Р Е Ш Е Н И
Е
№...............
гр. София, 25.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, в публично съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ:
Дора Михайлова
при участието
на секретар Даниела Ангелова, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 665 по описа за 2018 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното.
Съдът е сезиран с предявен срещу П. Н. Р Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1,
т. 3, пр. 1 ЗОДОВ.
Ищецът П.Д.Б. твърди, че с присъда, постановена по
н.о.х.д. № 33/2014 г. по описа на РС – гр. Елин Пелин, бил признат за виновен в
това, че на 10.03.2013 г., около 06.05 ч., в с. Л., община Е. П., о. С., при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка „М.”, с регистрационен номер …………., негова
собственост, в посока от гр. Е. П.
към с. Л., по улица, съвпадаща с общински път 8РО 1232, нарушил
правилата за движение по пътищата: чл. 5. (3) „На водача на пътно превозно
средство е забранено: 1. да управлява пътно превозно средство под въздействие
на алкохол, наркотици или други упойващи вещества”; чл. 20.
(1) от Закона за движение по
пътищата: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват”; (2) „Водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”, и по
непредпазливост причинил телесни повреди на повече от едно лице, както следва:
- тежка
телесна повреда на В. Г. С., изразяваща се в тежка коремна
травма, изразяваща се в разкъсване на чревния опорак
на тънкото черво /илеума/ и на сигмоидното
черво с прекъсване на артериални и венозни съдове, довели до продължително
неспиращо кървене и натичане на кръв в коремната
кухина, което определя медикобиологичния критерий
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота;
- ретроперитонеален хематом, обусловил разстройство на здравето,
временно опасно за живота;
- шоково
състояние, обусловило разстройство на здравето, временно опасно за живота;
- счупване
на подезичната кост, вдясно, локализирано в горната трета на шията в богато инервирана зона, обусловило разстройство на здравето,
временно опасно за живота;
- счупване
на левия и десен синус на горната челюст, което увреждане представлява счупване
на челюст, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок
по-голям от 30 дни;
- счупване
на костните структури, изграждащи лявата очница,
довело до травматичен енофталм;
- хлътване на лявата очна ябълка, което увреждане е с
постоянен характер и представлява постоянно разстройство на здравето, не опасно
за живота;
- счупване
на решетъчната кост в областта на етмоидалния
лабиринт, на двете стени на челния синус и на носните кости, обусловило
временно разстройство на здравето, неопасно за живота;
- загуба
на обоняние двустранно в резултат на лицевата травма, обуславящо постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота;
- разкъсноконтузна рана в областта на брадичката и на
предната коремна стена вляво, които рани сами по себе си са причинили временно
разстройство на здравето, не опасно за живота,
и средна телесна повреда на Г. А. М., изразяваща се в счупване на
дясната, бедрена кост през двата трохантерни
израстъка, довело до трайно затруднение на движението на десния, долен крайник
за срок от около 8 месеца;
- открито
счупване на дясната подбедрица, довело до трайно
затруднение на движението на десния долен крайник за срок от около 7-8 месеца;
- счупване
на горното рамо на дясната пубисна /срамна кост/,
довело до трайно затруднение на движението на десния, долен крайник за срок от
около 1,5-2 месеца;
- счупване
на пета предкиткова кост на дясната ръка, довело до
трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок, по-голям от
30 дни;
- разкъсноконтузна рана на дясната подбедрица,
обуславящо временно разстройство на здравето, неопасно за живота;
- рани,
определени като охлузни, локализирани по дясната
страна на лицето, десните мишница, китка, бедро и коляно, както и на лявото
бедро, които в съвкупност са причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота,
като деянието е извършено в пияно състояние и деецът е
бил с концентрация на алкохол в кръвта си - 2,0 на хиляда, установено по
надлежния ред - с протокол за химическа експертиза 03 от 11.03.2013 г. на МБАЛ
„С. А.”, гр. С., поради
което на основание чл. 343, ал. 3, пр. 1 и пр. 4, буква „а”, пр. 1 и 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 342,
ал. 1, пр. 3 във вр. чл. 54 НК е осъден на лишаване
от свобода за срок от една година и шест месеца, като на основание чл. 66, ал.
1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е било отложено за срок от
четири години. С тази присъда ищецът е бил лишен на основание чл. 343г от НК от
право да управлява МПС за срок от две години.
С присъда, постановена на 02.11.2015 г. по в.н.о.х.д.
№ 184/2015 г. по описа на СОС, влязла в сила на 09.05.2016 г., посочената
по-горе присъда е отменена и вместо нея е постановена нова, с която ищецът е
бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1 и
пр. 4, буква „а”, пр. 1 и 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
Ищецът твърди, че наказателното производство срещу
него е продължило три години, през които бил съкрушен от незаконно повдигнатото
обвинение, довело до затруднения не само в семейния му живот, но и в
професионалната му дейност, тъй като много от клиентите му се отказали от
предлаганите от него услуги. Ищецът преживял силен стрес, срам и неудобство
пред близки и познати, страх от опасността да бъде осъден, безпокойство и
психично напрежение.
С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с
което да осъди П. Н. Р Б. да му
заплати сумата от 100 000. 00 лева – обезщетение за неимуществени вреди
от незаконното обвинение. Претендира се и законната лихва върху главницата от 10.03.2013 г. (датата на деянието), както присъждане на разноските по
делото.
Ответникът П. Н. Р Б. е депозирал отговор, с който се
оспорват претенциите на ищеца и се прави искане за тяхното отхвърляне.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства
по реда на
чл. 235 ГПК намира
за установено от фактическа страна
следното.
На 10.03.2013 г. било образувано досъдебно производство № ЗМ - 62/2013 г. по описа на РУП –
гр. Елин Пелин, пр. пр. № 233/2013 г. по описа на РП – гр. Елин Пелин, при
условията на чл. 212, ал. 2 НПК срещу неизвестен извършител за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342,
ал. 1 НК.
С постановление от 11.11.2013
г. на водещия разследването ищецът П.Д.Б. бил привлечен в качеството
на обвиняем за това, че
на
10.03.2013 г., около 06.05 ч., в с. Л., община Е. П., обл. С., при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „М.”, с
регистрационен номер …………….., негова собственост, в посока от
гр. Е. П. към с. Л., по улица, съвпадаща с общински път
SFO 1232,
нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 5, ал. 2 от ЗДвП „ Водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства;чл. 5. (3) „На водача на
пътно превозно средство е забранено: 1. да управлява пътно превозно средство
под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества”; чл. 20.
(1) от Закона за движение по
пътищата: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват”; (2) „Водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”, и по
непредпазливост причинил телесни повреди на повече от едно лице, както следва:
- тежка
телесна повреда на В. Г. С., изразяваща се в тежка коремна
травма, изразяваща се в разкъсване на чревния опорак
на тънкото черво /илеума/ и на сигмоидното
черво с прекъсване на артериални и венозни съдове, довели до продължително
неспиращо кървене и натичане на кръв в коремната
кухина, което определя медикобиологичния критерий
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота;
- ретроперитонеален хематом, обусловил разстройство на здравето,
временно опасно за живота;
- шоково
състояние, обусловило разстройство на здравето, временно опасно за живота;
- счупване
на подезичната кост, вдясно, локализирано в горната трета на шията в богато инервирана зона, обусловило разстройство на здравето,
временно опасно за живота;
- счупване
на левия и десен синус на горната челюст, което увреждане представлява счупване
на челюст, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок
по-голям от 30 дни;
- счупване
на костните структури, изграждащи лявата очница,
довело до травматичен енофталм;
- хлътване на лявата очна ябълка, което увреждане е с
постоянен характер и представлява постоянно разстройство на здравето, не опасно
за живота;
- счупване
на решетъчната кост в областта на етмоидалния
лабиринт, на двете стени на челния синус и на носните кости, обусловило
временно разстройство на здравето, неопасно за живота;
- загуба
на обоняние двустранно в резултат на лицевата травма, обуславящо постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота;
- разкъсноконтузна рана в областта на брадичката и на
предната коремна стена вляво, които рани сами по себе си са причинили временно
разстройство на здравето, не опасно за живота,
и средна телесна повреда на Г. А. М., изразяваща се в счупване на
дясната, бедрена кост през двата трохантерни
израстъка, довело до трайно затруднение на движението на десния, долен крайник
за срок от около 8 месеца;
- открито
счупване на дясната подбедрица, довело до трайно
затруднение на движението на десния долен крайник за срок от около 7-8 месеца;
- счупване
на горното рамо на дясната пубисна /срамна кост/,
довело до трайно затруднение на движението на десния, долен крайник за срок от
около 1,5-2 месеца;
- счупване
на пета предкиткова кост на дясната ръка, довело до
трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок, по-голям от
30 дни;
- разкъсноконтузна рана на дясната подбедрица,
обуславящо временно разстройство на здравето, неопасно за живота;
- рани,
определени като охлузни, локализирани по дясната
страна на лицето, десните мишница, китка, бедро и коляно, както и на лявото
бедро, които в съвкупност са причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота,
като деянието е извършено в пияно състояние и деецът е
бил с концентрация на алкохол в кръвта си - 2,0 на хиляда, установено по
надлежния ред - с протокол за химическа експертиза 03 от 11.03.2013 г. на МБАЛ
„С. А.”, гр. С. –
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1 и пр. 4, буква „а”, пр. 1 и 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 342,
ал. 1, пр. 3 НК. Определена бил мярка за неотклонение „подписка“.
С присъда, постановена по н.о.х.д. № 33/2014 г. по
описа на РС – гр. Елин Пелин, ищецът бил признат за виновен в това, че на
10.03.2013 г., около 06.05 ч., в с. Л., община Е. П., обл. С.а, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „М.”, с
регистрационен номер …………………, негова собственост, в посока от
гр. Е. П. към с. Л., по улица, съвпадаща с общински път
8РО 1232, нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 5. (3) „На водача на
пътно превозно средство е забранено: 1. да управлява пътно превозно средство
под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества”; чл. 20.
(1) от Закона за движение по
пътищата: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват”; (2) „Водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”, и по
непредпазливост причинил телесни повреди на повече от едно лице, както следва:
- тежка
телесна повреда на В. Г. С., изразяваща се в тежка коремна
травма, изразяваща се в разкъсване на чревния опорак
на тънкото черво /илеума/ и на сигмоидното
черво с прекъсване на артериални и венозни съдове, довели до продължително
неспиращо кървене и натичане на кръв в коремната
кухина, което определя медикобиологичния критерий
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота;
- ретроперитонеален хематом, обусловил разстройство на здравето,
временно опасно за живота;
- шоково
състояние, обусловило разстройство на здравето, временно опасно за живота;
- счупване
на подезичната кост, вдясно, локализирано в горната трета на шията в богато инервирана зона, обусловило разстройство на здравето,
временно опасно за живота;
- счупване
на левия и десен синус на горната челюст, което увреждане представлява счупване
на челюст, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок
по-голям от 30 дни;
- счупване
на костните структури, изграждащи лявата очница,
довело до травматичен енофталм;
- хлътване на лявата очна ябълка, което увреждане е с
постоянен характер и представлява постоянно разстройство на здравето, не опасно
за живота;
- счупване
на решетъчната кост в областта на етмоидалния
лабиринт, на двете стени на челния синус и на носните кости, обусловило
временно разстройство на здравето, неопасно за живота;
- загуба
на обоняние двустранно в резултат на лицевата травма, обуславящо постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота;
- разкъсноконтузна рана в областта на брадичката и на
предната коремна стена вляво, които рани сами по себе си са причинили временно
разстройство на здравето, не опасно за живота,
и средна телесна повреда на Г. А. М., изразяваща се в счупване на
дясната, бедрена кост през двата трохантерни
израстъка, довело до трайно затруднение на движението на десния, долен крайник
за срок от около 8 месеца;
- открито
счупване на дясната подбедрица, довело до трайно
затруднение на движението на десния долен крайник за срок от около 7-8 месеца;
- счупване
на горното рамо на дясната пубисна /срамна кост/,
довело до трайно затруднение на движението на десния, долен крайник за срок от
около 1,5-2 месеца;
- счупване
на пета предкиткова кост на дясната ръка, довело до
трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок, по-голям от
30 дни;
- разкъсноконтузна рана на дясната подбедрица,
обуславящо временно разстройство на здравето, неопасно за живота;
- рани,
определени като охлузни, локализирани по дясната
страна на лицето, десните мишница, китка, бедро и коляно, както и на лявото
бедро, които в съвкупност са причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота,
като деянието е извършено в пияно състояние и деецът е
бил с концентрация на алкохол в кръвта си - 2,0 на хиляда, установено по
надлежния ред - с протокол за химическа експертиза 03 от 11.03.2013 г. на МБАЛ
„С. А.”, гр. С., поради
което на основание чл. 343, ал. 3, пр. 1 и пр. 4, буква „а”, пр. 1 и 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 342,
ал. 1, пр. 3 във вр. чл. 54 НК е осъден на лишаване
от свобода за срок от една година и шест месеца, като на основание чл. 66, ал.
1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е било отложено за срок от
четири години. С тази присъда ищецът е бил лишен на основание чл. 343г от НК от
право да управлява МПС за срок от две години.
С присъда, постановена на 02.11.2015 г. по в.н.о.х.д.
№ 184/2015 г. по описа на СОС, влязла в сила на 09.05.2016 г., посочената
по-горе присъда е отменена и вместо нея е постановена нова, с която ищецът е
бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1 и
пр. 4, буква „а”, пр. 1 и 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
От показанията на свидетеля Л. Ц., които като единни и безпротиворечиви съдът кредитира изцяло, се установява, че
след наказателното производство ищецът станал по-затворен, по-притеснителен.
Други, относими към спора, доказателства по делото не са
ангажирани.
При горните факти съдът обоснова следните правни изводи.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предвижда обективна
отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане
и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за
незаконни, ако
лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или
че извършеното деяние не е престъпление,
или поради това, че наказателното
производство е образувано след като наказателното
преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано.
Субекти на тази отговорност
могат да бъдат само правозащитни
органи, оправомощени да повдигат и поддържат
обвинения за престъпления от общ характер, какъвто
орган се явява ответникът по иска – П.н.
Р. Б.
В случая е установено, че по
отношение на ищеца е било повдигнато и поддържано две обвинение за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1 и
пр. 4, буква „а”, пр. 1 и 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, както и че наказателното
производство е завършило с влязла в сила на влязла в сила на 09.05.2016 г. оправдателна
присъда по в.н.о.х.д. № 184/2015 г. по описа на Софийски окръжен съд (присъдата е
потвърдена с решение № 79/09.05.2016 г. по к. н. д. № 221/2016 г. по описа на
ВКС), поради
което обвинението срещу него следва да се приеме за незаконно.
По делото е установено, че незаконното
обвинение в извършване на престъпление от общ характер е причинило на ищеца
неимуществени вреди. Установено е обстоятелството, че незаконно воденото наказателно производство, продължило две години, пет месеца
и двадесет и осем дни, е причинило
на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в търпени негативни психични изживявания през периода, през
който е бил привлечен като обвиняем в извършено престъпление от общ характер, а и след това.
При определяне размера на обезщетението съдът съобрази следните обстоятелства: продължителността на периода, през който
срещу ищеца е водено наказателно производство и същият е бил привлечен като
обвиняем в извършено престъпление; характера на обвинението; степента и интензитета
на конкретно преживяните психични страдания и продължителността им - установено е по делото, че
в резултат на обвинението ищецът от весел и общителен
станал
по-затворен и притеснителен. Като взе предвид изложените обстоятелства и разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, настоящата инстанция
намира, че сумата 5 000
лева би обезщетила ищеца за търпените от
него неимуществени вреди от незаконно
повдигнатото
и поддържано обвинения за извършено престъпление от общ характер. В останалата
част, за разликата над сумата
от 5 000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лева, искът е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен. Върху
главницата следва да се присъди и законната лихва от влизане в сила на оправдателната
присъда.
С оглед
изхода на спора и предвид изричното искане на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски според уважената част от исковете – 350. 50
лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П. Н. Р. Б., гр. С., бул. „В.” № ., да заплати
на П.Д.Б., ЕГН: **********,***, по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на повдигнато и поддържано обвинение в хода на н.о.х.д.
№ 33/2014 г. по описа на РС – гр. Елин Пелин, приключило с влязла в сила
оправдателна присъда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.05.2016
г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдените 5 000, 00 (пет хиляди) лв. до пълния предявен размер от 100
000 (сто хиляди) лева.
ОСЪЖДА П. Н. Р. Б., гр. С., бул. „В.” № ., да заплати
на П.Д.Б., ЕГН: **********,***, сумата от 350. 50 лева (триста и петдесет лева и петдесет
стотинки) – съдебни
разноски на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, вр. чл.
78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен
съд – гр. София в двуседмичен
срок от съобщаването
му на страните с препис.
СЪДИЯ: