№ 22023
гр. София, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20211110157631 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
„Т...” ЕАД е предявило срещу Б. Г. А. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които се иска да се
признае за установено, че всяка от ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 68,
67 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
София, община „П..“, жк „С...“, бл..., вх..., гараж №.... (съобразно уточнението, направено
в открито съдебно заседание на 01.06.2022 г. (л. 168)), аб.№ 1..., ведно със законна лихва за
период от 22.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 8, 71 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2019 г. до
09.06.2021 г., сумата от 24, 62 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за
период от 22.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 5, 01 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 01.07.2018 г. до
09.06.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 35831/2021 г. по описа на СРС, 151 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в
качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
дължимата стойност на услугата „дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен
срок от изтичането на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия
клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях
търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира и разноските за производството.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
исковете са оспорени по основание и размер. Изложени са доводи за липса на сключен
между страните писмен договор, поради което ответникът не следва да се счита за
потребител, както и за липса на основание за начисляване на топлинна енергия. Сочи, че с
окончателно решение на ВАС са били отменени всички текстове, касаещи изчисленията по
Методиката към Наредба № 16-334. Прави възражение за изтекла тригодишна погасителна
давност.
Третото лице-помагач „И...“ ЕООД е подало „предварителен отговор на исковата
молба“ и писмени бележки, с които оспорва предявените искове. Излага доводи за наличието
на незаконен състав, прави искане за отвод на съдията-докладчик, по което съдът се е
произнесъл с отделно определение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника,
по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на
услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи
стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания
размер.
По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да
докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на
ищеца е да установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
На първо място, във връзка с възражението на ответника за незаконен състав, следва
да се посочи, че съгласно заповед № АС-153 от 08.04.2024 г. на Председателя на Софийски
районен съд, издадена на основание чл. 80, ал. 1 ЗСВ и Изменение и допълнение № 3 на
Правилата за разпределение на дела в Софийски районен съд, на настоящия съдия-
докладчик, считано от 08.04.2024 г., е възложено председателстването на 151 състав, като
към посочената дата производството по настоящото дело е било висящо, следователно не са
били налице основания за преразпределение на делото за разглеждане от друг съдия-
докладчик и не е налице незаконен състав.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, действаща през исковия период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция
на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота
- собственост или вещно право на ползване, освен в случаите на наличие на сключен писмен
договор между страните.
По делото е приет нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
22.05.1997 г., по силата на който ответникът Б. А. е придобил правото на собственост върху
апартамент № 5, находящ се в процесната сграда, както и върху процесния гараж №....,
състоящ се от една гаражна клетка със застроена площ от 20, 79 кв.м., като върху имотите е
запазено вещно право на пожизнено ползване в полза на Е К А. Последната, видно от
приетия по делото препис-извлечение от акт за смърт, е починала на 02.08.1997 г. (л. 450 ).
Следователно, именно ответникът в качеството си на собственик на процесния гараж
2
отговаря за стойността на реално потребената в имота топлинна енергия.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е,
че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно,
обективно и компетентно изготвено. В него е посочено, че в гаража липсват отоплителни
тела, свързани към сградната инсталация, няма начислени и суми за топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване, а единствено за топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация. Тези констатации се потвърждават и от представените от третото лице-помагач
документи – справки за разход на топлинна енергия. Изчислението на топлинната енергия,
отдадена от сградна инсталация, през процесния период се е извършвало по формула,
заложена в Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) и в Наредба № Е-
РД-04-1 от 12.03.2020 г., върху пълната отопляема кубатура на гаража, като по делото не се
спори, че пълната отопляема кубатура на процесния гараж е 48 куб.м., както е посочено в
справките за разход, представени от третото лице-помагач. Обстоятелството, че в процесния
имот няма монтирани радиатори, разпределители и вентили не освобождава ответника от
задължението да заплаща стойността на топлинната енергия, разходвана за сградна
инсталация, начислена в съответствие с нормативните изисквания, доколкото съгласно чл.
153, ал. 6 от Закона за енергетиката клиентите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата. Следователно, единственият случай, в който клиент прекъснал
топлоснабдяването към отоплителните тела в имотите си не дължи заплащането на
топлинната енергия, е когато топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване
е прекъснато от абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, но това е
възможно съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 2 от Закона за енергетиката само когато
собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
не желаят да бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за горещо
водоснабдяване и декларират писмено това пред топлопреносното дружество с искане за
прекъсване на топлоснабдяването. Доказателства за прекъсването на топлоснабдяването на
цялата сграда-етажна собственост няма, а и липсват подобни твърдения. Предвид това,
ответникът дължи заплащането на доставената до гараж №.... топлинна енергия за сградна
инсталация, изчислена на база пълен отопляем обем.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника във връзка с отмяната на
съответните части от Методиката за дялово разпределение, представляваща приложение към
двете цитирани по-горе наредби за топлоснабдяването. По аргумент от чл. 195 от АПК, а и
съобразявайки дадените разяснения в мотивите на Тълкувателно решение № 2/19.11.2014г.
по тълк.д.№ 2/2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира, че законът не отрича действието на
подзаконовия нормативен акт до момента на съдебното му обявяване за нищожен или
унищожаем по реда на АПК, т.е до постановяването с окончателен съдебен акт за отмяна на
посочената методика, същата намира приложение, като отмяната и няма обратно
действие. Ето защо, независимо изхода на спора по адм.д. № 13721/2017 г. по описа на ВАС
и по адм.д.№ 85/2024 г. по описа на ВАС, постановеното решение има действа само
занапред, т.е считано от съответно 26.06.2020 г. и 10.02.2025 г., и не влияе на
3
законосъобразността на извършените допреди постановяването му изчисления на
задълженията на потребителите.
Вещото лице е изчислило, че размерът на сумата, дължима за топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, за целия процесен период, се равнява на 72, 37 лв. Следва
да бъде разгледано и направеното възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и
две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за
определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително
консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл.155,
ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в
полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от
вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не
се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 г., прогнозните месечни дължими суми
са дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
погасителната давност за процесните вземания започва да тече от 46-тия ден, т.е. за
вземането за м. ноември 2018 г. – от 15.01.2019 г., за вземането за м. декември 2018 г. – от
15.02.2020 г. и т.н. Предвид датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 22.06.2021 г., възражението за изтекла погасителна давност по отношение
главниците за топлинна енергия се явява неоснователно, тъй като давността за най-старото
претендирано вземане за м. ноември 2018 г. изтича на 15.01.2022 г. Предвид диспозитивното
начало искът за главница за топлинна енергия следва да бъде уважен в претендирания
размер от 68, 67 лв.
По отношение на иска за дялово разпределение същият се явява основателен.
Услугата „дялово разпределение“ е поначало възмездна (арг. от разпоредбата на чл. 140, ал.
5, т. 8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ от топлопреносното
предприятие или по възлагане на лице, включено в регистъра по чл. 139а ЗЕ, каквото е
третото лице-помагач. Отношенията между топлопреносното предприятие и топлинния
счетоводител се уреждат от договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3 ЗЕ, като
етажните собственици могат да изберат лице, за извършване на услугата дялово
разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ. Съобразно действалите за периода ОУ за продажба на
4
топлинна енергия купувачите на топлинна енергия, какъвто е ответникът, заплащат на
продавача стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях
търговец (чл. 22, ал. 2 ОУ от 2016г.), която включва цена на обслужване на партидата на
клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред за
дялово разпределение и броя на уредите в имота, по ред и начин, определен от продавача и
обявен по подходящ начин на купувача (чл. 36 ОУ от 2016г.).
Установява се по делото, че за процесния период дяловото разпределение е
извършвано от избран от етажната собственост търговец – ФДР (не са наведени твърдения
или представени доказателства за оспорване на решенията по реда и в срока по ЗУЕС),
поради което ответниците дължат заплащане на нейната стойност на продавача на ТЕ
(ищецът) по силата на ОУ, които ги обвързват и срещу които същите не е възразили, щом
предоставената услуга е осъществена. По делото не е спорен размерът на дължимата
стойност на посочената услуга. Предвид датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, погасено с изтичане на тригодишна погасителна давност се явява
вземането за м. май 2018 г. По реда на чл. 162 ГПК като взе предвид общия брой месеци,
включени в периода, за който се претендира главницата, и общия размер на претенцията,
отнесени към броя месеци, за които не е налице изтекла погасителна давност, съдът намира,
че искът за главница за дялово разпределение следва да бъде уважен за сумата от 23, 59 лв.
за периода 01.06.2018 г. – 30.04.2020 г. и да бъде отхвърлен за разликата над 23, 59 лв. до
пълния предявен размер от 24, 62 лв., както и за периода от 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
Съгласно чл. 32, ал. 1 от общите условия от 2016 г., приложими към процесния период,
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
(т.е. с прогнозно, а не реално отчетено месечно количество топлинна енергия), се формира
въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечна фактура.
В чл. 32, ал. 3 от общите условия от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки за отчетния
период се издават кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността
на тази фактура по чл. 32 ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно чл. 33, ал.
4 обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. По делото не се установи и не се
твърди плащане от страна на ответника, поради което претенцията на ищеца за обезщетение
за забава се явява изцяло основателна.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба. Следователно претенцията за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за дялово разпределение следва да бъде изцяло
отхвърлена.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение №.../2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. В
заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер от 75 лв., от които 25
лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, а в исковото производство –
разноски в общ размер от 732 лв., от които 75 лв. държавна такса, 557 лв. депозит за
5
експертиза и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно с уважената част от
исковете, в негова полза следва да бъдат присъдени разноски за заповедното производство в
размер на 70, 77 лв. и разноски за исковото производство в размер на 690, 68 лв.
В полза на адв. Д С на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете, в размер на 22, 58
лв. от общо определеното в размер на 400 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове, че Б. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „С...“, бл..., вх...,
ет..., ап..., дължи на „Т...“ ЕАД, ЕИК е със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Я...” № ... на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, сумата от 68, 67 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София,
община „П..“, жк „С...“, бл..., вх..., гараж №.... , аб.№ 1..., ведно със законна лихва за период
от 22.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 8, 71 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2019 г. до 09.06.2021 г.,
сумата от 23, 59 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период
от 22.06.2021 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 35831/2021 г. по описа на
СРС, 151 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за дялово разпределение за разликата
над 23, 59 лв. до пълния предявен размер от 24, 62 лв., както и за периода от 01.05.2018 г. до
31.05.2018 г., както и изцяло иска за сумата от 5, 01 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за период от 01.07.2018 г. до 09.06.2021 г.
ОСЪЖДА Б. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „С...“, бл..., вх..., ет...,
ап..., да заплати на Т...“ ЕАД, ЕИК е със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Я...”
№ ... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заповедното производство в размер на 70, 77
лв. и разноски за исковото производство в размер на 690, 68 лв., съразмерно с уважената
част от предявените срещу нея искове.
ОСЪЖДА Т...“ ЕАД, ЕИК е със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Я...”
№ ... да заплати на адв. Д Ц С, от Адвокатска колегия – В.., с адрес: обл. В.., общ. М.., .. с. Р..,
ул. Б... №..., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 22, 58 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ответника, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач на страна на ищеца –
“Т...“ ООД.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач на страна на
ответника – “И..“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6