РЕШЕНИЕ
№ 8097
гр. София, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110119353 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане отрицателни установителни искове с правно
основание чл.439, във вр.чл.124, ал.1 ГПК.
Производство по делото е образувано по искова молба от КР. П. В. против
[ответник], с която са предявени отрицателни установителни искове за признаване за
установено, че ищецът не му дължи сумата от 3968,44 лева, представляваща главница
по договор за кредит от 19.12.2007 г., ведно със законната лихва за периода от
08.03.2013 г. до изплащане на вземането, сумата от 591,65 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 20.04.2012 г. до 07.03.2013 г., сумата от 78,65 лева,
представляваща наказателна лихва за периода от 22.08.2012 г. до 07.03.2013 г., както и
сумата от 92,77 лева – държавна такса и сумата от 250,00 лева – възнаграждение за
юрисконсулт, за събирането на които е образувано изпълнително дело №
20227860400131 по описа на ЧСИ м.м., с рег.№ 786 на КЧСИ, с район на действие
СГС, поради настъпила погасителна давност за принудителното им събиране.
В исковата молба ищцата твърди, че през 2013 г. било образувано ч.гр.д.№
10448/2013 г. по описа на СРС, по което на 14.03.2013 г. срещу нея била издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от 3968,44
лева, представляваща главница по договор за кредит от 19.12.2007 г., ведно със
законната лихва за периода от 08.03.2013 г. до изплащане на вземането, за сумата от
591,65 лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.04.2012 г. до 07.03.2013
г., за сумата от 78,65 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 22.08.2012
г. до 07.03.2013 г., както и за сумата от 92,77 лева – държавна такса и за сумата от
1
250,00 лева – възнаграждение за юрисконсулт. Поддържа, че въз основа на
гореописания изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №
20137860401200 и изп.д.№ 202278660400131 по описа на ЧСИ м.м., с рег.№ 786 на
КЧСИ, с район на действие СГС, с взискател [ответник]. Сочи, че през периода от
08.06.2013 г. до 19.11.2015 г. по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни
действия за период повече от две години, поради което същото е прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. С оглед предходното изразява становище, че
извършените изпълнителни действия по перемираното изпълнително дело не са
валидни, а вземането на кредитора Банка ДСК АД е погасено по давност на 10.10.2018
г. Ищцата твърди още, че след прекратяване на образуваното през 2013 г.
изпълнително дело, взискателят е подал молба за образуване на ново изпълнително
дело със същия изпълнителен лист и при ЧСИ м.м. е образувано изп.д.№
20227860400131. Според ищцата, всички изпълнителни действия по второто
образувано изпълнително дело, са извършени след изтичане на 5-годишния давностен
срок. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищцата обуславя
правния си интерес от предявените искове и моли съда да постанови решение, с което
да установи недължимостта на процесните суми, тъй като вземанията по процесния
изпълнителен лист са погасени по давност, съответно не би могло да бъде
осъществявано принудително изпълнение срещу него. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор, в който не оспорва
изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, но твърди, че е пропуснато
обстоятелството, че през периода, през който ищцата твърди, че е настъпила
перемпция, същата е сключила извънсъдебно споразумение с банката – на 16.10.2013 г.
С това споразумения настоящата ищца признала дълга си и се задължила да внася
всеки месец погасителни вноски в размер на 100,00 лева. С оглед предходното, банката
се задължила да спре изп.д.№ 1200/2013 г. по описа на ЧСИ Миладинов. Според
ответника, през времето на действие на гореописаното споразумение, по което ищцата
е изпълнявала задълженията си, давност не е текла, а с подписването му, давността
била прекъсната на основание чл.116, б.“а“ ЗЗД. Излагат се още и доводи, че не могат
да се погасят по давност вземания на взискателя по време, когато изпълнителното
производство е спряно по взаимно съгласие на страните. Сочи се, че провеждане на
изпълнителни действия, водещи до осребряване на имущество на длъжника, паралелно
с доброволни плащания от страна на длъжника, би довело до неоснователно
обогатяване на банката. По изложените в отговора доводи и съображения, ответникът
моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложения по делото изпълнителен лист от 14.03.2013 г., издаден въз
2
основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д.№ 10448/2013 г.
по описа на СРС е, че КР. П. В. е осъдена да заплати на [ответник] сумата от 3968,44
лева, представляваща главница по договор за кредит от 19.12.2007 г., ведно със
законната лихва за периода от 08.03.2013 г. до изплащане на вземането, сумата от
591,65 лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.04.2012 г. до 07.03.2013
г., сумата от 78,65 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 22.08.2012 г.
до 07.03.2013 г., както и сумата от 92,77 лева – държавна такса и сумата от 250,00 лева
– възнаграждение за юрисконсулт.
От приложения към настоящото дело заверен препис от изпълнително дело №
20137860401200 по описа на ЧСИ м.м., с рег.№ 786 на КЧСИ, с район на действие СГС
се установява, че същото е образувано на 29.05.2013 г. по молба на ответната банка, в
качеството на взискател и въз основа на горепосочения изпълнителен лист.
Видно от материалите по изпълнителното делото е, че след неговото образуване
ЧСИ е извършил справки относно проучване на имущественото състояние на
длъжника.
Видно от писмо вх.№ 17908/22.10.2013 г. от длъжника до ЧСИ е, че със същото е
поискано спиране на изпълнителното дело, поради сключено извънсъдебно
споразумение с взискателя от 16.10.2013 г. С разпореждане от 22.10.2013 г.,
обективирано върху писмото, ЧСИ е спрял производството по изпълнителното дело на
основание чл.432, т.2 ГПК и е вдигнал наложените запори.
С молба от 11.11.2015 г. взискателят е поискал ЧСИ да възобнови
изпълнителните действия, а с молба от 19.11.2015 г. взискателят е поискал налагане на
възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот в с.Владая. С постановление от
27.01.2016 г. ЧСИ е наложил възбрана върху процесния имот.
По молба на взискателя от 05.10.2017 г., на 06.10.2017 г. ЧСИ е наложил запор
върху банкова сметка на длъжника, открита в [банка].
С молба от 13.10.2017 г. взискателя е поискал извършване на опис на движими
вещи на длъжника и налагане на запор върху трудовото му възнаграждение.
По молба на взискателя от 16.08.2019 г., на 22.08.2019 г. ЧСИ е наложил запор
върху банкова сметка на длъжника в [банка].
По молба на взискателя от 17.11.2020 г. ЧСИ е извършил актуални проверки
относно банковите сметки на длъжника, като на 08.01.2021 г. е изпратил запорно
съобщение до [банка], а на 28.04.2021 г. и до [банка].
На 27.07.2021 г. длъжникът е подал молба до ЧСИ за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, по която с
разпореждане от 02.08.2021 г. ЧСИ е отказал прекратяване. Видно от приложеното
решение № 308/18.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 20211100511967 по описа на СГС
е, че отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство е бил атакуван пред
3
съда, състав на който го е отменил поради наличие на предпоставките на чл.433, ал.1,
т.8 ГПК.
С постановление от 24.02.2022 г. ЧСИ е прекратил изпълнителното
производство по изп.д.№ 20137860401200.
От приложения към настоящото дело заверен препис от изпълнително дело №
202278660400131 по описа на ЧСИ м.м., с рег.№ 786 на КЧСИ, с район на действие
СГС се установява, че същото е образувано на 23.03.2022 г. по молба на ответната
банка, в качеството на взискател и въз основа на горепосочения изпълнителен лист.
Със запорни съобщения от 29.03.2022 г. ЧСИ е наложил запор върху банкови
сметки на длъжника, както и върху трудовото му възнаграждение.
С постановление от 17.05.2022 г. производство по изпълнително дело №
202278660400131 е спряно на основание чл.432, т.1 ГПК, въз основа на издадена по
гр.д.№ 19353/2022 г. по описа на СРС обезпечителна заповед.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът по изпълнителното
производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако
възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По
своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него
ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по
изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на
съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е
настъпила. По изложените съображения предявените искове са допустими, доколкото
наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния
лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за
предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
Предявените искове са основани на твърдения, че ищецът не дължи процесните
суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, а именно погасяването на вземанията поради изтекла
погасителна давност.
Съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД само предприемането на действия на принудително
изпълнение прекъсва давността и от всяко прекъсване започва да тече нова давност. Без
правно значение е, че не са извършвани поискани от взискателя изпълнителни действия
по вина на съдебния изпълнител, тъй като бездействие на последния не е предвидено
от закона като способ за спиране течението на давността. За прекъсването на давността
е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно
изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се
приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение, е погасено поради
4
давност. В т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство
е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва
да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане на взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа
на влязлото в сила разпределение и др.
В настоящия случай, по образуваното на 29.05.2013 г. изп.д.№ 20137860401200
по описа на ЧСИ м.м., с рег.№ 786 на КЧСИ, с район на действие СГС не са
извършвани изпълнителни действия, които да са довели до прекъсване на давността,
считано от 22.10.2013 г. /когато изпълнителното производство е спряно на основание
чл.432, т.2 ГПК – по искане на взискателя/ до 19.11.2015 г. /когато е възобновено по
искане на взискателя/. Както е посочено и в мотивите на постановеното в
производството по реда на чл.435 и сл. ГПК решение № 308/18.02.2022 г., постановено
по гр.д.№ 20211100511967 по описа на СГС, в конкретния случай изпълнителното
производство се е перемирало, въпреки спирането му, тъй като разпоредбата на чл.61,
ал.1 ГПК е неприложима.
Предвид гореизложеното при наличие на хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК
изпълнителният процес се е прекратил ex lege на 22.10.2015 г., на която дата е изтекъл
двугодишния срок за предприемане на принудително изпълнение. От този момент
всички предприети действия за събиране на дълга са лишени от правно основание,
доколкото са извършени, след като изпълнителното дело е прекратено. Прекратяването
настъпва по силата на закона и е ирелевантно дали има постановено от ЧСИ
постановление за прекратяване. Последното има само констативен характер.
Съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на прекратено по
право принудително изпълнение всички предприети изпълнителни действия по него се
5
считат обезсилени. С оглед предходното следва да се приеме, че същите не са
прекъснали давността, дори и да са били от вида на посочените в чл.116, б.“в“ ЗЗД /в
този смисъл са и решение № 42 от 26.02.2016 г. по гр.д.№ 1812/2015 г., IV г.о. на ВКС,
решение № 32 от 11.08.2016 г. по т.д.№ 781/2015 г., II т.о. на ВКС, М.Павлова,
Гражданско право. Обща част. С.: Софи-Р, 2002, с. 422/.
В конкретния случай, дори да се приеме, че давност не е текла преди 26.06.2015
г. – датата, на която е обявено ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, то отново е налице
хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като не са извършвани валидни изпълнителни
действия в продължение на две години. През периода от 22.10.2015 г. до 23.03.2022 г.,
когато е образувано изпълнително дело № 202278660400131 по описа на ЧСИ м.м., с
рег.№ 786 на КЧСИ, с район на действие СГС, е изминал период от повече от пет
години. Предвид гореизложеното неоснователни са и доводите обективирани в
писмения отговор относно приложението на чл.116, б.“а“ ЗЗД.
С оглед предходното, към датата на подаване на исковата молба в съда –
11.04.2022 г., е изтекла 5-годишната давност.
Предвид гореизложеното съдът приема, че предявените искове са основателни и
доказани, поради което следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени направените по производството разноски. Видно от приложения по
делото списък на разноските е, че ищецът претендира разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в настоящото производство. Въпреки доказателствата по
делото за внесена държавна такса в размер на 200,00 лева, дължимата такава по
производството е 199,26 лева, поради което именно този размер следва да бъде
възложен в тежест на ответника. По отношение на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение ответникът е направил възражение с правно основание
чл.78, ал.5 ГПК, което съдът намира за основателно. Това е така, тъй като делото не е
от фактическа и правна сложност, приключило е само в едно открито съдебно
заседание, без да се събират допълнително доказателства, поради което адвокатското
възнаграждение следва да бъде определено в предвидения в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален
размер от 580,00 лева. При горните съображения ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от общо 779,26 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от КР. П. В., ЕГН **********
6
против [ответник], със седалище и адрес на управление: [адрес] искове с правно
основание чл.439 ГПК, вр.чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата
от 3968,44 лева, представляваща главница по договор за кредит от 19.12.2007 г., ведно
със законната лихва за периода от 08.03.2013 г. до изплащане на вземането, сумата от
591,65 лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.04.2012 г. до 07.03.2013
г., сумата от 78,65 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 22.08.2012 г.
до 07.03.2013 г., както и сумата от 92,77 лева – държавна такса и сумата от 250,00 лева
– възнаграждение за юрисконсулт, за които е издаден изпълнителен лист от 14.03.2013
г. по гр.д.№ 10448/2013 г. по описа на Софийски районен съд и е образувано
изпълнително дело № 20227860400131 по описа на ЧСИ м.м., с рег.№ 786 на КЧСИ, с
район на действие СГС, поради настъпила погасителна давност за принудителното им
събиране.
ОСЪЖДА [ответник, със седалище и адрес на управление: [адрес] да заплати
на КР. П. В., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от общо 779,26
лева, представляваща направени разноски по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7