Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 06.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на десети октомври,
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА И.
мл.с.
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира И. въззивно гр. дело № 15602 по описа за 2018г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 253096/30.10.2017г. по гр.д. № 37432 по описа за 2016г. на Софийски
районен съд, 35-ти състав „Ч.Р.Б.”АД, ЕИК *******със седалище и
адрес на управление:*** е осъдено да заплати на К.Н.И., ЕГН ********** и С.Б.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** на основание на
чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД сумата от по
391,27лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба - 07.07.2016г., до изплащането й, представляващи обезщетение за
периода от 28.01.2016г. до 06.07.2016г. , както и на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от по 85,54лв.
за всеки от тях, представляващи
съдебни разноски по делото, като
неоснователен е отхвърлен иска за горницата над 391,27лв. за всеки ищец до
пълния предявен размер, производството е прекратено като недопустимо по
исковете за периода от 06.11.2012г. до 27.01.2016г., като К.Н.И., ЕГН **********
и С.Б.И., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на „Ч.Р.Б.”АД съдебни разноски
на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК в
размер от 84,16лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5173173/20.11.2017г., изпратена по пощата на
09.11.2017г. от ответника по исковете Ч.Р.Б.”АД,
ЕИК *******с адрес: ***, БенчМарк Бизнес Център, в частта, в която исковете са уважени. Изложени са съображения, че
решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила
и на материалния закон, необосновано. Посочило е, че по делото не било установено ищците да са
собственици на трафопоста, енергийният обект бил изграден преди 1999г. при
действието на Закона за електростопанството (1975г., отм) и съгласно чл. 2,
ал.1 от ЗС бил държавна собственост, ищците
и техните праводатели не били електроразпределително предприятие, поради
което и не било възможно да придобият имота. Ищците не били собственици на
електрическите уредби и чл. 117, ал. 8 от ЗЕ не била приложима. Процесните съоръжения били специфичен
енергиен обект за разпределение и снабдяване
с електрическа енергия, която била поставена в зависимост от притежаването на
лиценз, ищците нямали такъв, не можели да извличат граждански блага от
ползването на съоръженията, поради което
и не били обеднели. Ответникът не се бил обогатил, защото не бил получил сума в
размер на предявените вземания. Ответникът бил спестил разходи на ищците по
обслужване и поддръжка на енергийния обект, каквито се дължали по Наредба
№16-116/08.02.2008г. Методиката определяла цена на достъпа, тя била обаче с
оглед на сключване на договор за достъп и цената била за бъдещ период, не
следвало да се присъжда обезщетение в размер по тази Методика. В случая се претендирали
суми за минал период, величините определящи цената на достъпа били ясни-каква
електроенергия е потребена за други потребители и какви разходи е направил
собственика за поддръжката, имотът не бил предоставен от ищците на ответника за
ползване. Не било установено ищците да са направили разходи по поддръжка,
поради което и цената на достъпа била „0”. Претендирало е разноски.
Въззиваемите-ищци К.Н.И., ЕГН ********** и С.Б.И.,
ЕГН ********** са оспорили жалбата.
Изложили са съображения, че решението е
правилно в обжалваната част. Посочили са, че са придобили имота през
2010г. чрез договор за покупко-продажба с продавач „М.”ЕООД, придобил го от
общината с договор от 25.10.2001г., поради което и собствеността им върху имота била
установена по делото, били въведени в имота с протокол за принудително отнемане
и предаване на вещи, спор за собствеността бил решен с влязло в сила решение по
дело № 162/2014г. на СГС, ІІІ-Г състав. Имотът никога не бил държавна
собственост, а бил частна общинска собственост придобит от ищците по съответния
ред. Трафопостът бил въведен в експлоатация на 15.10.1999г. при действието на
ЗЕЕЕ, а не при действието на Закона за електростопанство от 1975г. В случая спорът не бил за електрическите съоръжения,
а за сградата и специалните разпоредби за ползването на електрическите
съоръжения не намирали приложение. По
делото били установени предпоставките на чл. 59 от ЗЗД. Ответникът спестил
разходи ползвайки сградата, ищците били лишени от ползването на сградата и
имало разместване на блага по смисъла на чл. 59 от ЗЗД. Претендирали са
разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 8014608/07.07.2016г., изменена на 15.03.2017г. на К.Н.И., ЕГН ********** и С.Б.И., ЕГН ********** срещу „Ч.Р.Б.”АД, ЕИК *******с която са
поискали от съда да осъди ответника да им заплати на основание на чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД разделно и при равни квоти сумата от общо
4940лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -
07.07.2016г., до изплащането й, представляващи обогатяване на ответника за
сметка на ищците за периода от 06.11.2012г. до 06.07.2016г. от ползването на
собствения им имот, представляващ едноетажна
масивна сграда-трафопост и прилежащата й земя без електрически съоръжения и
уредби в нея, находяща се в гр. София, ул. „Хайдушка гора” и ул. „Тулча”
със застроена площ от 29,25кв.м., изградена върху поземлен имот 778 по плана на
София, местност „бул. България – ІІ-ра част”, целият с площ от 430кв.м., при
съседи на поземления имот : имот № 777, № 779. Посочили са, че придобили имота
по договор за покупко-продажба по нотариален акт № 39/2010г. по време на брака
им, ответникът бил разположил в тази сграда свои електрически съоръжения, ползвал
имота и така лишавал ищците от възможността да го ползват, дължал им процесната
сума на основание на чл. 59 от ЗЗД като стойност на обогатяването за сметка на
обедняването. За периода до 05.11.2012г. ответникът бил осъден да им плаща сума
на същото основание, но продължил да ползва имота и за процесиня период.
Претендирали са разноски.
Ответникът Ч.Р.Б.”АД, ЕИК *******в
предоставения срок е оспорил исковете. Навел е твърдения, че сградата била
специфичен обект, който не можел да съществува самостоятелно , защото в него се
намирали енергийни съоръжения за разпределение на електрическата енергия.
Трафопостът като вещ бил съвкупност от сграда и електрически уредби и
съоръжения, ползването му се предоставяло с договор по реда на ЗЕ, цената се
определяла по специална Методика. При липса на сключен договор цената се
определяла по същата Методика, но недопустимо било да се търси обезщетение само
за част от съвкупността. Нямало обогатяване на ответника и обедняване на ищците. Ищците не разполагали
с лиценз за разпределение на енергия и не можели да получават доходи от
имота. Ответникът бил собственик на
енергийните обекти и съоръженията от разпределителната мрежа, вкл. и на процесния
трафопост. Разпоредбата на чл. 60, ал.2, т.1 от ЗЕЕЕ (отм.) уреждал сервитут в
полза на електроразпределителното дружество Разпоредбата на чл. 10 от Закона за
електростопанството (1975г.,отм.) предвиждало за нуждите на електрификацията да
се ползват терени и сгради. Сервитутното право било безвъзмездно. Така
ответникът ползвал сградата на валидно правно основание. Ответникът бил спестил
разходи на ищците за поддръжка на съоръженията. Ищците не били придобили имота
по сделката, защото собственик им била държавата, сделката противоречала на
закона. Изградените след 1999г. енергийни обекти подлежали на изкупуване от
електроразпределителните дружества , ищците не направили постъпки в тази насока
и така се опитвали от неправомерното си поведение да извличат облаги. Ищците
били длъжни да осигурят достъп на ответника до електрическите уредби и
съоръжения, за да може ответникът да извършва пренос на енергия до
потребителите. Дължала се цена на достъп,
а не пазарна наемна цена. Цената на достъп се определяла по Методиката за
същото. Ищците не били доказали разходите за поддръжката и експлоатацията,
поради което и цена за достъп не им се дължала. Евентуално исковете били
погасени по давност. Имало вече образувани дела между страните със същия
предмет. Претендирал е разноски.
Приети са извлечения от справки,
разпореждания, искови молби съгласно които дело № 67057/2014г. на СРС е
образувано по искова молба на К. и С. И.срещу
„Ч.Р.Б.”АД за заплащане на основание на чл. 59 от ЗЗД на сумата от 7000лв. за ползването н достъп до трафопост на ул. Хайдушка гора и ул. „Тулча в
София за периода от 20.12.2010г. до 04.12.2014г.; дело 67954/2015г. на СРС,
47-ми състав е образувано между същите страни и за същия имот, но за сумата от
1000лв. за периода от 05.12.2014г. до 14.10.2015г.; дело № 4424/2016г. на СРС,
38-ми състав е образувано между същите страни и за същия имот, но за сумата от
1000лв. за периода от 15.10.2015г. до 27.01.2016г.
Прието е неоспорено от страните
извлечение от система на СГС на решение по дело № 15085/2016г. на СГС, ІІ-Е
състав, с което е отменено решение на СРС по дело 7945/2015г. на СРС, 47-ми
състав и са уважени исковете на К.и С.И.срещу „Ч.Р.Б.”АД за плащане на сумата
от 1000лв. на основание на чл. 59 от ЗЗД за ползване без правно основание на
едноетажна масивна сграда(трафопост) се в гр. София, ул. „Хайдушка гора” с ул.
„Тулча” със застроена площ от 29,25кв.м. , изградена върху поземлен имот 778 по
плана на София, местност „бул. България – ІІ-ра част”, целият с площ от
430кв.м., при съседи на поземления имот : от две страни улица, имот № 777, №
779.
С решението по дело 37432/2016г.
на СРС от 30.10.2017г., имащо характер
на определение, районният съд е прекратил производството по делото по иска за
периода от 06.11.2012г. до 27.01.2016г. като недопустимо.
По делото е приет нотариален акт
№ 39/20.12.2010г., съставен от нотариус Ал.Чакъров, рег. № 310 на нот.К.,
съгласно който на 12.10.2010г. М.”ЕООД е продало на К.Н. Б.едноетажна масивна
сграда (трафопост), находяща се в гр.
София, ул. „Хайдушка гора” с ул. „Тулча” със застроена площ от 29,25кв.м. ,
изградена върху поземлен имот 778 по плана на София, местност „бул. България –
ІІ-ра част”, целият с площ от 430кв.м., при съседи на поземления имот : от две
страни улица, имот № 777, № 779. В нотариалния акт като документ, легитимиращ
продавача за собственик на имота е посочен нотариален акт за покупко-продажба и
извършено строителство № 178/05.04.2006г.
По делото е прието удостоверение,
издадено на 21.10.1986г. от Кирковски районен народен съвет, съгласно което К.Н.
Б.и С.Б. С.са сключили граждански брак на 21.10.1986г., като съпругата след брака
е приела да носи фамилно име И..
По делото е приета лицензия №
Л-135-07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР, съгласно която Ч.Р.Б.”АД може да
извършва дейността по разпределение на електрическа енергия на територия по
приложение № 1 за 35 години.
Приети са счетоводни справки,
издадена от ответника на 04.01.2016г., на 04.02.2015г., на 04.01.2016г.,
съгласно които ЕО-ТП 41-1040 Тулча-Хайдушка гора е включено в баланса на „Ч.Р.Б.”АД
с номер актив в САП № 20304643, а КНН ТП 41-040 е включено в баланса на Ч.Р.Б.”АД
с номер актив в САП с № 22311202, Т-Р
630/10Ф.122793 ТП 41-1040 Тулча-Хайдушка гора е включено в баланса на Ч.Р.Б.”АД
с номер актив в САП № 20312692.
Разпитан по делото св. Т.Г.е заявил, че познава ищеца И., с него съпругата на
свидетеля имала съсобствен имот. Посочил е, че знае трафопоста на ул. Тулча” и
ул. „Хайдушка гора”, той бил изграден
1998г.-1999г.. Този трафопост и апартамента на свидетеля били с един и същ
собственик преди време, в един и същ момент бил издаден акт 16 за ползването им
и затова свидетелят знаел тези
обстоятелства. Трафопостът и сградата, в която бил апартаментът му, били в един
архитектурен ансамбъл, използвала се като трафопост сградата от построяването й,
нямали достъп до вътрешността на сградата, не можели да я ползват за друго.
Разпитана по делото св. И.П.-Г.е заявила, че знае
трафопоста, имала собственост , залепена до този трафопост, която собственост
била съсобственост с ищеца И.. Трафопостът бил собственост на ищците, бил
заключен и затова предполагала, че ищците нямали достъп до нея. Ищецът И. бил
построил кооперацията, в която свидетелят имала
имот, за нея и за трафопоста разрешението за ползване било издадено
едновременно през 1999г.
С прието по делото неоспорено от
страните заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице е посочило,
че пазарната цена на наема за процесния трафопост без съоръженията в него за периода от 01.01.2016г. до 06.07.2016г. е
в размер на 699лв., а за периода от 06.11.2012г. до 06.07.2016г. е в размер на
4940лв. Посочило е, че сградата се ползва за трафопост, оборудвана е с
енергийни съоръжения за разпределение на електрическа енергия. Посочило е, че е
определило цената като за складово помещение без енергийните съоръжения в него,
но с прилежащите му части от терена.
С прието по делото допълнително
заключение по съдебно-техническа експертиза вещото лице след запознаване с
документи по делото и справки при ответника е посочило, че за периода от
06.11.2012г. до 06.07.2016г. цената за предоставяне на достъп на
преносно/разпределително предприятие от потребители през собствените им
уредби/съоръжения определена по Методиката на ДКЕВР е в размер на
6468,88лв. – по 147,02лв. на месец. Ищците
не били посочили разходи за обслужване по Методиката и такива вещото лице
определило по формулата по т. 3.1. от Методиката, като съобразило цена на
придобиване на трафопоста от ищците през 2010г. – 8100лв. Посочило е, че било
приело технологичните разходи за „0” за ищците, защото такива разходи
евентуално бил направил ответникът, а не ищците. Това били разходи за
поддръжка, оглед, поддръжка на съоръжението, тези разходи участвали във формула
за определяне на общо годишно нетно потребление на всички потребители.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната му
част:
Предявените искове са с правно основание чл.59 и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
ползването на недвижим имот. За да се уважат така предявените искове по делото
следва да се установи, че ищците са собственици на имота, че той се ползва от
ответника, както и че е настъпило обогатяване на ответника за сметка на
обедняването на ищците от това ползване. При преценката на тези обстоятелства
следва да се съобразят нормативните изисквания и ограничения за придобиването и
ползването на имота. В хипотеза, в която имотът е енергиен обект или част от
електроразпределителна мрежа, то приложими са съответните разпоредби на Закона
за електростопанството (1975г., отм.) Закона
за енергетиката и енергийната ефективност (ЗЕЕЕ, 1999г., отм.), Закон за
енергетиката (ЗЕ) при съобразяване на правилата за действие на нормите във
времето.
Общият принцип в законодателството за собствеността на
енергийните обекти, който принцип е проведен и в чл. 58 от ЗЕЕЕ (отм.) и в чл. 40 от ЗЕ е, че те следва да
принадлежат на лицата, които са получили лиценз за осъществяване на дейности в
областта на енергетиката. Ако такива обекти принадлежат на ІІІ-ти лица, то те
следва да се изкупят от тези дружества - § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ и § 67, ал. 6
от ЗЕЕЕ (отм) , съгласно които енергийните обекти, които към
датата на влизането в сила на закона са собственост на ІІІ-ти лица, включително частна държавна
или общинска собственост са изградени
със средства от държавния или общинския бюджет, се прехвърлят възмездно на
лицензираните преносни или разпределителни предприятия. В същия смисъл е и разпоредбата
на § 4, ал.11 от ЗЕ и § 67, ал. 9 от ЗЕЕЕ (отм) , съгласно който при
приватизация на имущество на фирми, в които има енергийни обекти, то те не се
включват в предмета на приватизационната сделка, а се прехвърлят на съответното
енергийно предприятие. Изключение се допуска само ако обектът захранва само
един потребител или собственикът им
отговаря на изисквания за издаване на лицензия за разпределение на
енергията - § 67, ал.2 и 9 от ПЗР на
ЗЕЕЕ или ако са налице условия на чл.2
от Закона за електростопанството- кооперативни и
други обществени организации с разрешение на Асоциация "Енергетика"
да придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти за задоволяване на
собствените си нужди от електрическа енергия. Продажба на енергиен обект в нарушение на
забраните за придобиването му от определени правни субекти не може да обоснове
извод, че този обект е придобит на основание на такава сделка. (В този смисъл
Решение № 440/23.12.2011г. по гр.д. № 1605/2010г. на ВКС, ІV-то Г.О.;
Решение № 300/28.06.2010г. по гр.д. №
169/2009г. на ВКС, Г.О. І-во,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК).
Спорен въпрос по делото е дали
процесната сграда е енергиен обект и има ли законова забрана за притежаването й
от правни субекти, които не притежават лиценз за пренос на електрическа
енергия, съответно не попадат в изключенията по § 67, ал.2 и 9 от ПЗР на ЗЕЕЕ и
чл.2 от Закона за електростопанството.
Сградата, в която са разположени електрически съоръжения не е енергиен
обект по смисъла на §1,т.23 от ДР на ЗЕ. Те са „материални ресурси” по смисъла
на § 1,т. 32 от ДР на ЗЕ – основно или спомагателно съоръжение , което
осигурява нормалното функциониране на енергийния обект. Няма законова забрана такава сграда без електрическите
съоръжения в нея да бъде придобита от лице, различно от енергийното предприятие.
Енергийното предприятие притежава правото да изкупи постройката съгласно § 4 от
ПЗР на ЗЕ. В подкрепа на извода на съда е, че законодателят допуска с разпоредбите
на чл. 60 от ЗЕЕЕ и на чл. 64 от ЗЕ съществуване на вещни права на ІІІ-ти лица
върху имоти, прилежащи към енергийни обекти, като за сервитута съгласно чл. 64 от ЗЕ се дължи
обезщетение, определено по взаимно съгласие или по реда на чл. 210-211 от ЗУТ.
Правоотношенията между собственика и ползващия сервитута при неопределяне на
такова обезщетение се уреждат на
плоскостта на неоснователното обогатяване. (В този смисъл Решение №
291/27.02.2015г. по гр.д.№ 4016 /2015г. на ВКС, І-во Г.О.; Решение № 6/02.02.2015г.
по т.д. № 184/2014г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.; Решение № 179/18.05.2011г. по т.д. №
13/2010г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.; Решение №
119/22.03.2011г. по гр.д. № 625/2010г. на ВКС, ІV-то Г.О. постановени по реда
на чл. 290 от ГПК).
По делото не е установено процесната
сграда и съоръженията в нея да са изградени преди 19.07.1999г., установява се от събраните по делото гласни доказателства,
че е била построена преди 2003г., поради което и съдът приема, че приложими в
случая за възможността за придобиването й от ищците са разпоредбите на ЗЕЕЕ (
обн. ДВ, бр. 64/16.07.1999г.) и Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр.
107/09.12.2003г.). Съдът, като съобрази, че предмет на делото е обезщетение за
ползването на сградата и прилежащата й земя без електрическите съоръжения в
сградата и по съображения изложени по-горе приема, че няма пречка ищците през
2010г. да придобият собствеността върху сградата без съоръженията в нея и
земята, върху която е построена. Това е така, защото този имот не е със
специален режим за придобиването му. Приетият по делото нотариален акт от
2010г., удостоверението за сключен граждански брак установяват придобиването на
имота на 20.12.2010г. – през време на брака им чрез покупко-продажба. Сградата, в която са електрическите
съоръжения, не е изключена от гражданския оборот, по делото не е установено тя
да е била държавна собственост или собственост на ІІІ-ти лица, различни от
продавача по сделката от 2010г. към момента на сключването на сделката от
2010г., поради което и съдът приема, че
по делото е установено че през процесния период ищците са били собственици на
сградата и мястото в което е построена. Съображенията
на въззивника в обратния смисъл са неоснователни, защото не е установено
сградата да е изградена преди 19.07.1999г, не е установено , че сградата и
съоръженията в нея са били държавна
собственост към 2006г., когато е придобита от праводателя на ищците, не е
установено ответникът да е придобил собствеността върху сградата и терена. Следва да се посочи че
същото разрешение е прието и по друго
дело между страните, по което е влязло в сила постановеното решение по иск по
ч. 59 от ЗЗД – решение по дело №15085/2016г. на СГС, ІІ-Е състав. Не е доказана
по делото промяна на фактическата обстановка, установена с това решение на СГС,
ІІ-Е състав..
Спорен въпрос по делото е
дали ответникът се е обогатил за сметка
на обедняването на ищците чрез ползването на процесния имот през периода.
В хипотеза, в която сградата е
собственост на ІІІ-то лице и се ползва от електроразпределително дружество,
разположило в нея собствените си електрически съоръжения за пренос и доставка
на енергия до други потребители, тази сграда подлежи на изкупуване, а до
изкупуването й за ползването се дължи обезщетение. Между собственика и електропреносното
дружество следва да се сключи договор за достъп до тези съоръжения по реда на
чл. 117, ал. 7 и ал. 8 от ЗЕ. Последната е действала през процесиня период – от
28.01.2016г. до 06.07.2016г. При ползването на сградата без сключването на
такъв договор, то отношенията се уреждат на плоскостта на неоснователното
обогатяване , като база за определяне на обезщетението е Методиката за
определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително
предприятие от потребители чрез собствените им уредби и съоръжения до другите
потребители за целите на преобразуването и преноса на
електрическа/топлинна енергия и на
преноса на природен газ. Ползването на такъв достъп без договор и плащане на
обезщетение води до разместване на блага , което следва да се възстанови на
плоскостта на неоснователното обогатяване. Енергийното предприятие не е
заплащало цена за достъп до съоръженията, която би платило, ако беше сключило
договора по чл. 117 от ЗЕ и така е спестило разход, тоест обогатило се е.
Собственикът на сградата е обеднял поради неполучаването на цената на достъп до
съоръженията, ако се беше сключил този договор по чл. 117 от ЗЕ. (В този смисъл
Решение № 291/27.02.2015г. по гр.д.№ 4016 /2015г. на ВКС, І-во Г.О.; Решение №
6/02.02.2015г. по т.д. № 184/2014г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.; Решение №
179/18.05.2011г. по т.д. № 13/2010г. на ВКС, ІІ-ро Т.О. постановени по реда на
чл. 290 от ГПК). На плоскостта на неоснователното обогатяване се уреждат и
отношенията между страните в хипотеза, в която енергийното предприятие има сервитут
по чл. 64 от ЗЕ, но не е изплатило обезщетение за същия в размер, определен по
чл. 210 и чл. 211 от ЗУТ или
определен по взаимно съгласие между
страните. (В този смисъл Решение №
119/22.03.2011г. по гр.д. № 625/2010г. на ВКС, ІV-то Г.О. постановено по реда
на чл. 290 от ГПК).
По делото не се спори, че
ответникът е ползвал процесната сграда и прилежащата й земя през процесния
период като е разположил в нея електрически съоръжения и уредби, както и че
чрез тях захранва и други потребители. Това се установява и от приети по делото
заключения по техническите експертизи, които съдът кредитира като верни и
неопровергани от другите доказателства по делото, установява се и от събраните
по делото гласни доказателства, които в тази им част съдът кредитира като
резултат от личните впечатления на свидетелите, логични и последователни,
еднозначни, неопровергани от другите събрани по делото доказателства. При така
установеното съдът приема, че за ползването на сградата за процесния период
между страните е следвало да се сключи
договор за достъп по реда на чл. 117, ал. 7 и ал. 8 от ЗЕ.По делото не е
установено такъв да е сключен,, поради което и отношенията между страните
следва да се уредят по реда на чл. 59 от ЗЗД , като обезщетението следва да се
определи по Методиката, одобрена от ДКЕВР. Подробни съображения за този извод
съдът изложи по-горе. Неоснователни са
доводите на вззивника за проведено неправомерно поведение от въззиваемите. По делото
не е установено въззиваемите неправомерно да са отказали сградата да бъде
изкупена от ответника, поради което и доводи на въззивника в обратния смисъл са
неоснователни.
При така възприето и като
съобрази заключението по допълнителната съдебно –техническата експертиза съдът
приема, че размер на дължимото обезщетение, което ответникът е следвало да
заплати на всеки ищец е в размер на 391,27лв. - по ½ от общо дължимата общо сума от
782,53лв. Вещото лице е посочило, че за всеки месец от процесния период
обезщетението определено по методиката е в размер на 147,02лв. Съдът кредитира
изцяло заключението като вярно, задълбочено,
неопровергано от другите доказателства по делото. При определянето на
тази цена вещото лице е съобразило данните на ответника за годишните
потребления на енергия на потребителите, получени през съоръженията в сградата,
годишно количество енергия доставена в уредби и съоръжения на ответника , формулите по методиката, обстоятелството,
че ищците са физически лица, придобивната цена на сградата и терена, като е
приело и че годишните технологични разходи са „0”, защото ако са направени
такива то това е било разход на ответника, а не на ищеца.
При така възприето съдът приема,
че за всеки ищец е възникнало вземане срещу ответника за заплащане на основание
на чл. 59 от ЗЗД сумата от по 391,27лв. за периода от 28.01.2016г. до
06.07.2016г. Допълнително основание за уважаване на иска е обстоятелството, че
между страните има влязло в сила решение, с което са уважени искове по чл. 59 от ЗЗД на ищците срещу
ответника за ползването на процесната сграда за период до 27.01.2016г. По
делото не е установена промяна на фактическата обстановка , закрепена в Решението по дело 15085/2016г. на СГС, ІІ-Е
състав, обвързващо страните със сила на пресъдено нещо, поради което това е допълнително
основание да се приеме, че за ищците е възникнало вземане, за което са
предявени исковете в настоящото производство. По делото не е установено
процесните задължения да са погасени, възражението за погасяване по давност е неоснователно, доколкото вземанията
са за 2016г., а искова молба е от 2016г.
С оглед гореизложеното съдът приема,
че решението на СРС е правилно в
обжалваната част и следва да бъде потвърдено .
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото
разноските във въззивното производство следва да бъдат поставени в тежест на
въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите разноски за
адвокат в размер на 500лв. общо.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 253096/30.10.2017г. по гр.д. № 37432 по описа за
2016г. на Софийски
районен съд, 35-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.”АД, ЕИК *******със седалище и
адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център да заплати на К.Н.И., ЕГН ********** и С.Б.И., ЕГН **********, с адрес: *** на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК
сумата от общо 500лв (петстотин
лева), представляващи съдебни разноски направени във въззивното производство.
Решение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.