начин на живот, но след
травмата е престанал активно да спортува. Нараняването и последващите
хирургични интервенции са му причинили интензивни физически болки, но и
страдания и притеснения поради състоянието на безпомощност, в което е бил
поставен. Сега ищецът не се чувства стабилен в походката си, изпитва болка
в крайника. При продължително натоварване той отича, поради което е спрял
да спортува. След произшествието е станал тревожен и раздразнителен без
видима причина. Започнал е да изпитва страх от автомобилното движение и е
престанал да кара мотоциклет. Емоционалната травма, получена при
инцидента и негативните психологически последици от него, ще го
съпътстват до края на живота му. Във връзка с лечение е направил разход от
34, 80лв. Гражданската отговорност на водача на лекия автомобил е била
застрахована при ответника. Последният е отказал да изплати
застрахователно обезщетение. Затова ищецът моли съда да осъди ответника
да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лв., в
едно със законната лихва от 08.01.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, както и 34, 80 лв. обезщетение за имуществени вреди, в едно със
законната лихва, считано от 08.01.2019г. до окончателното изплащане на
сумата. Претендира разноски.
В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът
завява, че оспорва исковете. Оспорва наличието на виновно и противоправно
поведение на водача на лекия автомобил. Оспорва вида и характера на
уврежданията, както и причината връзка с деликта. Прави възражение за
съпричиняване от страна на ищеца, тъй като е управлявал мотоциклета с
несъобразена за пътния участък скорост, както и че е неправоспособен водач.
Оспорил е констативния протокол относно причините за настъпването на
ПТП.
Безспорно е, че на 29.03.2018г. е настъпило описаното в исковата молба
3
ПТП. За него са съставени Констативен протокол и Протокол за оглед на
местопроизшествието. Първият е съставен на 30.03.2018г., а вторият на
29.03.2018г.
Безспорно е, че при произшествието е пострадал ищецът като водач на
мотоциклет, описан в исковата молба.
Не се спори, че за лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. №
******** е имало застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника,
валидна към датата на произшествието.
Безспорно е, че ищецът е отправил извънсъдебна претенция за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, получена от ответното
дружество на 08.10.2018г., както и че то е отказало да плати доброволно.
С оглед твърденията в исковата молба са представени медицински
документи за ищеца: епикриза от УМБАЛ „Царица Йоанна- ИСУЛ“ ЕАД,
фактура от 05.04.2018г.
В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза,
изготвена от вещо лице лекар ортопед- травматолог. Тя е установила
травматичните увреждания, получени от ищеца: счупване на горния край на
малкопищялната кост на дясната подбедрица и прекъсване на делтоидния
лигамент и сублуксация на дясната глезенна става. Травмите са причинили
трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок по- дълъг
от 30 дни. Уврежданията са в причинна връзка с ПТП. Най- интензивни
болките са били непосредствено след травмата, след оперативната
интервенция и в началото на раздвижването. Общ възстановителен период,
включващ и втората операция е 2-2,5 месеца. Рехабилитацията е част от
лечебния процес. Вещото лице е пояснило, че при интензивно натоварване,
промени на времето, ищецът може да се оплаква от болки и дискомфорт в
увредените места. Белегът от операцията е минимален в областта на десния
глезен.
В хода на съдебното дирене е приета автотехническа експертиза, която
е изяснила механизма на ПТП, мястото на удара, скоростта на движение на
МПС преди и по време на удара. Според вещото лице ударът е бил
предотвратим и за двамата водачи. В съдебно заседание вещото лице е
допълнило заключението си.
4
Съдът кредитира заключенията като компетентни, обосновани и
безпристрастни. Те са основани на науката и професионалния опит на
експертите.
Пред СГС са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Ц. живее на съпружески начала с ищеца и желае да
свидетелства. Заявява, че в края на март 2018г. ищецът й е позвънил и й е
казал, че е станала катастрофа. Видяла го е за първи път още същия ден
вечерта. Бил е доста зле. Боляло го е много, не е можел да стъпва на крака и
са отишли в ИСУЛ. Имал е ожулване по ръката, крака и счупването. Бил е в
болница и свидетелят се е грижела за него. В дома също. Придружавала го е
до тоалетната, за хранене, за ставане. След втория месец се е пораздвижил и
са излизали в двора. Вече не спортува толкова често, както преди. Преди
инцидента е играел футбол. Сега, след като се натовари крака, започва да се
подува.
Свидетелят Б. З. е бил водачът на лекия автомобил, участвал в пътния
инцидент. Той си спомня за него. Станало е през март 2018г. Блъснал се е с
мотоциклет. Прибирал се е и пред блока е предприел ляв завой, за да се качи
на тротоара и да паркира пред блока на паркоместата. Когато е предприел
маневрата на около 50-100 м. е имало спрял автобус на спирката и не е имало
никаква опасност и никой насреща, на който да му отнеме предимството.
Бил е подал ляв мигач и е бил с по-голямата част от автомобила на тротоара.
Тогава е чул спирачки, погледнал е на дясно и е видял моторист, който е бил
на два метра от него и са се ударили. Свидетелят не е успял да избегне
удара. Не е имало маркировка на пътя, било е сухо, не е валял дъжд. Било е
около 18ч., но е имало видимост. След удара е слязъл и е отишъл при
мотоциклетиста. Попитал го е дали има нужда от линейка, но той е отговорил
с не. Казал е само, че го боли крака. Обадил се е на т.112, дошли са от КАТ,
но са казали, че трябва да изчака „тежките“, които са дошли в 00.30м.
Ударът е бил в задната дясната част на автомобила. Мотористът е паднал,
където е мотора, но не е прескачал автомобила и не е минавал над него.
Ищецът е бил без каска и защитно облекло. Куцал е.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Тези на
свидетеля Ц. ги прецени при условията н ачл.172 от ГПК поради близките
5
отношения с ищеца, но ги счита за достоверни, тъй като не влизат в
противоречие с останалите събрани доказателства.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел
като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000лв.
Уважил е изцяло иска за имуществени вреди. Решението е влязло в сила за
присъдената сума от 34, 80 лв., както и в частта, в която искът за
неимуществени вреди е отхвърлен до пълния предявен размер, както и в
частта, в която е уважен за сумата от 10000лв.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първонстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск
пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на
определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в
чл.496, ал.1 от КЗ. Изтичането му обуславя допустимостта на претенцията. /
опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. №
179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а
и от доказателствата се установява, че ищецът е отправил писмена претенция
6
към въззивника. В тримесечният срок застрахователят е отказал да изплати
обезщетение. С оглед на това следва да се приеме, че предявеният иск за
обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е
допустим.
Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.
Той има задължението да покрие, в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на
застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца е да докаже наличието им с
всички допустими доказателствени средства, както и съществуването на
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между
деликвента и ответника- застраховател.
По делото не се спори, че гражданската отговорност на водача за лек
автомобил „Фолксваген“ е била застрахована при жалбоподателя.
Застраховката е била валидна към момента на настъпване на произшествието.
Пред въззивния съд не се оспорва механизма на настъпилото ПТП, вината
на застрахования при ответното дружество водач. С влизането в сила на
първоинстанционното решение за част от исковата сума, следва да се приеме,
че за тези факти има формирана сила на пресъдено нещо. Поради което
следва да се приеме, че са настъпили предпоставките от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД и застрахователят е пасивно материалноправно
легитимиран да отговаря по предявения иск.
Ищецът като пострадал при ПТП, за което вина има застрахован при
ответника водач, е активно материалноправно легитимиран и надлежна
страна да предяви прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ.
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на
обезщетението за неимуществени вреди и основателността на възражението
за съпричиняване за управлението на мотоциклета от неправоспособен
водач.
7
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. Допусната е медицинска експертиза, която е посочила
получените от ищеца травми: счупване на горния край на малкопищялната
кост на дясната подбедрица, прекъсване на делтоидния лигамент и
сублуксация на дясната глезенна става. Това са средни телесни увреждания,
които са причинили временно разстройство на здравето неопасна за живота
на Ю. М.. Той е търпял най- интензивни болки и страдания непосредствено
след травмата, след оперативната интервенция и в началото на
раздвижването. Тези травматични увреди са допринесли за временен
дискомфорт на ищеца в ежедневието му поради болките, които е изпитвал и
поради ограничаване на придвижването му. Налагало се е грижи за него да
полага свидетелят Ц.. Както посочва тя травмите са наложили ищецът да
ползва чужда помощ за период от два месеца. Придружавала го е за тоалетна,
за хранене, за ставане. Видно от приетата по делото епикриза е, че ищецът е
следвало да носи шина три седмици, да не натоварва оперирания крайник,
което е налагало придвижването с помощни средства. Според свидетеля след
втория месец М. е започнал да се раздвижва. Затова следва да се приеме, че
общият възстановителен период/ и според медицинската експертиза/ е 2-2,5
месеца, в който се включва и оперативната намеса за изваждане на
остеосинтезния материал от счупената кост. Травмата на долния десен
крайник е наложило провеждането на рехабилитация като част от лечебния
процес. Установените уврежданията са в причинна връзка с ПТП. Те са
създали значително неудобство за пострадалия в начина му на живот, при
задоволяване на битовите му нужди, защото е бил поставен в зависимост от
8
чужда помощ. Изживения дискомфорт, както травмата на десния долен
крайник са се отразили на нормалния му начин на живот. Той е престанал да
спортува интензивно, както е превел преди пътния инцидент. От
психологична точка, ищецът е имал негативни преживявания от инцидента,
типични и обичайни за този вид събития. Няма данни за хронифицирани
психологични травми до степен на разстройство, които да останат като
трайна последица. Той е възстановил нормалното си функциониране. Като
обсъди заключението на медицинската експертиза и показанията на свидетеля
Ц., липсата на трайни последици от уврежданията с изключение на болки при
натоварване на травмирания крайник и при промяна навремето, съдът
приема, че Ю. М. е възстановен изцяло от получените при ПТП травми, няма
обективни последици от тях, които да му създават трудности за в бъдеще и да
се отразяват на жизнеспособността му. Няма данни за нарушаване на
походката или нейната стабилност.
Като съобрази, че ищецът има добро общо здравословно състояние,
неговата възраст – 33години към момента на ПТП, което предполага един
нормален като продължителност възстановителен период, счита, че
справедливият размер на дължимото обезщетение е 20 000лв.
По направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
с правно основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД предвижда санкция за увредения, ако е
допринесъл за вредите, чрез намаляване на обезщетението, което му се
дължи. Съпричиняването на вредоносния резултат изисква поведението на
пострадалия, изразяващо се в действие или бездействие, да е било
противоправно или не, но фактически да е в причинна връзка и да е
допринесло за настъпилите вреди. За да е налице съпричиняване не е
необходимо пострадалият да има вина за увреждането. На основание чл.154
от ГПК в тежест на ответника е да докаже с всички допустими и относими
доказателства съпричиняването на вредите от страна на пострадалия. От
него застрахователят черпи благоприятни правни последици и при
недоказването му, следва да се приеме, че не са се осъществили твърдените
факти по съпричиняването на вредите. Жалбоподателят е направил
своевременно правоизключващи възражения за съпричиняване. В жалбата се
въвежда като предмет на въззивно обжалване само това, основаващо се на
9
чл.150а, ал.1 от ЗДвП, а именно, че Ю. М. е управлявал мотоциклет без
свидетелство за управление на МПС. Нормата е императивна и задължава,
водачите да притежават свидетелство за управление на МПС, съответстващо
на категорията, към която спада управляваното от тях превозно средство.
Липсата на такова е нарушение на закона, което подлежи на санкциониране.
Това представлява административно нарушение. От друга страна, за да се
приеме наличието на съпричиняване е необходимо приносът на пострадалия
да е обективен, защото не всяко нарушаване на правилата, може да се счита за
такъв. Според т.7 от ППВС № 17/ 18.11.63г. обезщетението за вреди може да
се намали, ако самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване като не
е необходимо да има вина. Приносът може да се изразява в действие или
бездействие, но всякога поведението на пострадалия трябва да е
противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен/ т.7 на ТР № 1/2014г./23.-12.2015г. на ОСТК на
ВКС/ Следва да бъде направено разграничение между допринасянето на
пострадалия за възникване на самото ПТП като правно значим факт, който
обуславя прилагането на чл.51, ал.2 от ЗЗД и приноса му за настъпване на
вредата спрямо него самия, което също води до приложението на чл.51, ал.2
от ЗЗД. В случая възражението по чл.51, ал.2 от ЗЗД се отнася до приноса на
пострадалия за настъпване на самото застрахователно събитие. Управлението
без свидетелство за управление на мотоциклет не е обстоятелство, което да е
във връзка с реализирането на ПТП. Такова е поведението на пострадалия,
изразяващо се в действие или бездействие, тъй като то обуславя настъпването
или не на пътен инцидент. В случая липсва обективният елемент от
съпричиняването, а именно приносът на ищеца към произшествието поради
това, че няма свидетелство за управление на мотоциклет. Затова
възражението на съпричиняване по чл.51, ал.2 от ЗЗД за нарушаване на
разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП е неоснователно./ Р № 16/04.02.2014г.
по гр.д. № 1858/13г., ВКС, I т.о., Р № 78/10.07.2014г. по т.д. № 1982/13г.,
ВКС, I т.о., Р № 79/06.07.2016г. по т.д. № 1787/15г., ВКС, II т.о./
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът
съобрази, че произшествието е настъпило през 2018г., икономическата
конюктура и минималната работна заплата за страната. Размерът на
застрахователните лимити не може да бъде водещ и самостоятелен
критерий за съда при справедливото репариране на неимуществените
10
вреди./ Р № 34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., II т.о на ВКС, Р №
60090/29.07.2021г. по т.д. № 1472/20г., ВКС, II т.о./. Обезщетението отразява
степента на уврежданията, трайните последици от тях, ако има такива, както
и други обективни факти, които са предмет на доказване и които да са
доказани в хода на съдебното дирене. Определеният размер на обезщетение
на Ю. М. от 20 000 лв. представлява 39 минимални работни заплати за
страната за 2018г./510 лв. МРЗ за 2018г./ и 18 средно месечни заплати при
1107 лв. средно месечна работна заплата за страната за месец март на 2018г.
Определеното обезщетение е съответно на жизнения стандарт на страната към
правнорелевантния момент.
Поради изложеното решението на СГС следва да се потвърди в частта,
в която предявеният иск за неимуществени вреди е уважен над 10 000лв. до
20000лв.
По разноските.
С оглед изхода на спора на жалбоподателя не се дължат разноски за
производството пред САС.
На адв. М. Н. - Т. следва да се присъди възнаграждение за въззивното
производство по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. в размер на 830 лв. за
материален интерес от 10 000лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264834/19.07.2021г. на СГС, ГО, 16
състав, постановено по гр.д. № 5263/19г. в частта, в която е уважен иск с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 10 000 лв. до 20 000 лв. за
обезщетение за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА ЗД „ Бул Инс “ АД, ЕИК *********, гр. София и със
съдебен адрес: гр. София, бул. „Джеймс Баучър“ № 87 чрез адв. А. И. да
заплати на адв. М. Б. Н. - Т., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № **, ет.*
сумата от 830лв./ осемстотин и тридесет лева/адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38, ал.1 ,т.2 от ЗАдв. за производството пред САС.
11
В останалата част решението на СГС е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12