№ 23256
гр. София, 21.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110114719 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба вх. № 84693/14.03.2024 г. /с
дата на пощенско клеймо 11.03.2024 г./, подадена от името на „е“ АД, с ЕИК ** /
преди "е" ООД/ против Ц. К. Д., ЕГН: **********, с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ и
чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми, както
следва: 1/ сумата от 167,17 лeва, частична претенция от общо претендираната сума
от 840,84 лева, представляваща обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието за прекратяване на трудовото
правоотношение от 30 дни, поради дисциплинарно уволнение на работника Ц. К.
Д., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 11.03.2024 г.
/датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане; 2/
сумата от 4241,34 лева, представляваща пълна имуществена отговорност за вреда,
причинена от липса /служебно предоставени парични суми/, ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 11.03.2024 г. /датата на депозиране на
исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че по силата на трудов договор №9161 от
27.07.2023 година, Ц. К. Д. е заемал длъжността „Куриер“, категория персонал 9, в
„е“ АД, с ЕИК ** / преди "е" ООД/, офис София - т, град София, при трудово
възнаграждение от 780 лева.
1
Поддържа се, че за изпълнение на трудовите му задължения, като куриер, на
ответника е възложено да събира, съхранява и разходва парични и материални
ценности.
Посочва се, че по време на изпълнение на трудовите си задължения, Ц. К.
Демерджев, извършил нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.З, т.7 и т.9
от КТ свързано с изплащане и отчитане на наложените платежи, за което бил
съставен Протокол за Регистрация на нарушение с вх. № К-12 от 23.10.2023
година, посредством който била констатирана липса на средства в размер на 3 800
лева. Във връзка с горното се поддържа, че със Заповед № 1083/24.10.2023 г. му е
наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ на основание чл.188 от КТ.
Поддържа се още, че със Заповед № 251/24.10.2023 г., на основание чл.330,
ал.2, т.6 от КТ трудовото правоотношение с Ц. К. Д. било прекратено, като
заповедта била връчена на ответника на 26.10.2023 г.
Твърди се, че на 25.10.2023 г. била извършена ревизия на касата в офиса, в
който е работел ответника - офис София -т, и била установена липса на касова
наличност в размер на 4 241.34 лева. За резултата от ревизията били съставени
Констативен протокол при проверка на касова наличност в офис от 25.10.2023
година, според който, наличните средства е следвало да бъдат 17 897.92 лева,
колкото са по ЕОЛ, а в касата са били налични само 13 656.58 лева.
Съставен е и Констативен протокол за извършена проверка-ревизия на
партньор от 25.10.2023 година, в който е отразена липсата от 4 241.34 лева.
Липсата на 4 241.34 лева, като парично задължение на ответника към ищеца
била отразена в счетоводството на дружеството, видно от извлечение от
счетоводството - Справка за контрагенти за всички сметки за период 01.01.2021 г.
до 31.01.2024 година.
Във връзка с изложеното по-горе се поддържа, че в резултат на липсата е
налице имуществена вреда в патримониума на ищцовото дружество в размер на 4
241.34 лева, която е в причино-следствена връзка с действията на ответника и е
причинена при и по повод възложената му работа.
Въпреки отправените покани към ответника, сумата не била възстановена на
дружеството.
Поддържа се, че ответникът е притежавал качеството „материално-
отговорно лице“, като се имат предвид конкретно възложените му от работодателя
трудови функции и задължения, респективно, че като такова му е било вменено
задължението да обезщети вредите, причинени на работодателя, при или по повод
2
изпълнение на неговите трудови задължения.
Поддържа се също, че Ц. Д. дължи на „е“ АД, с ЕИК ** /преди "е" ООД/,
представлявано от управителя Лора Николаева Събева, на основание чл.221, ал.2
от КТ, обезщетение в размер на брутното си възнаграждение за един месец.
Размерът на обезщетението, което служителят дължи при дисциплинарно
уволнение при безсрочно трудово отношение бил определен в закона и е равен на
размерът на трудовото възнаграждение за срока на предизвестието.
Излагат се твърдения, че брутното трудово възнаграждение на Ц. К. Д. за
месец септември 2023 година е в брутен размер 840,84 лева, като именно това е
брутното трудово възнаграждение на Ц. К. Д., което съгласно разпоредбата на чл.
228 от КТ следвало да послужи за основа за определяне на обезщетението по
чл.221 ал.2 от КТ.
Ищецът, моли, за постановяване на решение, с което ответникът да бъде
осъден да му заплати суми, както следва: 1/ сумата от 167,17 лeва, частична
претенция от общо претендираната сума от 840,84 лева, представляваща
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение от 30 дни, поради
дисциплинарно уволнение на работника Ц. К. Д., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 11.03.2024 г. /датата на депозиране на исковата
молба в съда/ до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 4241,34 лева,
представляваща пълна имуществена отговорност за вреда, причинена от липса
/служебно предоставени парични суми/, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 11.03.2024 г. /датата на депозиране на исковата
молба в съда/ до окончателното й изплащане.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответника, чрез назначения му в производството, по реда на чл.
47, ал. 6 ГПК особен представител – адвокат И. В. от САК, с който се оспорват
предявените искове.
В отговора на исковата молба се поддържа, че процедурата по налагане на
дисциплинарно уволнение е строго формална, като спазването на всички законови
изисквания в това отношение предпоставя законността на уволнението.
Поддържа се, че в настоящия случай по делото няма представено
доказателство за спазване на гореописаното задължение от страна на ищеца.
Представени са Заповед за налагане на дисциплинарно наказание, Заповед за
3
прекратяване на трудовото правоотношение, както и документът на който се
основава последната, а именно Регистрация на нарушение К-12. В представената
Регистрация на нарушение К- 12 се съдържа становището на Управителя
ответникът да бъде „дисциплинарно прекратен, поради нарушена финансова
дисциплина и липса от 3800 лева.
Посочва се, че регистрация на нарушение К-12 е документ, въз основа на
който следва да бъде открита процедура по налагане на дисциплинарно наказание
с издаване на съответната Заповед за откриване на процедурата и с всички
последващи императивни действия, който следва да бъдат извършени от
работодателя - изслушване на работника и приемане на писмените му обяснения,
събиране и оценка на доказателства, издаване на мотивирана писмена заповед за
налагане на дисциплинарно уволнение. В тази връзка се поддържа, че по делото
липсват доказателства за законовото спазване на процедурата.
Твърди се, че в настоящия случай процедурата по налагане на
дисциплинарно наказание - уволнение не е спазена.
По отношение на размера на претендираните суми се излагат съображение,
че в депозираната искова молба и приложените към нея доказателства има
разминаване по отношение на претенцията от страна на ищеца.
На първо място, в представения документ Регистрация на нарушение К-12 са
описани две различни суми - в графа „Описание на нарушението е написана сума в
размер на 3876 лева, а в графа „Становище на управителя“ сума в размер на 3800
лева.
На следващо място, в Констативен протокол при проверка на касова
наличност в офис от 25.10.2024 г., както и в Констативен протокол за цялостна
ревизия от 25.10.2024 г. е установена липса в размер на 4241.34 лева, каквато е и
претенцията в исковата молба.
Поддържа се, че в настоящия случай не може към ответника да се предявява
претенция за липса на суми, установени в ревизия, като няма доказателства същият
да е присъствал на ревизията, нито да се е запознавал с констатациите от нея, а още
по-малко да е бил разпитван или да е давал обяснения.
Моли се за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
4
правно основание чл. 221, ал. 2 КТ и чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ.
По отношение на предявения осъдителен иск с правно основание чл.
221, ал. 2 КТ, настоящият съдебен състав намира следното:
По иска с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ ищецът следва да докаже, че по
силата на трудов договор е бил в безсрочно трудово правоотношение с ответника,
което е прекратено чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“,
срокът на уговореното предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение и размерът на уговореното брутното трудово възнаграждение на
работника.
В тежест на ответника и при установяване на горните факти е да докаже
заплащането на претендираното обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 КТ при дисциплинарно уволнение
работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на
брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно
трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно
трудово правоотношение.
От представения и приобщен към доказателствения материал трудов
договор №9161 от 27.07.2023 година, се установява в производството, че на
27.07.2023 г. между „е“ АД, с ЕИК ** / преди "е" ООД/, в качеството на
работодател и Ц. К. Д., в качеството на работник/служител, е възникнало валидно
безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ответникът Ц. К. Д. е
заемал при ищцовото дружество /„е“ АД, с ЕИК ** - преди "е" ООД/ длъжността
„Куриер“. Съгласно чл. 5 от горепосочения трудов договор, уговореното брутно
месечно трудово възнаграждение в полза на работника е било в размер на 780,00
лева. Съгласно чл. 7 от процесния трудов договор, срокът на предизвестието при
прекратяване на трудовия договор е еднакъв и за двете страни и се определя на
един месец.
От представената и приобщена към доказателствения материал Заповед №
251/24.10.2023 г. за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на
трудово правоотношение, се установява в производството, че процесното трудово
правоотношение между страните в производството е прекратено на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 КТ, като от представените и приобщени към доказателствения
материал писмени документи се установява, че Заповед № 251/24.10.2023 г. за
налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудово правоотношение
е връчена лично на Ц. К. Д. на 26.10.2023 г.
5
Съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 1 КТ трудовият договор се прекратява
писмено. При прекратяване на трудовия договор без предизвестие, прекратяването
настъпва от момента на получаване на писменото изявление за това от работника.
За да породи правно действие, писменото изявление на работодателя трябва да
достигне до работника.
Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, изявлението
на страната по договора поражда действие с достигането си до адресата, т.е.
съобразно общите правила на ЗЗД за действие на договорите. Писменото
изявление на работодателя за прекратяване на трудовия договор може да бъде
връчено лично срещу подпис на лицето или чрез пощенска услуга – чрез
изпращането на препоръчано писмо с обратна разписка; за да е осъществено
надлежно връчване по пощата не е необходимо то да е извършено лично на
получателя; редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно
общите правила, уредени в чл. 42 и чл. 44 ГПК (при връчване чрез нотариална
покана).
В конкретния случай заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е връчена лично на Ц. К. Д. на 26.10.2023 г.
С оглед на изложеното по-горе, следва да се счете, че моментът на
прекратяване на трудовото правоотношение е настъпил на 26.10.2023 г., като
срокът за оспорване на законността на наложеното наказание е изтекъл на
28.12.2023 г., в който двумесечен срок няма данни наказанието да е било
обжалвано пред съд, като заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“, следва да се счита за стабилизирана. Оттук и доводите на особения
представител за неспазена от работодателя процедура по налагане на наказанието
не следва да бъдат обсъждани, поради влязлата в сила заповед за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“.
Не е спорно между страните и се установява от събраните по делото
писмени доказателства, че размерът на уговореното между страните по
процесното трудово правоотношение брутно трудово възнаграждение, към датата
на прекратяване на същото, е било в размер на 840,84 лева. Горното се установява
и от събраните по делото доказателства, включително заключението на вещото
лице по допусната, изготвена, приета и неоспорена от страните в производството
съдебно-счетоводна експертиза.
При така установените факти от значение за спора съдът приема, че ищецът
е доказал претенцията си, както по основание, така и по размер, поради което
6
предявеният иск следва да се уважи изцяло.
По отношение на предявения осъдителен иск с правно основание чл.
207, ал. 1, т. 2 КТ, настоящият съдебен състав намира следното:
По иска с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ ищецът следва да докаже,
при условията на пълно и главно доказване: 1) наличието на трудово
правоотношение между страните, по силата на което ответникът е изпълнявал
работа на отчетническа длъжност при ищеца, 2) задължения на ответника по тези
правоотношения, свързани със съхраняването и отчитането на материални
ценности, 3) констатиране на липсите по надлежен ред, както и техния размер.
В тежест на ответника и при установяване на горните факти е да докаже
заплащането на претендираното обезщетение.
Придобиването на качеството отчетник не зависи от наличието на подобен
запис в длъжностна характеристика, а от това дали заеманата от работника или
служителя по трудов договор длъжност съдържа като присъщи задължения,
свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на ценности на
работодателя. Естеството на имуществената отчетническа отговорност изисква
отговорността да е на лицата, които пряко боравят с ценности, затова за липса в
пълен размер, съгласно чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, отговаря този работник или
служител, на когото по служба или като трудово задължение е възложено да
събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности.
Доказателствената тежест за установяване на качеството на ответник е на
работодателя. Релевантни са както доказателства за възложени по трудовото
правоотношение отчетнически задължения, така и доказателства за фактически
изпълняваната от работника или служителя работа. Когато твърденията са, че
работникът или служителят не е отчел поверено му /по силата на трудов договор
или от фактическото изпълнение на възложена трудова дейност/ имущество от
работодателя или на активи, поверени „под отчет“ при или по повод трудовото
правоотношение с ответника, искът е с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ.
Имуществената отговорността на отчетника за липси е в пълен размер и се
осъществява по съдебен ред (чл. 211 ГПК). Тя се основава на презумпция,
произтичаща от опитни правила, че недостигът е причинен виновно от отчетника,
комуто ценностите на работодателя са поверени „под отчет“ /в този смисъл е
решение № 244/22.04.2024 г. по гр.д. № 2031/2023 г. на III г.о. на ВКС/.
От представения и приобщен към доказателствения материал трудов
договор №9161 от 27.07.2023 година, се установява в производството, че на
7
27.07.2023 г. между „е“ АД, с ЕИК ** /преди "е" ООД/, в качеството на работодател
и Ц. К. Д., в качеството на работник/служител, е възникнало валидно безсрочно
трудово правоотношение, по силата на което ответникът Ц. К. Д. е заемал при
ищцовото дружество /„е“ АД, с ЕИК ** - преди "е" ООД/ длъжността „Куриер“.
Видно от представената и приобщена към доказателствения материал длъжностна
характеристика на Ц. К. Д., т. 5. 1 от същата (виж л. 26 от делото), последният има
задължение да „Приема, съхранява и доставя пратки, пари и свързаните с това
документи…“. Това задължение сочи, че ответникът Ц. Д. попада в категорията
работници по чл. 207, ал. 1 от КТ и носи пълна имуществена отговорност за липса.
В случая, от събрания в производството доказателствен материал, е
установено, че на Ц. К. Д., са били предоставени суми от работодателя за
покриване на служебни разходи, които той е следвало да отчете. Тези разходи са в
пряка връзка с изпълняваната от него длъжност „Куриер“. Работникът или
служителят, независимо от характера на задълженията му, дължи отчет пред
работодателя, когато му е поверено имущество. По делото е установено е, че
работодателят му е поверил средства в размер на 3876 лева, във връзка с
фактическото изпълнение на възложената трудова дейност и служителят не е отчел
3876 лева от тях, той дължи връщането им Отделно по делото се събраха
доказателства, че след извършена ревизия в офиса на работодателя, в който е
работел ищеца е установена липса на касова наличност в размер на 4 241,34 лева.
За резултата от ревизията били съставени Констативен протокол при проверка на
касова наличност в офис от 25.10.2023 година, според който, наличните средства е
следвало да бъдат 17 897,92 лева, колкото са по ЕОЛ, а в касата са били налични
само 13 656,58 лева.
По делото е разпитан свидетелят Петя Пламенова Гачевска - служител в „е“
АД, с ЕИК ** /преди "е" ООД/. Свдетелят посочва, че ответникът е бил куриер в гр.
София, в мобилен офис на ищцовото дружество, който се управлявал от т, който
бил негов пряк ръководител. От показанията на свидетеля се установява още, че
всеки служител в „е“ АД, с ЕИК ** /преди "е" ООД/ преминава обучение, което
касае целия материал и всички работни инструкции и заповеди, налични в
платформата на дружеството, за да се запознаят, след което преминават изпит и
чак когато е успешно взет и преминат, на всеки се създава индивидуален акаунт,
който е с индивидуално потребителско име и парола. Този акаунт се използвал
само от конкретния служител. Установява се още, паричните потоци и всяко едно
движение на суми в информационната система на „е“ АД се прави в
индивидуалните акаунти на куриерите, в зависимост на работния им процес,
8
приемо-предаване на пратки, приемане и изплащане на суми и всички услуги,
които се предлагат, като всичко това се отразява в информационната система на
дружеството и индивидуално в акаунта на всеки служител, който е извършил
действието. Свидетелят изрично посочи, че за паричните потоци може да се
проследи в реално време наличните парични суми на всеки един служител, който
работи. В информационната система на дружеството са видни началното салдо, с
което всеки служител започва деня, вижда се и крайно салдо, с което същият
служител приключва деня. Всеки приход или разход в паричните потоци е отразен с
дата, час, пак през индивидуален акаунт. Свидетелят посочва още, че съгласно
установения ред на работа в дружеството, всички налични парични средства, които
са отразени в информационната система, трябва да са и физически в куриера,
трябва да има пълно съответствие. Тази сума трябва да се отчита всяка вечер.
Отчитането се случва от ръководителя, управител на офиса, в случая т, той има
ангажимент да събере всички налични суми от куриерите, които работят в офиса и
да ги отчете по сметка на „е“ АД. Свидетелят посочва, че служителите нямат право
да задържат парите в себе си, като в случай, че в края на работния ден сумата не е
налична в куриера, неговият ръководител прехвърля в собствения си акаунт само
наличната сума, а другата, която не е предадена и отчетена остава налична в
акаунта на куриера като салдо. Свидетелят посочи, че на 23.10.2023 г., ответникът
Ц. Д. е стартирал деня с начално салдо малко над 4200 лева, като към края на деня
също такава сума не е налична в него. Налични в него били суми в размер на около
420 лева, която прекият му ръководител си прехвърля към неговия акаунт, т.е. те
влизат в акаунта на т, който ги взема и физически. Остатъкът от малко над 4200
лева са били липсващи, не са били налични в Ц. Д..
Съдът кредитира показанията на свидетеля Гачевска, тъй като по делото не
са събрани доказателства, които да ги опровергават или поставят под съмнение или
да ги опровергават, като същевременно показанията се подкрепят от останалия
събран в производството доказателствен материал, а именно: протокол за
регистрация на нарушение от 23.10.2023 г., в който са обективирани и обяснения
на служителя, с които последният признава за наличие на липса в поверените му
парични средства, като сочи, че поради грешка е бил изплатил сума в размер на
3800 лева, но не помни на кого я е изплатил, защото бил нов в работата си;
констативен протокол от проверка на касова наличност в офис – гр. София с
ръководител т; справки за парични потоци от информационна система на „е“ АД, с
ЕИК ** / преди "е" ООД/, от които се установява, че на 23.10.2023 г. Ц. К. Д. е
предал на прекия си ръководител т наличната в него парична сума от 420 лева, като
9
му е останало салдо по акаунта в размер на 4241,34 лева, която сума е следвало да
бъде налична и предадена на прекия му ръководител в края на работния, съгласно
установения начин на работа в дружеството, но същата не е била налична
физически и не е отчетена от куриера на ръководителя на офиса на ищцовото
дружество.
Като се съобразят събраните доказателства в тяхната съвкупност съдът
приема за доказано, че Ц. К. Д. е следвало да отговаря за липсата на поверени му от
ищцовото дружество, в качеството му на служител на същото и лице, попадащо в
категорията работници по чл. 207, ал. 1 от КТ, парични суми на обща стойност от
4241,34 лева и носи пълна имуществена отговорност за липсата на горепосочената
сума, поради което същият дължи тази сума на дружеството на основание чл. 207,
ал. 1 т. 2 от КТ.
По отношение разпределението на отговорността за разноски, съдът
намира следното:
С оглед изхода на спора ищецът има право на направените по делото
разноски изцяло. Ищецът е претендирал разноски и доказва да е извършил такива в
размер на общо 1619,65 лева, от които 219,62 лева – заплатена държавна такса,
700,00 лева, представляваща заплатен депозит за особен представител на
ответника и 700 лева – адвокатско възнаграждение.
Същите следва да му се присъдят, като се възложат в тежест на ответника.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. К. Д., ЕГН: **********, с адрес: ** да заплати в полза на „е“
АД, с ЕИК ** / преди "е" ООД/, със седалище и адрес на управление: **, на
основание чл. 221, ал. 2 КТ, сумата от 167,17 лeва, частична претенция от общо
претендираната сума от 840,84 лева, представляваща обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието за прекратяване на
трудовото правоотношение от 30 дни, поради дисциплинарно уволнение на
работника Ц. К. Д., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
11.03.2024 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й
изплащане;
ОСЪЖДА Ц. К. Д., ЕГН: **********, с адрес: ** да заплати в полза на „е“
АД, с ЕИК ** / преди "е" ООД/, със седалище и адрес на управление: **, на
10
основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, сумата от 4241,34 лева, представляваща пълна
имуществена отговорност за вреда, причинена от липса /служебно предоставени
парични суми/, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
11.03.2024 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Ц. К. Д., ЕГН: **********, с адрес: ** да заплати в полза на „е“
АД, с ЕИК ** / преди "е" ООД/, със седалище и адрес на управление: **, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1619,65 лева, представляваща разноски в
исковото производство по гр. д. № 14719/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11