№ 502
гр. Сливен, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20232230100468 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове за обявяване на нищожността на
сключен Договор за паричен заем и за осъждане на ответника да заплати на
ищеца недължимо заплатена сума по договора.
Ищецът И. Х. Б. твърди, че на 15.04.2019 г. сключил с ответника „Вива
Кредит“ ООД Договор за паричен заем Standart 14 № 5521367, по силата на
който усвоил главница в размер на 2000,00 лв. Срокът на договора бил 15
месеца при фиксиран ГЛП от 40,32 % и ГПР от 49,50 %, като общата сума,
която следвало да върне ищецът, била в размер на 5027,40 лв. В договора
било уговорено кредитополучателят да заплати такса за експресно
разглеждане в размер на 1469,10 лв., както и неустойка за непредоставяне на
поръчителство в размер на 979,35 лв., които суми били разсрочени на равни
части към всяка една от погасителните вноски. Кредитополучателят заплатил
изцяло сумата по договора в размер на 5027,40 лв. Ищецът твърди, че
договорът за паричен заем е нищожен, поради противоречие с императивни
норми на закона, тъй като не е спазена предвидената от закона форма,
нарушени са нормите на чл. 10, ал. 1 ЗПК и на чл. 10а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 ЗПК,
тъй като кредиторът изисква заплащане на такса за действия, свързани с
усвояване на кредита, която е на стойност, съизмерима с чистата стойност на
отпуснатия заем, а и с предвидената такса за експресно разглеждане се
1
заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК по отношение на ГПР по кредита,
който в случая многократно надвишава 50 %. В този смисъл ищецът твърди
нищожност на договора поради липса на съществен елемент от съдържанието
му, а именно ГПР по кредита, тъй като същият е посочен грешно. Ищецът
излага още, че клаузата за неустойка при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение е нищожна, тъй като накърнява добрите нрави и
е неравноправна, както и че клаузата за възнаградителна лихва също е
нищожна поради противоречие с добрите нрави. Ищецът твърди също, че
договорът за кредит е нищожен поради неспазване на императивните
изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК за наличие на погасителен план, както и
поради заобикаляне на закона по повод предвидените в Тарифа на ответника
такси и разходи за събиране и неустойки, тъй като уговарянето им
противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. На изложените основания
ищецът моли да бъде прогласена нищожността на договора за паричен заем и
с оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК, моли ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата от 50,00 лв., като част от общата сума от 3027,40 лв.,
представляваща недължимо платена сума по договора. Ищецът моли и за
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, чрез своя
пълномощник - адвокат, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Не оспорва сключения договор за паричен заем, нито че
дължимата сума по договора е изцяло заплатена от ищеца, като излага, че при
сключването му са спазени изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Оспорва
твърденията на ищеца за нищожност на договора на всички изложени от него
основания, като изтъква, че е спазена изискуемата от закона форма, а
изчисленият ГПР по кредита отговаря на изискванията на ЗПК, както и че
уговорената клауза за неустойка е компенсаторна и представлява адекватно
обезщетение за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да
представи обезпечение по договора. Твърди още, че уговореното експресно
разглеждане на документи е допълнителна услуга, която клиентът
доброволно е избрал и таксата за нея не следва да се включва в ГПР по
договора. Съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПК в ГПР не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора,
поради което неустойката за неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение също не следва да участва при формиране на ГПР по
2
договора. Ответникът оспорва и твърденията на ищеца за нищожност на
клаузата за възнаградителна лихва, тъй като същата се формира в резултат на
свободно договаряне и няма нормативни ограничения при определянето й.
Ответникът възразява и срещу твърденията на ищеца за нищожност на
договора поради неспазване на нормата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК за наличие
на погасителен план, като изтъква, че такъв е инкорпориран в самия договор
и доколкото е уговорен фиксиран ГЛП, то не е било необходимо да се
посочва последователността на разпределение на вноските между различните
непогасени суми, съгласно практиката на СЕС. На изложените основания
ответникът моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и
претендира присъждане на направените по делото разноски. Прави и
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ищеца.
С протоколно определение от 02.06.2023 г. по делото е допуснато
изменение на предявения осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК, като размерът му е увеличен от сумата
50,00 лева, като част от обща сума от 3027,40 лева на сумата 3202,40 лева,
представляваща недължимо платена сума по Договора за паричен заем, ведно
със законната лихва върху нея, считано от 07.02.2023 г. до датата на
окончателното й изплащане.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично и не
изпраща представител. Депозирал е чрез своя пълномощник - адвокат,
писмено становище, с което поддържа предявените искове в размера след
допуснатото изменение, моли съда да ги уважи и да присъди направените по
делото разноски.
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат писмено становище, с която
моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и
претендира направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, а се установява и от писмените доказателства по
делото, че между ответника „Вива Кредит“ ООД и ищеца И. Б. е възникнало
заемно правоотношение по сключен Договор за паричен заем Standart 14 №
3
5521367 от 15.04.2019 г., по силата на което заемателят е усвоил заемна сума
в размер на 2000,00 лева.
Уговорено е, че срокът на договора е 15 месеца, при фиксиран годишен
лихвен процент по заема 40,32 %. ГПР е посочен като 49,50 %.
В договора е предвидено, че заемателят се е съгласил да ползва услуга
експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредита, за която услуга
се заплаща такса в общ размер на 1469,10 лева, разпределена в месечните
погасителни вноски. Така месечната вноска е в размер на 269,87 лева и общо
дължимата сума по кредита, включваща главница, възнаградителна лихва и
такса експресно разглеждане е в размер на 4048,05 лева. В чл. 4, ал. 1 от
договора е предвидено в 3-дневен срок от подписването му заемателят да
представи на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора -
поръчител /отговарящ на определени условия в договора/ или банкова
гаранция, която да е валидна за целия срок на договора, като при
неизпълнение на това задължение се начислява неустойка в размер на 979,35
лева, разпределена в месечните погасителни вноски. Така общата сума, която
следвало да върне ищецът, била в размер на 5027,40 лв.
По делото е допусната съдебно - икономическа експертиза, чието
заключение съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено
и неоспорено от страните. От него се установява, че общата сума, която
ищецът И. Х. Б. е заплатил на ответника ,,Вива Кредит“ ООД по процесния
Договор за паричен заем е в размер на 5202,40 лв., от които 2000,00 лв. -
главница; 578,95 лв. - договорна лихва; 1469,10 лв. - такса за експресно
разглеждане на документи; 979,35 лв. - неустойка за неизпълнение на
договорно задължение и 175,00 лв. - разходи за събиране на просрочени
вземания.
В ГПР по договора е включена като единствен компонент договорената
възнаградителна лихва размер на 578,95 лв. Всички други заплатени разходи
от заемателя - таксата за експресно разглеждане, неустойката за
непредставяне на обезпечение и разходите за събиране на просрочени
вземания, не са включени при изчисляване на ГПР.
При изчисляването на ГПР, с включване в обхвата му на всички
заплатени от ищеца разходи по кредита (включително лихви, такси и
предвидената в договора неустойка за непредоставяне на поръчителство), се
4
установява как се променят стойностите на ГПР при различните варианти на
участие на разходите и трябва да се разглежда като чисто математически
стойности, за неговото изменение. Размерът на ГПР, формиран от
възнаградителната лихва, с включени в обхвата на разходите му - „таксата за
експресно разглеждане“ - 1469,10 лв., е изчислен в размер на 229,91 %.
Размерът на ГПР, формиран от възнаградителната лихва, с включени в
обхвата на разходите му - „неустойка за непредставяне на обезпечение -
979,35 лв., е изчислен в размер на 158,87 %. Размерът на ГПР, формиран от
възнаградителната лихва, с включени в обхвата на разходите - „таксата за
експресно разглеждане“ - 1469,10 лв. и „неустойка за непредставяне на
обезпечение - 979,35 лв., е изчислен в размер на 412,22 %. Размерът на ГПР,
формиран от възнаградителната лихва и с включени в обхвата му на всички
заплатени от ищеца разходи по кредита - „таксата за експресно разглеждане“
- 1469,10 лв., „неустойка за непредставяне на обезпечение - 979,35 лв. и
разходи за събиране на просрочени вземания - 175,00 лв., общо разходи -
2623,45 лв., е изчислен в размер на 451,39 %.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо и предл. второ ЗЗД, вр. чл. 22
ЗПК за обявяване за нищожен на Договор за паричен заем Standart 14 №
5521367 от 15.04.2019 г., сключен между ищеца И. Х. Б. и ответното
дружество „ВИВА КРЕДИТ“ ООД и с правна квалификация чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 3202,40 лв., представляваща недължимо платена сума по
договора, поради изначална липса на основание, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Предявените искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество, съдът ги намира и за изцяло основателни и
доказани.
Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение
по договор за паричен заем, по който ищецът е усвоил сумата от 2000,00 лв.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3
5
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Основателно е релевираното в исковата молба основание за
недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на ГПР и общата дължима
сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по
какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се
отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са
включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е
необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР
не отговаря на законовите изисквания, защото е посочено единствено, че той
е във фиксиран размер от 49,50 %, а договорната лихва е 40,32 %. Не става
ясно какво представлява разликата между горните проценти и кои разходи
покрива. Отделно от това е предвидена и такса за експресно разглеждане и
неустойка за непредставяне на обезпечение, което поставя потребителя в
положение да не знае точно в какъв размер е оскъпяването му по кредита,
което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като
неспазено изискване на посоченото законово основание.
6
Друго основателно възражение на ищеца е за неспазени изисквания на
чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК - липса на посочване в договора на условията за
прилагане на лихвения процент. Независимо, че в случая лихвеният процент е
бил фиксиран за целия срок на договора и е останал непроменен, в самия
договор липсва информация за това как се изчислява или за начина, по който
е формирана договорната възнаградителна лихва. Няма никакво значение
дали лихвеният процент е един и същ или пък е променлив, след като
законодателят изисква в договора да са посочени условията за прилагането
му. Тук това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи
проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от
кредитора фиксиран размер от 40,32 %, поради което е налице нарушение на
горната императивна разпоредба. Този пропуск отново сам по себе си е
достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл.
22 ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД.
Съгласно задължителните изисквания, въведени с разпоредбата на чл.
11 ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа
информация за условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването, като погасителният план следва да посочва дължимите
плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания, да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и, когато е
приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е
фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени
съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че
информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна
на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за
кредит.
От уговореното съдържание на договора - общият размер на дължимата
от кредитополучателя сума е 5027,40 лв., срокът на договора в месеци - 15
(броя месечни плащания) с размер на месечното плащане 269,87 лв., следва
7
изводът, че в договора фигурира информация за съответните плащания и
срокове за това. Съгласно цитираната правна норма на ЗПК, за да бъде
прието, че съответни уговорки в договора по своята правна същност
представляват погасителен план, следва освен да са ясни размерът на
съответните плащания и срокът за това, също така да е изложена и разбивка
на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главница, лихва,
изчислена на базата на лихвения процент и, когато е приложимо,
допълнителните разходи. В настоящия случай договорът съдържа
информация единствено относно датата на падежа на месечните вноски и
техния общ размер, но липсва разбиване по пера на задължението на
кредитополучателя, от което да е ясно в каква част то представлява главница,
лихви, други услуги, такси или застраховки по заема, съответно липсва
информация, показваща с всяка отделна вноска каква част от задължението се
погасява. Не става ясно как се формира сумата от 269,87 лв., съставляваща
размер на месечната погасителна вноска. Задължението, произтичащо от ЗПК
за кредитора е да посочи разбивка не само на целия размер на предоставения
паричен заем, а и на всяка една отделна погасителна вноска.
Неравноправни са и клаузите от договора, касаещи задълженията за
заплащане на такса за експресно разглеждане на документи и неустойка при
неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави
обезпечение на кредитора, поради което същите са нищожни.
Уговорената в чл. 1, ал. 3 от Договора за паричен заем такса за
експресно разглеждане на документите за отпускане на заема в размер на
1469,10 лева е уговорена във фиксиран размер. Липсва каквато и да е
еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя.
Съгласно чл. 144, т. 9 ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на
потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се
запознае преди сключването на договора. Така предвидената клауза има
неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП и с нея се цели
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално
да е извършена конкретна услуга. Тази такса представлява и скрит разход по
договора за паричен заем, който привидно е уговорен като такса преди
отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
8
Що се отнася до уговорената неустойка, то същата не е за неизпълнение
на същинското задължение на длъжника по договора за заем, а на
допълнително задължение за обезпечаване при неизпълнение.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се
дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до
скрито оскъпяване на кредита. Така уговорена, тази неустойка противоречи на
разпоредбата на чл. 33 ЗПК, тъй като по този начин на практика
обезщетението, което кредиторът би получил при неизпълнение, би
надхвърлило максимално допустимия размер на обезщетението за забава, а
именно законната лихва. Изрично в посочения текст е предвидено, че когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението
за забава не може да надвишава законната лихва.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че процесният договор за
паричен заем е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т.
10, т. 11 и т. 12 ЗПК, поради което и по аргумент на чл. 22 ЗПК е налице
пълна недействителност - нищожност на договора. Ето защо предявеният иск
по чл. 26, ал. 1, предл. първо и предл. второ ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване
на договора за нищожен следва да бъде уважен като основателен и доказан.
На следващо място, съгласно правилото на чл. 23 ЗПК, когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
Ето защо ищецът следва да върне само чистата стойност на заема, без
лихви или други разходи по кредита. Като се отчете направеното от него
плащане в общ размер на 5202,40 лв., съгласно заключението на СИЕ, се
установява, че ответникът е погасил изцяло чистата стойност на заема от
2000,00 лв., поради което предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД,
вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
3202,40 лв., представляваща недължимо платена сума по договора, поради
изначална липса на основание, ведно със законната лихва върху сумата,
9
считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане също се
явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по
делото в общ размер на 608,10 лева, от които 130,00 лв. - заплатена държавна
такса, 78,10 лв. - довнесена държавна такса върху увеличения размер на
предявения осъдителен иск и 400,00 лв. - заплатен депозит за вещо лице.
Видно от договора за правна защита и съдействие, пълномощникът на
ищеца е оказал безплатно адвокатска помощ. Ето защо на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на процесуалния
представител на ищеца сумата от 1120,24 лв. - адвокатско възнаграждение по
делото в минимален размер, от което 500,00 лв. по иска по чл. 26, ал. 1, предл.
първо и предл. второ ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и 620,24 лв. по иска по чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК.
Ответникът твърди, че в случая предпоставките за предоставяне на
безплатна адвокатска помощ не са налице, тъй като ищецът е декларирал по
повод отпускане на заема, че получава месечни доходи. При направено
подобно оспорване обаче, в тежест на оспорващата страна е да докаже
твърденията си, като в случая в настоящото производство не са събрани
доказателства в тази насока. Доказателства, които да опровергаят
осъществяването на основанието за предоставяне на безплатна адвокатска
помощ - затруднено материално положение на ищеца по делото не са
ангажирани от ответника, поради което изявлението за наличие на конкретно
поддържаното основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1
ЗАдв е достатъчно, за да се приеме, че предоставената правна помощ е
договорена като безвъзмездна и са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника за заплащане на възнаграждение в полза на
ангажирания от ищеца адвокат (в този смисъл е и Определение № 163 от
13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г., ГК, I г. о. на ВКС на РБ).
Така мотивиран, съдът
10
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, предл.
първо и предл. второ ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК сключения между „ВИВА
КРЕДИТ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Люлин, ж. к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ
„Силвър център“, ет. 2, офис 73Г, като заемодател и И. Х. Б., ЕГН:
**********, с адрес *********, като заемател Договор за паричен заем
Standart 14 № 5521367 от 15.04.2019 г., поради противоречие със закона и
заобикаляне на закона.
ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ“ ООД , ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Люлин, ж. к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г ДА ЗАПЛАТИ на И.
Х. Б., ЕГН: **********, с адрес ********* на основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК сумата от 3202,40 лв. /три хиляди двеста и два
лева и четиридесет стотинки/, представляваща недължимо платена сума по
нищожен Договор за паричен заем Standart 14 № 5521367 от 15.04.2019 г.,
поради начална липса на основание, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на исковата молба - 07.02.2023 г. до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 608,10 лв. /шестстотин и осем лева и десет стотинки/, представляваща
направените по делото разноски, платими по следната банкова сметка в
„РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, с IBAN: *********, с титуляр адв.
П. С. П..
ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ“ ООД , ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Люлин, ж. к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат П. С. П. от САК, с ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, сумата от 1120,24 лв. /хиляда сто и двадесет лева
и двадесет и четири стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение по
делото в минимален размер, платими по следната банкова сметка в
„РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, с IBAN: *********, с титуляр адв.
П. С. П..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
11
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
12