РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Търговище , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на четиринадесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТИХОМИР П. ПЕТКОВ
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20213500500101 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца ХР. К. Ж. от гр.Варна, действащ
чрез процесуалния си пред-ставител адв.Й.А. от АК-Варна против решение
№83/25.02.2021г., постановено по гр.д.№20203530100852852 по описа на
Районен съд-Търговище в частта му, с която като неоснователен е отхвърлен
предявения от него срещу ответ-ницата С. Р. М. от гр.Търговище иск по
чл.86, ал.1 във вр.с чл.84, ал.3 от ЗЗД за заплащане обезщете-ние за забава в
размер на 493.51 лв. за времето от 15.07.2017г. до 08.02.2018г. върху
обезщетение за причинени вреди от ПТП в размер на 8 500 лв. С доводи за
нарушения на закона и за необоснованост, въззивникът моли за отмяна на
решението в посочената част и за уважаване на предявения иск.
С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК въззиваемата
страна оспорва основателността на въззивната жалба и моли за
потвърждаване на решението.
След проверка по реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира
1
следното:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима и основателна.
Предявеният иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД е обоснован с обстоятелствата,
че като пряк причинител на ПТП на 15.07. 2017г. до с.Беломорци,
общ.Омуртаг, при което ищецът полу-чил телесни увреждания, ответницата
му дължи законната лихва в размер на 493.51 лв. върху обезщетението за
претърпе-ните неимуществени вреди в размер на 8 500 лв. за периода от
15.07.2017г. до 08.02.2018г., присъдено срещу застрахователя на ответницата.
Ответницата оспорва иска с възражения за непротивопо-ставимост
спрямо нея на съдебното решение срещу застрахо-вателя, с което е присъдено
обезщетение по чл.432, ал.1 от КЗ, както и за своевременно уведомяване на
застрахователя на 15.07.2017г. за застрахователното събитие.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд
прие за установено следното:
Съгласно разпоредбите на чл.86, ал.1 и чл.84, ал.3 от ГПК, при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата, като при задължение за
непозволено увреждане същият се смята в забава и без покана.
В конкретния случай, ответницата на е участник в исковото
производство по чл.432, ал.1 от КЗ срещу застрахо-вателя на ответницата,
поради което влезлите в сила решение №3595/05.08.2019г. по гр.д.
№9214/2018г. на РС-Варна и пот-върдителното решение №290/16.04.2000г. по
в.т.д.№105/2020г. на Окръжен съд Варна за дължимост на застрахователно
обез-щетение за неимуществени вреди на ищеца в размер на 8 500 лв. няма
действие спрямо нея-чл.298, ал.1 от ГПК.С оглед на това, в настоящото
производство ищецът е длъжен на общо основание да установи
предпоставките по чл.45 от ЗЗД относ-но деликта, обема на обезвредата и от
там-дължимостта и раз-мера на съответното обезщетение за забава по чл.86,
ал.1 във вр.с чл.84, ал.3 от ЗЗД, и то при условията на пряко, главно и пълно
доказване, което не е сторил.
2
Дори и от данните по приложения констативен протокол
№57/15.07.2017г. на РПУ-Омуртаг, че на посочената дата на пътя до
с.Беломорци, общ.Омуртаг, при управление на л.а. “Рено Меган“ ответницата
нарушила чл.25, ал.1 от ЗДвП и предизвикала ПТП с мотоциклет, управляван
от ищеца, да се приеме, че е налице виновно противоправно поведение на
последната, то не са представени каквито и да е било доказа-телства относно
останалите предпоставки по чл.45 от ЗЗД.При това положение, не е
установено по никакъв начин настъпва-нето на неимуществени вреди за
ищеца-естеството, вида и характера на причинените телесни увреждания,
интензитета и времетраенето на евентуалните болки, страдания и други
неблагоприятни изживявания.Неустановяването им води до невъзможност за
определяне стойността на вредите, обусла-вяща дължимостта и размера на
евентуалното обезщетение за забава, поради което предявеният иск по чл.86,
ал.1 от ЗЗД не е доказан и следва да бъде отхвърлен.
Предвид горното, обжалваното отхвърлително решение на районния
съд е постановено в съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК
следва да бъде потвърдено, като на въззиваемата страна се присъдят
направените по делото във въззивната инстанция разноски в размер на 250 лв.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №83/25.02.2021г., постано-вено по гр.д.
№852/2020г. по описа на Районен съд-Търговище, на осн.чл.271, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА ХР. К. Ж. от гр.Варна, ЕГН:......да заплати на С. Р. М. от
гр.Търговище, ЕГН:********** направените по делото във въззивната
инстанция разноски в размер на 250 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4