Решение по дело №665/2018 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 60
Дата: 25 февруари 2019 г. (в сила от 22 юни 2022 г.)
Съдия: Дора Димитрова Михайлова
Дело: 20181800100665
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

    №...............

 

 гр. София, 25.02.2019 г.

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, в публично съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                               СЪДИЯ: Дора Михайлова

 

при участието на секретар Даниела Ангелова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело665 по описа за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното.

 

Съдът е сезиран с предявен срещу П. Н. Р Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ.

Ищецът П.Д.Б. твърди, че с присъда, постановена по н.о.х.д. № 33/2014 г. по описа на РС – гр. Елин Пелин, бил признат за виновен в това, че на 10.03.2013 г., около 06.05 ч., в с. Л., община Е. П., о. С., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „М.”, с регистрационен номер …………., негова собственост, в посока от гр. Е. П.  към с. Л., по улица, съвпадаща с общински път 8РО 1232, нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 5. (3) „На водача на пътно превозно средство е забранено: 1. да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества”; чл.    20.    (1)  от Закона за движение  по  пътищата:    „Водачите  са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”; (2) „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”, и по непредпазливост причинил телесни повреди на повече от едно лице, както следва:

-        тежка телесна повреда на В. Г. С., изразяваща се в тежка коремна травма, изразяваща се в разкъсване на чревния опорак на тънкото черво /илеума/ и на сигмоидното черво с прекъсване на артериални и венозни съдове, довели до продължително неспиращо кървене и натичане на кръв в коремната кухина, което определя медикобиологичния критерий постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота;

-        ретроперитонеален хематом, обусловил разстройство на здравето, временно опасно за живота;

-        шоково състояние, обусловило разстройство на здравето, временно опасно за живота;

-        счупване на подезичната кост, вдясно, локализирано в горната трета на шията в богато инервирана зона, обусловило разстройство на здравето, временно опасно за живота;

-        счупване на левия и десен синус на горната челюст, което увреждане представлява счупване на челюст, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок по-голям от 30 дни;

-        счупване на костните структури, изграждащи лявата очница, довело до травматичен енофталм;

- хлътване на лявата очна ябълка, което увреждане е с постоянен характер и представлява постоянно разстройство на здравето, не опасно за живота;

-        счупване на решетъчната кост в областта на етмоидалния лабиринт, на двете стени на челния синус и на носните кости, обусловило временно разстройство на здравето, неопасно за живота;

-        загуба на обоняние двустранно в резултат на лицевата травма, обуславящо постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота;

-        разкъсноконтузна рана в областта на брадичката и на предната коремна стена вляво, които рани сами по себе си са причинили временно разстройство на здравето, не опасно за живота,

и средна телесна повреда на Г. А. М., изразяваща се в счупване на дясната, бедрена кост през двата трохантерни израстъка, довело до трайно затруднение на движението на десния, долен крайник за срок от около 8 месеца;

-        открито счупване на дясната подбедрица, довело до трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок от около 7-8 месеца;

-        счупване на горното рамо на дясната пубисна /срамна кост/, довело до трайно затруднение на движението на десния, долен крайник за срок от около 1,5-2 месеца;

-        счупване на пета предкиткова кост на дясната ръка, довело до трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок, по-голям от 30 дни;

-        разкъсноконтузна рана на дясната подбедрица, обуславящо временно разстройство на здравето, неопасно за живота;

-        рани, определени като охлузни, локализирани по дясната страна на лицето, десните мишница, китка, бедро и коляно, както и на лявото бедро, които в съвкупност са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота,

като деянието е извършено в пияно състояние и деецът е бил с концентрация на алкохол в кръвта си - 2,0 на хиляда, установено по надлежния ред - с протокол за химическа експертиза 03 от 11.03.2013 г. на МБАЛ „С. А.”, гр. С., поради което на основание чл. 343, ал. 3, пр. 1 и пр. 4, буква „а”, пр. 1 и 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 във вр. чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е било отложено за срок от четири години. С тази присъда ищецът е бил лишен на основание чл. 343г от НК от право да управлява МПС за срок от две години.

С присъда, постановена на 02.11.2015 г. по в.н.о.х.д. № 184/2015 г. по описа на СОС, влязла в сила на 09.05.2016 г., посочената по-горе присъда е отменена и вместо нея е постановена нова, с която ищецът е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.  343, ал. 3, пр. 1 и пр. 4, буква „а”, пр. 1 и 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.

Ищецът твърди, че наказателното производство срещу него е продължило три години, през които бил съкрушен от незаконно повдигнатото обвинение, довело до затруднения не само в семейния му живот, но и в професионалната му дейност, тъй като много от клиентите му се отказали от предлаганите от него услуги. Ищецът преживял силен стрес, срам и неудобство пред близки и познати, страх от опасността да бъде осъден, безпокойство и психично напрежение.

С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди П. Н. Р Б. да му заплати сумата от 100 000. 00 лева – обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение. Претендира се и законната  лихва върху главницата от 10.03.2013 г. (датата на деянието), както присъждане на разноските по делото.

Ответникът П. Н. Р Б. е депозирал отговор, с който се оспорват претенциите на ищеца и се прави искане за тяхното отхвърляне.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК намира за установено от фактическа  страна следното.

На 10.03.2013 г. било образувано досъдебно производство № ЗМ - 62/2013 г. по описа на РУП – гр. Елин Пелин, пр. пр. № 233/2013 г. по описа на РП – гр. Елин Пелин, при условията на чл. 212, ал. 2 НПК срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК.

С постановление от 11.11.2013 г. на водещия разследването ищецът П.Д.Б. бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 10.03.2013 г., около 06.05 ч., в с. Л., община Е. П., обл. С., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „М.”, с регистрационен номер …………….., негова собственост, в посока от гр. Е. П.  към с. Л., по улица, съвпадаща с общински път SFO 1232, нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 5, ал. 2 от ЗДвП „ Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства;чл. 5. (3) „На водача на пътно превозно средство е забранено: 1. да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества”; чл.    20.    (1)  от Закона за движение  по  пътищата:    „Водачите  са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”; (2) „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”, и по непредпазливост причинил телесни повреди на повече от едно лице, както следва:

-        тежка телесна повреда на В. Г. С., изразяваща се в тежка коремна травма, изразяваща се в разкъсване на чревния опорак на тънкото черво /илеума/ и на сигмоидното черво с прекъсване на артериални и венозни съдове, довели до продължително неспиращо кървене и натичане на кръв в коремната кухина, което определя медикобиологичния критерий постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота;

-        ретроперитонеален хематом, обусловил разстройство на здравето, временно опасно за живота;

-        шоково състояние, обусловило разстройство на здравето, временно опасно за живота;

-        счупване на подезичната кост, вдясно, локализирано в горната трета на шията в богато инервирана зона, обусловило разстройство на здравето, временно опасно за живота;

-        счупване на левия и десен синус на горната челюст, което увреждане представлява счупване на челюст, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок по-голям от 30 дни;

-        счупване на костните структури, изграждащи лявата очница, довело до травматичен енофталм;

- хлътване на лявата очна ябълка, което увреждане е с постоянен характер и представлява постоянно разстройство на здравето, не опасно за живота;

-        счупване на решетъчната кост в областта на етмоидалния лабиринт, на двете стени на челния синус и на носните кости, обусловило временно разстройство на здравето, неопасно за живота;

-        загуба на обоняние двустранно в резултат на лицевата травма, обуславящо постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота;

-        разкъсноконтузна рана в областта на брадичката и на предната коремна стена вляво, които рани сами по себе си са причинили временно разстройство на здравето, не опасно за живота,

и средна телесна повреда на Г. А. М., изразяваща се в счупване на дясната, бедрена кост през двата трохантерни израстъка, довело до трайно затруднение на движението на десния, долен крайник за срок от около 8 месеца;

-        открито счупване на дясната подбедрица, довело до трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок от около 7-8 месеца;

-        счупване на горното рамо на дясната пубисна /срамна кост/, довело до трайно затруднение на движението на десния, долен крайник за срок от около 1,5-2 месеца;

-        счупване на пета предкиткова кост на дясната ръка, довело до трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок, по-голям от 30 дни;

-        разкъсноконтузна рана на дясната подбедрица, обуславящо временно разстройство на здравето, неопасно за живота;

-        рани, определени като охлузни, локализирани по дясната страна на лицето, десните мишница, китка, бедро и коляно, както и на лявото бедро, които в съвкупност са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота,

като деянието е извършено в пияно състояние и деецът е бил с концентрация на алкохол в кръвта си - 2,0 на хиляда, установено по надлежния ред - с протокол за химическа експертиза 03 от 11.03.2013 г. на МБАЛ „С. А.”, гр. С. – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1 и пр. 4, буква „а”, пр. 1 и 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. Определена бил мярка за неотклонение „подписка“.

С присъда, постановена по н.о.х.д. № 33/2014 г. по описа на РС – гр. Елин Пелин, ищецът бил признат за виновен в това, че на 10.03.2013 г., около 06.05 ч., в с. Л., община Е. П., обл. С.а, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „М.”, с регистрационен номер …………………, негова собственост, в посока от гр. Е. П.  към с. Л., по улица, съвпадаща с общински път 8РО 1232, нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 5. (3) „На водача на пътно превозно средство е забранено: 1. да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества”; чл.    20.    (1)  от Закона за движение  по  пътищата:    „Водачите  са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”; (2) „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”, и по непредпазливост причинил телесни повреди на повече от едно лице, както следва:

-        тежка телесна повреда на В. Г. С., изразяваща се в тежка коремна травма, изразяваща се в разкъсване на чревния опорак на тънкото черво /илеума/ и на сигмоидното черво с прекъсване на артериални и венозни съдове, довели до продължително неспиращо кървене и натичане на кръв в коремната кухина, което определя медикобиологичния критерий постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота;

-        ретроперитонеален хематом, обусловил разстройство на здравето, временно опасно за живота;

-        шоково състояние, обусловило разстройство на здравето, временно опасно за живота;

-        счупване на подезичната кост, вдясно, локализирано в горната трета на шията в богато инервирана зона, обусловило разстройство на здравето, временно опасно за живота;

-        счупване на левия и десен синус на горната челюст, което увреждане представлява счупване на челюст, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок по-голям от 30 дни;

-        счупване на костните структури, изграждащи лявата очница, довело до травматичен енофталм;

- хлътване на лявата очна ябълка, което увреждане е с постоянен характер и представлява постоянно разстройство на здравето, не опасно за живота;

-        счупване на решетъчната кост в областта на етмоидалния лабиринт, на двете стени на челния синус и на носните кости, обусловило временно разстройство на здравето, неопасно за живота;

-        загуба на обоняние двустранно в резултат на лицевата травма, обуславящо постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота;

-        разкъсноконтузна рана в областта на брадичката и на предната коремна стена вляво, които рани сами по себе си са причинили временно разстройство на здравето, не опасно за живота,

и средна телесна повреда на Г. А. М., изразяваща се в счупване на дясната, бедрена кост през двата трохантерни израстъка, довело до трайно затруднение на движението на десния, долен крайник за срок от около 8 месеца;

-        открито счупване на дясната подбедрица, довело до трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок от около 7-8 месеца;

-        счупване на горното рамо на дясната пубисна /срамна кост/, довело до трайно затруднение на движението на десния, долен крайник за срок от около 1,5-2 месеца;

-        счупване на пета предкиткова кост на дясната ръка, довело до трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок, по-голям от 30 дни;

-        разкъсноконтузна рана на дясната подбедрица, обуславящо временно разстройство на здравето, неопасно за живота;

-        рани, определени като охлузни, локализирани по дясната страна на лицето, десните мишница, китка, бедро и коляно, както и на лявото бедро, които в съвкупност са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота,

като деянието е извършено в пияно състояние и деецът е бил с концентрация на алкохол в кръвта си - 2,0 на хиляда, установено по надлежния ред - с протокол за химическа експертиза 03 от 11.03.2013 г. на МБАЛ „С. А.”, гр. С., поради което на основание чл. 343, ал. 3, пр. 1 и пр. 4, буква „а”, пр. 1 и 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 във вр. чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е било отложено за срок от четири години. С тази присъда ищецът е бил лишен на основание чл. 343г от НК от право да управлява МПС за срок от две години.

С присъда, постановена на 02.11.2015 г. по в.н.о.х.д. № 184/2015 г. по описа на СОС, влязла в сила на 09.05.2016 г., посочената по-горе присъда е отменена и вместо нея е постановена нова, с която ищецът е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.  343, ал. 3, пр. 1 и пр. 4, буква „а”, пр. 1 и 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.

От показанията на свидетеля Л. Ц., които като единни и безпротиворечиви съдът кредитира изцяло, се установява, че след наказателното производство ищецът станал по-затворен, по-притеснителен.

Други, относими към спора, доказателства по делото не са ангажирани.

При горните факти съдът обоснова следните правни изводи.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер, какъвто орган се явява ответникът по искаП.н. Р. Б.

В случая е установено, че по отношение на ищеца е било повдигнато и поддържано две обвинение за извършено престъпление по чл.  343, ал. 3, пр. 1 и пр. 4, буква „а”, пр. 1 и 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, както и че наказателното производство е завършило с влязла в сила на влязла в сила на 09.05.2016 г. оправдателна присъда по в.н.о.х.д. № 184/2015 г. по описа на Софийски окръжен съд (присъдата е потвърдена с решение № 79/09.05.2016 г. по к. н. д. № 221/2016 г. по описа на ВКС), поради което обвинението срещу него следва да се приеме за незаконно.

 

 

 

 

По делото е установено, че незаконното обвинение в извършване на престъпление от общ характер е причинило на ищеца неимуществени вреди. Установено е обстоятелството, че незаконно воденото наказателно производство, продължило две години, пет месеца и двадесет и осем дни, е причинило на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в търпени негативни психични изживявания през периода, през който е бил привлечен като обвиняем в извършено престъпление от общ характер, а и след това.

При определяне размера на обезщетението съдът съобрази следните обстоятелства: продължителността на периода, през който срещу ищеца е водено наказателно производство и същият е бил привлечен като обвиняем в извършено престъпление; характера на обвинението; степента и интензитета на конкретно преживяните психични страдания и продължителността им - установено е по делото, че в резултат на обвинението ищецът от весел и общителен станал по-затворен и притеснителен. Като взе предвид изложените обстоятелства и разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, настоящата инстанция намира, че сумата 5 000 лева би обезщетила ищеца за търпените от него неимуществени вреди от незаконно повдигнатото и поддържано обвинения за извършено престъпление от общ характер. В останалата част, за разликата над сумата от 5 000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лева, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Върху главницата следва да се присъди и законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда.

С оглед изхода на спора и предвид изричното искане на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски според уважената част от исковете – 350. 50 лева.

Така мотивиран, съдът

                           

                                              Р    Е    Ш    И:

 

ОСЪЖДА П. Н. Р. Б., гр. С., бул. „В.” № ., да заплати на П.Д.Б., ЕГН: **********,***, по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на повдигнато и поддържано обвинение в хода на н.о.х.д. № 33/2014 г. по описа на РС – гр. Елин Пелин, приключило с влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.05.2016 г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 5 000, 00 (пет хиляди) лв. до пълния предявен размер от 100 000 (сто хиляди) лева.

ОСЪЖДА П. Н. Р. Б., гр. С., бул. „В.” № ., да заплати на П.Д.Б., ЕГН: **********,***, сумата от 350. 50 лева (триста и петдесет лева и петдесет стотинки) – съдебни разноски на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с препис.

                               

              СЪДИЯ: