Мотиви към присъда по НОХД № 1977 по описа за 2010г. на ШРС
На 21.12.2010г.
от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД
№ 316/2010г., по който в същия ден е образувано производство пред първа
инстанция срещу Б.Х.И. с ЕГН**********,***, за извършено от него
престъпление от общ характер наказуемо по чл.206 ал.1 , във вр. с чл.26 ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че през м. май 2010г. в
гр.Шумен при условието на продължавано престъпление, противозаконно присвоил
чужди движими вещи – хладилник с фризер «Беко» на стойност 580 лв., проточен
бойлер «Елдом» на стойност 145 лв., повреден употребяван бойлер на стойност 20
лв., спалня пакетна – частична сглобка на стойност 160 лв. и цветен телевизор
«Нео» с дистанционно на стойност 185 лв., всичко на обща стойност 1090лв.,
собственост на Б.С.Т., които вледеел.
С разпореждане от 22.12.2010г. обв.Б.И. е
предаден на съд за възведеното с обвинителният акт обвинение.
В
съдебно заседание представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда на подс.И. да бъде наложено
наказание 1 година и 2 месеца “лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно
ефективно при първоначален строг режим, в затворническо обшежитие от закрит тип. “пробация” като задължителните пробационни мерки по т.1
и т.2 на чл.42а ал.2 от НК бъдат
определени за срок от 1 година, а третата по т.6 в размер на 250 часа в рамките
на 1 година. На основание чл.25, във вр. с чл.23 от НК да бъде определено общо
наказание с наказанието наложено по НОХД
№ 19828/2009г. по описа на ШРС. Да бъде зачетено и предварителното му задържане
за срок от 24 часа по ЗМВР.
В хода
на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен.
Признава се за виновен, с изключение на част от предмета на престъпно
посегателство, а именно частта от спалнята. В хода на съдебните прения заявява,
че желае да възстанови причинените щети. В последната си дума изразява
съжаление за стореното.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установено
от фактическа страна следното: Подсъдимият
Б.Х.И. е криминално проявен, осъждан за престъпления против собствеността. В началото на м.май
2010г. споделил със свой приятел – пострадалият Б.С. Т., че си е намерил работа в гр. Шумен, но
нямало къде да живее. Св. Т. му предложил
да се нанесе при него, в домът му на ул. “Света гора” №4 ап.85, докато
си намери квартира. Подсъдимият се съгласил и се нанесъл в жилището.
Пострадалият му предоставил ключ за апартамента и възможността да ползва всички
вещи, намиращи се в него. Впоследствие пострадалият отишъл да живее в с.
Хитрино, в дома на родителите си, а подсъдимият останал да живее сам в жилището
му в гр. Шумен. В отсъствие на Б.Т. , подсъдимият се разпоредил неправомерно с намиращите се в апартамента - хладилник с фризер
«Беко», проточен бойлер «Елдом», повреден употребяван бойлер, спалня пакетна –
частична сглобка и цветен телевизор «Нео» с дистанционно управление, като взел
вещите през два дена. Телевизорът продал на св. Б.А., а останалите вещи на
неустановени лица. Около 18-19.05.2010г. пострадалият посетил апартамента и
установил липсата на горепосочените вещи. След неуспешни опита да си получи
вещите или тяхната равностойност от подсъдимия, уведомил органите на реда. В
хода на досъдебното производство св. Б.Х.А. предал доброволно цветният
телевизор «Нео» и дистанционно управление. Стойността на отнетите вещи възлиза
на 1090 лева, възстановени в размер на 245 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за
установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимия И. в хода на съдебно следствие, показанията на
свидетелите Б.С.Т., Б.Х.А., заключенията
на съдебно – икономическите експертизи, поддържани от вещото лице в с.з. и
приети от съда, както и събраните писмени доказателства по надлежния
процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК и тези представени
в съдебно заседание. В съдебно заседание подсъдимият дава обяснения. Признава, че противозаконно
се е разпоредил с хладилника с фризер «Беко, проточния бойлер «Елдом», повредени бойлер и цветния телевизор «Нео» с дистанционно
управление. Отрича да е сторил това с част от спалнята. Самопризнанията на
подсъдимият се подкрпепят от показанията на свидетелите Б.Т. и Б.А.. Пострадалият Б. Т. е категоричен
в показанията си, че от дома му липсвала и част от спалня, която не била
сглобена, а била оставена в пакетите, както била закупена. Липсвал един от
пакетите, който съдържал отделните елементи на скрина.Доколкото по делото
липсват доказателства за противозаконно проникване в жилището от друго лице,
съдът намира, че следва да кредитира показанията на пострадалия и в тази им
част. Съдът намира, че събраните доказателства по делото са взаимно допълващи се
и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават
решението на съда по следните правни съображения:
Съдът
като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК
поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият И. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ
характер, наказуемо по чл.206 ал.1, във
вр. с чл.26 ал.1 от НК. защото:
* обект на
престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалното
упражняване правото на собственост върху движими вещи;
* от обективна страна подсъдимият чрез
своите действия владеейки на правно основание /устна уговорка/ вещите собственост на свид. Т., ги присвоил,
без негово съгласие, като се е разпоредил противозаконно с тях в свой интерес, без
съгласието на пострадалия, тъй като вещите били поверени на подсъдимия само с
оглед на това да бъдат ползвани;
* субект на
престъплението е пълнолетно вменяемо лице; подсъдимият е владеел вещите по
силата на устна уговорка между него и пострадалия, но не е бил техен собственик
и не е имал право да се разпорежда с тях;
* от субективна
страна престъплението е извършено от подсъдимият с пряк умисъл - той е
знаел, че има фактическа власт върху вещите на правно основание – устна
уговорка ; предвиждал е, че вследствие на неговото разпореждане вещите са
преминали в полза на самия него, като е съзнавал, че това излиза извън
предоставените му правомощия за разпореждане с предмета на престъпно посегателство;
подсъдимият е имал за цел да се разпореди противозаконно с него свой интерес;
т.е. подсъдимият И. е съзнавал обществено-опасния характер на деянието и е
целял настъпването на обществено-опасните последици.
Квалификацията
на престъплението следва да се приложи и във връзка с чл.26 от НК, тъй като
отделните деяния осъществяват поотделно
един и същ състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което второто деяние от обективна и субективна страна
представлява продължение на първото.
Причините за
извършване на престъплението
се свеждат до незачитане правото на собственост другиму и стремеж към
придобиване на облаги по лесен, но недопустим и неправомерен начин.
При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него
престъпление съдът прецени: степента на
обществената опасност на конкретното
деяние, степента на обществена опасност на подсъдимия, както и подбудите за извършване на
престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността
на подс. Б.И.:
* смекчаващите вината обстоятелства - прави самопризнания,
добросъвестно поведение в наказателния процес, частично възстановяване на
причинените щети
* отегчаващи
вината обстоятелства – предходни
осъждания за престъпления от общ характер;
Гореизложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в
чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подс.И., като наказанието бъде определено при
условията на чл.54 от НК, тъй като наличните смекчаващи отговорността
обстоятелства не са многобройни, липсва
и изключително такова сред тях. За престъплението по чл.206 ал.1, във вр. с
чл.26 ал.1 от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода” от 1 до 6 години. Съдът, съобразявайки горните
обстоятелства, а
именно превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства счита, че справедливо и съответно на
извършеното от подс. Б.Х.И. ще бъде налагане на наказание "лишаване от
свобода" в размер на предвидения минимум, а именно 1 година, което следва
да бъде изтърпяно ефективно при първоначален “ строг” режим в затворническо
общежитие от закрит тип, предвид обстоятелството, че подсъдимият е осъждан и по
отношение на него не може да се приложи института на условното осъждане. На основание чл.59 ал.2,
във вр. с ал.1 от НК бе приспаднато
времето, през което подсъдимият е бил задържан за срок от 24 часа по
ЗМВР.
Налице са основанията на чл.25 ал.1 от НК във връзка с чл.23 ал.1 от НК за определяне на общо наказание на подсъдимия Б.Х.И. до размера на най- тежкото от
наложените му по настоящата присъда и по
споразумение №1696/21.12.2010г. по НОХД № 1928/2010г. по описа на ШРС, влязло в
законна сила на 21.12.2010г., а именно 1 /една / година «лишаване от свобода». На осн. чл. 61 т.2
от ЗИНЗС следва да бъде определен първоначален СТРОГ режим на изтърпяване
на така определеното
общо наказание в затворническо заведение от
закрит тип.
На основание чл.25 ал.3 от НК от така определеното общо наказания, следва да бъде приспадната изтърпяната част от наказанието по НОХД
№1928/2010г. на ШРС.
Съдът
определи това наказание с оглед обществената опасност на подсъдимия според данните
за личността му, както прецени и факта, че следва да му бъде даден шанс да се
поправи и превъзпита. Така определеното наказание , съдът намира за справедливо и съответстващо
на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи
да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите
нрави от страна на осъдения, а освен това съдът счита, че така определеното
наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме
възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат
постигнати целите на генералната и специалната превенция.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия направените по делото
разноски.
Вещественото
доказателство по делото - цветен телевизор «Нео» 21
инча с дистанционно съдът върна на св. Б.С.Т., тъй като не е налице спор за
собственост.