О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито заседание
на
07.11.2018 г., в състав:
Председател: НАДЯ ПЕЛОВСКА-ДИЛКОВА
Членове: ЕВГЕНИЯ
СИМЕОНОВА
РЕНАТА МИШОНОВА-ХАЛЬОВА
Като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.ч.гр.дело
N 583 по описа
за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е
по частна жалба на адв.М.Г., в качеството й на пълномощник на Т.В.П. ***,
против Определение № 2190/28.09.2018 г. по гр.д.№ 4306/2018 г. на Районен
съд-Враца, с което е отхвърлено искането й за допускане на обезпечение на
предявения иск и е прекратено производството по делото.
В жалбата се
поддържа, че районният съд неправилно е приел, че липсва правен интерес от
предявения установителен иск, тъй като ищцата се явява частен правоприемник на
праводателката си по смисъла на чл.429 ГПК. Навеждат се доводи, че с влязло в
сила решение по чл.344 ГПК е допусната делба на съсобствен недвижим имот между
съделителките Ц.Ц. и В.Д., като във втора фаза на делбеното производство
съделителката Ц. е прехвърлила на жалбоподателката Т.П. собствените си 10/18
идеални части от имота. След сключване на договора приобретателката не е
встъпила в производството по делото за делба, поради което нейните права не са
зачетени със сила на пресъдено нещо с окончателното съдебно решение, с което се
прекратява съсобствеността чрез изнасяне на имота на публична продан, съответно
и с издадения въз основа на този съдебен акт изпълнителен лист. В жалбата се
посочва, че приобретателката не оспорва постановените съдебни актове в
делбеното производство, но по силата на закона е обвързана от решението по
извършване на делбата, което обаче не е отразено в диспозитива на същото.
Посочва се, че процесуалната легитимация на страните в изпълнителното
производство се определя от изпълнителния лист, като разпоредбата на чл.429 ГПК
предвижда изключения от това правило в изчерпателно изброени случаи, сред които
не попада придобиването на недвижим имот във втората фаза на съдебната делба от
трето лице. При тези съображения се поддържа, че правният интерес от предявения
установителен иск не се състои в повторното разрешаване на въпроса за
съсобствеността на имота и правата на съсобствениците, а в установяването със
сила на пресъдено нещо обвързаността на жалбоподателката като приобретател на
имота с решението по извършване на делбата и произтичащото от това нейно
участие в изпълнителния процес. Изтъква се, че продължаването на изпълнителното
производство без нейно участие ще доведе до вреди, които няма да могат да бъдат
поправени, което поражда правен интерес и от искането за допускане обезпечение
на предявения иск. Жалбоподателката моли за отмяна на атакуваното определение
изцяло, за допускане на обезпечение на
иска чрез спиране на производството по изп.д.№ 441/2016 г. по описа на ЧСИ Г.Б.
и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
С
допълнителна молба вх.№ 8602/01.11.2018 г. адв.Г. представя заверено копие от
постановление на ПЧСИ Т.М., постановено на 30.10.2018 г. по изп.д.№ 441/2016 г.
по описа на ЧСИ Г.Б., с което е отказано конституирането на Т.В.П. като страна
в изпълнителното производство на мястото на починалата Ц.А. Ц..
Частната
жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките
на законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт по
смисъла на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.130 и чл.396, ал.1 ГПК.
За да се
произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид
следното:
Районен
съд-Враца е сезиран от Т.В.П. *** с иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК -
за признаване за установено по отношение на В.А.Д. ***, че Ц. А. ***, починала
на 18.01.2015 г. е участвала в делбеното производство по гр.д.№ 5000/2012 г. по
описа на РС-Враца като процесуален субституент на Т.В.П., както и че Т.В.П.
следва да участва при извършването на публичната продан за прехвърлените с
нотариален акт № 126, т.VІІІ, рег.№ 6517, нот.д.№ 925/2013 г. на нотариус В.В. 10/18
ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1013.202.1.1, с
адрес гр.Враца, ул.***, находящ се в сграда № 1, разположена в имот с
идентификатор 12259.1013.202, с предназначение на самостоятелния обект -
жилище, апартамент, представляващ жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна
сграда, състоящ се от две стаи, кухня, хол и сервизно помещение, целия с площ
от 108 кв.м., ведно с 10/18 ид.ч. от прилежащите части: две избени помещения,
находящи се в южната част на сградата, както и съответните идеални част от
общите части на сградата и отстъпеното
право на строеж.
Твърди се,
че на 15.11.2013 г. по силата на сключен с Ц.А. Ц. договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, оформен с нотариален акт
№ 126, т.VІІІ, рег.№ 6517, нот.д.№ 925/2013 г. на нотариус В.В., е придобила
право на собственост върху описания недвижим имот. Посочва се, че
прехвърлителката е починала на 08.10.2015 г. и едва след нейната смърт ищцата е
узнала, че между нея и сестра й В.А.Д. е било образувано гр.дело № 5000/2012 г.
по описа на Районен съд-Враца за съдебна делба на същия недвижим имот, приключило
с Решение от 04.12.2014 г., с което имотът е изнесен на публична продан. По
силата на издадения въз основа на този съдебен акт изпълнителен лист е било
образувано изп.д.№ 441/2016 г. по описа на ЧСИ Г.Б. за извършване продажба на
имота. След смъртта на прехвърлителката Ц., нейните законни наследници са се
отказали от наследството и на основание чл.11 ЗН същото се получава от Община
Враца. Посочва се, че след като е узнала за изпълнителното производство, приобретателката
Т.П. е поискала отмяна на влязлото в сила съдебно решение по реда на чл.303 ГПК
и спиране на изпълнителните действия, но молбата й е оставена без уважение от
ВКС, като е посочено, че следва да защити правата си по друг ред. Навеждат се
доводи, че ищцата е придобила право на собственост на основание действителна
сделка и обстоятелството, че не е участвала в делбеното производство, не
преклудира правата й. Извършва се позоваване на т.3 от ТР № 3/2013 г. на ВКС,
ГК, според която действието на съдебното решение за прекратяване на
съсобствеността се разпростира и върху приобретателя. Изтъква се, че в
решението, с което е приключило производството по гр.д.№ 5000/2012 г. на ВРС не
е посочено, че съделителката Ц.Ц. участва като процесуален субституент на
приобретателя Т.П. и че последната следва да участва в публичната продан.
Според ищцата това решение не може да бъде преразгледано, допълнено или
изменено, а издаденият въз основа на него изпълнителен лист обвързва съдебния
изпълнител със субективните си предели, определени от разпоредбата на чл.429 ГПК и не позволяващи конституирането й като страна в изпълнителното
производство. Навеждат се доводи, че ищцата не разполага с друг иск, с който да
защити правото си на собственост, не може да участва в публичната продан на
имота, за да получи равняваща се на дела й сума, нито може да обжалва
действията на съдебния изпълнител, поради което за нея е налице правен интерес
от предявяването на настоящия установителен иск.
В исковата
молба се прави искане за допускане обезпечение на предявения иск чрез спиране
на производството по изп.д.№ 441/2016 г. по описа на ЧСИ Г.Б.. Излагат се
мотиви, че предстои насрочване на публична продан на имота и ако същата бъде
извършена при участието на сегашните страни Община Враца и В.Д. за ищцата няма
да има възможност да реализира правата си по евентуално постановен в нейна
полза съдебен акт.
С
обжалваното Определение № 2190/28.09.2018 г. районният съд е прекратил
производството по делото като е приел, че предявеният иск е недопустим, поради
липса на правен интерес. Изложени са мотиви, че макар и ищцата да не е посочена
изрично в изпълнителния лист, тя реално е включена в субективните предели на
изпълнителния лист съгласно чл.429, ал.1 ГПК, тъй като е частен правоприемник
на Ц.Ц. като приобретател на имота и следва да участва в изпълнителното производство.
При изложените съображения за недопустимост на предявения иск, районният съд е
отхвърлил като неоснователно и искането за допускане обезпечение.
Настоящият
съдебен състав намира, че постановеното от РС-Враца определение е неправилно.
Съгласно
чл.
124, ал. 1 ГПК предявяването на установителен иск за съществуването или несъществуването на едно правно
отношение е допустимо при наличие на интерес от това. Правният интерес от решаването на правния спор винаги
произтича от конкретните обстоятелства, в които се изразява спорът и чрез които
всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Ето защо наличието
на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения,
наведени в исковата молба.
В конкретния
случай чрез основанието и петитума на предявения иск ищцата е индивидуализирала
спорното материално право, предмет на иска, а
именно - правото й да участва в производството по изп.д.№ 441/2016 г. по описа
на ЧСИ Г.Б. за публична продан на описания в исковата молба недвижим имот. Като
правопораждащо основание ищцата сочи придобиването на идеални части от този имот с договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен по
време на втора фаза на делбено производство, вследствие на което е настъпила
процесуална субституция и прехвърлителката й е продължила участието си в
делбеното производство само като неин процесуален субституент, а последиците от решението по
извършване на делбата следва да бъдат реализирани спрямо ищцата като приобретател на съответната
идеална част от съсобствения имот. Твърди се, че тъй
като процесуалната субституция не е отразена в решението за извършване на
съдебната делба, а съответно и в издадения въз основа на същото изпълнителен
лист, за ищцата не е налице друга процесуална възможност да защити правото си
на участие в изпълнителния процес. Така очертания правен спор накърнява не само
спорното право, което ищцата претендира, но и правната сфера на ответниците
като участници в изпълнителното производство. Ето защо настоящият съдебен
състав намира, че изложените обосновани твърдения обуславят правен интерес за
ищцата от предявяване на иск за установяване на действителното правно положение.
Предвид въведения предмет на спора, този правен интерес ще е наличен за ищцата
до момента на евентуалното й конституиране като страна в изпълнителното
производство.
Като е
приел, че ищцата има качеството на частен правоприемник по смисъла на чл.429,
ал.1 ГПК и следва да участва в изпълнителното производство в качеството си
приобретател на имота, районният съд с прекратителното определение всъщност се
е произнесъл по съществото на правния спор. Този съдебен акт е постановен в
нарушение на процесуалните правила и няма обвързваща сила нито по отношение на
страните в правния спор, нито по отношение на съдебния изпълнител.
Видно от
представеното постановление на ПЧСИ Т.М., постановено на 30.10.2018 г. по
изп.д.№ 441/2016 г. по описа на ЧСИ Г.Б., към настоящия момент е налице изричен
отказ на съдебния изпълнител да конституира ищцата Т.В.П. като страна в
изпълнителното производство на мястото на починалата Ц.А. Ц.. Това обстоятелство
още веднъж потвърждава извода за съществуването на правен интерес от
предявяването на иск за установяване правото на ищцата да участва в
изпълнителното производство, като при евентуална отмяна на посоченото
постановление по реда на чл.435 и сл. ГПК не съществува процесуална пречка да
бъде извършена повторна преценка относно допустимостта на иска.
При
изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено в частта, в която е
прекратено съдебното производство, а делото - да бъде върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Въззивният
съд намира, че са налице и предпоставките на чл.391, ал.1 ГПК за допускане
обезпечение на предявения установителен иск. Към исковата молба са приложени
писмени доказателства, които на този етап от развитието на процеса, в който все
още не е изразено становище от ответниците, могат да обосноват извод за
вероятна основателност на исковата претенция. Налице е и интерес от допускане
на исканото обезпечение, тъй като без него за ищцата ще бъде затруднено и дори
невъзможно осъществяването на правата й по евентуално позитивно съдебно
решение. С оглед предмета на правния спор и предложената обезпечителна мярка се
явява единствената подходяща за защита правата на ищцата.
При тези
съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение
следва да бъде отменено и в частта, в която е отхвърлено молбата на ищцата за
допускане на обезпечение, и да бъде допуснато исканото такова.
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение №
2190/28.09.2018 г. по гр.д.№ 4306/2018 г. на Районен съд-Враца, В ЧАСТТА, в
която е прекратено производството по делото,
и ВРЪЩА делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОТМЕНЯ Определение №
2190/28.09.2018 г. по гр.д.№ 4306/2018 г. на Районен съд-Враца, В ЧАСТТА, в
която е отхвърлено искането на Т.В.П. за допускане обезпечение на иска, и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА обезпечение на
предявения от Т.В.П. *** иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК - за
признаване за установено по отношение на В.А.Д. ***, че Ц. А. ***, починала на
18.01.2015 г. е участвала в делбеното производство по гр.д.№ 5000/2012 г. по
описа на РС-Враца като процесуален субституент на Т.В.П., както и че Т.В.П.
следва да участва при извършването на публичната продан за прехвърлените с
нотариален акт № 126, т.VІІІ, рег.№ 6517, нот.д.№ 925/2013 г. на нотариус В.В.
10/18 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1013.202.1.1,
с адрес гр.Враца, ул.***, находящ се в сграда № 1, разположена в имот с идентификатор
12259.1013.202, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент,
представляващ жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, състоящ се от
две стаи, кухня, хол и сервизно помещение, целия с площ от 108 кв.м., ведно с
10/18 ид.ч. от прилежащите части: две избени помещения, находящи се в южната
част на сградата, както и съответните идеални част от общите части на
сградата и отстъпеното право на строеж,
като СПИРА производството по изп.д.№
441/2016 г. по описа на ЧСИ Г.Б..
ДА СЕ ИЗДАДЕ
обезпечителна заповед.
Определението
подлежи на обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК в частта, в която
се допуска обезпечение, с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от
връчването му на страните. В останалата част определението е окончателно.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........