О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….10.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 13.10.2020 г., в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 744 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава 32 от ГПК.
Постъпила е искова молба от подадена от името на М.М.П.,
Д.П.Д. и М.П.Д., с която е предявен ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т. 3 ГПК) по
частични искове за присъждане на изискуеми вземания, породени от уреждане на
имуществени последици от прекратено членство на наследодател на ищците в
търговско дружество „ЕЛИТ ПЪТНА СИГНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД.
По размяна на книжата:
Исковата молба вх. № 14723/10.06.2020г. е редовна, съдържа изискуемите по
чл.127 и 128 ГПК реквизити. В нея са уточнени факти, на които ищците са основали частични
претенциите и са направени доказателствени искания. С допълнителната искова
молба вх.№ 265068/01.09.20г, новоназначен пълномощник на ищците е потвърдил
по-рано заявено с вх.№ 264621/25.08.2020г искане за увеличаване на размерите на
частичните претенции до по 233 333.33лв и е оспорил възраженията на ответника.
В срок ответникът „ЕЛИТ ПЪТНА СИГНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, чрез пълномощник е
депозирал отговор вх. № 263737/10.08.2020г, като е възразил за липса на интерес
и недобросъвестност на ищците, признал е първоначалния частичен размер и е
направил възражения по дължимост на остатък, над предложено доброволно плащане.
В допълнителен отговор вх.№ 266816/28.09.2020 е предложено споразумение за
цялостно уреждане на задължението, евентуално са оспорени увеличените размери и
редовността на претенция за добавени
лихви, като е заявено и евентуално възражение за съдебно прихващане на насрещни
вземания на дружеството.
По допустимостта на претенцията:
Страните са правоспособни и дееспособни лица. Пълномощниците се
легитимират надлежно с права за всички инстанции, като адвокатът на тримата
ищци е овластен след оттегляне на правата от предходен представител (л. 72 и л. 32). Ответникът, представляван от
вписан управител е надлежно регистриран търговец.
Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на
неудовлетворено вземане на всеки от ищците като наследник по закон на починал
съдружник, породено от прекратено неоспорено членствено правоотношение на общия
им наследодател в ответното дружество. Предявените частични осъдителни искове
са адекватна защита на твърдяно притезание. Възражението за отпадане на интереса
на правоприемниците поради неоснователно отказано предложено изпълнение не е
основателно. Обстоятелствата по учредяване на сметка в полза на кредитора съответстват
на твърдения за освобождаване на длъжника от задължение, съответно могат да се
отнесат към възраженията за погасяване на материалното право, а не на правото
на иск, което определя процесуалната легитимация на кредиторите, претендиращи
осъждане на ответника.
Предявените първоначално, а в последствие и увеличени размери на всяка от
съединените претенции обуславят родова компетентност на окръжния съд.
Възражение за местна неподсъдност не е предявено.
По предварителните въпроси:
Авансово дължимата държавна такса за увеличените размери е внесена в
държавен бюджет.
Въз основа на твърденията, съответни на предявеното искане за защита на
наследени права на участник в дружество, съдът квалифицира спора, като приема
да го разглежда като търговски на осн. чл. 365 т. 3 от ГПК. Възражение по
характера на спора не е заявено от страните.
Изменението на размерите на исковете е предприето в хода на размяна на
книжата, преди изтичане на преклузивен срок по чл.
372 ал. 2 ГПК. Наред с увеличението на размера на частта от дължимо вземане на
всеки от наследниците обаче, ищците са поискали допълнително и присъждане на
законна лихва от дата на възникване на задължението 31.07.2019г до
окончателното удовлетворяване. Това искане не може да се възприеме като акцесорно, тъй като не се основава само на правоувеличаващ ефект на сезирането на съда, а на твърдения
за вече натрупана преди това забава. В тази част молбата за изменение е
недопустима, тъй като представлява добавяне на нов иск, който се различава от
първоначалната им претенция както по основание(понесени вреди поради забава в
плащането), така и по размер, съответен на обезщетение, начислено до
предявяване на иска. Липсата на изрично изявление за предявяване на такъв
осъдителен иск изключва и възможността то да бъде отделено и разгледано в
самостоятелно производство. Изменението на иска може да бъде допуснато само за
новите размери на частите от претендирани главници и акцесорно
вземане за законна лихва след
10.06.2020г, когато е постъпила исковата молба за частичния иск на
тримата ищци.
При предявяване на осъдителните си искове ищците не са посочили начин за изплащане
на търсените суми. С оглед възражението за недобросъвестно упражняване на
процесуални права, съдът намира, че в случая следва да изиска от ищците да
допълнят липсващото факултативно съдържание на искова молба по чл. 127 ал. 4 ГПК, като отчита, че размерите на претенциите
ограничават избора на ищците до банково плащане( чл. 3 ал.1 т.1 от Закона за ограничаване на
плащанията в брой). В противен случай, съдът ще приеме за такъв начин
плащанията по сметките, известни на длъжника и използвани за насочване на
доброволно предложени суми в хода на настоящото производство.
Съдът е допуснал обезпечение в настоящото производство, като е съобразил
повишена обезпечителна нужда след вече налично обезпечение, допуснато преди
сезирането на съда с исковия процес. Исканията, отнасящи се до първоначалното
обезпечаване на тогава бъдещия иск не са от компетентността на настоящия състав
и не следва да се разглеждат. Произнасяне по поставения в отговора на ответника
въпрос в тази връзка вече е налично по т.д. 587/20г на ВОС.
По доказателствените искания:
В исковата молба и допълнителната молба на ищците са формулирани доказателствени искания за
събиране на писмени доказателства и експертиза. Документите са посочени за
установяване на релевантни за спора твърдения за балансови стойности на
имуществото и евентуалната им преоценка.
Исканията са допустими и следва да бъдат уважени, като необходими за
разглеждане на оспорването на съставения от дружеството баланс и признания в
писмени документи, чиято автентичност не е оспорена.
Извън представените документи, ищците са поискали други такива да бъдат
представени от ответното дружество. Описаните в исковата молба счетоводни книжа
сами по себе си нямат значение, но доколкото отразяват динамиката на
имуществото на предприятието представляват предмет на изследване на
експертизата, необходима за правилното решение на делото. Съответно и съдът
намира, че следва да възложи изследването им на назначения експерт, тъй като
преценката изисква специални знания. Посочените от ищеца задачи обаче не
съответстват на нужното експертно мнение и следва да бъдат преформулирани, за
да обслужат целите на процеса. Оспорване на счетоводния баланс не е изрично заявено,
но доколкото страните са участвали в съглашения за установяване на стойности,
различни от отчетоводените, съдът намира за
необходимо да възложи цялостна проверка на балансовите стойности и изготвяне на
варианти според различните тези на спорещите страни.
Посоченото от ищеца дело за обезпечение на доказателства следва да бъде
изискано, но преценка за относимостта на събраните в
тази процедура доказателства ще може да се направи едва след постъпването му.
Делото по обезпечаване на бъдещият иск обаче, не може да бъде прилагано
на този етап, доколкото на съда му е служебно известно, че по него не е приключило разглеждане на искане на
страна.
Гласните показания на свидетелите, поискани от ищците в допълнителната
молба не са свързани с конкретни обстоятелства, които ще се установяват, поради
което и съдът не може да прецени допустимостта им.
Обясненията на управителя на ответното дружество са посочени по начин,
който изключва прилагане на последиците от това доказателствено средство,
поради което не следва да се допускат.
Ответното дружество също се позовава на писмени доказателства, част от които
идентични с посочени от ищците. Относимостта на част
от тях пряко се извежда от заявени насрещни права, чието надлежно предявяване с
възражение за прихващане подлежи на следващо уточняване, поради което съдът
следва да ги допусне, но по приемането им ще се произнесе след довършването на
доклада по делото и ясно очертаване на спора. Искане за снабдяване на ответник
с удостоверение обаче е неоснователно, тъй като
титуляр на сметката си той може винаги да представи справка за
движението по нея, изискана от обслужваща го банка по силата на сключен с нея
договор.
Поисканите от ответника гласни доказателства се сочат във връзка с
доводите за забава на кредиторите и отправени предложения за уреждане на спора.
Тези обстоятелства нямат значение за въпросите от съществото на делото, поради
което свидетели не следва да се разпитват за тях.
Доказателствата за разноски,
представени от страните следва да се ценят отделно от доказателствата по
същество, едва към съдебното заседание, в което бъде даден ход по същество, на
осн. чл. 80 от ГПК.
По тези съображения, на осн. чл. 374 ал.1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на ищците за допускане на изменение на
предявените частични искове чрез увеличението им с добавяне на законната лихва,
начислена от 31.07.2019г до предявявана на искова претенция.
ПРИЕМА ЗА разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 37 от ГПК)
предявени съединени частични осъдителни искове за присъждане на части в размер
на по 233 333.33лв от припадащи
се съответно на наследствени квоти ( по 1/3 за всеки наследник) стойности на
дружествен дял на съдружник в общ размер 1 001 500лв, породен при прекратяване
на членствено правоотношение със смърт
на съдружник в ООД.
ЗАДЪЛЖАВА ищците до обявяване на устния доклад по делото да посочат начин
на плащане на претендирани парични суми, надхвърлящи размер на допустимо от
закона плащане в брой, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че до изрично заявяване по реда
на чл. 127 ал. 4 ГПК, на друг начин на плащане на парична сума, съдът ще
възприема като приемлив за всеки от тях начин на плащане на присъдена сума банковата
сметка, използвана от ответника за предлагане на плащания на части от претендираното вземане:
банкова сметка *** *** М.М.П.,
банкова сметка *** *** Д.П.Д.
банкова сметка *** *** М.П.Д..
ОБЯВЯВА на страните като служебно
известни факти, ненуждаещи се от доказване:
1.наличните по партидата на дружеството вписвания и обявявания на
документи( вкл. дружествен договор и обявени ГФО за 2018г. и 2019г.),
визуализирани чрез публичен достъп до електронен търговски регистър,
включително на книжа, съдържащи лични данни на страни, приложени като
доказателства към заявление в досието на търговеца “Елит Пътна Сигнализация“
ЕООД, с ЕИК *********.
2. процесуалните действия на страните по т.д. 587/2020г на ВОС,
образувано по молба за допускане на обезпечение в полза на ищците на същите претенции до безспорния сборен
размер от 102 000лв, чрез наложена възбрана върху недвижими имоти на ответника.
ДОПУСКА като доказателства по
делото, представени преписи по
реда на ЗАдв с
исковата и допълнителната молба: удостоверение за наследници, протокол от
събрание на ООД за уреждане на последици от прекратяване на членство на починал
съдружник( л. 14-17), протоколи от 10.07.2019г за установяване на задължения на
дружеството към съдружници и за установяване на
вземания и задължения на дружеството към 30.06.2017г. и възражение срещу извънсъдебно прихващане (
л. 134-138).
ОСТАВЯ без уважение искане за приемане на непълен документ (първа
страница от баланс към 31.07.2019г(л.18).
ОСТАВЯ без уважение искане за допускане на задачите на експертизата,
посочени в искова молба.
ОСТАВЯ без уважение искане за задължаване на ответника да представи
документите описани в т. 3 от доказателствени искания в искова молба.
ОСТАВЯ без уважение искане за изискване на обяснения от управител на
ответника.
ДА СЕ ИЗИСКА приключило
производство по обезпечение на доказателства по ч.гр.д. № 3559/2020г на 25 с-в,
ВРС.
ДОПУСКА като доказателства по делото, представени преписи по реда на ЗАдв с отговори по
исковата и допълнителната молба:нареждания за кредитни преводи от
23.12.2019г в полза на М.Д. и Д.Д. в размер по
43 925.16лв, споразумителен протокол за продажби
на МПС и разписки за отчетени на М.Д. и Д.Д. суми по
него в размер на 700 лв и 1800лв (л. 46-49),
кореспонденция за преговори по предложени оценки на имуществото и доброволно
изплащане на наследения дял(л. 52-56), счетоводен баланс към 31.07.2019г(л.57),
уведомление до Алианц Банк
и Общини Варна,Несебър и Долни Чифлик за допусната обезпечителна мярка срещу
дружеството (л.58), удостоверение за разрешен целеви кредит за изплащане на
наследствен ликвидационен дял в размер на 102 000лв, договор за откриване на ESCROW сметка в
размер на 102 000лв и уведомление до ползващи се по нея лица (л.59 - 62),
покана за получаване на вложени в банка в полза на наследниците предложени
суми, за съдействие за усвояване на разрешен кредит в тяхна полза и уведомление
за прихващане с известия за доставяне на електронен адрес и с пощенски
пратки(л. 63-65), нареждания за кредитни преводи от 26.08.2020г в полза на М.П., М.Д. и Д.Д. в размер на по 15 000лв, нареждане от 26.08.2020г
за заделяне в специална банкова сметка ***лове, кореспонденция с насрещни предложения за уреждане на
спора.
ОСТАВЯ без уважение искане за приемане на декларации за уреждане на
трудови отношения с М.Д. и Д.Д. (л.50 -51)
ОСТАВЯ без уважение искане за издаване на удостоверение за снабдяване със
справка за теглена на суми от банкова сметка.
***. чл. 195 ал.1 ГПК
съдебно-счетоводна експертиза с
вещо лице, което след като се запознае с материалите по делото, вкл. и събрани
по изисканото ч.гр.д. № 3559/2020г на
25 с-в, ВРС. и след като извърши
проверка на място в счетоводството на „ЕЛИТ ПЪТНА СИГНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД и съобрази
счетоводни книги, посочени в т. 3.2 от доказателствени искания на ищците на л.
12 (инвентарните описи, оборотни ведомости, главна книга, аналитични сметки и
др. книжа, които намери за необходимо) да даде отговор на следните въпроси:
1.
отговаря ли на изискванията на Закона за
счетоводството за вярно и точно отражение на записванията, съставения междинен
счетоводен баланс на дружеството към 31.07.2019г, налице ли е обосновка за
осчетоводяването на задълженията на дружеството към този момент. Съотвества ли остойностяването на активите на възприета в
предприятието до смъртта на съдружника П. политика (оповестявана в приети от
съдружниците ГФО за предходни години) на отчитане на активите по препоръчителен
или алтернативно допустим подход в действащите към съответния момент счетоводни
стандарти.
2.
Включени ли са в наличните към 30.07.2019г балансови
активи по междинния баланс стойностите на трите МПС, описани в протокола от
10.07.2019 на л. 134 от делото, евентуално въз основа на какви документи са
били заприходени. Как са осчетоводени продажбите на
багера и л.а Мицубиши и как са отчетени сумите по
разписката и разходния ордер на л. 48 и 49 за изплатени суми на Д. и М. Д.
3.
Включени
ли са в наличните към 30.07.2019г балансови активи по междинния баланс вземания
от клиенти, за които са били издадени фактури за 356 793,32лв ,както и
вземания за които към 10.07.2019г не са били издадени фактури и вземания с
авансови плащания за 270 000лв, и вземания по изработени актувани дотогава
работи или по възлагателни писма от общините, описани в
протокола от 10.07.2019 на л. 135 от делото. Ако такива са включени в
междинния баланс да се посочат размерите им.
4.
Има
ли данни за счетоводно отразяване на задължения на съдружници
към дружеството в размер на 580 000лв към 10.07.2019г, евентуално на какво
основание са били формирани и могат ли да бъдат разграничени аналитично за
всеки дебитор, и конкретно за П П. като натрупване
през предходни години. Отразени ли са такива задължения в предходни баланси и в
междинния баланс като активи на дружеството и какъв е размера им.
5.
Има
ли данни за счетоводно отразяване на вземания на лицата П П.
и Свилен Велинов в размерите, описани в
протокола от 10.07.2019 на л. 134 дружеството, евентуално на какво
основание са били формирани и могат ли да бъдат разграничени както от другите
задължения на дружеството, така и аналитично за тези кредитори и конкретно за П
П. като натрупване през предходни години. Отразени ли
са такива задължения в предходни баланси и в междинния баланс като пасив на
дружеството и какъв е размера им. Как са
били формирани задълженията, закрити с плащанията на 87 850,23лв с
преводите от 23.12.2019г на двама от наследниците( на л. 46 и 47.
6.
Какви сделки са породили задълженията,
отчетени в междинния баланс като пасив в раздел Г, формиран от финансирания,
съответно при какви условия се поражда задължението за възстановяването на
финансовите средства, ако то настъпва в бъдещ период.
7.
В
случай, че при изследването на въпросите по т. 2-7 вещото лице установи неточно
или непълно отразяване на стойностите на пасивите и активите в междинния баланс
към 31.07.2019г да състави алтернативен вариант на баланс на действащо предприятие към същата дата, при
съобразяване на прилаганата от дружеството до този момент счетоводна политика и
действащи счетоводни стандарти.
8.
Осчетоводило
ли е дружеството ответник задължение за изплащане на дял на починал съдружник и
начислен върху него данък върху доход от ликвидационен дял след поемането на
целия капитал от съдружника Велянов и взетото решение
на 16.09.2019г., отразено ли е такова задължение, евентуално намалено до
остатък след изплащане на преводите от 23.12.2019г в задълженията, формиращи
пасив в баланса към 31.12.2019г.
9.
Вещото
лице да даде заключение в два варианта при съобразяване на данни от съставения
от дружеството междинен баланс към
31.07.2019г и евентуално коригиран от вещото лице алтернативен междинен баланс,
за:
·
размера
на равностойност на дела на починалия съдружник ( 50 на 100) от балансова стойност на чисто имущество (собствен капитал, вкл. резерви,
натрупана печалба и загуба и текущ
финансов резултат)
·
размер
на данъка върху окончателния доход на наследодателя от дела му от това
дружеството, формиран като удръжка при източника по чл. 65 ЗДДФЛ.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Д
Д Х ( № 130 от списък на вещи лица със
специалност експерт-четоводител,
одитор). Да се издаден удостоверение на вещото лице
за назначаването му като експерт с посочване на възложената задача, предмета на
изследване и задължение на ответника за съдействие.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице,
на основание чл.199 ГПК да представи заключението си в срок от една седмица
преди заседанието.
ЗАДЪЛЖАВА ответното
дружество „ЕЛИТ ПЪТНА СИГНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД да
окаже съдействие и да предостави при поискване от назначеното вещо лице, легитимирано с препис от настоящото
определение за оглед, евентуално и предоставяне на копие на хартиен или друг
носител по преценка на експерта от находящи се в
негово държане счетоводни данни в електронни или писмени доказателства
(включително първични документи, договори, фактури, заявки, стокови разписки,
платежни нареждания, касови ордери и др.) и записвания в търговски книги и др. съхранявана
документация касаеща търговската
дейност и счетоводното отчитане за периода на финансовата 2018-2019 г, както и
за по-ранни периоди по преценка на вещото лице,
представляваща предмет на изследване по допусната експертиза със задача подробно формулирана с настоящото определение
на съда.
Предупреждава
ответника, че при неизпълнение на това задължение, или препятстване на работата
на вещото лице по друг начин, удостоверено с изявление на вещото лице вкл. и
невнасяне на определения депозит, съдът
ще приеме за доказани твърденията на ищеца за нередовно осчетоводяване на
задължения по съставения междинен баланс и необосновано посочване на основания
за изплащане на суми на наследниците, на осн. чл. 161 ГПК.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на експерта в размер на общо 800 лв, вносими съответно в размер от
400лв от ищците и 400лв от ответното дружество, съответно на
доказателствената тежест за установяване на обстоятелства, посочени от всеки от
тях.
Задължава страните в 3
дневен срок от връчване на определението, да представят доказателства за внесен
депозит за изготвяне на експертизата по сметка на ВОС в Централна кооперативна
банка /ЦКБ/ клон Варна, BIC: ***, IBAN: ***.
ОТЛАГА произнасяне по искане за допускане на гласни доказателства, поискани
от ищеца(разпит на Л И –счетоводител на предприятието) и ответника (разпит на
свидетели на водени преговори и съдействието по запознаване с дейността на
предприятието и предложенията за спогодба, отправени от дружеството) до
уточняване на спорни твърдения на насрещните страни.
ОТЛАГА произнасяне по искане за допускане на допълнителни задачи към
счетоводна експертиза, посочени в допълнителния отговор до уточняване на
твърдения по възражението за насрещно вземане на дружеството.
На осн. чл. 145 ал.2 ГПК съдът ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ИЩЦИТЕ с писмена молба с препис за
насрещната страна в седмичен срок от съобщението да ПОЯСНЯТ твърденията си
относно:
·
Основанието за придобиване от наследодателя им на
собственост върху багер и л.а. ***, описани в
протокола от 10.07.2019 на л. 134 от делото
·
Основанието, породило личните вземания на
наследодателя П П. в размера, описани в протокола от 10.07.2019 на л. 134
·
Основанието за получаване на плащане от дружеството
в общ размер на 87 850,23лв с преводите от 23.12.2019г наредени по сметки
на двама от наследниците( на л. 46 и
47).
·
Получаване на преводите, насочени към сметките им
на 23.12.2019г и 26.08.2020г. и уведомяването им за вложената за тях сума в
ЕСКРОУ сметка, открита на 03.07.2020г.
·
Предложено плащане, гарантирано от обслужваща
банка, на първоначално претендирана част от дълга след освобождаване на възбранени имоти
като ПРЕДУПРЕЖДАВА тези страни, че ако пропуснат тази възможност,
съответно ако реализират това право едва в първо съдебно заседание( чл. 143
ал.2 ГПК) и с това причинят отлагане на
делото преди окончателния доклад на съда, може да понесат последици по чл. 92а ГПК.
На осн. чл. 145 ал.2 ГПК съдът ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ОТВЕТНИКА
с писмена молба с препис за насрещната страна в седмичен срок от
съобщението да ПОЯСНИ твърденията си и да представи посочена справка за
движение по сметка относно ВЪЗНИКВАНЕТО
НА НАСРЕЩНИТЕ ПРАВА, ПРЕДЯВЕНИ ЗА СЪДЕБНО ПРИХВАЩАНЕ:
·
Кога и при какви обстоятелства е извършено всяко от
описаните бланкетно тегления на суми от сметки на
дружеството, останали неотчетени като разход в полза на дружеството
като ПРЕДУПРЕЖДАВА тази страна, че ако пропусне тази възможност,
съответно ако реализира това право едва в първо съдебно заседание( чл. 143 ал.2 ГПК) и с това причини отлагане на делото преди окончателния доклад
на съда, може да понесе последици по чл. 92а ГПК.
НАСРОЧВА съдебно заседание за
10.12.2020г от 10.30 часа.
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че на осн. чл. 142 ГПК неявяването на редовно призована
страна не е пречка за разглеждане на делото и при отлагане съдът обявява и
отразява в протокол дата за следващо заседание, за което страните и явилите се
по делото други участници се считат призовани.
Начален проект за устен доклад, представляващ приложение към настоящото
определение да се съобщи на страните.
Препис от определение да се изпрати на страните, ведно със съобщение за
насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7 на
МП. Към съобщението на страните да се приложи и копие от настоящото
определение. На ищеца да се връчи допълнителния отговор. Вещото лице да се
призове след внасяне на определен депозит от двете страни.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД:
НАЧАЛЕН ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД
по търговско дело номер N744 по описа за 2020 год,
Производството е образувано по реда на чл.
365 и сл. от ГПК.
Приети са за съвместно разглеждане обективно
съединени искове на М. М П., ЕГН **********;
Д.П.Д., ЕГН ********** и М.П.Д., ЕГН **********, тримата със съдебен адрес ***
офис 11, представлявани от адв. Й Ц. *** офис 11 срещу „ЕЛИТ ПЪТНА
СИГНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, м-т “Боровец“ №1437, представлявано от управител С И В, чрез адв. Д. ***, офис 2 за присъждане на ЧАСТИ от по 233 333,33лв от изискуеми вземания на всеки от ищците,
претендирани като дължими на всеки от наследниците съразмерни на равни
наследствени квоти части от равностойност на прекратени на 01.07.2019г. членствени права на наследодателят им П Д.П., възлизащи в сборен частичен размер на
700 000лв, като част от в общия размер на 1 001 500лв, съответен на 50
дружествени дяла от капитала, ведно със
законната лихва върху това вземане, считано от завеждане на иска до
окончателно изплащане на дълга по банкови сметки на ищците.
Ответникът претендира определяне и
присъждане на разноски, като евентуално моли да бъде освободен от отговорността
за разноски по признатата част от претенцията, предложена за плащане доброволно
на ищците.
По
твърденията на страните(чл. 148 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се признават или са безспорни и не се нуждаят от доказване
(чл. 148 ал.1 т.3 и 4 ГПК):
Между страните са безспорни обстоятелствата относно легитимацията на наследодателя на
ищците като управляващ съдружник в „ЕЛИТ ПЪТНА СИГНАЛИЗАЦИЯ“ ООД с дружествен
дял, съответен на половината от капитала. Ответникът признава изрично и
твърденията относно пораждането на основанието за прекратяване на членството
при смъртта на П П. на 01.07.2019г. Няма спор и
относно предприетите от дружеството действия въз основа на признатата промяна в
състава на съдружниците, като покритието на капитала е било осигурено чрез
едновременното му намаляване с дялове на напусналия съдружник(трансформирани в
равностойност, дължима на наследниците) и увеличаване с новозаписани дялове в
същия размер от оставащия съдружник, отразени в търговския регистър на
9.10.2019г., въз основа на решение от 16.09.2019 г. на останалия вече едноличен
собственик Свилен Велянов. Ответната страна признава,
че наследниците са поискали изплащане на равностойността на дружествения дял на
починалия, като още през август 2019г. дружеството осигурило достъп до
документацията си на техен представител за остойностяване на имуществото и
започнало преговорен процес за уреждане на плащания.
Спорни са
обстоятелствата относно остойностяването на чистото имущество на дружеството,
като основа за определяне на дела на починалия съдружник, както и предприетите
от ответника погасявания на части от безспорен размер.
Ищците основават претенцията си на твърдения
за признати от дружеството стойности на активите и задълженията, удостоверени в
нарочно съставен по тяхното искане междинен счетоводен баланс към края на
месеца, в който е настъпило безспорното прекратяване (31.07.2019г). Тези
стойности ищците интерпретират до резултат, според който чистото имущество
следва да възлезе на поне 2 003 000лв(без да отчитат като задължения
финансирания, включени в раздел Г. на
пасива). Евентуално оспорват като занижени балансовите стойности на
активите, като сочат, че дружеството е признало на 10.07.2019г непълното
осчетоводяване на вземания от клиенти, авансови плащания и вземания за
извършена работа в протокол, изготвен по повод на преговорите за установяване
на размера на дела.
Ответното дружество се позовава на същите
изходни балансови данни, като обаче признава размер на чисто имущество до
1 862 033,47лв (сбор от всички елементи формиращи собствения капитал в
раздел А от пасива) и счита, че от половината, съответна на дела на починалия
следва да се приспадне 5% начислен при платеца данък върху доход от
ликвидационен дял до чиста стойност от 884 465,90лв, която е наследена
общо от тримата ищци. Твърди, че е
предложило споразумение за плащане на 900 000лв, но преговорите били
изоставени от насрещната страна, изискваща необосновано високия размер от 1 500
000 лв. От този размер дружеството категорично признава че дължи и е предложило
на ищците част от 102 000лв, която вече била вложена в специална ЕСКРОУ сметка,
открита в тяхна полза в Алианц банк
на 03.07.2020г.
Насрещната страна следва да поясни
становището си по тези твърдения за да може съдът да довърши доклада си.
Ответникът твърди, че е платил на
наследниците суми за погасяване на задължението си изплащане на дела на
починалия съдружник както следва:
На 23.12.2019г дружеството превело по
банкови сметки на двама от наследниците (Д. и М. Д) общо 87 850,23лв за
уреждане на имуществени отношения по повод смърт на съдружник. След постигнато
споразумение от 12.12.2019г. за осребряване на
активи, заплатените от купувачи на продадените собствени на дружеството багер „челен товарач“ дк№В01203 и л.а Мицубиши с дк№В8421НВ цени, били предадени в брой на същите
наследници, съответно 700лв на Д.Д. и 18 000лв на М.Д..
Твърденията на ответника относно заплатени
на ищците трудови възнаграждения и обезщетения за прекратяване на трудови
договори не могат да се отнесат към доводи за погасяване на процесното
задължение, поради което и остават извън предмета на делото и съдът ги изключва
от докладваните факти.
Така заявените твърдения са оспорени от
насрещните страни. Ищците сочат, че получените в брой суми са били отчетени от
дружеството като цени, заплатени за вещи, собственост на техния наследодател,
предоставени приживе само за ползване на дружеството и разпоредени
от него в изпълнение на споразумение, за възлагането на продажбите след
признание на личната собственост на наследодателя. Твърдят, че изплатените по
банков път суми са получени от тях като наследници на вземане, породено от
друга сделка, породила вземането на Пенев приживе.
До изясняване на твърденията относно правопораждащата друга сделка и пораждането на спорната
собственост на МПС и начина по който е било документирано придобиването от
всеки от двамата претенденти, съдът не може да квалифицира еднозначно характера
на изявената от споразумяващите се страни воля в съставени от тях документи на
10.07.2019г и на 12.12.2019г.
Допълнително ответникът се позовава на извършени
плащания в хода на процеса, като сочи че на 26.08.2020г. е превел по сметки на
всеки от тримата наследници суми от по 15 000лв, като части от припадащи
им се дялове от вземането на наследодателя за дружествен дял, като подготвил и
плащането на допълнителен сбор от 102 000лв чрез разрешен банков кредит,
предоставен целево по нарочна сметка да послужи за преводи към сметки на
наследници след освобождаване на активите на дружеството от предварително
наложените обезпечителни мерки в този размер.
По тези твърдения насрещната страна още не е
взела становище, поради което докладът може да има само предварителен характер.
Отделно от така посочените СПОРНИ предложени
плащания( възлизащи на общо 151 550.23лв. получени от наследници и
204 000 лв осигурени или внесени в банка на
тяхно разположение суми), ответникът твърди и погасяване с прихващане с
насрещно вземане в размер на 280 500лв. Счита, че такъв насрещен дълг е
бил вече признат като безспорно задължение на наследодателя в протокол от
10.07.2019г, като половина от общо посочени 580 000лв задължения на съдружниците. Счита, че
уговорката за приспадане на тези вземания от активите на дружеството е
обусловена от предложената отстъпка за постигане на споразумението за уреждане
на последиците от прекратеното членство. Сочи, че е уведомил наследниците, че
прихваща неотчетени дружествени средства срещу изискуемия дружествен дял
на наследодателя едновременно със съобщаването за влагане на признатите части
от процесните вземания в ЕСКРОУ сметката, изпратено по пощата на всеки от тях и
на електронен адрес на пълномощника им.
Насрещно, ищците оспорват както признанието
за съществуването на насрещен дълг, така и необоснованото осчетоводяване на
вземания на дружеството за суми които не са били заемани приживе от наследодателя
им.
Eвентуално, с оглед предприето оспорване на
това вземане към наследодателя, твърди
че личният дълг е породен от неизпълненото задължение за отчет на суми,
получени приживе от наследодателя при извършени множество тегления от банкова
сметка ***мъртта му. До конкретизиране на фактите
по тези действия на Панов и съответна защита на насрещната страна, докладът по предявена за съдебно прихващане
насрещна претенция не може да бъде довършен.
На последно място, ответникът твърди, че е
отправил последно предложение за покриване на пълния остатък след прихващането
до стойността на дела по балансовата оценка с приспаднат данък след продажба на
възбранените имоти на дружеството, но и този пореден
кръг от преговорите не е бил довършен поради непостигнато съгласие по
предлаганите отстъпки от спорещите страни.
По тези твърдения ищците още не са упражнили
защита.
По
правната квалификация (чл. 148 ал.1 т.2 ГПК):
Така очертаните фактически обстоятелства
обуславят квалификацията на всяка от съединените претенции като осъдителен иск
за защита на притезание, възникнало при трансформиране на дружествено участие
на починалия наследодател в парично вземане за равностойност на съразмерен дял
от имуществото на дружеството с ограничена отговорност. Законовата хипотеза,
пораждаща спорния дълг е предвидена в специалните норми, уреждащи прекратяване
по право на членство в ООД ( чл. 125 ал.1 т.1 ТЗ), размерът на дружествения дял
на съдружник в ООД (чл. 127 ТЗ) и
императивната норма на чл. 125 ал.3 ТЗ, посочваща методиката за
определяне на паричното изражение на равностойността на дела след прекратяване
на членството. Страните не спорят относно приложимото право, като и двете
страни основават защитата си на императивната норма, изяснена и в константна
съдебна практика, изискваща като основа на равностойността на дела да се отчита
ЧИСТОТО ИМУЩЕСТВО по данни, отразени в нарочно съставен баланс към края на
месеца в който членството е прекратено, като разлика между активите и
задълженията(без да се вземат предвид собствения капитал, резервите и
финансовия резултат).
Възраженията на ответника се очертават в
няколко групи.
На първо място, отказ от преговори за
доброволно уреждане на спор само по себе си не съответства на недобросъвестно
поведение, ако предложеното изпълнение не е пълно и точно. Затова доводите
относно неприети плащания и неоказано съдействие могат да се отнесат към
възражение за кредиторова забава по чл. 95 ЗЗД само
ако се установи, че дружеството е определило точно размера на задължението си
към наследодателя и го е предложило безусловно на вече поискалите го кредитори.
Затова и този довод на защитата на ответника ще може да се разгледа едва след
приключване на съдебното дирене и установяване на правата на кредиторите и ще има
значение само за евентуално освобождаване от отговорност за забава и разноски
по признатия размер на дълга( чл. 78 ал. 2 ГПК).
Втората група възражения се свързват с
погасяване на дълга и се основават на частично плащане на парично задължение,
като за платени в брой суми се прилага правило на чл. 77 ал.1 ЗЗД, а за
наредените по сметки суми погасителния ефект се отчита по чл. 75 ал.3 ЗЗД,
включително и за сметка, която е открита по инициатива на длъжника, доколкото е
било осигурена пълна и безусловна легитимация на кредитора да ползва пряко
вложени парични суми, но той не е съдействал да ги получи ( чл. 97 ал. 1 вр. чл. 95 ЗЗД).
Отделна част от тази група представляват
евентуално предявените възражения за прихващане, като длъжникът е заявил
погасителен ефект на извънсъдебно отправено изявление за насрещно прихващане на
безспорни вземания( чл. 104 ал.1 вр. чл. 103 ЗЗД), а
в случай че активното му вземане към наследодателя на ищците не бъде прието за
безспорно, се позовава на погасителен ефект под условие, че насрещната
претенция му ще бъде съдебно установена (чл. 104 ал.1 пр. последно ЗЗД).
По отношение на спорна интерпретация на
съдържанието на споразумения съдът прилага правилото за тълкуване на волята по
чл. 20 ЗЗД изискващо съобразяване на отделните уговорки във връзка една с друга
и общият смисъл и предназначение на договора, за които според установената
съдебна практика може да се съди и по поведението на страните преди и след
договарянето. По отношение на установителните
договори съдът ще прилага както предположението за основание (т.е. за
съществуване на уредени с тях възникнали на друго основание права и задължения)
по чл. 26 ал.2 изр. последно, вр. чл. 8 ЗЗД, така и
правилата за новационен ефект на спогодба по чл. 365
ал. 2 ЗЗД, доколкото се докаже съответен характер на съглашенията.
Квалификацията на правоотношението, породило
спорното насрещно вземане на дружеството не може да бъде дадена до уточняване
на фактическите обстоятелства по поведението на лицето, усвоило дружествени
средства, тъй като няма спор, че наследодателят е бил не съмо
съдружник, но е изпълнявал и управителни функции.
По
доказателствената тежест(чл. 148 ал.1 т.5 ГПК) и попълването на делото с доказателства ( чл.
146 ал.2 ГПК):
Претенцията на ищците се основава на
безспорно възникнало основание за получаване на равностойност на дружествен
дял, съразмерно на наследствени права на наследници по закон, поради което в тяхна тежест е само
установяването на размер на вземането,
ненадхвърлящ предявената с частичен иск сума.
Ищците се позовават на съставен от ответника частен удостоверителен
документ, чиято истинност не следва да доказват. Евентуално, при доказване на
възраженията на ответника за погасяване на части от дълга, в тежест на ищците
ще е и доказване на твърдението за неосчетоводени активи или необосновано
осчетоводени пасиви до размери, достатъчни за формиране на чиста балансова
стойност на собствен капитал, достатъчна за изчисляване на припадащ се дял в
остатък, достигащ поне размера на частично предявените претенции. За това евентуално оспорване на балансови
стойности ищците са се позовали на експертно заключение.
В тежест на ищцовата страна евентуално
остават и репликите срещу погасителните възражения, като наследниците следва да
докажат насрещно, че заявените от тях лични основания, породили приживе вземания на наследодателя им съществуват и
получените от тях суми покриват именно такива, различни от процесните задължения,
дългове. Аналогично, в тежест на репликиращи
възражението за прихващане наследници е евентуалното насрещно доказване на
друго основание за разходване в полза на дружеството на получени приживе от
наследодателя дружествени средства. Позовават се на двустранни съглашения за
признания на вътрешни отношения между дружеството и съдружниците. Извън
възложената проверка на редовността на счетоводните записвания, не се сочат
доказателства за евентуалните реплики на ищците.
Ответникът основава защита си на
удостоверените данни от редовно водено собствено счетоводство. Съставен от
ответника баланс след прекратяване на членството на наследодателя на ищците
представлява частен свидетелстващ документ, който няма абсолютна материална
доказателствена сила(каквато имат официалните документи), но би обвързвал
именно своя издател като признание на неизгоден за него факт. Такава
доказателствена стойност, но противопоставима в равна
степен на двете насрещни спорещи страни, следва да се признае и на обобщаващите
дейността на дружеството документи по годишно приключване, одобрявани изрично с
решенията на органи на дружеството, приети приживе на наследодателя. Съответно
тежест за опровергаване на такива признания като НЕВЯРНО УДОСТОВЕРЯВАНЕ следва
да се носи изцяло от ответника като единствен издател след 1.07.2019г, и от
ищците като универсални правоприемници на обвързани от волеформирането
на изявленията на издателя на документа до тази дата. Извън възложената
проверка на редовността на счетоводните записвания, не се сочат доказателства
за обратно доказване, изискващо и изрично твърдение за вярното съдържание на
стойностите на баланса от съответно оспорващите го страни.
До довършването на доклада по насрещната
претенция съдът не може да разпределя доказателствената тежест и да преценява
пълнотата на доказателствените искания.
По
възможностите да уреждане на спора ( чл. 145 ал.3 ГПК):
С оглед характера на спора, очертания
безспорен правопораждащ фактически състав и частичното съвпадение на правните
доводи на страните, съдът намира, че следва да укаже ОТНОВО възможността от
доброволно уреждане на спора:
В случаите на постигната спогодба между
страните половината от дължимата
държавна такса ще бъде опростена. Съдът може да одобри и постигнато под
условие за одобрение доброволно споразумение за цялото или за част от спорното
право. Одобрената от съда спогодба се ползва с изпълнителна сила, преобразуваща
действието на допуснати обезпечителни мерки
и въз основа на нея може да се издаде изпълнителен лист.
С оглед предмета на делото, свързан с
вътрешни отношения в търговско дружество, съдът счита, че спорът им е подходящ
за отнасяне за уреждане чрез съдействие на медиатор. Медиацията е доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето
лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумението. Само някои
от ползите за страните при прилагане на този метод са: по- евтина и по-бърза
процедура, страните контролират резултата и крайното решение е резултат само на
волята на участниците, но не и на медиатора, процедурата е поверителна както по
отношение на документите, така и на крайния резултат и междинните стъпки,
позволява запазването на търговските отношения между страните и не-рядко служи
за основа на бъдещо партньорство, обикновено приключва със споразумение което
страните доброволно изпълняват, тъй като е основано само на техни взаимни интереси. Списък на медиаторите по Единния регистър е
общо достъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието.
Медиацията може да бъде
осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна
ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС при ВРС/,
без заплащане на такси.
За участие в медиация
страните могат да се обърнат лично към координатора за ВОС: Нора Великова - ет.
4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail:
*********@***.**, или да изпратят на
същото лице попълнен информационен формуляр, обявен в Интернет на страница на
Варненски окръжен съд. За предприемане действия по започване на процедура по
медиация страните следва да уведомят съда.