Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 151
гр. Русе, 24.04.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски окръжен
съд гражданска колегия в открито заседание на 29
март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА
Членове АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при секретаря ИВАНКА ВЕНКОВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията
Н. Георгиева в.гр. дело №800 по
описа за 2018год., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
М.А.Т. *** е обжалвал решението на Русенския
районен съд по гр.д.№4873/2014г. в частта, с която е допусната съдебната делба
на имота в с.Р., община С., област Б., представляващ 735/840ид.ч. от дворно
място, цялото от 840кв.м – УПИ ІХ-276 в кв.23 по плана на с.с.,
заедно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда с РЗП от 70кв.м и
гараж с площ 20кв.м. Излага оплаквания за недопустимост на решението в тази
част, тъй като в имота имало и други съсобственици, които не били страни в делбеното производство. На това основание не следвало да се
допуска делбата на този имот и той следвало да бъде изключен от делбата.
Ответницата Т.Т. счита
въззивната жалба за основателна. Ответниците Н.Д., Р.Д.
е Е.Д. считат жалбата за неоснователна и молят тя да не се уважава. Налице била
хипотезата по чл.345 ГПК, при която имотът следвало да се допусне до делба и да
се прекрати производството по делото, ако до извършването на делбата не се
ликвидирала съсобствеността върху имота с участието на съделителите
и третите лица. Останалите ответници не са дали
отговор на въззивната жалба и не са взели становище по нея.
Въззивният съд намира
жалбата за допустима – подадена е от заинтересована от обжалването страна в
законния срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество
тя е неоснователна.
Районният съд е допуснал делбата на имота в с.Р.,
община С., тъй като е приел, че същият е придобит от съделителите
в съсобственост на основание договор за замяна на недвижим имот срещу движима
вещ, сключен с нот.акт №112, т.VІ, рег.№9858,
д.№1032/22.12.2008г. при права 4/24 ид.ч. в режим на СИО за М. и Д. Б., 4/24 ид.ч. за М.Л.,
8/24 ид.ч. в режим на СИО
за М. и Т. Т., 2/24 ид.ч. за Н.Д. и 6/24 ид.ч. за Р.Д.. Разпоредбата по чл.345 ГПК не била приложима
в при делбата на този имот, тъй като не се касаело до делба на наследство, а
такава, възникнала в резултат на придобивна сделка.
Решението на районния съд като краен резултат е
правилно. Съгласно нотариален акт №112/22.12.2008г. съделителите
са придобили 735/840 ид.ч. от дворното място, находящо се в с.Р., Община С., съставляващо УПИ ІХ-276 в
кв.23, целият с площ 840кв.м, заедно с построените в него масивна двуетажна
жилищна сграда и гараж. На основание договора за замяна жилищната сграда и
гаража са придобити в съсобственост от М.Т., И. Д., М.Б. и В.Л. при права по
1/3 ид.ч. за първите двама и по 1/6 ид.ч. за другите двама. Сделката е сключена по време на
брака на съделителите М. и Т.Т.,
М.Б. и Д.Б. и И. Д. и Р.Д., поради което придобитите от тях идеални части са в
режим на СИО. Със смъртта на И. Д. СИО е прекратена и се е трансформирала в
обикновена съсобственост, като правата му са придобити от неговите наследници
по закон – Р. Д. – преживяла съпруга и Н. Д. – негов син. При тези данни
сградите са съсобствени на посочените съделители при права 4/24 ид.ч. в
режим на СИО за М. и Д. Б., 4/24 ид.ч.
за М.Л., 8/24 ид.ч. в режим на СИО
за М. и Т. Тоневи, 2/24 ид.ч. за Н.Д. и 6/24 ид.ч. за Р.Д.. По делото няма данни други лица освен съделителите да имат права в тези сгради, поради което
решението в тази част се явява правилно и следва да се потвърди.
От представената по
делото скица на имота и назначената техническа експертиза се установява, че за
с.Р. е налице кадастрална карта, одобрена със заповед №18-56/29.09.2015г. на
изпълнителния директор на АГКК-София. Дворното място е с идентификатор 63029.501.200
и е с площ 886кв.м. Според вещото лице кадастралната карта била изработена въз
основа на действащия кадастрален и регулационен план от 2007г. и преки геодезически измервания. На място имота се ползвал така,
както бил изобразен в кадастралния и регулационен план от 2007г. по
регулационната граница по плана от 1971г. имало изградени три навеса и паянтови
шопрони, имало поставена телена мрежа и врата към
частта, означена с точките 1,2,3,4,5, и 6. По границите с имоти 272, 285 и 284
имало телена мрежа. За имота имало действащи кадастрални и регулационни планове
от 1971г. и 2007г. и кадастрална карта от 2015г. По плана от 1971г. площта на
парцел ІХ-193 е 775кв.м, а не 720кв.м, както е по документи за собственост. Придаваемото място от имот пл.№194 било 135кв.м, а не
120кв.м. Според вещото лице разликата в площите се дължала на графичното
отчитане на разстоянията и аналитичното изчисление на площите. По плана от
2007г. площта на УПИ ІХ-276 е 886кв.м, а не 840кв.м, както е посочено в
нотариалния акт за замяна. Площта на УПИ ІХ-276 в кв.23 била по-голяма от тази
на парцел ІХ-193 в кв.23 /по плана от 1971г./, тъй като към нея е приобщена
частта, заключена межзу точките 1,2,3,4,5 и 6 по скицата
на вещото лице, представляваща неразделна част от експертизата. Тази част била
получена от неуредени регулационни отношения между собствениците на имот
пл.№194 и парцели ІІ-197 и ІІІ-198 в кв.23 по плана от 1971г. В разписния лист
към кадастралния и регулационен план на селото от 2007г. за собственици на имот
276 са посочени съделителите М. Т. за 1/3 ид.ч., М. б. и В. Л. – общо за 1/3 ид.ч.
и Ил. Д. – за 1/3 из.ч. съгласно нот.акт №112, т.VІ,
д.№1032 от 22.12.2008г.
При тези данни въззивният съд намира за
правилно и решението в частта, с която е допусната делбата на 735/840 ид.ч. от процесното дворно място.
По кадастралния и регулационен план от 2007г. към имота е приобщена площта,
заключена между т.т.1,2,3,4 и 5 по комбинираната
скица на вещото лице, възлизаща на 111кв.м, представляваща част от имот пл.№194
и парцели ІІ-197 и ІІІ-198 в кв.23 по плана от 1971г., получена от неуредени
регулационни отношения между собствениците. По отношение на тази част съдът
намира, че е приложима нормата по §6, ал.5 ПЗР на ЗУТ, съгласно която не могат
да се извършват сделки за разпореждане с дворищнорегулационен
парцел, за който не са изплатени дължимите обезщетения за уреждане на сметки по
регулация. След изтичането на сроковете за прилагане на регулацията отпада отчуждителното действие на плана, поради което и на
основание §8, ал.1 ПЗРЗУТ общинската администрация следва да измени плана така,
че имотната граница между съседните имоти се трансформира в имотна граница
между урегулираните поземлени имоти. Забраната по §6 ПЗРЗУТ се отнася до
парцелите с неприложена регулация, но не и до поземлените имоти и затова няма
пречка да се прехвърли чрез сделка собственото място на имота, за което е
отреден дворищнорегулационен парцел. Затова като
собственици на дворното място са посочени само съделителите.
По отношение на него не е налице неучастие на всички съсобственици в
производството по съдебната делба, тъй като собствениците на имот пл.№194 и на
парцелите ІІ-197 и ІІІ-198 в кв.23 по плана от 1971г. не са съсобственици в
процесния имот, защото действието на неприложената дворищна регулация отпада по
силата на закона, като отпадането на действието й не е свързано с коригирането
на плана от общинската адвиминстрация, нито пък до
промяната се създава съсобственост между лицето, което не е платило придадения
му имот, и лицето, което си е възстановило правото на собственост върху
неплатената земя. Решението и в тази част като правилно следва да се потвърди,
като в полза на ответниците Д. се присъдят
направените по делото разноски за експертиза и адв.
възнаграждение /последното коригирано поради прекомерност и направено
възражение от жалбоподателя по чл.78, ал.5 ГПК/ на 600лв. за всеки от тях.
По изложените съображения Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1463 от 25.10.2017г. на
Русенския районен съд по гр.д.№4873/2014г. в частта, с която е допусната
съдебната делба на имота в с.Р., община С., област Б., включващ 735/840ид.ч. от
дворно място, цялото от 840кв.м – УПИ ІХ-276 в кв.23 по плана на с.с., заедно с построените в него двуетажна масивна жилищна
сграда с РЗП от 70кв.м и гараж с площ 20кв.м.
ОСЪЖДА М.А.Т. ***, да заплати на Н.И.Д., Е.В.Д. и Р.Г.Д.,***,
по 600лв. разноски за въззивното производство и общо
500лв. за експертиза.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
В останалата част решението като необжалвано е
влязло в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: