№ 467
гр. Б., 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20232120201155 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод жалба на С. Р. Г. с ЕГН: **********, чрез адв. Б. Д. от АК-
Б., срещу Наказателно постановление № *** г., издадено от Началник група в ОДМВР-гр. Б.,
Сектор „П.п.“ Б., с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на основание чл.
174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложено наказание – "глоба" в размер на 2000 лева и наказание
"лишаване от право да управлява МПС" за 24 месеца.
Със жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се посочва, че са
налице нарушения на материалния закон и процесуални нарушения, довели до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя предвид несъответствие на съдържанието на НП с
нормативния критерий на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като посочва, че
поведението му пред контролните органи, обусловило съставянето на процесния АУАН, се
дължало на съображения, свързани с приемана от него медикаментозна терапия, и относимите в
тази насока съмнения и опасения,че същата би могла да повлияе достоверността на резултата от
тестването.
За жалбоподателя се явява и адв. Д., който пледира за отмяна на атакуваното НП поради
констатирани при разпита на акотсъставителя факти, даващи основание за преоценка в негативен
аспект на процесуалната законосъобразност на АУАН, а именно- обстоятелството ,че АУАН е
съставен непосредствено след отказа на жалбоподателя да бъде тестван на място и преди той да се
яви за химико-токсикологично лабораторно изследване.Формулира претенция за присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от гл.юрк. Ж., която
настоява за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление като
законосъобразно,обосновано и правилно. Заявява, че няма искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
(видно от разписката на НП е връчено на жалбоподателя на 22.02.2023 г., а жалбата е подадена на
07.03.2023 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата
по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за
установено следното:
1
На 12.12.2022 г., около 20.00 ч. в гр. Б., по ул. ***бил спрян за проверка от служители на Сектор
„П.п.“ Б. автомобил *** с рег. №***, собственост на *** с ЛНЧ ***, управляван от жалбоподателя
С. Р. Г., в посока бул. *** до магазин *** Водачът бил поканен да даде бъде изпробван за употреба
на наркотични вещества или техни аналози, но в 20.41 ч. отказал да бъде тестван с техническо
средство Дрегер „Дръг тест 5000“ с фабричен номер ***. На водача бил връчен талон за
медицинско изследване №***
Непосредствено след отказа му за тестване с техническо средство на жалбоподателя бил съставен
процесният АУАН с бл. *** . В Талона за медицинско изследване № ***изрично било посочено,
че лицето следва да се яви в Спешен център на УМБАЛ Б. до 45 минути от връчването на талона за
даване на кръвна проба. Водачът получил талона, но отказал да предостави кръвна проба за
медицинско лабораторно изследване.
За горните обстоятелства *** Д.К. съставил на водача АУАН с бл. № ***, в който било посочено,
че водачът отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с
техническо средство Дрегер „Дръг тест 5000“ с фабричен номер ***, и му бил връчен талон за
медицинско изследване №*** Актът бил предявен на водача за запознаване и подпис, като в
реквизит възражения фигурира вписано изявление „нямам“.
Въз основа на АУАН, на 13.02.2023 г. било издадено и атакуваното НП, в което била
възпроизведена при цялостно словесно единство и в пълнота фактическата обстановка, изложена в
акта, като очертаните относими към обективните и субективни характеристики на нарушението
фактически признаци били субсумирани под нормата на чл.174, ал. 3 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
доказателства и доказателствени източници, преценени индивидуално и комплексно, които
формират единна и устойчива доказателствена верига, цялостно хармонираща с гласните
доказателствени средства, събрани в хода на съдебното производство. Показанията на
актосъставителя Д.К. и на св.П. А., съдът оценява като лишени от логически несъответствия и
вътрешни противоречия, единни и последователни, устойчиви в репродуцирането на
правнозначими факти относно поведението на жалбоподателя,-че е отказал да бъде тестван с
техническо средство по време на проверката, както и че впоследствие не се е явил пред болницата
съгласно указанието в талона за изследване.
От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред
представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в
него, също се установява гореописаната фактическа обстановка.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –Началник група към ОДМВР-гр.
Б., Сектор „П.п.“ Б., а АУАН е съставен от оправомощено за това лице,– *** при сектор „ПП“ при
ОДМВР Б., оправомощени със Заповед № *** г. на Директора на ОД на МВР-Б., т. е. от
компетентни органи в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени
процесуалните изисквания и същите изпълняват необходимите съдържателни критерии от
гледище на задължително включени реквизити съобр. разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, т.к.
относимите към състава на нарушението факти и обстоятелства са описани изчерпателно и точно,
позволяващи на жалбоподателя да разбере характера и естеството на
административнонаказателното обвинение и да се защити. Правилно е определена
материалноправната квалификация на нарушението,противно на мнението на жалбоподателя с
вярно и съответстващо на фактическите особености на нарушението изписване на нормативния
бланкет,придаващ правна конкретизация на едновременно осъществените в случая алтернативни
форми на изпълнителното деяние „отказва да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание
за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози“ .
Ето защо съдът счита, че формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП отсъстват, тъй
като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, дискредитиращи
законосъобразността на административнонаказателното производство.
2
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП регламентира, че водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и
глоба 2000 лв. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно превозно
средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или
ездитни животни или стада по пътищата. За да бъде законосъобразно ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат наложени
предвидените в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ на водача на МПС
да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози или неизпълнение на предписанието за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Разпоредбата съдържа два алтернативни способа за тестване и изследване на водачите за употреба
на наркотични вещества или техни аналози и отказ, на който и да е било от тях, при липсата на
отчетен резултат, изпълва състава на нарушението. Следователно диспозицията на нормата е
конструирана от законодателя по метод на въвеждане на алтернативни и независими една от друга
форми на неправомерно поведение,при което за довършване на изпълнителното деяние е
необходим и достатъчен отказ от първата предложена от контролните органи,взели участие при
проверката форма /способ/ за тестване на водача. Т.е. липсва степенуване или взаимозависимост
между отделните способи , което да съчетава необходимост от задължителен отказ от страна на
водача по отношение на всеки един от методите за изследване, нормативно закрепени в чл.174,
ал.3 ЗДвП. Независимо обаче, чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от
изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за химико-токсикологично
лабораторно изследване, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП -
Решение № 984 от 2.06.2017 г. на АдмС Б. по к. а. н. д. № 973/2017 г. Ето защо съдът намира за
правно несъстоятелно възражението,че със съставяне на АУАН още при първоначалния отказ на
жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство Дрегер „Дръг тест 5000“, без същият да бъде
придружен и изчакан да даде кръвна проба, е допуснато съществено процесуално нарушение.
Основната нормативна цел с инкриминирането на независимите алтернативни форми на
изпълнителното деяние е да се въведе ефективен механизъм за контрол и отчетност като коректив
на безопасността при експлоатиране на МПС от водачите с цел осигуряване на безаварийното
осъществяване на транспортната дейност, в полза на което законодателят е въвел нормативно
правило , което да ограничи възможностите за водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола
за наличие на алкохол/наркотични вещества или техни аналози. Фокусът на този ефект е с
насоченост да се сведе до минимум произволността и субективизма при преценката на водачите да
отказват тестване, и предвид това той е наказуем много по-строго, отколкото нарушението по чл.
174, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай от приложения по делото талон за медицинско изследване
се установява, че въпреки че е бил поканен, жалбоподателят е отказал да даде проба за химико-
токсикологично изследване. Съдът намира, че както в АУАН, така и в описателната част на
наказателното постановление, отправено "обвинение" е индивидуализирано в степен позволяваща
на водача да разбере, срещу какво обвинение в неговите изчерпателно и последователно
поднесени фактически и правни параметри да се защитава, като поведението му обективно
покрива признаците на вмененото му нарушение.
В случая от заявлението на жалбоподателя и от подхода на излагане на защитна аргументация
както в жалбата, така и в пледоарията в о.с.з. съдът формира убеждение, че не се оспорва
установеното авторство на деянието, като в самата жалба не се оспорва управлението на
автомобила от страна на жалбоподателя към момента на проверката, както не се оспорва във
фактически аспект отказът му да бъде тестван с техническо средство, а впоследствие и отказът му
да бъде изследван чрез химико-токсикологично лабораторно изследване. Нарушението е
извършено при форма на вината пряк умисъл, осъществява фактическият състав на визираната в
диспозитива на наказателното постановление законова норма на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и
представлява основание за реализирането на административно-наказателната отговорност,
установена в същата законова разпоредба. Не е налице основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН,
т.к. процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за
установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид.
3
Що се касае до приложените от жалбоподателя медицинска документация от 07.11.2022 г. от
проведено изследване „електромиография“ , медицинска рецепта, предписваща прием на
медикаментозна терапия от същатата дата и представените в о.с.з. листовки на медикаменти ***
75 мг и Т.К 37, 5 мг и свързаните с тях възражения: Същите прокламират вероятностни съждения
и предполагаеми изводи, лишени от възможност за въвеждане на реално проверими факти в
контекста на делото, предвид което съдът ги цени единствено на плоскостта на възраженията,
предназначени да подпомогнат ресурсно обема на жалбата. В случая съдът не разполага със
специализирани знания да изследва вероятността и начина, по който приемът на описаните
медикаменти би рефлектирал върху точността и резултата на изследването на жалбоподателя в
двете му форми –чрез техническо средство Дрегер „дръг тест 5000“ и чрез химико-токсикологично
изследване. В случая за съда красноречив показател е съзнателният и изцяло попадащ в сферата
на автономното усмотрение на жалбоподателя красноречив отказ да бъде подложен на тестване,
както с техническо средство, така и на детайлно по своята структура химико-токсикологично
изследване, което освен еманация на свободна воля е и израз по-нататък на обвързаността и
готовността на жалбоподателя да понесе последиците на административно-санкционното
третиране, предписани в чл.174, ал.3, пр.2 ЗДвП.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 174, ал. 3,
пр.2 ЗДвП - глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок 2 години,
който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му наказание е
правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се потвърди.
При този изход на спора предвид изричното изявление на процесуалния представител на АНО
юрисконсултско възнаграждение не следва да се присъжда.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.2,т.5, вр.чл.63, ал.1 ЗАНН, Б.кият районен съд, LXV-ти
наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *** г., издадено от Началник група в ОДМВР-
гр. Б., Сектор „П.п.“ Б., с което на С. Р. Г. с ЕГН: **********, адрес: ***, за нарушение по чл. 174,
ал. 3 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложено наказание – "глоба" в размер на
2000 лева и наказание "лишаване от право да управлява МПС" за 24 месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Б. в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
4