Решение по дело №930/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от П. Т. З., [ЕГН], от [населено място], [улица]бл. № *, вх.*, ап.**, против община Асеновград, за претърпени имуществени вреди в размер на 3 лв. в резултат от изпълнение на нищожен/незаконосъобразен административен нормативен акт – т.IX. Цени на права и услуги, предоставяни от Исторически музей в т.ч. Етнографска къща и Възрожденско училище „Свети Г.“ в частта на подт.1.1 за възрастни- 3.00 лв, 1.2 и 1.3 от Приложение №2 към наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на права и услуги на територията на община Асеновград, издадена с решение № 344/27.04.2016 г. от ОбС-Асеновград.

Процесният иск е предявен за обезвреда от 3 лева, представляваща нанесена вреда на ищеца, заплатена с фактура № 72/04.01.2024 г., издадена от ИМ – Асеновград, определена с порочната и оспорена част от Наредбата.

Моли се за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по иска – Община Асеновград – изразява становище за неоснователност на иска – разпоредбата е изменена и вече не важат горепосочените текстове.

Представителят на прокуратурата дава заключение за основателност на исковата претенция и доказаност на същата както по основание, така и по размер, поради което предлага да бъде уважена.

След преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът посещава на 04.01.2024г. Историческият музей на Асеновград, за достъпа до който заплаща входна такса от 3 лв. като му е издадена фактура № 72/04.01.2024 г. Определянето на въпросната входна такса е оспорено пред АС-Пловдив като е образувано адм.дело № 617 от 2024 г. по описа на съда. С влязло в сила решение № 9106 от 25.10.2024 г. по АД № 617 по описа на АС-Пловдив е отменена по жалба на П. Т. З., [ЕГН], от [населено място], [улица]бл.4-Б-21, точка ІХ, подточка 1.1. за възрастни, 1.2. и 1.3. от приложение № 2 към Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на права и услуги на територията на община Асеновград, с които подточки са определени входни цени за музейните експозиции в Исторически музей, Етнографската къща и Възрожденското училище „Св. Георги“ за възрастни в размер на 3 лева, за посещение на всички постоянни и временни експозиции на територията на община Асеновград в размер на 5 лева и за посещение на трите музейни експозиции от понеделник до петък в размер на 6 лева.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът е предявен в петгодишния давностен срок от обявената нищожност на нормативния акт.

Съгласно чл.1 ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Според чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. С оглед на изложеното отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия или бездействия.

За да бъде ангажирана отговорността на ответника по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се установи наличието кумулативно на елементите на фактическия състав на правната норма, а именно наличие на незаконосъобразен или обявен за нищожен подзаконов нормативен акт, настъпването на преки и непосредствени вреди от този акт и причинно-следствена връзка между незаконосъобразния подзаконов нормативен акт и настъпилия в поддържания от ищеца размер на вредоносния резултат.

Между страните липсва спор по фактите.

От представените от ищеца доказателства се установява по безспорен начин заплащане през 2024г. на входна такса от 3 лв. за посещение на Исторически музей [населено място]. За заплатената такса е издадена фактура. Цената за достъпа до този обект е определена от Общински съвет Асеновград в точка ІХ, подточка 1.1. за възрастни, 1.2. и 1.3. от приложение № 2 към Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на права и услуги на територията на община Асеновград, която в тази си част е отменена с влязъл в сила съдебен акт.

Следователно, от доказателствата по делото се установява заплащане на цена на услуга, определена с незаконосъобразен подзаконов нормативен акт, като обстоятелството кой е получателя на сумата и в чий бюджет е постъпила е без правно значение за спора. Издателят на подзаконовия нормативен акт следва да понесе последиците от собствените си незаконосъобразни действия, а именно отговорността за претърпените от лицата вреди. В конкретния случай вреди от незаконосъобразния подзаконов нормативен акт се претендират единствено от ищеца, който ги доказва по размер и основание.

По изложените съображения съдът намира, че са налице предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника, поради което исковата претенция следва да бъде уважена.

Макар и да са претендирани разноски от ищеца по делото не е доказано извършването на такива, съответно те не се следват.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Община Асеновград да заплати на П. Т. З., [ЕГН] от [населено място], [улица]бл. № *, вх.*, ап.**сумата от 3 лв. / три лева /.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.