ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 110
гр. Перник, 11.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно частно гражданско дело № 20211700500726 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от Глава двадесет и първа
„ОБЖАЛВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА“ от ГПК, образувано по подадена частна жалба
ОТ: „БГ БИЛДИНГ КОНСУЛТ“ ООД, с ЕИК: *********, представлявано от
управителя Ю.В.И.,
ЧРЕЗ пълномощника си адв. Ч.Н. Д. от АК ***,
със съдебен адрес: ***
СРЕЩУ: ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 260124 от 02.09.2020г. постановено по гр.дело №
6059/2009 г. по описа на Районен съд Перник, с което е прекратено производството по
делото, поради наличие между същите страни със същия предмет приключило с влязло в
сила решение предходно гражданско дело.
В жалбата се излагат съображения, че издадената Заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 6059 по описа на Районен съд Перник за 2009 г. е с идентичен предмет, като заведеният
насрещен иск по гр.д. № 1485 по описа на Софийски градски съд за 2009 г., тъй като
производството по насрещният иск е прекратено, а решението по гр.д. № 1485 в тази част е
обезсилено.
Излага съображения, че заявителят в заповедното производство и неговият
правоприемник в продължение на повече от шест години бездействат да предявят иск по
реда на чл. 422 ГПК, като тези права са погасени по давност с изтичане на срока, от който е
влязло в сила решението по гр.д. № 1485 по описа на СГС за 2009 г., обезсилено в частта на
насрещният иск по гр.д.№ 1819 по описа на САС за 2012 г. и същото решение влязло в сила
на 02.06.2014 г. с Определение на ВКС по гр.д.№ 2212/13 г.
1
Претендира разноски за настоящото производство.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна „М Лизинг“ ЕАД, като
правоприемник на „Еф Джи Ауто Лизинг“ ЕООД, депозира отговор, в които оспорва
жалбата, като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.
Въззивният съд намира, че частната жалба е подадена в срок. Частната жалба е
срещу определение на Районен съд Перник, с което е отказано спиране на незабавното
изпълнение, допуснато по настоящето производство на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 ГПК.
Подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването.
Частната жалба е редовна, поради което подлежи на разглеждане.
Настоящият съдебен състав на въззивния съд, за да се произнесе намери следното:
Ч.гр.д. № 6059 по описа на Районен съд Перник за 2009 г., е образувано по
заявление от „Еф Джи Ауто Лизинг“ ЕООД за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК срещу „БГ Билдинг Консулт“ ООД с искане да предаде на заявителя лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Тойота корола версо“, индивидуализиран с номер на рама и
двигател, поради неизпълнение на Договор за финансов лизинг № ***. Въз основа на
издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК Районният съд е издал изпълнителен
лист от 17.11.2009 г., като е осъдил „БГ Билдинг Консулт“ ООД да предаде на „Еф Джи
Ауто Лизинг“ ЕООД подробно описаната вещ, както и да заплати направените по делото
разноски.
С Определение от 26.05.2010 г. постановено по ч.гр.д. № 6059 по описа на РС
Перник за 2009 г. Районният съд е спрял незабавното изпълнение по искане на длъжника
„БГ Билдинг Консулт“ ООД поради наличието на висящ спор между страните. Същото е
обжалвано от заявителя „Еф Джи Ауто Лизинг“ ЕООД, като с Определение № 375 от
08.12.2010 г. постановено по в.гр.д. № 794/2010 по описа на Окръжен съд Перник е
потвърдено.
С молба вх. № 3521 от 03.02.2020 г. „М Лизинг“ ЕАД, като правоприемник на „Еф
Джи Ауто Лизинг“ ЕООД е поискано да отменено спирането на незабавното изпълнение тъй
като съдебният спор, послужил като основание за спирането е приключил с влязло в сила
решение. С Определение № 780 от 05.02.2020 г. Районният съд е отменил допуснатото
спиране на незабавното изпълнение.
С молба вх. № 17166 от 30.07.2020г. подадена от „БГ Билдинг Консулт“ ООД е
поискано незабавното изпълнение да бъде спряно поради наличието на висящ процес, който
има преюдициално значение по заповедното производство. С обжалваното Определение
Районният съд е отхвърлил искането за спиране, евентуално прекратяване на заповедното
производство и обезсилване на заповедта за изпълнение.
Разпоредбата на чл. 420 ГПК предвижда защита срещу материалноправна
незаконосъобразност на изпълнението (липсата на задължение на длъжника, по отношение
на което е издадена заповед за изпълнение), чрез възможността да се спре изпълнението.
Предпоставка за допустимост на искането за спиране е наличието на подадено
възражение по чл. 414 ГПК.
2
Целта на спирането на изпълнителното производство тук е да се избегне
извършването на незаконосъобразни изпълнителни действия спрямо патримониума на
длъжника докато тече исковото производство по чл. 422 ГПК за установяване дължимостта
на вземането, признато в издадената заповед за изпълнение и оспорено от длъжника.
В случая срещу частния жалбоподател е издадена заповед за изпълнение на
основание чл. 417, т. 5 от ГПК, за която същия е узнал на 25.10.2010г. и на същата дата е
депозирал възражение по чл. 414 от ГПК с рег.№12285/25.05.2010г. и молба по чл. 420, ал.2
от ГПК.
По делото липсват данни да са давани указания по реда на чл. 415 от ГПК, както и
да провеждано исково производство за съществуване на вземането по реда на чл.422 от
ГПК.
Същевременно с Определение от 26.05.2010 г. постановено по ч.гр.д.№ 6059 по
описа на РС Перник за 2009 г. Районният съд е спрял незабавното изпълнение по искане на
длъжника „БГ Билдинг Консулт“ ООД поради наличието на висящ спор между страните, а с
определение Определение № 780 от 05.02.2020 г. Районният съд е отменил допуснатото
спиране на незабавното изпълнение, като е посочил, че поради наличие на влязъл в сила
окончателен съдебен акт и приключване на исковия процес е отпаднала необходимостта от
обезпечението и заповедта за изпълнение се е стабилизирала, а с оглед разпоредбата на
чл.422, ал.3 от ГПК при отхвърляне на иска за установяване съществуването на вземането –
изпълнението се прекратява. С обжалваното определение е посочил, че се целяло
пререшаване на решен спор с влязъл в сила съдебен акт, който имал силата на присъдено
нещо.
Същевременно от представените Решение № 1061 от 20.09.2011 г. по т.д. №
1484/2009 г. СГС потвърдено с Решение № 188/23.12.2012г. по т.д. № 287/ 2012г. на САС се
установява, че предявените от „БГ Билдинг Консулт“ООД с ЕИК ********* срещу „И ЕФ
ДЖИ АУТО ЛИЗИНГ“ ЕООД с ЕИК ********* обек тивно кумулативно съединени искове
с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 108 от ЗС, по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД и по чл.
55, ал. 1 пр.3 от ЗЗД вр. чл. 92 от ЗЗД вр. чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД, за установяване по
отношение на ответното дружество, че ищеца „БГ Билдинг консулт“ ООД е носител на
правото на собственост върху автомобила л.а. „Тойота“, модел „Корола Версо“ с peг. № ***
на основание чл. 13.2 от ОУ, както и за обявяване на окончателен Договор за финансов
лизинг № *** и за осъждане на ответника да плати сумата 1906,70 евро, съставляваща
неправомерно удържана неустойка и поради нищожност на клаузата на чл. 2.13. от Договора
за финансов лизинг № ***, са отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
С оглед съдебната практика обективирана в Определение № 318 от 09.07.2019 г. по
гр. д. № 2108/2019 г., до изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът разполага с
възможност да подаде възражение срещу издадената заповед или да предяви отрицателен
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че вземането не съществува – всяко право, което
може да бъде заявено с възражение, още повече може да бъде предявено с иск. В този случай
предявеният иск има ролята на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК – оспорва се вземането по
3
издадената заповед с възражения, че то не съществува и тези възражения са направени пред
съд. Отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането може да бъде предявен
и преди връчване на заповедта за изпълнение, съответно покана за доброволно изпълнение,
тъй като длъжникът винаги има интерес от иска, когато съществува спор за вземането.
Такъв спор е налице и когато кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение или
когато в хода на производството по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК кредиторът оспори вземането.
В случаите, когато кредиторът е избрал пътя за защита на правата си по реда на заповедното
производство, както е в настоящата хипотеза, то предвидените за това производство
процесуални правила определят действията, които следва да бъдат извършени от страните
до приключването му и последиците от тези действия. Доколкото следва да бъдат взети
предвид действия на страните, извършени извън заповедното производство, това следва да
бъде изрично предвидено в закона. Разпоредбата на чл. 414 от ГПК определя действията,
които длъжникът в заповедното производство следва да предприеме, за да защити правата
си, като последиците от пропускането на тези действия са посочени в чл. 416 и чл. 424 от
ГПК. От посочените разпоредби следва, че в случаите, когато длъжникът не подаде
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, заповедта за изпълнение влиза в сила, като
удостовереното с нея вземане не може да бъде оспорвано по исков ред, освен в случаите,
когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до
изтичане на срока за подаване на възражение или с които не е могъл да се снабди в същия
срок. Поради което, за да се избегне настъпването на последиците по чл. 416 и чл. 424 от
ГПК в заповедното производство, длъжникът следва да подаде и възражение по чл. 414 от
ГПК в предвидения за това срок, каквото в случая е подадено на рег. № 25.05.2010г. В този
случай, по силата на чл. 415, ал. 1 от ГПК, заповедният съд е бил длъжен да укаже на
кредитора да предяви иск за вземането си по чл. 422 от ГПК.
С определение от № 93/27.01.2021 г. ОС Перник е прекратил производството по
ч.гр.д. 755/2021 г. по описа на ПОС и е върнал делото на Пернишки районен съд за
произнасяне и извършване на преценка дали се налице основанията, посочени в
разпоредбата на чл.415, ал.1-5 ГПК, след което делото да бъде върнато на ОС Перник за
произнасяне по подадената частна жалба № 263393/08.10.2020 г.
С оглед дадените указания, с разпореждане от 09.02.2021 г. Пернишки районен съд
е указал на заявителя възможността му по чл. 422 ГПК в едномесечен срок от уведомяването
му.
С искова молба вх. № 268095 от 05.04.2021 г. от „М Лизинг“ ЕАД, е предявен иск в
срока по чл. 422 от ГПК по което е образувано гр.д. № 1685/2021г. по описа на РС Перник,
като въз основа на определение от 06.06.2021г. делото е изпратено по подсъдност на ОС
Перник, пред който е образувано т.д. № 32/2021г., което към настоящия момент е висящо.
С оглед изложеното от фактическа страна, за да се произнесе настоящият
съдебен състав от правна страна намери следното:
Целта на производството по чл. 420 от ГПК е „обратно“ обезпечаваща – без да се
4
предрешава същинския материалноправен спор, да се предотврати излишното усложняване
на правоотношението в случай на вече проведено принудително изпълнение при отричане
впоследствие по съдебен ред на съществуването на изпълняемото право, което пък би
довело до необходимост от осъществяване на редица действия за премахване на
последиците от станалото вече неоснователно принудително изпълнение. Това пък би
затруднило длъжника при осъществяване на правата му.
Така, на второ място, може да се намери реципрочен аналог с обезпечителното
производство – това, за предварителна защита на евентуалните права на кредитора. Както в
този случай съдът преценява вероятната основателност на предявения или бъдещия иск, /на
базата на представени писмени доказателства/, при още непроведено спорно исково
производство, така и в случая е логично съдът да прецени и вероятната неоснователност на
предявения иск за установяване съществуването на вземането. И в двата случая съдът при
познавателната си дейност си служи с обосновани предположения, които могат да бъдат
опровергани, но с допускането им, той предотвратява по-тежки последици от простото
забавяне на удовлетворяването на кредитора. След като правната норма допуска да се
антиципира дължимостта на едно вземане, няма причина да се откаже и реципрочната
възможност, касаеща недължимостта им.
Поради това, тези две съображения в съвкупността си, водят до заключението, че
доколкото въведеното твърдение за изтекла погасителна давност пряко влияе върху
дължимостта на едно вземане, то вероятното настъпване на този юридически факт, ако бъде
подкрепено с писмени доказателства, може да се счете за валидно основание за спиране на
принудителното изпълнение. Както вече се посочи – не е необходимо съдът да изследва по
този въпрос, той действително би бил разгледан и разрешен само в исковото производство,
като е достатъчно съдът да прецени само наличието на обоснована вероятност фактът да е
настъпил.
Именно поради това не всяко възражение в тази насока би довело автоматично до
спиране на изпълнителното производство, а само такова, подкрепено с убедителни писмени
доказателства.
Касателно настоящия случай от изложеното в искането за спиране и подадената
искова молба се установява, че между страните има спор за предаване на
индивидуализирана движима вещ предоставена за временно и възмездно ползване на
лизингополучателя ответник, като по отношение на собствеността на автомобила е
постановен влязъл в сила съдебен акт
С оглед всичко това въззивният съд намира, че молбата по чл. 420 ал. 2 от ГПК е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение с което е
отхвърлено искането за спиране длъжника на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК поради
наличие на висящ процес гр.д.№30076/2020 г. по описа на СРС следва да бъде потвърдено,
макар и по различни съображения.
В настоящият случай заповедният съд е постановил законосъобразно определение,
което
5
Водим от изложеното СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение 260124/02.09.2020г., по ч.гр.д. № 726 / 2020г по
описа на РС Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6