Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 18.07.2022г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в
публичното заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова
гр.дело №9033/2020год. и за да се произнесе, взе предвид следното.
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.2, ал.1, т. 3 от Закона за отговорността на Д. и общините за
вреди.
Ищцата Х.Г.Х. излага в исковата
молба, че на 28.02.2017г. е привлечена като обвиняем за престъпление с правна
квалификация чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 НК за избягване
установяване и плащане на данъци на управляваното от нея дружество в размер на
25 964, 39 лв., а обвинителният акт за това престъпление внесен на 12.05.2017 г. С присъда от 14.07.2017 г. по НОХД №
2199/2917г., на СГС, 24-ти състав е призната за невиновна. Наказателното
производство довело до негативни преживявания, приятели и близки я отбягвали, обстановката в семейството била
напрегната поради нервносттта й. Излага, че е с чисто съдебно минало. По
наказателното производство направила разходи за адв. възнаграждение в размер на
2 500 лв. (500 лв. за досъдебното производство и 2 000 лв. за
съдебното). Претендира обезщетение за понесени
неимуществени вреди от воденото срещу нея неоснователно наказателно производство в
размер на 30 000 лв. и обезщетение имуществени вреди в размер на
2 500 лв., ведно със законна лихва върху горните суми от 01.08.2017 г.
(датата на влизане в сила на оправдателната присъда) до окончателното плащане.
Претендира разноски.
Ответникът Прокуратура на
Република България оспорва исковете по основание и размер. Твърди недоказаност
на вредите. Оспорва рефлекторното проявление на воденото наказателно
производство срещу членове на семейството на ищцата. Сочи краткия период от
време между повдигането на обвинението и внасянето на обвинителния акт в съда и
двумесечния период на съдебното производство, като взетата мярка за
неотклонение „подписка“ не ограничавала ищцата. Оспорва пасивната си
легитимация по отношение на периода на делото в съдебна фаза. Твърди липса на
доказателства за процесуално представителство по наказателното дело обуславящо
претенцията за имуществени вреди. Прави възражение за погасяване по давност на
искането за лихва.
Съдът, след като взе предвид становищата и
доводите на страните, и прецени събраните по делото доказателства приема за
установено от фактическа страна следното:
От приложените към
исковата молба писмени доказателства се
установява, че с постановление от 22.02.2017г. ищцатa е привлечена като
обвиняема за извършване на престъпление от общ характер по чл.255, ал.3 , вр.ал.1, т.2, т.6 и т.7 от НК , като й е взета мярка за неотклонение „Подписка“. Образувано е НОХД
№2199/2017г. на СГС , което е приключило с влязла в сила на 01.08.2017г.
оправдателна присъда. Представени са
договори за правна защита и съдействие срещу договорено и платено
възнаграждение в размер на 500лева за
пр. помощ по ДП№5133 МИП-5057/2016г. на СДВР и в размер на 2000лева за правна помощ по НОХД№2199/2017г. на СГС,
НО.
От писмените доказателства, намиращи се в НОХД №2199/2017г. на СГС, 24-ти състав,
се установява, че е образувано на 11.05.2017г. и е приключило на
01.08.2017г.. Проведени са три открити съдебни заседания, на които ищцата е
присъствала. Към делото е приложен договор за правна защита, с който е
договорено възнаграждение в размер на 2000лева.
За установяване на неимуществените вреди са
събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелката К., която дава
показания, че след образуване на
наказателно производство срещу ищцата, тя била в пълен шок и никой не очаквал
такова нещо. Свидетелката разбрала за обвинението от ищцата, която дошла в дома
й след като ходила в 8-мо РПУ, след
което била много разстроена. Била усмихната, весела и общителна, но след това
рухнала психически. Не искала да излиза и да се вижда със свидетелката, тъй
като искала да остане на сама. Когато я попитала дали може да й помогне с нещо
започвала да плаче, тъй като се притеснявала, че ще влезе в затвора. По това време детето й било бебе и тя го
отглеждала сама. Постоянно била изнервена и в депресия. Хората започнали да я
отбягват, тъй като живеят в с.К. и знае,
че съседи и общи приятели започнали да я отбягват.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено
от правна страна следното:
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3, предложение
първо от ЗОДОВ Д. отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на
дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
От доказателствата по делото
се установява, че ищцата е била подсъдима по НОХД№2199/2017г. по описа на
Софийски градски съд, което е приключило
с постановяване на оправдателна присъда.
Следователно е налице една от
кумулативните предпоставки, обуславящи ангажиране отговорността на Д. в лицето
на съответния орган, с който длъжностното лице, пряк причинител на вредата, е в
служебни отношения. Съдът приема, че ответникът е пасивно легитимиран по
предявения иск, тъй като негови длъжностни лица с актовете си образуват
наказателно производство срещу лицата, за които има достатъчно данни за
извършено престъпление, извършват необходимите действия по разследването и
повдигат обвинение, като представителят на прокуратурата поддържа обвинението
пред съда.
Отговорността за обезщетение съгласно българското гражданско право е
ограничена до преките и непосредствени вреди съгласно чл.4 от ЗОДОВ.
Уважаването на предявения иск, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от същия
закон, е обусловено от провеждането на пълно главно доказване по отношение на
две обстоятелства – че са причинени твърдените вреди и че тези вреди са
възникнали в резултат от необосновано въздействие върху правната сфера на
ищеца.
По претенцията за
обезщетение за неимуществени вреди съдът приема следното:
От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че на ищцата е повдигнато обвинение за извършено
престъпление, като е призната за невиновна с влязло в сила решение.
Наказателното производство по отношение на ищцата е започнало с повдигане на
обвинение с постановление от 22.02.2017г. и е приключило
с влязла в сила оправдателна присъда на 01.08.2017г. Следователно ищцата е била
подсъдима по наказателното дело за период от около шест месеца, през който по
отношение на нея е взета мярка за неотклонение подписка и се е явила на три
открити съдебни заседания. Следователно са налице законоустановени предпоставки
за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди. При
определяне на техния размер следва да се вземе предвид продължителността на
наказателното производство, видът на мярката за неотклонение- „подписка“ и
обстоятелството, че ищцата е присъствала на три открити съдебни заседание в качеството си на подсъдима.
Съдът приема, че воденото срещу едно лице наказателно производство,
явяването му в съдебни заседания би
могло да му причини неудобства, притеснение и страх, че може да бъде осъдено. Следва да
се вземе предвид продължителността на наказателното производство около шест месеца. С определената мярка за неотклонение ищцата не е търпяла
съществени ограничения. Установява се от показанията на разпитаната свидетелка,
че ищцата е била притеснена и изнервена, затворила се в себе си, което е напълно житейски оправдано. Поради това
следва да се кредитират показанията на свидетелката в тази връзка. За
посочените неимуществени вреди, изразяващи се притеснение, страх и неудобство в продължение на около шест месеца, следва да се
присъди обезщетение в размер на 2 000лева, като в останалата част искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
В производството по
ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от заплатено адвокатско
възнаграждение, следва да се установи наличието на плащане на това
възнаграждение към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално
представителство. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото
обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Отношенията между
адвокат и клиент се уреждат от договор, какъвто е и договорът, чиито разноски
се претендират като обезщетение. Съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В
договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка.
Както е посочено по
горе, установени са предпоставките за присъждане на обезщетение за вредите, настъпили
в причинно-следствена връзка с наказателното производство. Към
исковата молба са приложени два договора за правна помощ и съдействие, в които е
посочен номер на делото, по което е осъществена защитата. Договорът за
предоставена правна помощ по НОХД №2199/2017г. на СГС , 24-ти състав, се намира
в същото. Съдът констатира, че договорът за правна помощ предоставена в
досъдебното производство не се намира в него, но следва да се приеме за
доказано, че такава правна помощ е предоставена като се вземе предвид
приложения към исковата молба договор за правна помощ, в който е посочено
делото, по което е предоставена, както и че сумата е платена в деня на
подписването му.
Предвид изложеното
следва да се направи извод за
установяване настъпване на имуществените вреди, за които ищцата претендира
обезщетение, поради което искът следва да бъде уважен до пълния предявен размер
от 2500лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената
част от исковете. Представени са доказателства за направени разноски в размер
на 10,00лева за държавна такса, от които следва да се присъдят 1/7 или 1,42лева.
Направено е искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата за предоставена безплатна
правна помощ, което следва да се уважи и да се присъди възнаграждение съобразно наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения и уважената част от исковете в
размер на 570,00лева с ДДС за правна помощ.
Предвид изхода на спора и
съгласно чл. 10, ал.2 от ЗОДОВ не следва да бъде осъждан ищеца да заплати
разноските по производството, тъй като искът не е отхвърлен изцяло, а частично.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Д., чрез П.НА Р.Б., да заплати на Х.Г.Х. с ЕГН**********
на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000,00лева
и обезщетение за имуществени вреди в размер на 2500,00лева,
настъпили в резултат от воденото срещу
нея наказателно производство по НОХД
№ 2199/2917г. на СГС, 24-ти състав, приключило с влязла в сила на 01.08.2017г.
оправдателна присъда, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда-01.08.2017г. до окончателното й плащане, както и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски, съобразно с уважената част
от исковете, в размер на 1,42лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х.Г.Х. с ЕГН********** срещу Д.,
чрез П.НА Р.Б., искове с правно основание
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в резултат от воденото срещу
нея наказателно производство по НОХД
№ 2199/2917г., на СГС, 24-ти състав, приключило с влязла в сила на 01.08.2017г.
оправдателна присъда, до пълния предявен
размер от 2 000лева до 30 000лева.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до
страните.
СЪДИЯ: