№ 30267
гр. София, 25.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Частно
гражданско дело № 20221110155743 по описа за 2022 година
Производството е по чл.248,ал.1 ,пр.2 от ГПК ,за изменение на Определение
№23759/06.07.2023год. по ч.гр.д.№ 55743/2022год. по описа на СРС,65 състав ,в частта за
разноските.
Образувано е по молба ,вх.№ 245698/04.09.2023год.на Снежинка М. Е. и А. М.
Е.,чрез адв.И. Джадарова ,с която се претендират ,на основание чл.78,ал.4 от ГПК на двете
длъжници да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 420лв.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК заявителят „св“АД е изразил становище по
молбата,като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като моли
съда да определи същото в минимален размер.
Искането е процесуално допустимо, доколкото е направено в законоустановения
срок от легитимирано лице. По същество е частично основателно по следните
съображения:
Съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 32062/07.11.2022год.
срещу която в срок от длъжниците е постъпило възражение по чл.414 от ГПК.Представени
са договори за правни услуги от 05.01.2023год. от Снежинка М. Е. и А. М. Е. ,с които са
уговорени адвокатски възнаграждения в размер на 420лв. ,платени в брой .
Възражението на длъжниците е било прието от съда, поради което на заявителя са
дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и да
представи доказателства за това, като е предупреден, че при неизпълнение на указанията
заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена. Указанията не са били изпълнени, поради
което с определение №№23759/06.07.2023год. заповедта е обезсилена.
В хипотезата на обезсилване на заповедта за изпълнение, по-нататъшно исково
производство за установяване на вземането не може да се развие, поради което сторените от
длъжника разноски, подлежат на присъждане от съда в заповедното производство. В тази
хипотеза право на разноски има единствено длъжникът на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, тъй
като заявителят се е отказал от предприемането на по-нататъшни процесуални действия по
установяване на своето вземане. Изключение от това правило е налице само в случай, че
искът не е бил предявен поради плащане от страна на длъжника в срока по чл. 415, ал. 5
ГПК /т. 10в от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/, каквото плащане не се
доказва от страните по делото.
По възражението за прекомерност :
1
Съдът счита , че Наредба № 1/2004 г. МРАВ не предвижда ред за определяне
размера на адвокатското възнаграждение на длъжник в заповедно производство за подаване
на възражение по чл. 414 ГПК, за разлика от възнаграждението, дължимо на заявителя по
чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2 от НМРАВ. Поради това съдът приема, че размерът на
възнаграждението следва да се определи като се съобразяват и общите критерии, посочени в
чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА размерът му да бъде справедлив и обоснован.
Справедливият и обоснован размер на възнаграждението се определя от една
страна от защитавания интерес, а от друга - от фактическата и правна сложност на делото и
извършената от адвоката работа. Според разрешението по т. 1 от решение на Съда на
Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3
ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, пар. 1, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната,
осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът споделя становището, че фактическата и правна сложност на процесуалните
действия, извършени от представителя на заявителя и тези на представителя на длъжника не
е еднаква. За подаване на възражението по чл. 414 от ГПК е предвидена бланка, чието
попълване не изисква никакво конкретно мотивиране, т. е. за настъпване на правните
последици на възражението не се налага да се излагат никакви съображения или да се прави
обосновка от длъжника. Достатъчно е възражението да се подаде в срок и на попълнен
образец.
В обобщение, като се съобразят извършените от адвоката на длъжника действия в
заповедното производство, съдът намира, че справедливият размер на възнаграждението за
оказано съдействие на длъжника за попълване на възражение по чл. 414 ГПК, е 50 лв., който
е обоснован по смисъла на чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗАдв. за положения от адвоката на длъжника
труд.
По изложените съображения, съдът намира, че са налице основания за изменение на
в частта на разноските, като бъдат присъдени такива на длъжника Снежинка М. Е. в
размер на 50лв. и А. М. Е. в размер на 50 лв. адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ ,на основание чл.248,ал.1,пр.2 от ГПК Определение
№23759/06.07.2023год. по ч.гр.д.№ 55743/2022год. по описа на СРС,65 състав ,в частта за
разноските като
ОСЪЖДА „св“ АД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. СОФИЯ,
район МЛАДОСТ, ж. к. МЛАДОСТ 4, БИЗНЕС ПАРК №1, БЛ. 2А ДА ЗАПЛАТИ на А. М.
Е.,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ж.к.“Дружба“ ,бл.90,вх.Д,ет.5,ап.105, на основание
чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 50 лв. – направени по делото разноски за възнаграждение на
един адвокат .
ОСЪЖДА „св“ АД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. СОФИЯ,
район МЛАДОСТ, ж. к. МЛАДОСТ 4, БИЗНЕС ПАРК №1, БЛ. 2А ДА ЗАПЛАТИ на
Снежинка М. Е. ,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ж.к.“Христо Смирненски“
,бл.31А,ет.19,ап.99, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 50 лв. – направени по делото
разноски за възнаграждение на един адвокат .
Определението може да се обжалва пред Софийския градски съд в едноседмичен
2
срок от получаване на съобщението от заявителя.
ПРЕПИС от настоящото определение да се изпрати на заявителя и на длъжника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3