Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260112
гр. ВРАЦА, 26.04.21 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд гражданско отделение в
публичното заседание на 14.04.21 г.
в състав:
Председател: Рената Мишонова-Хальова
Членове: Мария Аджемова
Росица Иванова
в присъствието на:
прокурора секретар Христина Цекова
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N` 104
по описа за 2021 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е въззивно и се развива на основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по жалба вх. № 266173/29.12.20 г. на "Булгартрансгаз" ЕАД, със ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. София срещу решение на районен съд гр.
Враца № 260184/06.11.20 г. постановено по гр. дело № 1218/20 г. по описа на
същия съд, с което съдът е ОТМЕНИЛ на осн. чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188 от КТ наложеното дисциплинарно наказания "забележка за срок от една
година" на работника, ищец в производството Д.С.П. на длъжност "***",
наложена със заповед на работодателя № БТГ-ЧР-Зап.-3/11.03.20 г. С атакуваното
решение са присъдени и съдебни разноски.
В
жалбата се навеждат и подробно мотивират оплаквания за необоснованост на
обжалваното решение и постановяването му в нарушение на процесуални правила.
Според дружеството, районен съд, от една страна не е анализира правилно
събраните по делото доказателства, при което изводите му са необосновани. Освен
това, не е обсъдил всички събрани по делото писмени доказателства и решението е
незаконосъобразно. Въззивникът намира, че извършеното нарушение е открито от
субекта на дисциплинарна власт на 21.02.20 г., когато са установени
съществените признаци на деянието от субективна и обективна страна и именно
тази дата е начало на двумесечния срок за налагане на дисциплинарното
наказание. Изводите на първостепенния съд в обратния смисъл на неправилни.
При
заявените оплаквания, дружеството моли за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на съдебен акт по същество, с който предявеният от Д.П. иск бъде
отхвърлен. Претендират се съдебни разноски за две инстанции. Не се заявяват
доказателствени искания.
Ответникът
Д.П., редовно уведомен, не представя отговор на постъпилата въззивна жалба. В
проведеното открито съдебно заседание негов процесуален представител – адв. В.Х.
от Врачанска адв. колегия, обосновава становище за неоснователност на жалбата.
Страните
нямат доказателствени искания към настоящата инстанция.
След самостоятелна преценка на събраните
доказателства и доводите на страните, окръжен съд намира следното:
Постъпилата въззивна жалба е допустима, разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА при следните съображения:
Районен съд е сезиран от работника Д.П. изпълняващ
длъжността *** в отдел "Договори и собственост" при ответника работодател - "Булгартрансгаз"
ЕАД, с ЕИК *** и седалище гр. София с иск за ОТМЯНА на наложеното му
дисциплинарно наказания "забележка" за срок от една година със заповед
№ 3/11.03.20 Г. на изп. директор В. М.
на посочения работодател. Ищецът мотивира искането си с тезата, че заповедта
няма изискуемото от чл. 195, ал. 1 съдържание от КТ, както и че наложеното
наказание не е съобразено с нормата на чл. 189, ал. 1 от КТ, доколкото
работодателят не е съобразил посочените в обясненията на работника причини,
поради които не е изпълнил в срок поставената му задача.
Ответникът - работодател е представил отговор, в
който оспорва предявения иск. Намира, че атакуваната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание на ищеца е правилна и законосъобразно, доколкото е
спазена точно предвидената в КТ процедура за налагане на дисциплинарно
наказание.
По делото са представени писмени доказателства,
неоспорени от страните, от чийто анализ окръжен при приема за установена
следната фактическа обстановка по спора:
Между страните съществува трудово правоотношение за
изпълняваната от Д.П. длъжност "***" в отдел "Договори и
собственост". Със съобщение, входирано в "Булгартрансгаз" ЕАД с
№ 10-00-59/13.12.19 г., е постъпило съобщение на адм. съд гр. Шумен, с което
дружеството се уведомява, че е изготвено решение на адм. съд гр. Шумен №
240/09.12.19 г. по адм. дело № 318/19 г. по описа на същия съд и
"Булгартрансгаз" може да обжалва решението, в качеството си на
заинтересована страна в производството, пред ВАС в 14 ср. от уведомяването,
тоест до 27.12.19 г. Със съобщението, на дружеството е връчен и препис от
решение на Шуменски адм. съд № 240/09.12.19 г. От решението е видно, че пред
съда дружеството е редовно
представлявано от *** Д. П..
Съобщеното
е постъпило в електронната поща на изпълнителния директор на работодателя В. М.
на 13.12.19 г., който е препратил задачата на директор управление
"Правно" Ч. Д. на същата дата, който на свой ред е разпределил за
проверка и изготвяне на доклад по постъпилото съобщение на Шуменския адм. съд,
придружено с посоченото съдебно решение, на трима работници изпълняващи
длъжността "***", а именно: – на ищеца Д.П., на Д. П. и на А. Г.. Задачата
е получена ЕДНОВРЕМЕННО и от тримата ***и на 13.12.19 г., в 17.30 часа, като е
поставен и срок за изпълнение – 17.12.19 г. Изложеното се установява от
представената на стр. 71-72 справка от деловодната система за генериране на
задачи на "Булгартрансгаз" ЕАД. Работодателят не е представил
доказателства, че ищецът Д.П. е уведомен за това, че задачата следва да се
изпълни приоритетно именно от него. По делото няма спор, че до 17.12.19 г.
поставената от Ч. Д. задача не е изпълнена от нито един от тримата ***и.
При изложените обстоятелства, началникът на отвел
"Правен" г-н Ч. Д. е изготвил докладна записка до изп. директор Вл. М.
- вх. № 93-01-275/21.02.20 г., с която го уведомява, че посочената задача е
поставена именно на ищеца *** П., въпреки че той е ангажиран с други служебни задачи, които се посочват от Ч. Д. - изготвяне
на докладни записки, нотариални покани, процесуално представителство пред адм.
съд гр. Враца и други. В докладна е посочено, че това е така, тъй като *** Д.
П. за периода от 16.12.19 г. до 20.12.19 г. е ангажиран със сключване на сделки
за имоти в гр. Горна Оряховица, за периода от 23.12.19 г. до 03.01.20 г. е в
платен отпуск. А *** А. Г. е в отпуск от 20.11.19 г. до 29.01.20 г. поради
временна нетрудоспособност. Ч. Д. уведомява изп. директор, че неизпълнението на
поставената на *** П. задача е причина да не се обжалва решението на Шуменски
адм. съд № 240/09.12.19 г. и влизане в сила на същото.
Във вр. с инициираното с докладна записка от
21.02.20 г. дисциплинарно производство срещу ищеца П., работодателят е поискал
от същия обяснения, като такива са постъпили на 02.03.20 г. Ищецът П. твърди,
че поставената му на 13.12.19 г. задача не е изпълнил по извинителни причини, а
именно: На 13.12.19 г. получил осем задачи, за периода от 11.12.19 г. до
20.12.19 г. общо 23 задачи, които подробно описва. Ищецът П. подробно описва
изпълнените от него служебни задачи в периода 16.12.19 г. до 20.12.19 г.,
включително и осъществените в този период справки и процесуално
представителство по адм. дела пред административен съд гр. Враца, които обстоятелства
са му попречили да изпълни поставената му служебна задача по запознаване и
изготвяне на доклад във вр. с постановения от Шуменския адм. съд съдебен акт по
адм. дело № 318/19 г. Освен това, ищецът П. твърди, че не е запознат с казуса
по делото адм. дело № 318/19 г., тъй като процесуално представителство на
"Булгартрансгаз" ЕАД по делото е осъществявано от *** Д. П.. В
дружеството съществувала практика, че всеки *** следва да осъществява контрол
на делата, които води. Ищецът твърди, че не е уведомен от работодателя, че
изготвяне на доклад във вр. с адм. дело № 318/19 г. е с особен важност пред
останалите му служебни задачи.
На 11.03.20 г. е издадена от изп. директор на
"Булгартрансгаз" ЕАД атакуваната в производството заповед, с която на
ищеца П. е наложена дисциплинарно наказание забележка за срок от една година за това, че
не е изпълнил в срок поставената му служебна задача за изготвяне доклад по адм.
дело № 318/19 г. на АС Шумен, което представлява нарушение на текстове от
Правилника за вътрешния трудов ред на дружеството-работодател – служителите да
изпълняват своевременно, качествено и добросъвестно, ефикасно и ефективно
трудовите си задължения, както и да спазват указанията и разпорежданията на
ръководството на дружеството и преките си ръководители, индивидуалния тр.
договор и приетите вътрешни правила, политики и инструкции, документацията на
интегрираната система за управление. Според работодателя наказанието се налага
на осн. чл. 187, ал. 1, т. 7 /неизпълнение законните нареждания на
работодателя/ и т. 10 /неизпълнение на други трудови задължения предвидени в
закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в
колективния тр. договор или определени при възникване на тр. правоотношение/ от
КТ.
При изложеното фактически обстоятелства по спора
от правна страна окръжен съд намира
следното: Ищецът в производството Д.П. е допуснал нарушение на трудовата дисциплина
по чл. 187, т. 7 и т. 10 от КТ, доколкото не е изпълнил възложената от прекия
му ръководител Ч. Д. - началник на
управление "Правено", задача описана по-горе. Нарушението е извършено
на 17.12.19 г. - датата, на която ищецът
е следвало да изготви и предаде доклада си по адм. дело № 318/19 г. на АС гр.
Шумен, а наказанието му е наложено с издаване на процесната заповед на 11.03.20
г.
При данните по делото и съотношението на
преклузивните срокове, в които следва да се налагат дисциплинарните наказания,
въведени с нормата на чл. 194, ал. 1 от КТ, според окръжен съд в конкретния
случай следва да се прецени дали е спазен преклузивния двумесечен срок от чл.
194, ал. 1 от КТ. Той тече от откриване на дисциплинарното нарушение. Откриване
на нарушението по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ означава субектът на
дисциплинарна власт да узнае за нарушението на трудовата дисциплина и
съществените му признаци – субект на нарушението, времето и мястото на
извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от
обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение.
В случая, тъй като задачата да изготвят доклад по
адм. дело № 318/19 г. на АС гр. Шумен са получили едновременно трима ***и, то
едва с докладната записка от 21.02.20 г. на началник Ч. Д., изпълнителният
директор на дружеството-работодател М. е узнал, кой е субекта на нарушението и
останалите посочени по-горе признаци на същото, тоест че задачата е следвало да
се изпълни именно от Д.П. и той не я е изпълнил, независимо, че е била
поставена и на още двама ***и, които обаче са имали извинителни причини за
неизпълнението. При това положение, следва да се приеме, че двумесечният срок
по чл. 194, ал. 1 КТ е спазен, тъй като наказанието на ищеца П. е наложено със
заповед от 11.03.20 г.
Разгледано
по същество, наложено на ищеца със заповед № 3/11.03.20 г. дисциплинарно
наказание забележка за срок от една година, следва да се отмени като
незаконосъобразно, по следните съображения:
Правото на дисциплинарно наказване принадлежи на субекта
на дисциплинарната власт. При констатирано нарушение на трудовата дисциплина,
за което в случая не се спори, той е властен да реши дали да наложи
дисциплинарно наказание провинилия се работник или не. Преди това субекта на
дисциплинарна власт е длъжен да изслуша работника или да приеме обясненията му, за да прецени
дали да наложи дисциплинарно наказание и да определи вида му. Следва да се
посочи, че уредбата на дисциплинарната отговорност е изградена върху принципа
на съответствие на тежестта на наказанието с тежестта на нарушението. Поради
това законът установява в нормата на чл. 189, ал. 1 от КТ критериите, от които
трябва да се ръководи субектът на дисциплинарна власт при преценката си дали
изобщо да наложи наказание, а също и за вида на наказанието.
В конкретния случай, според окръжен съд
обстоятелствата, при които е извършено нарушението на трудовата дисциплина от
страна на работника П. и поведението му в тази връзка, налагат извода, че то не
е със значителна тежест, допуснато е по причини, които не могат да се вменят
във вина на работника. В този смисъл, то е формално и за него не следва да се носи
дисциплинарна отговорност по КТ, по следните съображения:
Прекият ръководител на ищеца Ч. Д. – началник на
управление "Правно", е
следвало да знае, че *** Д. П. е представлявал
"Булгартрансгаз" ЕАД по адм. дело № 318/19 г. на АС гр. Шумен, тоест
че той е запознат с правния казус и би могъл много по-лесно и бързо да се справи
с процесната задача. Въпреки това, според работодателя задачата е поставена
именно на ищеца П. на 13.12.19 г. в 17.30 часа. Следващите два дни са неработни
– събота и неделя. Г-н Ч. Д. е поставил срок и за изготвяне на задачата до
17.12.19 г. Качественото изпълнение на същата предполага за един ден – 16.12.19
г., *** Д.П. да се запознае с всички материали по делото адм. дело № 318/19 г.,
което налага евентуално посещение на Адм. съд гр. Шумен, доколкото П. не е
запознат с казуса, след което ищецът П. следва да изготви в писмен вид правен
доклад с анализ на постановения съдебен акт от АС гр. Шумен. Успоредно с това, ***
П. не е бил освободен от останалите си задачи, значителни по обем, който факт
се признава от работодателя, предвид съдържанието на докладната записка от
21.02.20 г. Няма доказателства, че *** П. е бил уведомен от прекия си началник Д.,
че следва да работи с предимство по изготвяне на доклада по адм. дело № 318/19
г. Твърдението на работодателя, че задачата е била разпределена на първо място
на ищеца П. и е следвало именно той да я извърши, има защитен характер и
противоречи на данните по делото. Както се посочи, задачата да се изготви
доклад по адм. дело № 318/19 г. е изпратена по деловодната програма на
работодателя в един и същ ден и час на трима ***и – ищецът П., ***а работил по
адм. дело № 318/19 г. Д. П. и *** А. Г.. Едва в докладна записка от 21.02.20 г.
до изп. директор М., началник Ч. Д. посочва, че задачата е поставена именно на
ищеца П., тъй като *** Д. П. не може да я изпълни, доколкото за периода от
16.12.19 г. до 20.12.19 г. са му поставени други задачи, а за периода от 23.12.19
. до 03.01.20 г. е в платен от отпуск, а *** А. Г. пък била в отпуск поради
временна нетрудоспособност. Поставя се логичния въпрос, защо работодателят е
поставил задачата и на тримата ***и, при положение, че двама от тях не могат да
я изпълнят, като не е уведомил третия – ищеца П., че следва именно той
приоритетно да изпълни задачата. В обясненията си работникът П. добросъвестно
обяснява, че не е изготвил правен доклад по адм. дело № 318/19 г. на Адм. съд
гр. Шумен, тъй като е имал множество други, поставени преди това задачи и не е
получил нареждане от прекия си ръководител, че следва изготвянето на доклада да
бъде с предимство пред всички други служебни задължения. По делото не се
представени доказателства, които да опровергаят това негово твърдение.
На следващо място, според окръжен съд процесното
нарушение на трудовата дисциплина допуснато от ищеца П. не следва да се
квалифицира като значително. Това е така, тъй като според работодателя то е
свързано основно с невъзможността да се изготви жалба срещу неблагоприятното за
него решение на АС гр. Шумен по дело № 318/19 г. Както се посочи, срокът за
обжалване на решението на АС гр. Шумен е до 27.12.19 г. *** Д. П. е бил в
състояние, след изпълнение на служебните си задачи за периода от 16.12.19 г. –
20.12.19 г., да изготви в срок жалбата, тъй като е бил запознат правния казус.
Но той не е получил такава задача от работодателя. Вместо това,
"Булгарстансгаз" ЕАД е разрешил на *** П. да ползва платен отпуск от
23.12.19 г. до 03.01.20 г., тоест за работодателя ползването на платен отпуск
от *** П. е било по-важно от изготвяне и подаване в срок на жалба срещу
решението на Адм. съд гр. Шумен.
В
заключение, тъй като преценката на субекта на дисциплинарна власт в лицето на
изп. директор на ""Булгартрансгаз" ЕАД Вл. М., за всички
елементи от конкретния фактически състав не е съобразена с критериите по чл.
189, ал. 1 от КТ – тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, като и поведението на работник, то наложеното със заповед № 3/11.03.20
г. дисциплинарно наказание на ищеца П. следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
При
идентичния краен правен извод на първостепенния съд, атакуваното решение следва
да бъде потвърдено.
На
ответника по жалба не следва да се присъждат съдебни разноски за въззивна
инстанция, тъй като няма заявено такова искане.
Мотивиран
от изложеното окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение на районен съд гр. Враца № 260184/16.11.20 г. постановено по гр. дело №
1218/20 г. по описа на същи съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК.
Председател .....
Членове 1..... 2........