Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, 25.06. .2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД наказателен състав в открито заседание
на двадесети и седми май две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Йовка Казанджиева
ЧЛЕНОВЕ: Васил Анастасов
Кристиан Гюрчев
при секретаря Христина Х. и в
присъствието на
прокурор Румен Петров като
разгледа докладваното от съдия Казанджиева ВНОХД № 105 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе съобрази:
С присъда №
11/25.06.2019 г., постановена по НОХД № 298/2016 г. Луковитския районен съд е
призна Д.А.В. за невиновен да е извършил престъпления по чл. 235, ал. 1, хип.
1, във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК, по чл. 343 ал. 2 от НК и по чл. 269 ал. 1
от НК, поради което ги е оправдал по тях. Със същата присъда съдът е признал М.Й.
за невиновен да е извършил престъплението по чл. 235 ал. 3, т. 4 във връзка с
ал. 1, хип. 1-ва във връзка с чл. 20 ал. 2, във връзка с чл. 28 ал. 1 от НК,
поради което го е оправдал по същото.
Срещу така постановения от съда акт, в предвидения от закона
срок е постъпил протест от П.Г.– Районен прокурор при Районна прокуратура – гр.
Ловеч. Излага, че същият е неправилен, тъй като е в противоречие с доказателствения
материал. В допълнение към него развива подробни съображения относно
повдигнатото обвинение на двамата подсъдими за престъпление по чл. 235 от НК, като сочи, че напълно немотивирано
съдът е изключил от доказателствения материал протокол за оглед пред дом на ул.
***, протокол за оглед в имот кад. № ***,
веществените доказателства, изготвените трасологична и съдебно технически
експертизи. Сочи, че е немотивирано приетото от съда, че поемните лица не са
присъствали на място в гората, като за това приема единствено техните
твърдения, че не си спомнят да са ходили там, въпреки факта, че същите не
отричат, че подписите на изготвените протоколи за оглед са техни. Счита за
неоснователни направените изводи от първоинстанционния съд за наличие на
противоречия и пропуски в работата на
свидетелите служители по горите, защото не са документирали по никакъв начин
случая. Сочи, че е факт обстоятелството, че двамата подсъдими са били заловени
на конкретното място в процес на извършване на престъпление. Счита,
че немотивирано се приемат версиите на подсъдимите.По отношение на
другите две престъпления по чл. 343в ал. 2
и чл. 269 ал. 1 от НК не сочи възражения, поради факта, че няма мотиви
на първоинстанционния съд по отношение на тях. Намира, че анализът на
доказателствата е неправилен и необоснован, което е довело до неверен извод
относно недоказаност на обвинителната теза.
Срещу постъпилия протест е изготвено възражение от
процесуалният представител на въззивниците.
В него посочва, че първоинстанционния съд обективно и законосъобразно е
постановил оправдателна присъда, като задълбочено и последователно е разгледал
събраните по делото доказателства и е направил правна оценка на същите. С оглед
на това моли настоящата инстанция да потвърди първоинстанционната присъда.
В съдебно заседание представителят на обвинението поддържа
изцяло протеста по съображенията изложени в него и моли да бъде уважен. Приема,
че мотивите на съда са в пълно противоречие със събраните доказателства, като
са налице неправилни правни изводи. Счита, че поради обстоятелствата, че
липсват мотиви по отношение на повдигнатите обвинения по чл. 343в и чл. 269 от НК, първоинстанционния съдебен акт следва да бъде отменен и делото върнато на
Районен съд – гр. Л.за ново разглеждане от друг състав на съда.
Защитникът на подсъдимите в съдебно заседание моли
настоящата инстанция да не уважава постъпилият протест и да потвърди постановения съдебен акт .
Намира, че правилно първоинстанционния съд е преценил, че обвинението срещу
двамата подсъдими е недоказано по несъмнен и категоричен начин, съобразно
разпоредбата на чл. 343 ал. 2 от НПК и правилно е постановил оправдателна
присъда.
Въззиваемият В. в съдебно заседание моли да се потвърди
присъдата на първоинстанционния съд.
Въззиваемият Й. съдебно заседание също моли да се потвърди
присъдата на първоинстанционния съд.
Настоящата инстанция като съобрази изложеното в протеста и
допълнението към него, изготвеното възражение, становището на страните пред
тази инстанция и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен
акт, приема за установено следното:
Въззиваемият Д.В., ЕГН ********** е бил предаден на съд за
три престъпления, а именно: за престъпление по чл. 235 ал. 1,хип. 1 във връзка
с чл. 20 ал. 2 от НК, затова че на 29.09.2015 г. около обяд, в м. „П.“,
землището на с. ***, имот. Кад № *** – частен горски фонд, собственост на
наследниците на П.Г.Б.от гр. С.., в съучастие като извършител с М.Ц.Й. ***, без
редовно писмено позволително, отсекли с помощта на моторен трион „Хусварна
268“, с фабр. № 2109316-1,77 пр. куб. метра дърва от благун и цер на стойност
88,50 лева, за престъпление по чл. 343в ал. 2 от НК, затова че на 29.09.2015 г.
около обяд в м. „П.“ , землището на ***и до дома си на улица ***в същото село,
управлявал лек автомобил „****“ с рег. № ****, собственост на М.Б.М.от гр. Л.,
без съответното свидетелство за управление на МПС, в едногодишния срок от
наказването по административен ред за такова деяние – по силата на НП №
14-0297-000180/14 г. на Началника на РУ на МВР Л., влязло в законна сила на
04.03.2015 г. и за престъпление по 269 ал. 1 от НК затова че на 29.09.2015 г.
около 14.00 часа в с. ***, пред дома си на ул. ***, употребил заплахи, като
държал в ръцете си нож и шише с течност от бензин, което насочвал с жест за
заливане, с изразите „ще запаля автомобила си, ще ви запаля“ – отправено към О.
и К., „знам къде е дома ти, ще го запаля докато спите и и ще изгорите живи“ –
отправено към О., с цел да принуди орган на властта – А.О. О. и П. П. К. –
горски инспектори при РДГ Л., да пропуснат нещо по служба – да не изпълнят
задълженията по Закона за горите и методически указания за разследване на
престъпления и установяване на нарушенията по горите – рег. № 11-06/22.01.2008
г. на Държавна Агенция по горите за съставяне на акт за административно
нарушение и задържане на предмета и средството на нарушението.
Въззиваемият М.Й., ЕГН ********** е предаден на съд за
престъпление по чл. 235 ал. 1,хип. 1 във
връзка с чл. 20 ал. 2 от НК, затова че на 29.09.2015 г. около обяд, в м. „П.“,
землището на с. ***, имот. Кад. № *** – частен горски фонд, собственост на
наследниците на П.Г.Б.от гр. С.., в съучастие като извършител с Д.А.В. ***, без
редовно писмено позволително, отсекли с помощта на моторен трион „Хусварна
268“, с фабр. № 2109316-1,77 пр. куб. метра дърва от благун и цер на стойност
88,50 лева.
Първоинстанционният съд с обжалвания съдебен акт е признал
въззиваемите за невиновни и ги е оправдал по посочените по-горе обвинения. В
мотивите към него същият е описал фактическата обстановка, която приема за
установена, въз основа на кои доказателства, като е анализирал последните и е
стигнал до извода за невиновността на двамата въззиваеми по отношение на
повдигнатото им обвинение по чл. 235 ал. 1, хип. 1 във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК, поради което ги е оправдал по същите.
По отношение на другите две престъпления повдигнати на
въззиваемия В., посочени по-горе липсват мотиви. Съдът в края на мотивите
си е направил извод, че от
доказателствата по делото не се установява несъмнено и безспорно двамата
въззиваеми да са се намирали на конкретната дата на конкретното място и да са
извършили вменените им действия, с оглед обсъдените и анализирани доказателствени средства и
доказателства. Както бе посочено по-горе такъв анализ съдът е направил
единствено и само по отношение на престъплението по чл. 235 от НК.
Съгласно разпоредбата
на чл. 305 ал. 3 във връзка с ал. 1 от
НПК съдът в мотивите си следва да посочи установените обстоятелства, въз основа
на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото
решение. По отношение на престъпленията по чл. 343в ал. 2 и чл. 269 ал. 1 от НК, както бе посочено
по-горе първоинстанционния съд не е
изложил никакви съображения, което по своята същност представлява липса на
мотиви по смисъла на чл. 348 ал. 3 т. 2.
При горните съображения настоящата инстанция приема, че при
постановяване на своя съдебен акт решаващия съд е допуснал отстранимо
процесуално нарушение – липса на мотиви по отношение на две от престъпленията,
за които подсъдимият В. е предаден на съд, поради което присъдата на
първоинстанционния съд следва да бъде отменена
изцяло и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Счита, че постановения съдебен акт следва да бъде отменен и по отношение на
въззиваемия Й. поради факта, че същият е предаден на съд за престъпление по чл. 235 ал. 1 хип. 1 от НК извършено в
съучастие с въззиваемия В.. Налице е
общност на фактите между това престъпление за което двамата въззиваеми са
предадени на съд и за престъпленията на п чл. 269 ал. 1 от НК и чл. 343в ал. 2
от НК за които въззиваемия В. е предаден на съд и по отношение на които както
бе посочено по-горе не са изложени никакви мотиви от решаващия съд.
При горните съображения настоящата инстанция приема, че
следва да се отмени изцяло присъда №
11/25.06.2019 г., постановена по НОХД № 298/2016 г. на Л. районен съд, поради допуснато отстранимо
съществено процесуално нарушение – липса на мотиви и делото се върне на същия
съд за ново разглеждане.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 334 ал. 1 т. 1 от НПК съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло
присъда № 11/25.06.2019 г., постановена
по НОХД № 298/2016 г. на Л. районен съд.
ВРЪЩА делото на същия
съд за разглеждане от друг състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Да се съобщи на страните, че решението с мотивите е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.