Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Червен бряг, 08.03.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публичното заседание на   двадесет и седми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

при секретаря Марияна Тодорова, като разгледа докладваното от съдия В.Николова гр. дело №1145 по описа за 2017г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Ф.А. В. с ЕГН **********, адрес *** против П.И.П. с ЕГН **********, адрес ***. Посочва се в молбата, че страните живеели на семейни начала в периода 26.05.2013г. – 15.10.2017г., като от съвместното им съжителство било родено дете И.П. П. с ЕГН **********. Твърди се, че отношенията между страните се влошили в резултат на употреба на алкохол от страна на ответника. На 15.10.2017г. на ищцата бил нанесен побой от ответника в резултат на който В. напуснала обитаваното от страните жилище и заживяла в домът на родителите си в гр. Червен бряг. Твърди се от ищцата, че  бащата отказва  на майката възможността да контактува с детето, вкл. не давал на детето да посещава детска градина. Въпреки трудностите в отношението им В. успяла да си върне детето и същото заживяло с нея. Иска се от съда да постанови съдебно решение, с което да присъди родителските права върху детето И.П.в П. на  неговата майка, да определи местоживеенето на детето да бъде адрес ***, както и да осъди ответника да заплаща издръжка в размер на 150 лв. на малолетното си дете, като съдът определи подходящ режим за свиждане на детето – всяка първа и трета събота и неделя от 10.00 часа до 16.00 часа след обяд по местоживеене *** и в присъствие на майката. Претендират се направените деловодни разноски.

На основание чл. 131 от ГПК препис от исковата молба и материалите към нея са изпратени на ответника.

В законоустановения месечен срок не е постъпил отговор  от ответника.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, се явява лично и с процесуален представител адв.И. ***. Страната и процесуалният й  представител молят съда да уважи изцяло молбата като основателна и доказана, а пълномощникът на ищцата прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Ответникът, редовно призован, не се явява  и не се представлява, не изразява становище по исковете, не представя в срок писмен отговор на исковата молба, не прави искания, вкл. за разглеждане на делото в негово отсъствие.

                Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен.

В първото по делото заседание на 27.02.2018 г., съдът е допуснал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника поради наличие на следните предпоставки по чл. 239, ал. 1 от ГПК:

                По чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК- ответникът не се явява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. С разпореждане от 06.12.2017г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

                По чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК- в подкрепа на предявените искове, ищцата се позовава на следните приети по делото доказателства: заверено копие на удостоверение за раждане №**********/18.09.2014г.; заверено копие на писмо изх.№17-207-1383/17.11.2017г.; заверено копие на решение №23/17.11.2017г. на НБПП; заверено копие на служебна бележка изх.№Д-800/27.10.2017г.; заверено копие на медицинско удостоверение №213/2015г.; заверено копие на удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца изх.№0390/5.09.2017г. на Кметство с. Гиген; заверено копие на медицинско удостоверение №214/2015г.; удостоверение за банкова сметка, ***.д.№1118/2017г. по описа на РС-Червен бряг.

                Настоящият състав счита, че изброените доказателства сочат вероятната основателност на претенциите по чл. 127, ал. 2 вр. ал. 1 от СК, вкл. във вр. с чл. 143, ал. 2 от СК т.е. предявените искове са вероятно основателни и обосновават наличието на предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.

След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно по делото е и се установява от заверено копие на удостоверение за раждане №********** от 18.09.2014г. приложено на л.4 от делото, че родителите на И.П.в П. с ЕГН********** роден на ***г. в гр. П. са Ф.А.В. с ЕГН ********** и П.И.П. с ЕГН **********.

Безспорно по делото е и се установява от заверено копие на служебна бележка изх.№Д-900/27.10.2017г. издадена от МУ Плевен, че  Ф.А.В. е студентка четвърти курс редовно обучение специалност „акушерка“ през учебната 2017/2018г. и съгласно ПМС №90/2000г. и по програми на Европейските структури и инвестиционни фондове ищцата е получавала стипендия за определени месеци в периода от м.октомври 2016г. до м. септември 2017г. вкл. в размери от 70 лв. до 480 лв. месечно или общо 1320 лв.

Установява се от представеното от ищцата и неоспорено от ответника заверено копие на медицинско удостоверение №213/2015г.издадено от МУ Плевен, на 08.05.2015г. на А. В. А. на …. от с. Г. било причинено травматично увреждане – плитка посечна рана на корема в ляво, оток зад ляво ухо в резултат на остър връх или режещ ръб /възможно брадва както се съобщава/ - разстройство на здравето, временно и опасно за живота.

Не се спори и се установява от медицинското удостоверение пострадалия съобщил, че на 6.05.2015г. около 19.00 часа бил ударен с острото на брадвата  , като между него и нападателя била отворена врата на автомобил и преди да го удари брадвата строшила стъклото.

Безспорно по делото е и е видно от заверено копие на удостоверение за семейно положение изх.№0390/5.09.2017г. , че Ф.А.В. има син – И.П.в П., както и че в регистрите е отбелязано  „семейно положение неомъжена”.

Установява се от представеното от ищцата и неоспорено от ответника заверено копие на медицинско удостоверение №21482015г. , издадено от МУ Плевен на 08.05.2015г., че Ф.А.В. била освидетелствана. Пострадалата съобщила пред медицинските лица, че на 6.05.2015г. била ударена с ръка и блъсната от мъж. При прегледа на В. бил установен оток и кръвонасядане на носа с мораво зеленикав цвят на площ 2 на 2 см. и драскотина покрита с коричката му червеникав цвят дължина 0.5 см. разположена вертикално, както и в долна трета на предна повърхност на мишниците на дясната ръка има бледо мораво кръвонасядане с диаметър около 1 см. В заключението на вещото лице е че уврежданията са в резултат на механично въздействие върху тялото на пострадалата и довело до болки и страдания. 

Видно от социалния доклад по делото, страните са разделени от м.10.2017г. след нанесен побой от страна на ответника върху ищцата. От този момент детето се отглежда от майката с подкрепата на  родителите на Ф.А.В.. При социалното проучване е установено, че индивидуалните потребности на детето са изцяло задоволени , същото се отглежда при добри материално битови условия  и е в добро здравословно състояние.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съдът, като съобрази наведените в исковата молба твърдения и искането приема, че е сезиран  с обективно съединени искове по чл.127, ал.2 СК и  чл.143 СК.

В настоящия случай детето И.П.в П. е родено от съвместното съжителство на страните като последните понастоящем са разделени. Установи се по делото, че  грижите за детето се полагат от майката. До завеждане на настоящото дело, по съдебен ред не е било постановявано кой от двамата родители ще упражнява родителските права, т. е. касае се за първоначално определяне на подобен режим, а не за изменение на вече определен такъв. Обстоятелството, че до момента упражняването на родителските права не е било предоставяно на нито една от двете страни, нито е било определяно при кого от двамата трябва да живее детето, означава, че понастоящем и двамата родители са юридически пълноправни носители на родителските функции и, че съобразно принципното правило на чл. 123 СК тези функции могат да бъдат упражнявани от тях заедно или поотделно. Предвид изложеното, че родителите са разделени и не живеят заедно, и по аргумент  от посочената законова разпоредба се налага да бъде определено кой от двамата родители ще упражнява родителските права за в бъдеще, което пък е необходима законова предпоставка, за да бъде установен режим на лични отношения на другия родител с детето.

Според чл. 59 от СК, към която препраща разпоредбата на  чл. 127 СК, съдът предоставя упражняването на родителските права, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето. Под "интереси на детето" по см. на чл. 59 от СК следва да се разбира всестранните интереси на детето по неговото отглеждане и възпитание (т. 3 от ППВС № 1/74 г.). За определяне понятието "интереси на детето" са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата за конкретния случай. Видно от посочената законова разпоредба основен, а и на практика - единствен, обективен критерий за това на кого от двамата родители да бъде предоставено упражняването на родителските права е интересът на детето.

В конкретният случай, съдът след като направи обективната преценка на установените по делото факти, съобрази, че детето   е  на 3 г. и има силно изградена емоционална връзка с майката. С цел да се осигури спокойствие и сигурност и да не се променя стереотипа и начина на живот на малолетния , както и с оглед на обстоятелството, че бащата не е взел през предходните три години участие в живота на своя син, съдът счита, че молбата на ищцата е основателна и следва да се уважи. Ищцата разполага с добри материално битови условия за задоволяване потребностите на детето, полага грижи за неговото възпитание и обучение. В тази насока са всички доказателства по делото  - социален доклад, свидетелски показания и обясненията на непълнолетния пред състава на съда. Упражняването на родителските права се изразява в ежегодно и непрекъснато полагане на грижи за детето. Това означава родителя да живее с него и да взима еднолично и ежедневно решения, свързани с тяхното отглеждане и възпитание. Такава възможност  в настоящия момент може да предостави  в  по-голяма степен майката.

Въз основа на събраните в хода на производството доказателства следва да се направи следният извод: майката е родителя,  който към настоящия момент показва родителски капацитет и добри социално-битови условия на живот, а и детето има изградена добра емоционална връзка с нея.

Иманентна черта на упражняването на родителските права над детето от единия родител е и режима на лични контакти на детето с другия родител. С оглед правилното развитие на И.П.в П. и ниската му възраст, следва на бащата  да се предостави възможност за контакт с детето, всяка първа и трета събота от месеца  от 10.00 часа до 16,00 часа  в присъствието на майката, както и да взема детето за 1 месец през летния сезон, когато не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

По аргумент от чл. 127, ал. 2 от СК съдът е длъжен да определи и дължимата от неполагащия непосредствено грижи за детето родител издръжка.

Размерът на издръжката следва да се определи съобразно реалните нужди на детето и доходите на родителите. Нуждите на детето се определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, здравословното състояние и др. Нуждите-това са потребностите, остойностени като средство за отглеждане на детето, неговото възпитание и изграждане на личността му и следва да се преценят към момента на постановяване на решението (Виж Р 90-1969 г. на ІІ г.о.). Възможностите на родителя, който дължи издръжка е обективен показател за размера й, и се определя от доходите му, обстоятелството дали има други деца за които също е длъжен да се грижи и др. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и непосредствените грижи на родителя, на когото са предоставени за отглеждане и възпитание на детето. Съдът следва да определи конкретния размер на издръжката с оглед възможностите на дължащия издръжка и съобразно нуждите на детето с оглед правилното му отглеждане, възпитание и развитие, както тези нужди биха били задоволени ако родителите живееха заедно. В конкретния случай   ищцата  реализира единствено доход от стипендия за обучение в Медицински университет гр.Плевен. По делото не са представени доказателства за доходите на ответника, но липсват медицински пречки за осъществяването на трудова дейност от последния. Ето защо съдът приема, че ответника следва да заплаща чрез майката на детето ежемесечна издръжка в размер на 150 лв. , считано от 27.11.2017г.  до окончателното изплащане на вземането, както и законна лихва за всяка просрочена вноска.

С оглед изхода на делото, следва ответника да бъде осъден да заплати  по сметка на РС-Червен бряг държавна такса  върху определеният размер на издръжката  по чл.143 СК  в размер на 216 лв. , сумата от 350 лв. за особен представител на ищцата и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Следва ответника да заплати и направените разноски  от Ф.А.В. в размер на 30 лв. държавна такса.

Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 ГПК, съдът

Р Е Ш И:

 

                ПРЕДОСТАВЯ  на основание чл.127, ал.2 СК упражняването на родителските права  по отношение на детето  И.П.в П. с ЕГН**********, роден на ***г. в гр. Плевен, на Ф.А. Велчкова с ЕГН **********, адрес *** по местоживеене на последната.

ПОСТАНОВЯВА, че П.И.П. с ЕГН **********, адрес *** има право да вижда и взема И.П.в П. с ЕГН**********, всяка първа и трета събота от месеца  от 10.00 часа до 16,00 часа  в присъствието на майката, както и да взема детето за 1 месец през летния сезон, когато не съвпада с платения годишен отпуск на Ф.А. В. с ЕГН **********.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 от СК във вр. чл. 146, ал. 1, изр. 2 СК П.И.П. с ЕГН **********, адрес *** да заплаща на своето ненавършило  пълнолетие дете  И.П.в П. с ЕГН**********, роден на ***г. в гр. Плевен, чрез неговата майка Ф.А. В. с ЕГН **********, адрес: ***  месечна издръжка в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, считано от датата на подаване на исковата молба / 27.11.2017г. / ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпването на законните основания за изменение или прекратяване.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК  П.И.П. с ЕГН **********, адрес ***  да заплати по сметка на РС-Червен бряг държавна такса в размер на  216 лв. , сумата от 350 лв. за особен представител на ищцата и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист  или общо сумата от 371 / триста седемдесет и един/ лв.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК П.И.П. с ЕГН **********, адрес ***   да заплати  на Ф.А. В. с ЕГН ********** направените деловодни разноски в размер на 30 /тридесет/ лв.

                На основание чл.239, ал.4 ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване.

                В едномесечен срок от връчването на решението, ответникът може да поиска неговата отмяна от Окръжен съд - Плевен, ако е бил лишен от възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240, ал. 1 от ГПК.

 

                                                                                                         

ПРЕДСЕДАТЕЛ: