Решение по дело №737/2019 на Районен съд - Тетевен

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

  №

    Град Тетевен, 13.12.2019 година

       

В     ИМЕТО НА   НАРОДА

 

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в  публично заседание

На осемнадесети ноември,

През две хиляди и деветнадесета  година,в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ

При секретаря: КАТЯ ХРИСТОВА,

Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 737  по описа на Районен съд-Тетевен за 2019 година,със страни:

Ищци: А.М.И. ***,

Ответник:М.К.Р. ***,

И за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Предявен е отрицателен установителен иск/заявен като частичен/,с посочено основание чл.439,във в-ка с чл.124 от ГПК.

Ищeцът  твърди,че mрез м.февруари 2019 г получил от частен съдебен изпълнител рег.№879 Велислав Петров/район на действие Окръжен съд- Ловеч/ПОКАНА за доброволно изпълнение по изп.дело №20188790402360 с която сe уведомен,че по изпълнителен лист от дата 13.112014 г по н.ч.х.дело №154/2012 г по описа на Районен съд- Тетевен, e осъден да заплатя главница в размер на 1.000.00 лева, ведно със законната лихва върху нея,която до момента е 591.85 лв,както и неолихвяема сума в размер на 29.667,00 лева, представляващо присъдено обезщетение в размер на 1% дневно за всеки просрочен ден, считано от 15.12.2012 г до окончателното изплащане, както и всички бъдещи такси и разноски,включително и следващата се такса по т.26 от „Тарифата за таксите и разноските”към ЗЧСИ,която до момента е в размер на 2.509.25 лева в полза на взискателя М.К.Р. с адрес:с***.

Счита,че не дължи  неолихвяемата сума в размер на 29.667.00 лева,представляваща неустойка в размер 1% дневно върху определената сума за обезщетение в размер на 1000.00 лева,ПОРАДИ ПОГАСЯВАНЕ ПО ДАВНОСТ НА ПРАВОТО НА ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на взискателя.И това е така защото:

В съдебно заседание на дата 02.11.2012г. по н.ч.х.дело №154/2012 г по описа на Районен съд-Тетевен,той,А.М.И. и лицата Й А И,С А Й,С Н М. и А С К,съгласно постигната спогодба,са се съгласили да заплатят на М.К.Р. /взискател по цитираното по-горе изпълнително дело/ общо сумата 1 000- хиляда лева обезщетение,плюс разноските по делото в размер на 380.00 лева в срок до 15 декември 2012г,както и да заплатят за всеки просрочен ден от падежа - 15.12.2012г солидарно по 1% /един процент/дневно върху определената сума за обезщетение.

На дата 13.11.2014г,взискателят М.К.Р. се снабдява с изпълнителен лист./Изп.лист от 13.11.2014 г по н.ч.х.дело №154/2012 г./На дата 29.04.2015г.,взискателят Р.,предприема действия за принудително събиране на вземането си и е образувано изп.дело №ххххпо описа на ЧСИ Велислав Петров/район на действие- Окръжен съд-Ловеч/.

На дата 11.09.2018 г с Постановление на ЧСИ Петров е постановено изп.д.№ххизпълнителното производство ДА БЪДЕ ПРЕКРАТЕНО на основание чл.433 ал.1,т.8 от ГПК/перемция- взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години/.Постановлението за прекратяване на изпълнително производство не е обжалвано и е влязло в законна сила.

На дата 08.10.2018 г.взискателят Р.,който е получил обратно изпълнителният си лист.представя съшия и е образувано ново изпълнително дело №20188790402360 по описа на ЧСИ В.Петров.

От извършените справки по посочените по-горе изпълнителни дела,се установило,че последното изпълнително действие по изп.дело №20158790400468 е извършено от ЧСИ на дата 25.06.2015 г.Следователно,на дата 25.06.2018 г изтича 3-тригодишен срок.в който не е поискано и не е ПРЕДПРИЕТО каквото и да било валидно изпълнително действие.До тази дата НЕ СА ПОИСКАНИ И ПРЕДПРИЕМАНИ КАКВИТО И ДА БИЛО ДЕЙСТВИЯ по изпълнението,които да предпоставят прекъсването на давността.Нещо повече,в правната доктрина както и в съдебната практика се възприе,че/Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г по тълк.дело №2/2013 г на ОСГТКУ,при перемцията правните последици водят до прекратяване на изпълнителното производство по право,което автоматично води до отпадане на валидността на всички процесуални действия по прекратеното изпълнително производство.Предявената за плащане сума в размер на 29.667.00 лева,заявена като представляваща присъдено обезщетение/Вж.поканата за доброволно изпълнение/по смисъла и съдържанието на чл.92 от ЗЗД е неустойката,която обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението.

Съгласно разпоредбата на чл.111 ал.1 б.”б”от ЗЗД-с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетения н неустойки.Ето защо счита,че не дължи предявената му за плащане неолихвяема сума в размер на 29 667.00 лева,поради погасяване на правото на взискателя на принудително изпълнение,поради изтекла ДАВНОСТ.

Моли да бъде постановено  решение,с което се признае за установено по отношение на М.К.Р. *** взискател по изпълнително дело №2ххх по опис на ЧСИ-Велислав Петров-район на действие ОС-Ловеч,че не дължи сумата от 15 000- петнадесет хиляди лева /частичен иск за сумата от  29.667.00- двадесет и девет хиляди лева/поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение.

Позовават се на писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК  е депозиран писмен отговорна исковата молба от ответника,в който се излага следното:

Относно подсъдността:  

Относно обстоятелствата, на които се основава искът: От описаните в исковата молба обстоятелства, на които претенциите на ищеца се базират, счита, че описаните обстоятелства не отговарят на действителното положение между страните, а именно:С молба от 29.04. 2015г  на ответника  е образувано Изпълнително дело № ххх, от кантората на ЧСИ Велислав Любомиров Петров , с район на действие : Окръжен съд Ловеч. Изпълнителното дело е образувано въз основа на Изпълнителен лист от 13.11.2014г. по Споразумение № 65/02.11.2012г. по НЧХД №154/2012г. по Описа на Районен Съд - Тетевен , Наказателна колегия , с което Й А Й, С А Й, С Н М., А С К и ищецът по настоящето дело А.М.И. , са осъдени да заплатят общо сумата от 1000 лв. ( хиляда лева) , обезщетение , плюс разноските по делото , в размер на 380 лв. (триста и осемдесет лева) , в срок до 15 декември 2012г. , като подсъдимите се задължават, за всеки просрочен ден от падежа 15,12.2012г. , да дължат солидарно 1% дневно върху определената сума за обезщетение .В хода на изпълнителното дело, са извършени редица действия, от страна на кредитора, които показват неговата заинтересованост и активност в изпълнителният процес. С молбата е поискано образуването на изпълнително дело от ЧСИ, изискано е връчването на покана за доброволно изпълнение на длъжниците , изискано е проучване на имущественото състояние на длъжниците , запор на трудовите им възнагряждения , налагане на възбрани на откритите недвижими имоти , както и извършването на опис на имуществото на длъжниците , По делото е изготвена съдебно счетоводна експертиза (стр. 10 от изпълнителното дело , като моят доверител е заплатил дължимата такса за изготвянето на експертизата ( стр, 11 от изпълнителното дело). Изискани са и са изготвени справки за имуществото на длъжниците по изпълнителното дело. Предоставени са удостоверения от НАП за наличието или липсата на задължения и обезпечителни мерки( стр. 28- стр. 34 от изпълнителното дело). На длъжниците са връчени по надлежният ред покани за доброволно изпълнение ( стр. 49- 52 от изпълнителното дело). Връчени са запорни съобщения ( стр. 53- 57 от изпълнителното дело) . На 22.06.2018г. ответникът е депозирал по изпълнителното дело молба за извършването на справки за наличието на трудови договори и извършването на опис на имущество на длъжниците по изпълнителното дело . От материалите по изпълнителното дело е видно , че 25.06.2018г. са изпратени запорни съобщения и уведомления за опис на недвижимо имущество ( стр. 89-96 от изпълнителното дело).Съгласно ЗЗД чл. 116 буква „в“: „Давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение", както е видно на 22.06. 2018г. моят доверител М.К.Р. е депозирал молба до ЧСИ за извършване на справки за наличие на трудови договори и опис на движимо имущество на длъжниците, т. е . Изхождайки както от пределно ясната формулировка на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, така и от същността на прекъсването на давността, разбирана като необходимост от активно поведение на кредитора, насочено към установяване и събиране на вземането му, не би следвало да има съмнение, че от значение за прекъсване на давността ще бъде изявлението на кредитора, с което се иска принудително удовлетворяване на вземането му, а не самото извършване на изпълнителни действия от органа по принудително изпълнени, т.е на 22.06.2018г. давността е прекъснала и започва да тече нов давностен срок, за вземането на ответника,в противовес на твърдяното от ищцовата страна, че не е имало прекъсване на давностният срок и , че на 25.06.2018г. е изтекъл тригодишен срок , в който не е поискано и не е предприето никакво действие от страна на кредитора.Ето защо ответникът смята, че ищецът и другите длъжници продължават да дължат предявената им за плащане сума от 29 667.00лв. представляваща присъдено обезщетение , по новообразуваното изпълнително дело № 20188790402360/2018г. , тъй като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, а именно 22.06.2018г. , а не както се твърди в исковата молба , че последното изпълнително действие извършено от ЧСИ по изпълнително дело №хх. е на дата 25.06.2015г.

Позовава се на писмени доказателства.

От представените по делото писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

             Със съдебна спогодба по Н.Ч.Х.Дело №ххх по описа на РС-Тетевен,подсъдимитеподелотолица-5 лица,между които и ищецът А.М.И. *** се задължили да заплатят на ответника М.К.Р. ***,сумата от 1000 лева обезщетение ,заедно с разноски по делото в размер на 380 лева,в срок до 15.12.2012г,както и са се задължили завсеки просрочен ден от падежа-15.12.2012г ,да дължат солидарно по 1% дневно върху определената сума обезщетение.

            Спогодбата е одобрена от съда и производството по НЧХД №154/2012г по описана РС-Тетевен е било прекратено.

            На дата 13.11.2014г е издаден изпълнителен лист за горното вземане в полза на ответника Р..

            На дата 29.04.2015г по молба на взискателя Р.,е образувано изпълнително дело №468/2015г по описа на ЧСИ с рег.№879 на КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч.От материалите по изпълнителното дело се установява,че на дата 15.07.2015г ЧСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение до ищеца,ведно със запорно съобщение с изх.№07525/16.06.2015г./същото е било връчено на дата 22.07.2015г./.

            С молба на взискателя от дата 22.06.2018г е било поискано извършване на справки за наличие на трудови договори и да бъде извършен опис на движимо имущество.

            След изпращане на нови покани за доброволно изпълнение до длъжниците и уведомление за опис на движимо имущество,с молба  от 27.07.2018г един от съдлъжниците е поискал прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.

            С молба,върху която е поставена резолюция на ЧСИ на дата 5.09.2018г, взискателят също е поискал прекратяване на изпълнителното дело и връщане на изпълнителния лист,в оригинал.

            С постановление от дата 11.09.2018г и на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК,ЧСК с рег.№879 на КЧСИ е прекратил изпълнителното производство по изп.дело №ххх

            Постановлението е връчено на длъжниците на дата21.09.2018г.

            На 08.10.2018г в канцеларията на ЧСИ с рег.№879   на КЧСИ и по молба на ответника е образувано,въз основа на изпълнителния лист,по който е било образувано и изп.дело №468/2015г на ЧСИ с рег.№879 та КЧСИ,е образувано ново изпълнително производство-изпълнително дело №ххх

            На дата 11.02.2019г на ищеца е връчена покана за доброволно изпълнение на следните суми:главница в размер на 1000 лева,ведно със законната лихва върху нея от 15.12.2012г,в размер на 591.85 лева,до окончателното и заплащане,неолихвяема сума в размер на 29.667.00 лева,представляваща присъдено обезщетение в размер на 1% дневно за всеки просрочен ден,считано от 15.12.2012гдо окончателното заплащане,ведно с държавна такса в размер на 2.509.45 лева.

 При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, когато актът, по който е издаден изпълнителният лист, е влязло в сила съдебно решение, и то само ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила.Настоящият случай е такъв, доколкото ищецът се позовават на изтекъл давностен срок след влизане в сила на съдебното решение/съдебната спогодба/.  

Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД когато вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително тълкуване, погасителната давност не спира докато трае изпълнителният процес. С посоченото разрешение е прието, че ППВС № 3/1980 г., постановено в обратния смисъл, е изгубило сила.При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес.

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Това прекратяване става по силата на закона /ex lege/, като актът на съдебния изпълнител – постановление за прекратяване на производството, има констативен, а не конститутивен ефект. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител/в разглеждания случай/ по възлагане от взискателя,съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В разглеждания случай, видно от изпратеното в копие изп.дело№хх по описа на ЧСИ с рег.№879 на КЧСИ, взискателят  не е инициирал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години след последното извършено такова от ЧСИ-изпращане на запорно съобщение от дата 15.07.2015г.

По изложените съображения изпълнителното производство следва да се приеме за прекратено ex lege на  дата 15.07.2017 година, с изтичане на предвидения в процесуалния закон двугодишен срок.,независимо,че реално е прекратено след тази дата с постановлението на ЧСИ от 11.09.2018г.

Независимо от обстоятелството, че прекратяването на изпълнителното производство е настъпило ex lege на  15.07.2017г. по силата на т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г., следва да се приеме, че новата петгодишна давност е започнала да тече именно след тази дата,с оглед на което се налага изводът,че към датата на образуване на второто изпълнително дело 08.10.2018г.,срокът на общата 5-годишна погасителна давност не е изтекъл, поради което решаващият състав приема, че вземането на ответника в размер на исковата сума не е погасено понастоящем по давност и съществува.В предвид установяване на  вземането на ответника със съдебно решение/съдебна спогодба/ и съгласно разпоредбата на чл.117,ал.2 от ЗЗД,съдът не споделя доводите на ищеца,че вземането се погасява с ицтичане на кратката погасителна 3-годишна давност по чл.111 от ЗЗД.

Предявеният на основание чл.439 от ГПК иск за оспорване на изпълнението посредством признаване за установено несъществуване на вземането на твърдяното основание се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При този изход от спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат възложени сторените от ответника разноски в общ размер на 300.00 лева.

Водим от горното съдът,

Р    Е   Ш   И  :

 

            ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,предявеният с основание чл.439,във в-ка с чл.124 от ГПК,отрицателен /частичен/ установителен иск от А.М.И. *** М.К.Р. ***,за признаване за установено,че не дължи сумата от 15 000- петнадесет хиляди лева /частичен иск за сумата от  29.667.00- двадесет и девет хиляди лева/ по изпълнително дело №20188790402360 по опис на ЧСИ-Велислав Петров-район на действие ОС-Ловеч,поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение

ОСЪЖДА А.М.И. *** заплати на М.К.Р. ***,на основание чл.78,ал.3 от ГПК,сумата от 300.00/триста/лева,представляваща сторени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ОС-Ловеч, в двуседмичен срок от връчването  му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

/Марио Стоянов/