Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 21.10.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Д. Минчева и в
присъствието на прокурора ....................................., като разгледа
докладваното от съдия Христова а.х.д. №78/2021г. по описа на АС Ловеч, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.27, ал.7 от Закон за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл.166 от ДОПК.
Административното
дело е образувано по жалба на Н.Д.С. с ЕГН ********** и адрес ***, подадена
против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №
02-110-6500/493#2 от 10.02.2021г. на Зам. изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция (ДФЗ-РА). С оспорения АУПДВ на
основание чл.18, ал.3, т.3 и ал.4, б.“а“ от Наредба № 7 от 24.02.2015г. за
прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на
селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 г. по отношение на жалбоподателя е
установено публично държавно вземане в размер на 10 109,57 лв. (десет хиляди
сто и девет лева и петдесет и седем стотинки), представляващо изплатена
субсидия по направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи
с висока природна стойност (ВПС-1)“ за кампания 2015г., във връзка с подадено
от Н.Д.С. заявление за подпомагане с УИН 11/030715/45247.
С жалбата
се иска да бъде отменен административния акт като незаконосъобразен. Доводите
са, че АУПДВ е издаден при липса на материалноправните предпоставки на закона
за реализиране от административния орган на отговорността на жалбоподателя,
възникваща в хипотезата на чл.18, ал.3, т.3 и ал.4, б.“а“ от Наредба № 7 от 24.02.2015г.
Жалбоподателят сочи, че с влязъл в сила Акт за прекратяване на ангажимент по
мярка 10 „Агроекология и климат“ с изх. № 01-6500/10182/09.10.2019г. ДФ
„Земеделие“-РА е прекратил агроекологичния му ангажимент на основание чл.18,
ал.3, т.3, вр. чл.20, ал.2 от Наредба № 7 от 24.02.2015г. Твърди, че е доказал
с представени в ДФ „Земеделие“ документи невъзможността си да спази поетия
ангажимент в следствие на измененията на §15 и чл.37и, ал.1 от Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Не спори, че
административният орган правомерно е прекратил агроекологичния ангажимент, но
счита, че с оглед наличието на форсмажорни обстоятелства е приложима
разпоредбата на чл.18, ал.5 от Наредба № 7 от 24.02.2015г. и неправомерно с
оспорвания АУПДВ се изисква връщане на платените суми. Жалбоподателят се
позовава на легалната дефиниция, въведена с §1, т.8е от ДР на Наредба №7 от
24.02.2015г. и на текстовете на чл.47 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. относно подпомагане на
развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета
(Регламент (ЕС) № 1305/2013) и чл.2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. относно финансирането,
управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на
регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО)
№ 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета, като счита, че с оглед прекратяването
на сключени от него договори с Община Летница във връзка с изменения на ЗСПЗЗ,
са налице обективни обстоятелства, водещи до невъзможност за поддържане на
стопанство в необходимите размери.
С жалбата
са представени писмени доказателства.
С
допълнителна молба от 26.04.2021г. процесуалният представител на С. излага
съображения за неправилно определяне на сумата за възстановяване, посочена в
обжалвания АУПДВ, като подведена в хипотезата на чл.18, ал.4, б.“а“ от Наредба
№ 7 от 24.02.2015г., като счита, че същата следва да бъде подведена под
хипотезата на б.“в“ от цитираната норма, тъй като агроекологичният ангажимент е
прекратен през 2019г., тоест до края на петата година. Направено е искане за
назначаване на съдебно-техническа експертиза.
В съдебно
заседание оспорващият лично и чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата и моли
за отмяна на оспорения акт, представена е и писмена защита и списък на
разноските.
Ответникът
Зам. изпълнителния директор на ДФЗ-РА в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да се потвърди
оспорения акт като правилно издаден от компетентен орган, при спазване
процедурата по издаване, както и в съответствие с целта на закона. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък.
От страна
на ответника е депозирана преписката по издаване на обжалвания административен
акт.
По делото
е представено заключение по допусната съдебно-техническа експертиза.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото
не е спорно, че Н.Д.С. е регистриран с уникален регистрационен номер (УРН)
604127 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), одобрен е за
участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020г. с направление
„Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна
стойност (ВПС-1)“ през кампания 2015г., както и че с влязъл в законна сила Акт
за прекратяване на ангажимент по същата мярка с изх. № 01-6500/10182 от
09.10.2019г. ДФ „Земеделие“-РА е прекратил агроекологичния ангажимент на Н.Д.С..
С писмо
изх. № 02-110-6500/493 от 23.09.2020г. Н.С. е бил уведомен на основание чл.26,
ал.1 от АПК, че ДФ „Земеделие“ - РА открива производство по издаване на Акт за
установяване на публично държавно вземане. Посочено е, че производството се
открива въз основа влязъл в сила административен акт за прекратяване на
агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПСРСР
2014-2020 г. с изх.№ 01-6500/10182 от 09.10.2019г., като на лицето е
предоставена възможност в 7-дневен срок от получаване на писмото да представи
възражения и допълнителни доказателства, в случай, че не е съгласен с
направените от административния орган констатации. В посочения срок
жалбоподателят не е подал писмени възражения.
На
10.02.2021г. Зам. изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е издал на
основание чл.18, ал.3, т.3 и ал.4, б.“а“ от Наредба № 7 от 24.02.2015г. по
отношение на Н.Д.С. процесния Акт за установяване на публично държавно вземане
№ 02-110-6500/493#2 (л.8-10) в размер на 10 109,57 лева, представляващо
изплатена субсидия по направление „Възстановяване и поддържане на постоянно
затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“ за кампания 2015г., във
връзка с подадено от Н.Д.С. заявление за подпомагане с УИН 11/030715/45247.
От
представените от ответника доказателства – хронологичен опис и справка от „Себра” относно изплатени суми, се
установява, че на Н.Д.С. по мярка 10 „Агроекология и климат“ на 09.07.2016г. е
платена сумата от 7 582,18 лева, на 09.07.2016г. е изплатена сумата от 2 527,39
лева, или му е платена сума в общ размер на 10 109,57 лева за кампания 2015. В
о.с.з. на 21.09.2021г. процесуалният представител на жалбоподателя е направил
изрично изявление, че не оспорва факта, че субсидията му е изплатена, т.е.
потвърдил е получаването на субсидията в общ размер на 10 109,57 лева за кампания 2015. Следователно, доказано е и
не се оспорва от страните извършеното плащане към оспорващия в установения с
процесния акт размер, като размерът на публичното вземане от 10 109,57 лева е
точно 100 % от общата изплатена сума. Предвид горното, съдът не кредитира
частта от заключението на вещото лице по назначената СТЕ, в която се излага, че
в документите по делото не се е намерило платежно нареждане, от което да е
видно заплащането на сумата от 10 109,57 лева.
Видно от
представеното заключение на вещото лице по назначената по делото
съдебно-техническа експертиза, референтните парцели (по приложение 1 към акта
за прекратяване на агроекологичния ангажимент) с номера от ИСАК №№
43476-934-1-1, 43476-785-2-1, 43476-501-1-1, 80039-642-1-1, 43476-173-3-1 и
съответстващи им кадастрални номера №№ 43476.95.73, 43476.94.104, 43476.81.54,
80039.110.167 и 43476.263.5, не са заявени през кампания 2016г. По отношение
само на три от тях – с номера от ИСАК №№ 43476-934-1-1, 43476-785-2-1,
43476-501-1-1 и съответстващи им кадастрални номера №№ 43476.95.73,
43476.94.104, 43476.81.54, се установява ползване на основание сключени
договори с Община Летница, които в последствие са били прекратени с оглед
измененията на чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ. За другите два имота не са налични
документи, от които да е видно на какво правно основание е заявен и се ползва
имота. С уведомление на Кмета на Община Летница от 29.01.2016г. са прекратени
два договора за наем на общински имоти, чиито предмет са били три от процесните
имоти.
В съдебно
заседание вещото лице поддържа заключението си, което е прието без възражения
от страните и съдът го кредитира като компетентно изготвено и даващо отговори
на поставените въпроси.
Въз
основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата
отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, подписана е и е подадена
пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация и пряк
и непосредствен интерес – адресат на оспорения акт. Жалбата е редовна по
отношение на форма и съдържание. Същата е подадена в срок предвид материалите
по делото – АУПДВ №02-110-6500/493#2 от 10.02.2021г. на Зам. изпълнителния
директор на ДФЗ е връчен на С. на 23.02.2021г. (видно от известието за
доставяне на л.62), а жалбата е подадена на 08.03.2021г. (видно от
представеното по делото като доказателство електронно изявление на л.53 и
направеното от съда проследяване на пратката по баркода й). Дори да се приеме
като дата на подаване датата, на която е входирана жалбата в Административен
съд Ловеч – 09.03.2021г., то същата отново се явява подадена в законовия
14-дневен срок. Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, предвид така установената
фактическа обстановка по делото и становищата на страните, Ловешки
административен съд, втори административен състав намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Съгласно
изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол
за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания
административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът. При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите
основания, посочени в оспорвания индивидуален административен акт.
Обжалваният в настоящото производство акт е издаден
от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. Съгласно чл.11,
ал.2, т.4 от ЗПЗП и чл.2, ал.2, т.1 от Устройствения правилник на Държавен фонд
„Земеделие”, функциите на Разплащателна агенция се изпълняват от ДФЗ. Според
чл.20а, ал.1 от ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор
на Разплащателната агенция. Разпоредбата на чл.20а, ал.4 от ЗПЗП предоставя
възможността последният да делегира на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
както и такива, делегирани на основание чл.2д, ал.2, включително за вземане на
решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за
кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане,
административни договори по ЗУСЕСИФ и по подадени заявки и искания за плащане.
А съобразно чл.20а, ал.6 вр. с ал.5 от ЗПЗП, Изпълнителният директор може да
делегира със заповед правомощията си по издаване на актове за установяване на
публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III
от ЗУСЕСИФ на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните
дирекции на фонда.
От
доказателствата в преписката се установява, че към датата на издаване на акта
за Изпълнителен директор на ДФЗ е избран В.Г. (решение на УС на ДФЗ на л.136),
а за заместник-изпълнителен директор на фонда – П.Д.С. (л.132). В чл.20а, ал.5
от ЗПЗП, явяващ се съответния закон по смисъла на чл.166, ал.1 от ДОПК, е
определен органът, компетентен да издава АУПДВ – изпълнителният директор на
фонда. В случая, по делото е представена Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019г.
на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ (л.137), с която на издателя на
процесния АУПДВ са делегирани подробно описани правомощия, включително да
издава и подписва АУПДВ по всички схеми и мерки по директни плащания.
Съдът счита, че при издаване на процесния АУПДВ е
спазено изискването за форма на административния акт и в хода на проведеното
административно производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, основание за отмяна по чл.146, т.2 и т.3 от АПК.
Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на
административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на
ДОПК. Разпоредбите на чл.166, ал.1 и ал.2 от ДОПК предвиждат, че същите се
установяват по основание и размер с АУПДВ в производството за издаване на
административен акт по реда на АПК.
В
оспорения АУПДВ са излоЖ.както фактическите, така и правните основания за
издаването му. Административният орган е изложил фактите, въз основа на които е
приел, че процесната сума е недължимо платена. Посочено е, че поетият от
оспорващия ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ е бил прекратен с
влязъл в сила Акт за прекратяване на ангажимент по същата мярка с изх. №
01-6500/1082 от 09.10.2019г. на ДФЗ-РА.
Посочено е правното основание за издаване на акта – нормативните разпоредби,
регламентиращи материалноправните предпоставки за упражненото от
административния орган правомощие и съдържанието на разпоредените правни
последици. Посочени са и разпоредбите на чл.18, ал.3, т.3 и ал.4, б.“а“ от
Наредба № 7/24.02.2015г., относими съответно към възстановяване на получената
финансова помощ и към определяне на размера на дължимата сума. Спазена е
разпоредбата на чл.26 от АПК, като лицето е уведомено за започналото
производство и му е предоставена възможност да изрази становище и да представи
доказателства. Актът е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от
значение за случая, съобразно изискванията на чл.35 от АПК.
Съдът
намира, че процесния АУПДВ е и материално законосъобразен.
Безспорно
е установено по делото, че през 2015г. Н.Д.С. е регистриран с УРН 604127 в
ИСАК, одобрен е за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР
2014-2020г. с направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени
площи с висока природна стойност (ВПС-1)“ през кампания 2015г., както и че с
влязъл в законна сила Акт за прекратяване на ангажимент по същата мярка с изх.
№ 01-6500/10182 от 09.10.2019г. ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция е
прекратил агроекологичния ангажимент на Н.С..
Съгласно
разпоредбата на чл.27, ал.3 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да
предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платени и надплатени
суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и
държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството
на Европейския съюз.
Вземанията
на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт,
са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК – чл.27, ал.5 от
ЗПЗП. Съгласно чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК, публични са вземанията за недължимо
платените и надплатени суми, както и за неправомерно получените или
неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от
предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми,
Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, европейските земеделски фондове
и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов
инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които
възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския
съюз.
Издадената на основание специалния
закон Наредба № 7 от 24.02.2015г. в чл.18, ал.3 предвижда изрично, че ДФЗ-РА
прекратява поетия ангажимент, а подпомаганите лица възстановяват получената
финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал.4.
Следващата ал.4 на чл.18 е императивна и задължава (при прекратен
агроекологичен ангажимент) земеделският стопанин да възстанови получената до
момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви,
като в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината,
в която е прекратен поетият ангажимент, се възстановяват съгласно б.“а“ 100 %
от изплатената финансова помощ, ако е до края на третата година, какъвто е
настоящия случай, при поет ангажимент през 2015г.
Изплатената финансова
помощ по мярка 10, направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи
с висока природна стойност“ е правилно определена както по основание, така и по
размер от административния орган.
Фактите, релевантни за проверка законосъобразността на
оспорения по настоящото дело акт и посочени като мотиви в него, се свеждат до:
1. извършването на плащане в полза на земеделски стопанин на основание
подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020г.; 2.
прекратяване на агроекологичния ангажимент вследствие на влязъл в
сила административен акт.
От събраните по делото доказателства се установява
наличието и на двете релевантни материалноправни предпоставки. От страна на
жалбоподателя се потвърждава в о.с.з. на 21.09.2021г., а от представените от
страна на ответника писмени доказателства (л.421-425) се установява, че посочената
в обжалвания акт сума за извършено плащане за кампания 2015г. е изплатена от РА
и получена от земеделския стопанин, поради което съдът приема за безспорно
обстоятелството, че жалбоподателят е получил финансово подпомагане в размер на
10 109,57 лв. по мярка 10 „Агроекология и климат” от ПРСР 2014-2020г.,
направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока
природна стойност (ВПС-1)“ за кампания 2015г. във връзка с подадено Заявление
за подпомагане с УИН 11/030715/45247.
Налице е и втората материалноправна предпоставка,
необходима при условията на кумулативност за възникване на задължение за
земеделския стопанин да възстанови получена от него като финансово подпомагане
и установена с акта сума, а именно агроекологичният ангажимент по мярка 10
„Агроекология и климат“ да е бил прекратен. По делото е представен Акт за
прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014-2020г. за кампания 2016г., от който
е видно, че ДФЗ-РА прекратява поетия от Н.С. през 2015г. петгодишен
агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ с направление
„Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна
стойност (ВПС-1)“ за кампания 2016г., поради неспазване изискванията на чл.20,
ал.2 от Наредба № 7 от 24.02.2015г. – процентът на припокриване на площта от
пресичане на заявените от Н.С. през текущата кампания (2016) парцели, спрямо
референтните парцели за участие по направление „Възстановяване и поддържане на
постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“ е 16.80 %, видно
от Приложение 1 към акта. Актът за прекратяване на агроекологичен ангажимент
не е бил обжалван и е влязъл в законна сила, което не се оспорва от
страните. С факта на влизане в сила на административния акт по
прекратяването на агроекологичен ангажимент, по който е реализирано плащане,
административният орган в условията на обвързана компетентност е длъжен да
проведе производство за събиране на изплатените суми, а за земеделския стопанин
възниква задължението за възстановяване на получената финансова помощ.
В оспорения АУПДВ правилно е определен и размерът
на вземането спрямо Н.С.. Фактическите основания, на които е издаден АУПДВ, са ясно посочени и
безспорно установени – прекратен с влязъл в сила акт агроекологичен ангажимент
поради неспазване на изискванията, предвидени в чл.18, ал.3, т.3 вр. с чл.20,
ал.2 от Наредба № 7/24.02.2015г. Прекратяването на това основание прави недължими
плащанията по мярката и поражда задължението на подпомаганото лице да
възстанови получената финансова помощ в пълен размер съгласно чл.18, ал.4,
б.“а“ от Наредба № 7 от 24.02.2015г., поради което правилно административният
орган е приложил материалния закон, установявайки процесното вземане.
Общите правила относно подпомагането на развитието на
селските райони с финансови средства от Съюза по линия на ЕЗФРСР са установени
с Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от
17.12.2013г. относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР и
за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета. Една от мерките, финансирани
от ЕЗФРСР, е мярка „Агроекология и климат“, правилата за прилагането на която
са регламентирани в чл.28 от Регламент (ЕС) № 1305/2013. Съгласно чл.28, §2 от
Регламента, плащанията за агроекология и климат се отпускат на земеделски
стопани, групи земеделски стопани или групи земеделски стопани и други лица,
стопанисващи земи, които доброволно се задължават да извършват операции,
състоящи се от един или повече ангажименти за агроекология и климат по
отношение на земеделска земя, която се определя от държавите членки и която
включва, но не се ограничава до земеделската площ, определена в чл.2 от
настоящия регламент. Съгласно §5 и §6 на чл.28 от регламента, ангажиментите по
мярката се поемат за период от пет до седем години, като плащанията се отпускат
годишно и покриват изцяло или частично размера на допълнителните разходи и
пропуснатите доходи на бенефициерите, произтичащи от поетите задължения.
Разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1305/2013 са допълнени с Делегиран Регламент
(ЕС) № 807/2014 на Комисията от 11.03.2014г. за допълнение на някои разпоредби
на Регламент (ЕС) № 1305/2013г. на Европейския парламент и на Съвета относно
подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР и за въвеждане на
преходни разпоредби. На национално ниво условията и редът за прилагане на мярка
10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020г. са регламентирани с
Наредба № 7 от 24.02.2015г., издадена от МЗХ за прилагане на чл.28 от Регламент
(ЕС) № 1305/2013г. Съгласно чл.1, ал.3 от тази наредба, подпомагането се
предоставя под формата на годишно агроекологично плащане при спазване на
изискванията на Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета
от 17.12.2013г. относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР,
Регламент (ЕС) № 1307/2015 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г.
за установяване на правилата за директни плащания за земеделски стопани по
схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и Регламент №
1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно финансирането,
управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика. В чл.3 от
Наредба № 7 от 24.02.2015г. са посочени 8 направления, по които се подпомага
извършването на агроекологични дейности, като едно от тях е избраното от
жалбоподателя.
Следователно за агроекологичните мерки е характерно,
че земеделските производители поемат петгодишни задължения да съобразяват
селскостопанската си дейност с опазването на околната среда, като в замяна на
агроекологичните ангажименти държавите-членки отпускат ежегодна помощ в
зависимост от претърпяната загуба на доходи или произтичащите от това
допълнителни разходи. Когато помощта е многогодишна, плащанията се извършват в
отговор на ежегодна молба за подпомагане, която е условие за допустимост на
агроекологичните помощи. Подаването на ежегодна молба позволява да се провери
спазването на поетите агроекологични ангажименти и да се регулира изплащането
на помощите.
Преждевременното
прекратяване на многогодишния агроекологичен ангажимент е в противоречие с
предназначението на субсидията по мярка 10, поради което задължаването на
получателя да я възстанови отговаря на целта на закона. Този извод се налага и
при прочита на чл.1, ал.2, т.1 от Наредба № 7 от 24.02.2015г., съгласно който
подпомагането се предоставя за постигане на следните цели: запазване и
поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност и свързваните
с тях видове, чрез насърчаване или възстановяване на традиционните практики за
управление на полуестествените затревени площи. А съобразно чл.3 от същата
наредба, подпомагането се предоставя за извършването на агроекологични
дейности, като последните се прилагат за период от пет последователни години
(чл.8, ал.1 от Наредба № 7 от 24.02.2015г.). Целта на подпомагането е да се
извършват съответните агроекологични дейности
на съответните площи за целия петгодишен период, т.е. цели се
устойчивост на тези дейности. Това е и законодателната логика при определянето
на различните процентни стойности, посочени в чл.18, ал.4, б.“а“-„г“ от Наредба № 7 от 24.02.2015г. Размерът на
сумата за възстановяване от получената финансова помощ е обусловен от времето,
през което се е осъществявал агроекологичният ангажимент. Колкото по-дълъг
период от реалното осъществяване на ангажимента е минал (в случая – поддържане
на постоянно затревени площи), толкова по-малък е размерът на средствата за
подпомагане, които финансираното лице следва да възстанови на фонда.
Разпоредбата на чл.18, ал.4, б.“а“ от Наредба № 7 в редакцията преди издаване
на оспорения акт предвижда, че земеделските стопани възстановяват получената до
момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви в
зависимост от кампанията на първоначално одобрение по мярката до кампанията, в която е прекратен
агроекологичният ангажимент. Следователно релевантна в случая е не
годината, в която е издаден актът за прекратяване на ангажимента, а кампанията,
в която е прекратен агроекологичният ангажимент, т.е. годината, в която е
преустановено реалното му осъществяване. Макар и прекратен посредством
издаването на съответния административен акт през 2019г., ангажиментът реално е
преустановен от 2016г., тъй като видно от доказателствата, събрани в хода на
съдебното производство, ползването на съответните земеделски земи е прекратено
през 2016г. и същите не са и заявени пред ДФЗ при подаването на заявлението за
2016г. Горното обстоятелство изрично е посочено и в акта за прекратяване –
прекратява се поет от С. ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР
2014-2020 за кампания 2016г.
По изложените мотиви съдът
намира за неоснователно възражението на оспорващия за приложимост в случая на чл.18,
ал.4, б.“в“ от Наредба № 7 от 24.02.2015г. Възстановяването на 100 % от
получените средства е последица от влезлия в сила акт за прекратяване на поетия
многогодишен ангажимент до края на третата година. В тази връзка съдът намира
за неоснователни и наведените от процесуалния представител на жалбоподателя
доводи, касаещи промяната във формулировката на текста на чл.18, ал.4 от
Наредба № 7 от 24.02.2015г. Редакцията на нормата от 01.03.2019г. по никакъв
начин не променя смислово същата, предвид преследваната от специалния закон цел
за предоставяне на подпомагане за период, в който реално са се осъществявали
съответните агроекологични дейности.
Според практиката на Съда
на Европейския съюз (Решение от 24.05.2012г. по дело С-188/11; решение от
07.02.2013г. по дело С-454/11) неспазването на всички условия по поетия
многогодишен ангажимент води до недължимост на плащанията, извършени във връзка
с него. Възстановяването на платените суми (изцяло или частично) не е санкция,
а последица от неизпълнение на условията на поетия ангажимент, поради което
неоснователно е възражението на жалбоподателя за задължение за прилагане на
по-благоприятната норма – така Решение № 3568/20.03.2018г. на ВАС по адм. д. №
13830/2016г., III отд.
На следващо място,
изложените от страна на жалбоподателя съображения за непреодолима сила, липса
на вина, наличие на хипотеза на чл.18, ал.5 от Наредба № 7 от 24.02.2015г. –
форсмажорни и изключителни обстоятелства по смисъла на т.8, б.“е“ от ДР на
същата наредба, както и чл.47 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 17.12.2013г. и чл.2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. касаят незаконосъобразност,
респективно нищожност на акта за прекратяване на агроекологичен ангажимент и са
неотносими към настоящия спор. Редът
за заявяване на случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства от
земеделските стопани, станали причина за неизпълнение на поетите от тях
задължения, е уреден в разпоредбата на чл.18, ал.6 от Наредбата. Тези
обстоятелства е следвало да бъдат заявени най-късно при обжалване на акта за
прекратяване на многогодишния ангажимент – арг. от чл.18, ал.5 от Наредба №
7/24.02.2015г. След влизането му в сила, административният орган вече не може
да разгледа тези възражения, а е задължен да се произнесе за възстановяването
на получените суми. В настоящото съдебно производство съдът от своя
страна няма правомощия да упражнява косвен съдебен контрол върху влезли в сила
административни актове.
От друга страна, легалните дефиниции на понятията
„форсмажорни“ и „изключителни“ обстоятелства се съдържат в §1, т.8 от ДР на
Наредба № 7 от 24.02.2015г., като там законодателят лимитативно е формулирал
изричните и конкретни случаи, които следва да се считат за такива обстоятелства,
и разширително или по аналогия тълкуване на нормата не е допустимо. Визираната
разпоредба не включва промяната на нормативната уредба като форсмажорно или
изключително обстоятелство, което да дерогира задължението на земеделския
стопанин да възстанови получената финансова помощ при прекратяване на
агроекологичния ангажимент.
Независимо, че разпоредбите на §15 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ,
приети с ДВ бр.61/2015г., не са били действащи към момента на депозиране на
заявлението за подпомагане от земеделския стопанин за кампания 2015г.,
настоящият състав намира, че с приемането им жалбоподателят не е бил поставен в
обективна невъзможност да изпълни поетите от него агроекологични ангажименти. С
§15, ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ на ползвателите, сключили договори за наем или
аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24.02.2015г.,
е предоставен срок до 01.02.2016г. да приведат договорите в съответствие с
изискванията на чл.37и, ал.1 и ал.4. Н.С. очевидно не е изпълнил това задължение
и в съответствие с §15, ал.3 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ договорите за аренда на
земеделските земи са били прекратени от кмета на общината. Нещо повече – видно
от Уведомление на Кмета на Община Летница изх.№ 480/29.01.2016г. (л.14), С. е
бил поканен да се яви в общината и да посочи за кои имоти договорите за наем да
бъдат прекратени – т.е. той е разполагал
с възможността да избере да не се прекратяват договорите за процесните имоти,
включени в поетия от него ангажимент към ДФЗ, а за други имоти. Ето защо, релевираните
в тази връзка доводи за наличие на форсмажорни обстоятелства (независещи от
страната причини) са неоснователни и не обуславят извод за незаконосъобразност
на обжалвания административен акт. В същия смисъл е и практиката на ВАС по
аналогични казуси – така Решение № 2674/26.02.2021г. по адм. д. № 11845/2020г.,
I отд.
За
пълнота, по отношение на имоти с номера от ИСАК №№ 80039-642-1-1 и
43476-173-3-1 и съответстващи им кадастрални номера №№ 80039.110.167 и
43476.263.5, чието незаявяване също е обусловило прекратяването на
агроекологичния ангажимент на Н.С., наред с незаявените имоти, ползвани по
прекратените договори във връзка с измененията в ЗСПЗЗ, следва да се отбележи,
че видно от заключението по депозираната СТЕ и писмените доказателства по
делото, не е доказано да са били ползвани на основание прекратени в последствие
от общината договори поради промените в ЗСПЗЗ. Липсват доказателства по делото,
от които да е видно на какво основание са били заявени и ползвани тези имоти.
Същото е посочило и вещото лице в заключението си.
Съдът счита, че
отчуждаването по смисъла на §1, т.8, б.“е“ от ДР на Наредба № 7 от 24.02.2015г.
съставлява принудително отнемане на вещ при спазване на определена процедура,
за да бъде задоволена важна обществена нужда, което може да се извърши за
задоволяване само на държавна или общинска нужда. В конкретния случай липсва
гореописаното отчуждаване и тази хипотеза е неприложима, а твърдението на
жалбоподателя, че разпоредбата следвало да се приложи по аналогия, тъй като
липсата на припокриване на заявените площи се дължало на промяна в
законодателството, което не можело да му се вмени във вина, е неоснователно.
При
описаните обстоятелства са били налице предпоставките за издаване на оспорения
АУПДВ и АО точно е определил размера на установено с него публично държавно
вземане, като правилно е приел, че подпомаганото лице следва да възстанови 100
% от цялата получена сума – 10 109,57 лв. заедно с лихвите, при прекратен
агроекологичен ангажимент до третата година.
В съответствие
с изложеното съдът намира, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган
по силата на делегирани правомощия, в предвидената от закона форма, при
издаването му не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, съобразен е с материалноправните
разпоредби и с целта, която преследва закона, поради което не са налице
основания за отмяната му, а подадената срещу него жалба следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
При този
изход на спора съдът намира за основателно искането на ответника за заплащане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.24, изр. второ от
Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с чл.37 от Закон за правната
помощ вр. с чл.143, ал.3 от АПК, по административни дела с материален интерес
възнаграждението е от 100 до 360 лв. Съобразно фактическата и правна сложност
на делото и представения списък за разноски от ответника на л.475, оспорващият
следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ-РА разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева.
Водим от
горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Ловешки
административен съд, втори административен състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Н.Д.С. с ЕГН ********** и адрес ***, против АУПДВ №
02-110-6500/493-2 от 10.02.2021г. на Зам. изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция.
ОСЪЖДА Н.Д.С.
с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от
200,00 (двеста) лева, представляваща сторени от ответника съдебни разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано чрез Административен съд Ловеч пред Върховния
административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
Препис от
решението да се изпрати на страните по делото.