№ 230
гр. Разград, 20.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Петър М. Милев
като разгледа докладваното от Петър М. Милев Въззивно частно гражданско
дело № 20223300500151 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 407, ал. 1
от ГПК.
Подадена е частна жалба от „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД с ЕИК
********* против Разпореждане № 262/01.02.2022 г. по ЧГД № 1057/2021 г.
по описа на Районен съд Разград, с което е оставено без уважение искането за
издаване на изпълнителен лист в частта за разноските. Частният
жалбоподател смята, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно.
В частната жалба се твърди, че съгласно Решение № 669/29.12.2021 г.
по ГД № 1651/2021 г. по описа на РС Разград ответникът по делото – АС. М.
Х. с ЕГН **********, е осъден да заплати разноски в размер на 75 лв. по ГД
№ 1651/2021 г. на РС Разград (съдът по исковото производство) и 25 лв.
разноски по ЧГД № 1057/2021 г. на РС Разград (съдът по заповедното
производство). Сочи се, че тъй като съдът в исковото производство е
установил разноските и ги е присъдил, съдът в заповедното производство
неоснователно е отказал да издаде изпълнителен лист за тях.
В обобщение се иска отмяна на обжалваното разпореждане в частта, с
която е оставено без уважение искането за издаване на изпълнителен лист за
присъдените разноски и да се уважи така направеното искане.
Районният съд е приел, че ответникът не може да бъде намерен на
адреса по делото. Приложил е разпоредбата на чл. 47 от ГПК и е назначил в
1
полза на ответника особен представител – адв. Н.Х., на разноски на
молителя. На адв. Х. е връчен препис от частната жалба, който в срока по чл.
276 от ГПК не е подал писмен отговор на частната жалба.
Окръжен съд Разград констатира, че частната жалба е редовна и
допустима, подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, събрана е дължимата
държавна такса, както и е спазен преклузивният срок по чл. 407, ал. 1 от
ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е изцяло неоснователна поради
следните аргументи:
Съдът намира следното от фактическа страна:
Подадено е заявление по чл. 410 от ГПК на 14.05.2021 г. от
„Водоснадяване – Дунав“ ЕООД с ЕИК ********* срещу АС. М. Х. с ЕГН
**********, за заплащане на главница в размер на 160,19 лв. за предоставени
услуги, 7,21 лв. законна лихва за забава в периода 29.11.2020 г. – 10.05.2021 г.
и на разноски в размер на 25 лв. държавна такса.
На 17.05.2021 г. е издадена Заповед № 688 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, с която на заявителя са присъдени поисканите
със заявлението суми.
Подадено е възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника, което е
обосновало подаването на иск по чл. 422 от ГПК.
В тази връзка е образувано ГД № 1651/2021 г. по описа на РС Разград,
което производство е приключило с Решение № 669/29.12.2021 г. по ГД №
1651/2021 г. по описа на РС Разград по иска с правно основание чл. 422 от
ГПК. С това решение ответникът по делото – АС. М. Х., е осъден да заплати
на ищеца търсените в заявлението главница и лихва, както и разноски в
размер на 75 лв. по ГД № 1651/2021 г. на РС Разград (съдът по исковото
производство) и 25 лв. разноски по ЧГД № 1057/2021 г. на РС Разград (съдът
по заповедното производство). Решението по настоящия абзац е влезнало в
законна сила на 27.01.2022 г.
На 01.02.2022 г. съдът по заповедното производство е издал
2
Разпореждане № 262/01.02.2022 г. по ЧГД № 1057/2021 г. по описа на
Районен съд Разград, с което е издал изпълнителен лист за главницата и
лихвата за забава, но е оставил без уважение искането за издаване на
изпълнителен лист в частта за разноските. Изпълнителен лист за главницата и
лихвата за забава е издаден и не е предмет на настоящото производство.
Отказът да се издаде изпълнителен лист за разноските е обосновало
подаването на процесната частна жалба против разпореждането на съда по
заповедното производство.
Ответникът не е бил намерен на адреса за връчване на частната жалба и
районният съд при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК е назначил адв. Н.Х. за
особен представител на ответника. Адв. Х. не е подал отговор на частната
жалба.
При така установените фактически положения, въззивният съд
намира следното от правна страна:
Изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта за разноските
отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл. 414 от ГПК,
и е образувано исково производство по реда на чл. 415, ал. 1, респ. по чл. 422
от ГПК. С решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера
им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски
съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. Съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Принудителното събиране
на разноските се извършва въз основа на издаден, след влизане в сила на
решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 ГПК от
съда в исковото производство (по арг. от мотивите към т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК).
Правилно районният съд, действащ като съд в заповедното
производство, е издал изпълнителен лист само за главницата и лихвата, които
са установени с влязлото в сила решение по чл. 422 от ГПК. В същото време
правилно е отказано издаването на изпълнителен лист досежно разноските в
3
размер на 75 лв. по ГД № 1651/2021 г. на РС Разград (съдът по исковото
производство) и 25 лв. разноски по ЧГД № 1057/2021 г. на РС Разград (съдът
по заповедното производство). С Решение № 669/29.12.2021 г. по ГД №
1651/2021 г. по описа на РС Разград делото е решено по същество и съдът в
исковото производство е присъдил разноски в полза на ищеца, като е
разпределил отговорността за разноските. Следователно ищецът
„Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД може да иска издаване на
изпълнителен лист за разноските от съда в исковото производство по ГД
№ 1651/2021 г. на РС Разград, но не и от съда в заповедното производство
по ЧГД № 1057/2021 г. на РС Разград ( в този смисъл Определение № 133 от
21.04.2022 г. по ВЧГД № 82/2022 г. на ОС Разград; Определение № 690 по
ВЧГД № 273/2017 г. на САС; Определение по ВТД №1629 по описа за 2018 г.
на ОС Варна; Определение по ВТД № 318 по описа за 2018 г. на ОС Варна).
С оглед изложеното, частната жалба се намира за неоснователна, а
разпореждането като правилно следва да бъде потвърдено.
Поради това, на основание чл. 278 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 262/01.02.2022 г. по ЧГД №
1057/2021 г. по описа на Районен съд Разград в частта, с която е оставено
без уважение искането за издаване на изпълнителен лист за разноските.
Определението не подлежи на обжалване пред Върховния касационен
съд (по арг. от чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4