Разпореждане по дело №504/2019 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 593
Дата: 21 май 2019 г. (в сила от 1 октомври 2019 г.)
Съдия: Красимир Томов Георгиев
Дело: 20191420200504
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 20 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ №

  Гр.Враца, 21.05.2019 год.

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                 ІІІ наказателен състав

В закрито заседание на        21.05.2019 год.  / двадесет и първи май, две хиляди и деветнадесета година /, в състав:

 

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

        

Като  разгледа материалите по                  НЧХ дело № 504  по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Делото е образувано по ТЪЖБА с дата от 20.05.2019 год. до РС–Враца, заведена с вх.№ 7508/20.05.2019 год. във ВРС, от лицето тъж. Х.Т.Й. ***, срещу лицето – подс. В.Х.Й., с посочен адрес ***, с повдигнато обвинение за извършено на 18.05.2019 год. престъпление „по чл.144 от НК”.

        Съгласно изискването на чл.247”а” ал.2 от НПК в качеството си на съдия-докладчик направих преценка на изложените в тъжбата факти с оглед подсъдността на делото и установих, че описаното деяние фактически е довършено на територията на с.Баница, общ.Враца, обл. Враца, поради което и на основание чл.36 ал.1 от НПК, делото е местно подсъдно на РС-Враца.

   Съгласно разпоредбата на чл.247”а” ал.2 т.2 НПК след като намери, че делото му е подсъдно, съдията – докладчик осъществява правомощията си по чл.250-252 НПК. Тази регла-ментация означава, че преди да насрочи съдебно заседание по делото, съдия-докладчикът е длъжен да се произнесе по въпроса дали наказателното производство подлежи на прекратяване или спиране съгласно предвидените хипотези в чл.250 и чл.251 НПК.

   В изпълнение на правомощието си по чл.250 НПК съдията-докладчик констатира, че описаното в тъжбата деяние не се преследва по частен ред, а същото е от общ характер, за което и следва евентуално да се образува ДП и внесе обв.акт от ВРП. В тъжбата е посочено „…и отправи закани за убийство: (цитирам) „Ще те заколя бе.…”. Същото сочи елементи на престъплението по чл.144 ал.3 от НК – закана с убийство,още повече, че в тъжбата е посочено, че същото фактически е породило основателен страх у тъж. Х.Й.: „Това причини в мен страх от бъдещи действия на В., за мен и моето семейство, като веднага в 09.48 часа позвъних на тел.112 и съобщих за отправената закана.”. При това положение депозираната тъжба не отговаря на изискванията за редовност по чл.81 ал.1 от НПК. Престъплението по чл.144 ал.3 от НК – „закана с убийство”, е с по-висока обществена опасност и право да повдига, и поддържа обвинение  за него има само прокурорът, а в съдебната фаза на процеса пострадалия може да бъде конституиран, като частен обвинител. При това положение

-  2  -

 

частния тъжител не е процесуално легитимирана да инициира наказателно производство и делото следва да бъде прекратено. В производството по дела от частен характер, тъжбата има характер на обвинителен акт, поради което законът предоставя изисквания към нейното съдържание, които са минимални, но задължителни. Те са регламентирани в чл.81 ал.1 от НПК. Тази норма предвижда, че тъжбата трябва да е писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето срещу което се подава и за обстоятелствата на престъплението. Без съмнение изискванията визирани в чл.81 ал.1 от НПК, касаещи реквизитите на тъжбата, представляват гаранция, както за действителната воля на тъжителя, така и за правото на защита на подсъдимия, поради което имат императивен характер. Действително в разпоредбата на чл.81 ал.1 от НПК не е изрично посочено, че описаното престъпление, трябва да бъде от „частен характер”, но съгласно чл.80 изр.1-во от НПК, само Пострадалия от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, може да повдига и поддържа обвинение пред съда, като частен тъжител”.

       Съгласно разпоредбата на чл.247 ал.1 т.2 НПК производ-ството по дела от частен характер се образува по тъжба на пострадалия до съда. Следователно тъжбата е онзи сезиращ съда акт, който поставя началото на съдебното производство и определя фактическите рамки на обвинението и предмета на доказване. Предвид на тази й процесуална функция, тъжбата следва да отговаря на определени изисквания, предвидени в процесуалния закон, едно от които е описаните обстоятелства да отговарят на престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия. В настоящия случай съдържанието на тъжбата досежно отправените срещу тъж.Х.Й. заплахи не индикира на престъпление по чл.144 ал.1 НК, което именно се преследва по частен път. Следва да се отбележи, че НПК не поставя изискване в частната тъжба да е посочена правната квалификация на деянието, чиято преценка е изцяло в пре-рогативите на съда. Именно последният следва да прецени във всеки конкретен случай описаните в тъжбата факти осъществяват или не някакво престъпление, респективно - какво по вид. Задължение на съда е да даде правна квалификация на твърдените в тъжбата факти, както и да прецени дали същите не се квалифицират, като престъпление от общ характер, за което е недопустимо провеждането на наказателно производство от частен характер. В настоящия случай, описаните в тъжбата факти по отношение на отправяните заплахи не се субсумират в състав на престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия по чл.144 ал.1 от НК, а заплахите съставляват „закана с убийство” по смисъла на чл.144 ал.3 от НК, което се явява престъпление от общ характер и затова производството следва да бъде прекратено. Деянието по чл.144 ал.3 от НК не се преследва по частен ред, съгласно чл.161 от НК. В случая тъжбата фактически не отговаря на изискванията по чл.81 ал.1 от НПК във вр. с

-  3  -

 

чл.80 изр.1-во от НПК и следва производството пред съда се прекрати, съгласно чл.24 ал.5 т.2 от НПК.

        С оглед прекратяване на наказателното производство по делото, което е фактически прекратяване и на съдебното производство, не следва да се конституира, като гр. ищец тъж. Х.Й.. Не следва да се приема и разглежда граждански иск съгласно чл.88 ал.3 от НПК, като в тъжбата няма и посочен размер на гр.иск. За частния тъжител остава възможността в отделно гражданско производство да претендира обезщетение за претърпени вреди по реда на ГПК или при образуване на ДП и внасяне в съда от ВРП на обв.акт за престъпление по чл.144 ал.3 от НК, да предяви пред съда гр.иск.

        По отношение искането за издаване на „заповед за защита”, същото тъж. Х.Й. може да поиска по реда на ЗЗДН /ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ/, в отделно исково произ-водство по гражданско-правен ред или до органите на МВР по ЗМВР, съгл. чл.4 ал.2 от ЗЗДН, или при образуване на ДП за престъпление по чл.144 ал.3 от НК по реда на чл.67 от НК, тъй като се установи след служебна справка от съда, че тъж. Х.Й. е баща на подс. В.Х.Й., т.е. същата е негова дъщеря.

       

Водим от горното и на основание чл.250 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.5 т.2 от НПК, съдията - докладчик

 

Р А З П О Р Е Д И :

 

             ПРЕКРАТЯВА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО по НЧХд № 504/2019 год. по описа на РС-Враца, тъй като описаното в ТЪЖБАТА деяние съставлява престъпление от общ характер – чл.144 ал.3 от НК /закана с убийство/, което не се преследва по частен ред, съгласно чл.161 от НК.  

 

   РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване в 15 /петна-десет/ – дневен срок, считано от уведомяването, чрез РС-Враца, пред Окръжен Съд – гр.Враца, по реда на гл.XXI от НПК.

 

        Да се уведомят с препис от настоящето Разпореждане на съдията-докладчик при ВРС, тъж. Х.Й. и подс. В.Й. – съгласно чл.250 ал.3 от НПК.

 

        Препис от настоящето Разпореждане на ВРС, ведно с препис от тъжбата на тъж. Х.Й., да се изпратят незабавно на ВРП – за сведение и с оглед данни за извършено престъпление от общ характер - по чл.144 ал.3 от НК.

 

 

 

Гр. Враца                       СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК :

21.05.2019 год.                         / КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ /