Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер: 128 31.10.2018г. град: Хасково
Хасковски окръжен съд наказателен състав
На девети октомври година: 2018г.
В открито заседание в състав:
Председател: Стратимир Д.
Членове: Красимир Д.
Ирена Аврамова
Секретар: Росица Тодорова
Прокурор: Дарина Славова
Като разгледа докладваното от чл.съдия Кр. Д. В.н.о.х.д.№ 401 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда № 62 от
20.06.2018г., постановена по н.о.х.д. № 241/2018г., РС Хасково признал
подсъдимия Г.З.М. за ВИНОВЕН в това, че:
На 29.09.2017год. в гр.
Хасково съзнателно се ползвал пред полицейски служители на ОД на МВР - Хасково
от неистински официален документ - свидетелство за управление на МПС № AL060383, издадено на 07.09.2016г. в Авдълър/Истанбул
на името на Г.З.М., като от него за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 54 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и
шест месеца,
На 29.09.2017 год. в гр.
Хасково управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Форд Мондео“ с ДК№ Х ****КК, без съответно свидетелство за
управление на МПС, в едногодишния срок от наказването му по административен ред
за управление на МПС, без съответно свидетелство за управление, с Наказателно
постановление №17-1030-001320/16.03.2017 г. на Началник сектор ПП към ОД на МВР
- Пловдив, влязло в сила на 01.09.2017г., поради което и на основание чл. 343в,
ал. 2 вр. чл. 54 от НК му наложил наказания: „лишаване от свобода“ за срок от една година и „глоба“ в размер на 500 лв.
На основание чл. 23, ал. 1
и ал. 3 от НК на подсъдимия е определено едно общо наказание измежду наложените
му с тази присъда, в размер на най-тежкото от тях, а именно: “лишаване от свобода“ за срок от една година и
шест месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим и е присъединено
по-лекото наказание „глоба“ в размер на 500 лв.
На основание чл. 25, ал. 1,
вр. чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил едно общо
наказание измежду наложените на подсъдимия Г.З.М. с влезли в сила съдебни
актове по НОХД№ 1389/2016г. на РС - Хасково и НОХД№ 393/2017г. на ОС – Хасково,
в размер на най-тежкото от тях, а именно: „лишаване от свобода“ за срок от
3/три/ години, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.
На основание чл. 23, ал. 3
от НК към така определеното общо наказание е било присъединено и наказанието
„глоба“ в размер на 5 000 лв., наложено по НОХД№ 393/2017г. на ОС-Хасково.
В тежест на подсъдимия са
били възложени направените по досъдебното производство разноски от 125 лв., а
по сметка на бюджета на съдебната власт - разноските за вещо лице в размер на
20 лв.
Недоволен от присъдата е
останал защитникът на подс. М., който я обжалва с доводи за незаконосъобразност
и явна несправедливост на наложените наказания. Защитникът счита, че
незаконосъобразно съдът определил наказанията по реда на чл. 54 от НК, като
въпреки наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства не
приложил разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК. Този отказ на съда да определи
наказанието по последната норма довел до налагане на неадекватни по отношение
на деянията наказания.
Участващият във въззивното
производство прокурор от ОП Хасково дава становище за законосъобразност на
присъдата и предлага да бъде потвърдена.
В съдебно заседание
защитникът поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Иска отмяна на
присъдата, в случай, че съда при служебната си проверка установи основания за
това и признаване на подсъдимия по предявените му обвинения и/или изменение на
обжалвания акт и намаляване на наложените наказания.
Такова е становището и на
под. М..
Хасковският окръжен съд,
като провери правилността на обжалваната присъда по направените оплаквания,
изтъкнатите доводи и на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, констатира следното:
Присъдата – предмет на
проверка в настоящото производство е постановена при спазване на съдопроизводствените правила, гарантиращи нейната
правилност и законосъобразност. Районният съд е пристъпил към постановяване на
присъдата при изяснена фактическа обстановка, установена от събраните по
надлежния процесуален ред доказателства. На
практика спор между страните в настоящото производство по установените от
районния съд факти няма. Ясно е, че подсъдимият Г.М. никога не е придобивал
право да управлява моторно превозно средство, но имал практически умения да шофира.
Заради управлението на МПС, без необходимата правоспособност за извършени
нарушения по чл. 177, ал. 1 от ЗДвП бил наказван по административен ред. За
такова деяние бил санкциониран и с Наказателно постановление №
17-1030-001320/16.03.2017 год. на Началник Сектор „Пътна полиция" при ОД
МВР – Пловдив за това, че на 28.02.2017 год., около 14.00 часа на
бул.„Марица" в гр. Пловдив управлявал лек автомобил „Ауди А - 6" с peг. № РВ ****MP без да е правоспособен водач, както и за управление на
МПС спряно от движение – нарушения по чл. 150 от ЗДвП и чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 177, ал. 1, т. 4 пр. 1-во и чл. 177, ал.
1, т. 2 пр. 1 от ЗДвП му били наложени административни наказания „глоба".
Наказателното постановление било връчено лично на Г.М. на 24.08.2017 год.,
който положил подпис на разписката. С изтичане срока на обжалване НП влязло в
законна сила на 01. 09. 2017 год.
На 29.09.2017г. свидетелите И.И.
и О.Г., двамата служители в сектор „Противодействие на криминалната престъпност
" при ОД МВР - Хасково изпълнявали задълженията си, със служебен
автомобил, в района на Автогара – Хасково. Полицаите видели подсъдимия М. да
излиза с покупки от магазин на ул. “С.С.“ и да оставя
в багажника на лек автомобил „Форд Мондео" с peг. № X ****КК
продуктите. М. се качил в автомобила, привел го в движение и потеглил. С ръка
св. О.Г. подал сигнал за спиране на превозното средство, което разпореждане М.
изпълнил. Г. се представил на водача Г.М. и поискал от него да му предостави
документи за управлението на колата. В този момент до автомобила отишъл и
свидетеля И.. На двамата полицаи подсъдимият представил свидетелство за
управление на МПС № AL 060383, издадено на 07.09.2016г.
в Авджълар/Истанбул на името на Г.З.М., съставено от
неустановено лице, на неустановени дата и място. Полицейските служители
изразили съмнение за истинността на представеното им от подсъдимия свидетелство
за управление на МПС и поискали съдействие от сектор „Пътна полиция" при
ОД МВР – Хасково. На място били изпратени свидетелите К.Й.В. и В. Д. Г. - мл. автоконтрольори в сектор „Пътна полиция" при ОД МВР –
Хасково. В. и Г. извършили справка чрез ОДЧ при РУП - Хасково, при която се
потвърдило, че подсъдимият М. е неправоспособен и не притежава свидетелство за
управление на МПС. Отчитайки обстоятелството, че не е изтекъл едногодишния срок
от санкционирането му по административен ред, а подс. М. отново управлявал
моторно превозно средство без да притежава свидетелство за правоуправление, св.
В. Г. съставил АУАН№ 008287 от 29.09.2017г., който М. подписал без възражения.
С протокол за доброволно предаване от 29.09.2017г. подсъдимият предал на
полицейските служители свидетелството за управление на МПС № AL 060383, издадено на 07.09.2016г. За това свидетелство
по линия на международното полицейско сътрудничество между България и Турция
било установено, че в съседната държава не е издавано свидетелство за
управление с посочения номер на лице с имена Г.З.М. и че това свидетелство, с
оглед разликата в бланката, е фалшиво/л. 62 от ДП/.
Експертиза установява, че свидетелство за управление
на МПС № AL 060383 на Г.З.М. е изцяло
неистински документ, имитиращ турско СУМПС. Подписът положен в графата „Belsesahibinin Inin Imzasi" не е
изпълнен от Г.З.М..
Почеркова експертиза установява, че подписът и текстът положени в графа „подпис“ в частта „разписка“
в Наказателно постановление № 17-1030-001320/16.03.2017 год. на Началник Сектор „Пътна полиция" при ОД
МВР - Пловдив са изпълнени от подсъдимия.
При тези факти
законосъобразно районният съд е приел, че М. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпните състави по чл. 316 вр.
чл. 308 и чл. 343в, ал. 2 от НК, защото на 29.09.2017год. в гр. Хасково съзнателно се ползвал
пред полицейски служители на ОД на МВР - Хасково от неистински официален
документ - свидетелство за управление на МПС № AL060383,
издадено на 07.09.2016г. в Авдълър/Истанбул на името
на Г.З.М., като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност и на същата дата и населено място е управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил „Форд Мондео“ с ДК№ Х ****КК,
без съответно свидетелство за управление на МПС, в едногодишния срок от
наказването му по административен ред за управление на МПС, без съответно
свидетелство за управление с Наказателно постановление №17-1030-001320/16.03.2017
г. на Началник сектор ПП към ОД на МВР - Пловдив, влязло в сила на 01.09.2017г.
Както ползването на неистинския официален документ,
за който, както отговора на турските полицейски власти, но и заключението на
назначената по ДП експертиза са категорични, че е „фалшиво“, така и
управлението на МПС от подсъдимия е безспорно установено от показанията на
свидетелите И.И. и О.Г.. С основание точно на
показанията на тези свидетели, в съвкупност с писмените материали и
заключенията на вещите лица е дал вяра съда при изграждане на фактическите си
изводи. Напълно аргументирано и в съответствие на процесуалните правила
районният съд е изложил съображенията си защо не дава вяра на обясненията на М.,
и с право същите като алогични, вътрешно противоречиви и неподкрепени от
останалите, събрани по делото доказателства са били приети единствено като
защитна теза. Безспорно е, че подс. М. не притежава правоспособност за
управление на МПС, че е бил наказан по административен ред за управление на МПС
без валидно свидетелство за управление на МПС с НП от 16.03.2017г., влязло в
сила на 01.09.2017г. Наличен е и пряк умисъл за извършване на престъпленията -
подсъдимият е съзнавал, че не притежава свидетелство за управление на МПС, че
преди по-малко от година е бил наказан по административен ред с наказателно
постановление за управление на МПС без свидетелство за управление и въпреки
това е управлявал моторно превозно средство. Нещо повече. Въпреки това и имайки
съзнанието, че предоставеното „турско свидетелство“ за управление е „фалшиво“
той го предоставя на полицейските служители, за да удостовери правоспособността
си.
Доводът за явна несправедливост на наложените
наказания е неоснователен. При определяне на наказанията съдът е отчел всички имащи
значение за индивидуализация на санкциите
обстоятелства, като не са надценени отекчаващите
вината такива. Към тази група са отнесени обремененото съдебно
минало, многобройните нарушения на правилата за движение по пътищата, които М.
е осъществил и за които е бил наказван по административен ред. Налице са и
негативни характеристични данни, и криминални регистрации, и очевидно нежелание
да полага труд, които обстоятелства наред с факта, че процесните
деяния са били извършени на следващия ден, след одобряването на споразумението
по делото на ОС, изключват приложението на чл. 55, ал. 1 от НК. Липсват
многобройни смекчаващи отговорността при които и минималното предвидено в
специалната част на НК наказание ще се окаже несъразмерно тежко по отношение на
този деец. Единствено затрудненото материално положение и признанието по
досъдебното производство не обуславят извод за незаконосъобразност на присъдата
в частта й, относно реда за определяне на санкциите. Всички изчерпателно
изброени от районния съд обстоятелства, водят до необходимост подс. М. да бъде
изолиран за известен период от време от обществото, като наказания лишаване от
свобода от 1 година и шест месеца за престъплението по чл. 316 вр. чл. 308 от НК и 1 година и „глоба“ от 500 лева,
представляват адекватна санкция за този деец. Законосъобразно съдът е групирал
наказанията при условията на чл. 23, ал. 1 НК и определил едно общо, в размер
на по-тежкото от двете, а именно „лишаване от свобода за срок от една година и
шест месеца“, което М. следва да изтърпи при първоначален „строг“ режим.
Обстоятелството, че процесните деяния за били
извършени в изпитателния срок на осъждането по н.о.х.д.№ 393/2017г. на ОС
Хасково обуславя невъзможността от приложението на чл. 66, ал. 1 от НК.
Законосъобразно към определеното по-тежко общо наказание съдът е присъединил и
наказанието „глоба“, наложено за престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК.
Районният съд е определил едно общо наказание измежду
наложените на М. по н.о.х.д.№ 393/2017г. на ОС Хасково и 1389/2016г. на РС
Хасково въз основа на справка за съдимост от 20.06.2018г., издадена от БС при
РС Чирпан „за прокуратурата“. Както по ДП, така и в съдебното следствие не са
били приобщени към доказателствата по делото бюлетините за съдимост или преписи
от присъдите, с които подс. М. е осъждан. Може би заради поредността
на въпросите по чл. 301 НПК и за да избегне необходимостта от произнасяне по
реда на чл. 68, ал. 1 от с.з., районният съд е определил общо наказание само по
споменатите две дела, а вън от вниманието му е останало наказанието, наложено с
влязло в сила на 06.10.2017г., определение № 100 от същата дата на РС Д.град,
постановено по н.о.х.д.№ 163/2017г., с което за извършено на 22.10.2016г. в Д.град,
престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК на М. са били наложени наказания: „лишаване
от свобода“ за срок от 5 месеца, чието изпълнение е било отложено за
изпитателен срок от 3 години и „глоба“ от 300 лева. Въпреки, че това осъждане
му е било известно, макар и само от справката за съдимост от 20.06.2018г., първоинстанционният съд, след като не в включил в
съвкупността наказанията по н.о.х.д.№ 163/2017г. на ДРС, не е дал отговор на
въпроса дали тези наказания осъдения М. следва да търпи отделно. Към
приобщените във въззивното следствие доказателства фигурира и влязло в сила на
16.12.2017г. (!?!) Определение № 270/30.11.2017г., постановено по н.ч.д.№
629/2017г., което пък незнайно защо не е било отразено в издадената, шест
месеца по-късно, справка за съдимост на РС Чирпан от 20.06.2018г. Отделно от
това, с определението си, РС Д.град е ревизирал влязъл в сила съдебен акт на ОС
Хасково, като е намалил срока, през който осъденият М. е следвало да изпълнява
и определената му по н.о.х.д. № 393/2017г. на ХОС пробационна
мярка от пет – на три години в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК. Законодателят
в разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от НК е определил максималния времеви отрязък,
в който на осъдения може да бъде наложена една от предвидените в чл. 42а, ал.
2, т. 1-4 от НК мерки, при наличието на останалите, предвидени в нормата
предпоставки. Тази мярка не е наказание, затова максималната продължителност на
наказанието пробация е неприложима.
Настоящият състав прие, че този процесуален пропуск на
РС може и следва да бъде отстранен от въззивната инстанция при съобразяване със
забраната за влошаване положението на обжалващия и с оглед гарантиране правата
на подсъдимия, т.е. необходимо е ОС да групира наказанията. След като не само
на първоинстанционния съд, но и на страните са били известни всички
доказателства, свързани с предходните осъждания на М., а и справка и бюлетини
за съдимост бяха събрани в това съдебно следствие, то само и единствено в
интерес на осъдения е, в рамките на настоящото наказателно производство, да
бъдат групирани наказанията по всичките му осъждания. Най-благоприятният за
дееца вариант е групиране на наложените с н.о.х.д.№№ 1389/16г. на ХРС,
393/2017г. на ХОС и 163/2017 на ДРС наказания лишаване от свобода, съответно за
срок от 6 месеца и глоба от 300 лева – за първото, 3 години и глоба от
5 000 лева – за второто и 5 месеца и 300 лева – за третото. По този начин,
след като се определи едно общо наказание в размер на най-тежкото от трите –
лишаване от свобода за срок от 3 години, ще бъдат групирани санкциите по всички
предходни осъждания на дееца. Определеното общо наказание М. следва да изтърпи
ефективно, при първоначален „строг“ режим, защото броят на осъжданията му (общо
пет, за извършени престъпления против транспорта и здравето), с които са му
били налагани наказания лишаване от свобода за различен срок, но неизменно
изпълнението им е било отлагано по реда на чл. 66, ал. 1 от НК и други по-леки
санкции, не са постигнали нито предупредителния, нито пък превъзпитателния си
ефект. За поправяне на дееца е наложително той да изтърпи общото наказание
лишаване от свобода ефективно. Към това по-тежко наказание следва да се
присъедини изцяло и наложеното по н.о.х.д. № 393/2017г. на ХОС наказание
„глоба“ в размер на 5 000 лева.
Предвид изложеното и на основание чл. 337, ал. 1, т. 2
вр. чл. 334, т. 3 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда № 62 от 20.06.2018г. на РС Хасково, постановена по
н.о.х.д. № 241/2018г., като я ОТМЕНЯ в частта, относно определеното на
подсъдимия Г.З.М. по н.о.х.д. №№ 1389/2016г. на ХРС и 393/2017г. на ХОС общо
наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години и присъединеното по-леко
наказание „глоба“ от 5 000 лева, вместо което
На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК определя на подс. Г.З.М., със снета
по делото самоличност, едно общо наказание измежду наложените му с влезли в
сила: на 30.03.2017г., Присъда № 22/15.03.2017г. на РС Хасково по н.о.х.д.№
1389/2016г., на 28.09.2018г. Определение № 32 от същата дата на ОС Хасково по
н.о.х.д.№ 393/2017г. и на 06.10.2017г. Определение № 100 от същата дата на РС Д.град
по н.о.х.д.№ 163/2017г., в размер на най-тежкото от тях, а именно: „лишаване от
свобода“ за срок от 3 (три) години, което да се изтърпи при първоначален строг
режим.
На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 3 от НК присъединява изцяло към
определеното общо наказание, наложеното с Определение № 32/28.09.2017г. по
н.о.х.д.№ 393/2017г. на ОС Хасково наказание „глоба“ в размер на 5 000
лева.
Потвърждава присъдата в
останалата й част.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: