Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Русе,
18.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД РУСЕ, Гражданско отделение, VII-ми граждански състав, в публично
заседание на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ Д.
при
секретаря МИРОСЛАВ МИНЕВ, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6048 по
описа за 2018 г. на Районен съд Русе, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Николина
Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, с която са предявени установителни
искове срещу В.Д.Г.-Х., ЕГН ********** ***, с правно основание чл.422 ГПК във
вр. чл. 99 от ЗЗД за съществуването на следните вземания, които ищеца твърди,
че са му прехвърлени по Договор за цесия от 27.07.2017 г. и Приложение от
21.08.2017 г.: 1/ за сумата 1499 лв.
– главница, представляваща вземане по чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр.
чл.4 ЗПК за неплатена част от заетата сума, представляваща цена на стока
/кафемашина KRUPS/ по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с №
CREX-14416574/23.01.2017 г. сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и В.Д.Г.-Х.,
платена на търговеца по фактура № **********/23.01.2017 г.; 2/ сумата 119,92 лв. – вземане по чл. 99 във вр.
чл. 368 от КЗ за неплатени вноски от застрахователна премия, по Застраховка
„Защита на плащанията“ със Сертификат № CREX-14416574/23.01.2017 г., по която
застрахована е В.Д.Г.-Х. и закупената от нея стока по Договор за кредит за
покупка на стоки или услуги с № CREX-14416574/23.01.2017 г., а ползващо се лице
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и/или В.Д.Г.-Х., като застраховката е сключена
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и застрахователите „Кардиф
Животозастраховане, клон България“КЧТ ЕИК ********* и „Кардиф Общо
застраховане, клон България“ КЧТ ЕИК *********, със съгласието на В.Д.Г.-Х.; 3/
сумата 320,52 лв. вземане по чл. 79,
ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за договорна лихва за периода 05.03.2017 г.
/падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 05.02.2018 г. /падеж на
последна вноска/; и 4/ сумата 175,36 лв.
– обезщетение за забава за периода от 06.03.2017 г. до 29.04.2018 г.,
представляваща вземане по чл. 86 от ЗЗД, както и законна лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.04.2018 г. до окончателното
изплащане на дължимите суми. Претендира направените разноски.
Ищцовото
дружество твърди, че по силата на сключен с трето спрямо делото лице „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД договор за цесия от 27.07.2017г. и Приложение от
21.08.2017г. към него е придобило вземане на последния спрямо ответника,
произтичащо от Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с №
CREX-14416574/23.01.2017 г., във връзка, с който е издадена фактура №
**********/23.01.2017 г. за сумата 1499 лв. главница, представляваща цена на
стока /кафемашина KRUPS/, заплатена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД към „Технополис България” ЕАД. Твърди, че
стоката, предмет на процесната фактура е получена от ответника и съответното
същата не е заплатена. Срокът на Договора е изтекъл на 05.02.2018 г. и не е
обявяван за предсрочно изискуем. Твърди ответникът да е уведомен по реда на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД за извършената цесия.
Претендираното
право произтича от следните обстоятелства: 1/ възникване на облигационно
правоотношение по силата на сключен договор за цесия, по който ищецът е
придобил вземания с основание и размери, посочени по – горе; 2/ съществуване в
полза на цедентът на вземанията, предмет на договора за цесия, което включва
установяване на обстоятелствата на възникнало правоотношение по Договор за
кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX-14416574/23.01.2017 г. между
цедентът и ответника по делото, настъпване на изискуемостта на вземането за
продажната цена и забава на ответника за плащане на тази цена; 3/ уведомяване
на длъжника по цедираните вземания за сключения договор за продажба, от който
момент прехвърлянето на вземането има действие спрямо него.
Препис
от исковата молба е редовно връчен на ответницата В.Д.Г.-Х. и в указания срок е
постъпил писмен отговор, чрез назначения й особен представител адв. В.Д., която
счита, че липсва активна легитимация на ищеца, поради ненадлежно съобщаване за
цесията, съгл. чл. 99 ал. 3 ЗЗД, оспорва претенцията за разноски на ищеца.
По
делото са приети като писмени доказателства: Договор за кредит за покупка на
стои или услуги с № СRЕХ-14416574 от 23.01.2017 г. и условия към договор за
кредит; Общи условия за застраховка „Защита на плащанията", ведно със
Застрахователен сертификат № СRЕХ-14416574; Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити; Фактура № ********** от
23.01.2017 г.; Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
27.07.2017 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД; Потвърждение за сключена цесия на основание
чл. 99, ал. З от ЗЗД; Извлечение от Приложение № 1 от 21.08.2017 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г., сключен
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД; Пълномощно от управителя на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, с което е упълномощено „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД да уведомява длъжници за извършената цесия от името на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД; Уведомително писмо с Изх. №
УПЦ-П-БНП/СRЕХ-14416574 от 24.08.2017 г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД за извършената цесия, ведно
с известие за доставяне и обратна разписка, удостоверяващи изпращането на
уведомителното писмо за извършената цесия до длъжника.
Изслушана
е и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза, от заключението на която
се установява, че остатъкът на задължението на ответницата В.Д.Г.-Х. по Договор
за паричен заем № СRЕХ-14416574 от 23.01.2017 г. възлиза на сумата 1618,92 лв.
главница /с включена застрахователна премия/и сумата 320,52 лв. договорна лихва
по кредита. Размерът на лихвата за забава, който ответницата дължи за забавено
плащане по Договора за паричен заем за периода от датата на изпадане в забава
06.03.2017 г. до 30.04.2018 г. датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е 175,36 лв.
По
делото е изискано и приложено ч.гр.д. 2778/2018 г. по описа на РРС.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По
допустимостта и предмета на производството
От приложеното ч.гр.д. № 2778 по описа за 2018 г. на РРС, се установява, че ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за следните
суми: 1618,92 лв.
– главница /от която 1499 лв. е цена на стока, а 119,92 лв. застрахователна премия/, представляваща
вземане за неплатена част от заета сума по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с №
CREX-14416574/23.01.2017 г. сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и В.Д.Г.-Х.;
сумата 320,52 лв. договорна лихва за периода 05.03.2017 г. /падеж на първа
неплатена погасителна вноска/ до 05.02.2018 г. /падеж на последна вноска/; и 4/
сумата 175,36 лв. – обезщетение за забава за периода от 06.03.2017 г. до
29.04.2018 г., представляваща вземане по чл. 86 от ЗЗД, както и законна лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 2778/2018 г. по
описа на РРС – 30.04.2018 г. до окончателното изплащане на дължимите суми. Заповедта
е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и на основание чл.
415 ГПК на ищеца били дадени указания да предяви иск за установяване на
вземанията си. Исковата молба е депозирана в указания срок за същите вземания и
производството
се явява допустимо.
По легитимацията на ищеца
Тъй като въпросът за легитимацията
на ищеца е общ по отношение на всички обективно кумулативно съединени искове,
той следва да бъде изследван преди разглеждане на предпоставките за
основателността на всеки един от тях.
Неоснователен
е доводът, че уведомлението за цесията е ненадлежно връчено. Действително, от
изричния текст на чл. 99, ал.3 и ал.4 ЗЗД следва, че поначало легитимиран да
съобщи на длъжника за извършената цесия е цедентът (предходния кредитор). В
този смисъл е и уместно цитираната в отговора съдебна практика - решение № 123
от 24.06.2009 г. по търг. д. № 12/2008 г. на Върховен касационен съд. Това
разрешение обаче, намира приложение само в случаите, когато цесионерът не е
снабден с нарочно пълномощно от цедента да извърши от негово име съобщаването
на цесията. Трайна е практиката на ВКС, че ако цесионерът е надлежно
упълномощен от цедента, той може да извърши уведомяването по смисъла на чл. 99,
ал.3 и чл. 99, ал.4 ЗЗД. Така решение №
156/30.11.2015 г., постановено по т.д. № 2639/2014 г., ВКС, II т.о.,
решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д. 362/2015 г. на II т.о., ВКС. На лист 27 от делото е
приложено нарочно пълномощно от законния представител на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“, с което упълномощава ищеца да извърши уведомяването за извършената цесия
на всички длъжници, чиито задължения са предмет на цесията. Пак съгласно
константната практика на ВКС уведомлението за извършената цесия може да се
извърши и с връчване на препис от исковата молба, точно какъвто е и настоящият
случай, за което ищецът е направил особено искане с исковата молба. Така
решение 114 от 07.09.2016 г. по т. д. 362/2015 г. на II т.о., ВКС, решение № 3 от 16.04.2014
г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ВКС.
По отношение
на исковете по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 99 във вр. чл. 368 от КЗ.
За да се уважи иск с правно
основание чл. 240, ал.1 ЗЗД следва да са налице следните материалноправни
предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор за заем;
2. предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя; 3. настъпил падеж за връщане на заемната сума
от заемателя на заемодателя; 4. липса на плащане от страна на заемодателя.
По делото не е спорно, а и се
установява от събраните по делото доказателства, че на 23.01.2017 г. между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е
сключен договор за предоставяне на паричен заем за покупка на стоки с
№ CREX-14416574/23.01.2017 г. В случая ответника не оспорва
размера на задължението предмет на иска за сумата 1618,92 лв. – главница /от
която 1499 лв. е цена на стока, а 119,92
лв. застрахователна премия/, което се установява и от заключението на
приетата по делото съдебн-счетоводна експертиза. Няма постъпили вноски за
погасяването му. Съответно,
предявеният иск за главницата с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл. 99
във вр. чл. 368 от КЗ, следва да бъде уважен изцяло.
Като законна
последица от уважаване на иска с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД за главницата ответницата следва да бъде
осъдена да заплати и законната лихва върху тази сума от датата на предявяване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 30.04.2018
г., до окончателното й изплащане.
По отношение
на иска по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД.
За уважаване на иск с правно
основание чл. 240, ал.2 ЗЗД следва да се установят следните материалноправни
предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор за заем;
2. наличие на уговорка за заплащане на възнаградителна лихва; 3. настъпил падеж за заплащане на
задължението за възнаградителна лихва; 4. липса на плащане от страна на заемодателя.
Вече бе отбелязано, че не се спори
между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че на 23.01.2017 г. между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е
сключен договор за предоставяне на паричен заем за покупка на стоки с
№ CREX-14416574/23.01.2017 г. Съгласно договора се дължи договорна
лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 32,59%. От заключението
на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че останалият дължим за
периода 05.03.2017 г. /падеж на първа неплатена погасителна
вноска/ до 05.02.2018 г. /падеж на последна вноска/ размер е 320,52 лв., респективно предявения иск с
правна квалификация чл. 240, ал.2 ЗЗД следва да се уважи изцяло.
По отношение на иска по чл. 86 от ЗЗД за
обезщетение за забава в размер на 175,36
лв. за периода от 06.03.2017 г. до 29.04.2018 г.
В тежест на
ищеца е да установи, че вземането за главница е възникнало и ответникът е
поставен в забава, респ. – да е уговорен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“падеж
на задължението или да е изпратена покана.
В чл. 3 от условията
към процесния договор за паричен заем страните са се договорили, че при забава
на плащане на задълженията на заемателя, по договора за предоставяне на паричен
заем, същият дължи законната лихва върху всяка забавена вноска. В договора са
уговорени датите на всяка от общо 12 равни погасителни вноски по 161,62 лв.
всяка, считано от 05.03.2017 г. до 05.02.2018 г.
От
заключението на приетата и неоспорена по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
ответницата не е извършила никакво плащане по процесния договор за паричен
заем. Ищцовото дружество претендира лихва за просрочие върху цялата дължима
главница от 06.03.2017 г. до датата на депозиране на заявлението 29.04.2018 г.,
която е в размер на 175,36 лв. Тъй като е претендираната сума е в този размер
искът по чл. 86 от ЗЗД за обезщетение за забава следва да се уважи изцяло, като основателен и
доказан.
По отношение
на разноските:
На основание
чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноски. Същият е доказал заплащането на държавна такса по настоящото дело в
размер на 122,46 лв., внесен депозит за особен представител 300 лв. и внесен
депозит за вещо лице в размер на 150 лв. Претендира на основание чл. 78, ал.8 ГПК да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева.
Съдът намира, че при съобразяване на действителната фактическа и правна
сложност на делото присъденият размер на юрисконсултското възнаграждение следва
да бъде 200 лева. Общият размер на разноските на ищеца за исковото производство
възлизат на 772,46 лв. За заповедното производство ищецът е доказал сторени
разноски в размер на 92,30 лева. Ответникът не е извършил разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК вр. чл. 99 от ЗЗД по отношение на В.Д.Г.-Х., ЕГН ********** ***, че
дължи на „Агенция за събиране на
вземания” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, следните
вземания:
1/ за сумата 1499 лв. –
главница, представляваща вземане по чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр.
чл.4 ЗПК за неплатена част от заетата сума, представляваща цена на стока
/кафемашина KRUPS/ по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с №
CREX-14416574/23.01.2017 г. сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и В.Д.Г.-Х.,
платена на търговеца по фактура № **********/23.01.2017 г.;
2/
сумата 119,92 лв. – вземане по чл.
99 във вр. чл. 368 от КЗ за неплатени вноски от застрахователна премия, по
Застраховка „Защита на плащанията“ със Сертификат № CREX-14416574/23.01.2017
г.;
3/
сумата 320,52 лв. вземане по чл. 79,
ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за договорна лихва за периода 05.03.2017 г.
/падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 05.02.2018 г. /падеж на
последна вноска/; и
4/
сумата 175,36 лв. – обезщетение за
забава за периода от 06.03.2017 г. до 29.04.2018 г., представляваща вземане по
чл. 86 от ЗЗД,
както
и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 30.04.2018 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1570/02.05.2018 г. по ч.гр.д. 2778/2018 г. по описа на
Русенския районен съд, като
ОСЪЖДА
В.Д.Г.-Х., ЕГН ********** ***, да заплати на основание чл. 78,
ал.1 ГПК на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК *********, сумата от 772,46 лв. представляващи съдебно
деловодни разноски за исковото производство и сумата от 92,30 лв. представляващи съдебно деловодни разноски за заповедното
производство.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Русе.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: