Решение по дело №199/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 10 ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалба на М. К., украинска гражданка с временна закрила в качеството й на майка и законен представител на А. К. и на София Крижановска, родени на 11.12.2023 г. с адрес в [населено място], [улица], подадена чрез адв.М. В., редовно упълномощена, срещу Заповед № ЗСПД-Д-ТХ1563/25.03.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –Добрич, с която е отказано отпускане на еднократна помощ по чл. 6, ал. 1 от ЗСПД за раждането на децата.

Жалбоподателката счита заповедта за незаконосъобразна, като постановена в нарушение на материалния закон. Моли заповедта да бъде отменена, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне. В съдебно заседание, чрез адв. М.В., заявява, че поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноските по делото, вкл. и за оказаната безплатна правна помощ.

Ответникът, директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ –Добрич, чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт, Г. А., изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорената заповед. Моли жалбата да бъде отхвърлена и в полза на ответника да се присъдят разноските за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение [рег. номер]. в случай, че заповедта бъде отменена.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката е украинска гражданка със статут на чужденец с предоставена временна закрила, видно от представената Регистрационна карта на чужденец № *********, издадена на 07.03.2024 г. със срок до 04.03.2025 г.

С представените удостоверения за раждане с № 1045/15.12.2023 г. и № 1044/15.12.2023 г., издадени от длъжностно лице по гражданско състояние при Община Добрич, жалбоподателката се легитимира като майка на децата А. К. и София Крижановска, родени на 11.12.2023 г.

Със заявление-декларация вх. № ЗСПД/Д-ТХ/1563/07.03.2024 г. до директора на ДСП – Добрич, майката на децата, М. К., декларирала раждането на живи деца, както и че същите не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето и поискала отпускане на еднократната помощ по чл. 6 от ЗСПД. Към заявлението са приложени актовете за раждане на децата и документите за самоличност на майката.

С писмо от 11.03.2024 г. до ОД на МВР Добрич, директорът на ДСП-Добрич е поискал информация за регистрирания настоящ адрес на М. К. за периода от 11.12.2023 г. до 07.03.2024 г. В отговор на заявеното запитване, с писмо с рег. № 357000-2717/19.03.2024 г. директорът на ОД на МВР Добрич е удостоверил, че жалбоподателката е украинска гражданка със статут на временна закрила и за заявения период има регистриран адрес в [населено място], [улица].

На 25.03.2024 г. директорът на ДСП-Добрич е издал оспорената заповед, с която е отказал изплащането на исканата помощ за двете родени деца. За да мотивира отказа административният орган се е позовал на нормата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД и е приел, че в договора между Република България и Украйна за социално осигуряване не било предвидено изплащането на семейни помощи за деца на граждани на Украйна, пребиваващи на територията на страната.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното.

Жалбата е допустима. Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от адресата на заповедта, срещу годен за оспорване административен акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 10, ал. 4 от ЗСПД във връзка с чл. 10, ал. 5 от ЗСПД, отпускането на семейни помощи за деца или отказа за отпускането им се извършва със заповед на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него лице.

Обжалваната заповед е издадена от директора на ДСП - Добрич, който е материално и териториално компетентен да отпусне помощта или да откаже, т.е. заповедта не е нищожна поради липса на компетентност на нейния издател.

При издаването на заповедта е спазена изискуемата от закона писмена форма, като изложените фактически и правни основания позволяват проверка на материалната й законосъобразност.

Не се констатира допускането на съществени процесуални нарушения на административно-производствените правила в административното производство по ЗСПД.

При проверка за материалната законосъобразност на заповедта, съдът приема, че същата е неправилна като издадена в противоречие с материалния закон.

Съгласно чл. 3, т. 5, предл.2 от ЗСПД, право на семейни помощи за деца имат семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Административният орган не оспорва наличието на първата предпоставка за отпускане на исканата помощ, а именно постоянното пребиваване на семейството на жалбоподателката и отглеждането на децата й в страната, но счита, че не е налице втората предпоставка - получаването на тази помощ да е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Становището на директора на ДСП - Добрич по тълкуването и прилагането на чл. 5, т. 3 от ЗСПД е неправилно и не се споделя от съда, тъй като е в противоречие с Конституцията на Република България, Конвенцията на ООН за правата на детето и приложимата Директива 2001/55/ЕО на Съвета за минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием.

В конкретния случай жалбоподателката М. К. е с предоставена временна закрила на основание чл. 39, ал. 1, т. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), което е видно от издадената й регистрационна карта от Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет. Предвид установения факт, че на жалбоподателката и на родените на територията на Република България две деца им е предоставена временна закрила по чл. 39, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, включваща правото семейството да остане на територията на Република България, приложение намира разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ, съгласно която, чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане.

Разпоредбите на чл. 3, т. 5 от ЗСПД и чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ следва да се тълкува във връзка с Конвенцията на ООН за правата на детето, Конституцията на Република България и приложимата на основание §1а от ДР на ЗУБ, Директива 2001/55/ЕО на Съвета за минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием.

Според чл. 26, ал. 2 от Конституцията чужденците, които пребивават в Република България имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство. А според чл. 47, ал. 1 от Конституцията, отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. С разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от основния закон е прогласено правото на гражданите на социално подпомагане. По силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията ползва се с предимство пред норми, които й противоречат и е част от вътрешното право на страната Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г.

Конвенцията на ООН за правата на детето изисква от държавите - страни по нея да зачитат и осигуряват правата на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници. В чл. 27, § 1 от Конвенцията е предвидено, че държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в § 3, че държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.

Децата, ползващи се от временна закрила, не могат да се поставят в по-неблагоприятно положение от останалите деца – на български граждани или на чужденци с различен статут, защото нееднаквото им третиране води до пряко нарушаване на принципа за недискриминация, установен в чл.2 от Конвенцията за правата на детето.

Ограничението, съдържащо се в разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, е в противоречие и със съображение 15 от Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица, съгласно който държавите членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от "Социални грижи" на лицата, ползващи се с временна закрила.

С оглед изложеното ограниченията, предвидени в чл. 3, т. 5 от ЗСПД не следва да се прилагат при разглеждане на заявлението на жалбоподателката на основание чл. 5, ал. 1 и, ал. 4 от Конституцията и принципа на приоритета на общностното право.

Поради изложеното съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени, а преписката да се изпрати на директора на ДСП - Добрич за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Претендират се разноски от пълномощника на жалбоподателката, която е внесла 10 лева за държавна такса. Представен е договор за правна защита и съдействие от 10.06.2024 г. и пълномощно, от което е видно, че адвокатът осъществява безплатно правната помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), поради декларираното от жалбоподателката материално и имотно положение – липса на трудови и др. възнаграждения, липса на доходи от наем и хонорари, липса на недвижими имоти и моторни превозни средства. Съгласно цитираната разпоредба, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено лице.

Основателно е възражението за прекомерност на исканите разноски за адвокатско възнаграждение. Делото е с материален интерес, понеже касае отказ за предоставяне на парична помощ. В представената преписка няма данни за размера на отказаната помощ, т.е. за материалния интерес по делото. Същият обаче е определяем, тъй като в нормата на чл. 6, ал. 2 от ЗСПД е указано, че размерът на помощта по ал. 1 се определя ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, който не е по-малък от предходната година и се диференцира според поредността на децата, родени от майката като за първо, второ и трето дете е по-висок. Съгласно чл. 63, ал. 9 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. размерът на еднократната помощ при раждане на живо дете по чл. 6, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2023 г. е, както следва: 1. за първо дете - 250 лв.; 2. за второ дете - 600 лв.; 3. за трето дете - 300 лв.; 4. за четвърто и всяко следващо дете - 200 лв.

От своя страна нормата на чл. 6, ал. 3 от ЗСПД предвижда, че при раждане на близнаци, един от които е второ дете на майката, помощта се изплаща за всяко дете близнак в размера за второ дете или в случая размерът на отказаната помощ [рег. номер] родените две деца – близнаци, чиято майка е жалбоподателката. В настоящият случай е поискано предоставяне на семейната помощ по чл. 6 за родените на 11.12.2023 г. две деца- близнаци на жалбоподателката, поради което материалният интерес по делото е 1200 лева – размерът на отказаната помощ.

Възнаграждението следва да бъде определено в размер на 420 лева, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, понеже делото не е с фактическа и правна сложност, разглеждането му е приключило в едно съдебно заседание и възнаграждението на адвоката за оказаната безплатна правна помощ следва да е съответен на материалния интерес по делото.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Добрич, V състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-ТХ/1563/25.03.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Добрич.

ВРЪЩА преписката на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Добрич за ново произнасяне по заявление-декларация вх. № ЗСПД/Д-ТХ/1563 от 07.03.2024 г. на М. К., украинска гражданска с предоставена временна закрила, с ЛНЧ **********, в качеството й на законен представител и майка на А. К. и София Крижановска, родени на 11.12.2023 г. в [населено място].

ОСЪЖДА Агенцията за социално подпомагане [населено място] да заплати М. К., украинска гражданска с предоставена временна закрила, с ЛНЧ **********, сумата от 10 (десет) лева, представляваща разноски по делото за държавна такса.

ОСЪЖДА Агенцията за социално подпомагане [населено място] да заплати на адвокат М. В. П. –Адвокатска колегия [населено място], с личен № **********, сумата от 420 (четиристотин и двадесет) лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по делото на основание чл. 38, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението е окончателно.