Р Е
Ш Е Н
И Е №
260015
гр.Пловдив, 16.06.2025 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Пловдивски районен съд, гражданско отделение, трети
състав в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и петагодина
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 7476 по описа за 2016 г., за да се
произнесе съобрази следното:
Настоящото
производство е образувано по молба вх. № 28707/06.06.2016 год., депозирана от Х.Х.П.,
с която е предявен иск с правна квалификация чл.32, ал.2 от ЗС, с който от съда
се иска П. да бъде назначен за у. на триетажна сграда с призем, находяща се в ***
с идентификатор *** по КК и КР на гр. П..
По делото е
депозирана насрещна искова молба вх. № 57791/08.11.2016 г., подадена от Д.Р.Т.
и Г.В.Т. /п. в хода на процеса, като с Определение № 260013 от 25.01.2024 год.
като страна в процеса е конституиран н. му Г.Г.Т. /, с която се иска от съда да
назначи Г.В.Т. за у. на процесния имот, както и на основание чл. 32, ал.2 от ЗС
съдът да извърши разпределение правото на ползване на избените помещения на
къщата и на дворното място.
В исковата молба и
уточнителните такива се твърди, че ищецът Х.П. е собственик на втория и третия
етаж от жилищната сграда, а ответниците – на първия етаж. Иска се да бъде
назначен за у., поради липсата на съгласие между съсобствениците относно
извършването на деяствия по възстановявяне, стопанисване и съхранение на имота.
С отговора на
исковата молба се прави възражение, че не са налице условията на определяне на П.
за у., евентуално се прави искане Г.В.Т. да бъде назначен за у..
В срока по чл.
211, вр. чл. 131, ал.1 ГПК е депозирана насрещна искова молба за разпределение
ползването на дворното място, в което е построена жилищната сграда, както и избения
етаж, като се излагат твърдения, че П. възпрепятства ползване на дворното място
и избения етаж.
В срока по чл.
131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на насрещния иск с възражение, че Т. не
притежават права върху избения етаж и не са лишени от ползването съобразно
правата си.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С протоколно
определение, постановено в открито с.з на 06.12.2023 год. /л. 297/ производството
е прекратено по предявения насрещен иск по чл. 32, ал.2 ЗС, по отношение на
избения етаж на триетажната сграда с призем, находяща се в ***.
С Определение №
260013 от 25.01.2024 год. /л.301-303/ съдът е прекратил производството по
предявените искове по чл. 32, ал.2 ЗС за назначаване на Х.Х.П., съответно Г.В.Т.
за у. на процесната триетажна сграда с адрес в ***.
С Определение №
260013 от 25.01.2024 год. /л.301-303/ съдът е конституирал като страна в
процеса, на мястото на п. Г.В.Т., неговия н. Г.Г.Т..
Предмет на
разглеждане в настоящото производство е предявеният иск с правно основание чл.
32, ал.2 ЗС за разпределяне между страните ползването на дворното място, в
което е изградена триетажната жилищна сграда в режим на етажна собственост. В
конкретния случай дворното място не представлява обща част по естеството си по
смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС, тъй като в него съществува сграда, която е в режим
на индивидуална собственост и в този случай не мога да намерят приложение
специалните правила по управлението, ползването и разпореждането съ земята като
обща част. /в този смисъл Решение № 124
от 20.10.2014 год. на ВКС по гр.дело № 2054/2014 год., второ гр.отд., Решение №
59 от 12.03.2012 год. на ВКС по гр.дело № 911 от 2011 год. на второ гр.отд.,
Решение № 481 от 25.05.2011 год. на ВКС по гр.дело № 979/2009 год. на първо
гр.отд. /.
При предявен иск с
правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС съдът не разрешава правен спор, а замества липсващото мнозинство от
съсобствениците и постановява най-целесъобразното ползване на общата вещ.
Самото искане за съдебна намеса е категорично указание, че такова мнозинство не
може да се формира. В това производство съдът е длъжен да разгледа всички
направени възражения относно правата на страните в съсобствеността, освен тези
с които се упражняват потестативни права. /ТР № 13/2012 г. на ОСГК на ВКС/.
С Определение №
197 от 09.01.2017 год. /л.108/ съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се
от доказване между страните, че Х.Х.П. е собственик на втори и трети жилищни
етажи от процесната сграда с адрес в *** с идентификатор *** по КК и КР на гр.
П., а Г.В.Т. и Д.Р.Т. на първия етаж от сградата в режим на съпружеска
имуществена общност.
Страните не
спорят, а и от представените писмени доказателства /Нотариален акт за замяна на
недвижи имот № *** *** *** - л.4,5 и Нотариален акт за замяна на недвижим имот
№ *** *** *** – л.24,25 / се установява, че Х.П. притежава правото на
собственост върху 2/3 идеални части, а Г.В.Т. и Д.Р.Т. в режим на СИО 1/3 идеални
части от дворното място, находящо се в ***/бивша „***“/ цялото с площ от 246
кв.м., кв.м., съставляващо УПИ *** от кв.*** по плана на *** градска част, с ИД
*** по КК и КР на гр. П., като Х.П. притежава правото на собственост на
построените в двора масивен гараж, находящ се в североизточната част на парцела
с ИД № *** по КК и КР на гр. П., заедно с постройката в *** му част с вход откъм
ул. *** с ИД № *** по КК и КР на гр. П. / стар идентификатор №***/.
С Решение № 260026
от 24.02.2022 год. по описа на ОС Пловдив, влязло в сила на 20.01.2023 год. Д.Т.
и Г. Т. са признати за собственици, на основание давностно владение, на две
функционално свързани избени помещенияв избения етаж на жилищната страда с в ***.
От представената
по делото скица на поземления имот /л.308 /се установява, че УПИ *** от кв.***
по плана на *** градска част е заснет в КККР, като поземлен имот с
идентификатор № *** и заснети в него сграда с ИД № *** по КК и КР на гр. П. и
сграда с № *** по КК и КР на гр. П.
Видно от
удостоверение за наследници изх. № *** год.
на *** /л.242 /Г.В.Т. п., като негови н. са Д.Т. и Г.Г.Т..
С оглед предмета
на делото от съда са допуснати и изготвени съдебно техническа експертиза вх. №
8431/13.02.2017 год /л.129-138 /и допълнителни такива – с вх. № 261660 от
22.04.2024 год. /л.327-332/, с вх. № 262365 от 13.06.2024 год. /л.423-427/, с
вх. № 263464 от 09.10.2024 год. /л.428-433/ и с вх. № 261354 от 02.05.2025 год.
/л.456-459/.
Основният спор
между страните, свързан с разпределение ползването на застроеното и незастроено
дворно място, е ползването на площта от дворното място, находяща се в
пространството между постройка с ИД № *** и регулационната граница на ***, за
която постройка от събраните по делото гласни доказателства – разпита на
свидетеля В. В. /л.342-гръб/, се установява, че се ползва от Х.П. като гараж,
като същия ползва входа й откъм ул.***.
По отношение на постройка
с ИД №*** по КК и КР на гр. П. и нейното застрояване чрез включването към нея
на шест кв.м., разположени върху регулационната граница откъм ул. *** между
жилищни сгради № *** и № ***, е образувано и приключило гр.дело 14315/2017 год.
по описа на РС Пловдив с предмет иск по чл. 109 ЗС, по което с влязъл в сила съдебен
акт, П. е осъден да премахне това незаконното застрояването /л.257-262/.
Установи в хода на
процеса, че незаконното застрояване е премахнато, Всяка една от страните иска от съда да разпредели на нея
ползването на тази площ от около шест кв.м., намираща се на регулационната
граница откъм ***. Х.П. мотивира искането си с ползването на пространството, за
да паркира лекия си автомобил в постройка с ИД № *** по КК и КР на гр. П.,
която използва като гараж. Д.Т. и Г.Т. мотивират искането си с факта, че
притежават правото на собственост върху първия етаж от жилищната сграда и имат
разположен прозорец, с лице към и над тази площ и искат да имат достъп и до
тази част от сградата, а и се противопоставят под прозореца да се извършват
маневри за паркиране в постройката на лек автомобил.
Съдът отхвърля
категорично предложените от вещото лице вариант втори от заключение вх. № 8431/13.02.2017
год. /л.129-136/, вариант първи от заключението на вещото лице с вх. № 261660
от 22.04.2024 год. /л327-332./, вариант трети от заключението на вещото лице с
вх. № 262365 от 13.06.2024 год. /л.423-428/, тъй като при всички тях е
предложено ползването на незастроената спорна площ, намираща се между постройка
с идентификатор № *** по КК и КР на гр. П. и ул. ***, да бъде разпределено в
дял на Д.Т. и Г. Т.. По този начин обаче се ограничава достъпа на П. към
постройка с ИД № *** по КК и КР на гр. П., на която той е изключителен
собственик. Следва да се отбележи и че към момента на приключване на устните
състезания, единственият достъп и вход до постройката с ИД № *** е откъм ул. ***.
Съдът не следва да
приема предложението на вещото лице, в разработените варианти от изготвените
експертни заключения, в които площта от около шест кв.метра, находяща се между
постройката с ИД № *** и ул.*** , се разпределя за ползване единствено на Х.П..
Това е така, доколкото при справедливото разпределение на правото на ползване,
съобразено с интересите на всички страни, следва да се държи сметка, че Д.Т. и Г.Т.
са собственици на първия етаж от жилищната сграда и макар към тяхната
собственост да няма вход откъм тези около шест кв.метра, то част от жилищния
етаж е стая с изложение и прозорец към тази площ, а за обслужването на
сградата, включително тази част на фасадата, разположена към обсъжданата площ,
е необходимо те също да имат достъп. Съдът счита, че при сграда, в която
различни собственици притежават различни самостоятелни обекти, при разпределяне
ползването на терена около сградата, при възможност, следва да се определи площ
за общо ползване, която за обслужване на сградата и да предоставя възможност на
всеки собственик да има достъп до всяка част от нея.
Така, според съда,
остават възможни два варианта, по които да се разпредели ползването на дворното
място, а именно вариант четвърти от заключение с вх. № 262365 от 13.06.2025 год.,
в който площ, ограничена между букви Ж, З, Е и Д на скица проект, колорирана в
зелен цвят, е разпределена за общо ползване на страните, както и вариант осми
от заключение с вх.№ 261354 от 02.05.2025 год., при който площ, ограничена между
цифри 8,9,10,11 на скица-проект и колорирана в зелен цвят / и двете площи,
представляващи пространство, заключено между постройка с ИД № *** и ул. ***/, е
разпределена отново за общо ползване на страните.
Съдът намира, че
най-целесъобразно за разпределение ползването на дворното място е да бъде
определен вариант осми от заключението на вещото лице от 02.05.2025 год. При
този вариант в дял на П. е поставен гаражът с идентификатор №***, който е
собственост на П. и за който той има вход откъм улица ***. Поставя се в дял и
постройката с идентификатор № ***, на която отново той е изключителен
собственик. Съобразени са квотите в съсобствеността на дворното място, като му
е отреден в дял пространство заключено между цифри 25,26,27,28,29,25, а на Г. и
Д.Т. пространството между цифри 3,4,5,6,12,20,17,18,19,3. Съобразено е и правото
на собственост на П. върху постройка с идентификатор №*** като му е отредено за
ползване пространството пред входа на тази постройка откъм ул. ***, заключено между
цифри 7,8,11,и пресечната точка на правата 6-7 и продължението на правата, с
направление *** с начална точка цифра 10. Същевременно е определена площ за
общо ползване, която обхваща и обикаля цялата жилищна сграда, включително и
тази й част със страна към пространството, заключено между постройка с идентификатор
№ *** и ул. ***, като така се предоставя възможност на всяка от страните при
необходимост да осъществява действия, свързани с обслужването и поддръжката на жилищната
сграда, в която самостоятелни обекти, притежава всяка от тях.
Това разпределение
предлага целесъобразно ползване на общия имот, като се съобразява обема на
правото на собственост на страните и се предоставя възможност да се ползват
намиращите се в имота постройки съобразно правата върху тях. Освен това
разпределението съобразява правото на всяка стана да ползва дворното място
съобразно обема на притежаваните от нея идеални части.
Предпочитането на вариант
четвърти от заключение с вх. № 262365 от 13.06.2025 год., не само, че не
предвижда възможност за площ за общо ползване около цялата жилищната сграда,
която да служи за обслужването й, но и лишава Д. и Г. Г. да ползват входа към
дворното място откъм ул. *** и ограничав достъпа им въобше до тази част на
двора. Този вариант би генерирал и допълнителни конфликти между страните,
предвид предоставянето за общо ползване на цялото пространство от около шест
кв. м., намиращо се между постройка с ИД № *** и ул. ***, около което
пространство е съсредоточен и техния спор по делото.
По разноските:
В производство по
разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат такава
част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от
съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в
съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат,
разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени.
Това разрешение следва от характера на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, представляващо спорна съдебна администрация, приложима, когато
съсобствениците не могат да постигнат съгласие по управлението на общата вещ
или взетото решение е вредно за вещта. Съдебното решение ползва съсобствениците
затова в първоинстанционното производство същите понасят разноските за
адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и
експертни възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността. /В тази насока Решение № 275 от 30.10.2012г.,
постановено по гр. д. № 444/2012г. на ВКС, II г.о. /.
В тази връзка, по
предявения иск за разпределяне ползването на дворното място Д.Т. и Г.В.Т. са направили разноски за държавна такса – 25 лева
и за СТЕ- общо 450 лева. Х.П. е направила разноски в размер на 620 лева за СТЕ.
Д.Т. и Г.Т. притежават 1/3 от процесното дворно място, а Х.П. 2/3 от дворното
място. Тоест при общо направени разходи от 1095 лева и при така установените
квоти в съсобствеността, за уравняването, Х.П. следва да бъде осъдена да плати
на Д. Т. и Г. Т. сумата от 110.00 лева.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО, на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. П., одобрени със Заповед*** на ИД на АГКК,
с площ по скица 250 кв.м., с административен адрес ***, номер по
предходен план ***, кв.***, парцел ***, при съседи на поземления имот: ИД № ***,
ИД № ***, ИД№ *** и ИД № ***, съобразно скица-проект "вариант осми"
на лист 459 от заключение по изготвената съдебно техническа експертиза с вх.№ 261354
от 02.05.2025 год., както следва:
ОПРЕДЕЛЯ ЗА ОБЩО ПОЛЗВАНЕ от Х.Х.П. ЕГН **********, Д.Р.Т. ЕГН ********** и Г.Г.Т. ЕГН ********** /н.
на Г.В.Т. ЕГН **********/ следните
площи, ограничени на скицата с цифри 17-20-12-13-14-15-16-17; 11-8-9-10-11; 21-22-23-24-25-26-27-21, колорирани в зелен
цвят;
ОПРЕДЕЛЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ от Д.Р.Т. ЕГН ********** и Г.Г.Т. ЕГН ********** дял втори, ограничен на
скицата с цифри 18-19-3-4-5-6-12-20-17-18, колориран в син цвят;
ОПРЕДЕЛЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ от Х.Х.П. ЕГН **********, дял първи, ограничен на скицата с цифри 1-2-3-19-18-1;
6-7-8-11-10-12-6 и 27-26-25-29-28-27, колориран в червен цвят.
Скица-проект
"вариант осми" от заключението на приетата СТЕ с вх.№ 261354 от
02.05.2025 год.- л.459 от
делото, подписан от съдията, да се счита неразделна част от решението.
ОСЪЖДА Х.Х.П. ЕГН **********
да заплати на Д.Р.Т. ЕГН **********
и Г.Г.Т. ЕГН ********** сумата от 110.00 лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването на препис.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала:
ВГ