РЕШЕНИЕ
№ 1118
гр. Кюстендил, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Тина Р. Малинова
при участието на секретаря Цветанка В. Александрова
като разгледа докладваното от Тина Р. Малинова Гражданско дело №
20241520101271 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Делото е образувано по искова молба, подадена от "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ"
ЕАД /предишно наименование "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ"/, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. "Младост 4", Бизнес парк
София, сграда 6, действащо чрез пълномощник адв. В. Г., с адрес: гр. ***,
против Н. Д. Р., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, съдържаща искане с
правно основание по чл.415 във вр.с чл.422 от ГПК във вр. с чл.92 от ЗЗД вр.с
чл.79 ЗЗД и цена на иска 1135,82 лева, представляващи дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги.
Претендират се разноските в настоящото производство, както и адвокатски
хонорар.
В исковата молба и уточнителната такава към нея, се твърди, че въз основа
на подадено пред КРС от ищеца заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, било образувано ч.гр.д № 2784/2023 г.
по описа на Районен съд - Кюстендил, по което била издадена срещу
1
ответницата заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 1
135,82 лева, която сума представлявала: 57,96 (петдесет и седем лева и
деветдесет и шест ст.) лева – цена на дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и 1077,86 (хиляда и
седемдесет и седем лева и осемдесет и шест ст.) лева – цена на дължима
договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти.
Сочи се, че ответницата Н. Д. Р. била сключила с "Теленор България" ЕАД:
Договор за мобилни услуги от 04.11.2021 г. за мобилен номер ++359*********,
съгласно който абонатът избрал да ползва абонаментна програма Интернет за
дома за 24,99 лева, с промоционален месечен абонамент в размер на 19,99
лева и с уговорен срок на действие 24 месеца до 04.11.2023 г., като на
ответницата било предоставено за ползване устройство ZTE 5G Outdoor
install.set MC7010+MF269. Заявява се, че потребените от ответника мобилни
услуги били фактурирани под клиентски номер на абоната № *********, като
за потребните от абоната-ответники услуги за периода от 15.01.2022 г. до
14.03.2022 г. "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД издал:
- фактура № **********/15.02.2022 г. за отчетния период на потребление от
15.01.22 г.-14.02.22 г., с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 25,08 лв. с ДДС, като дължимата сума била платима в
срок до 02.03.2022 г.
- фактура № **********/15.03.2022 г. за отчетния период на потребление от
15.02.22 г.-14.03.22 г., с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 32,88 лв. с ДДС., като дължимата сума била платима в
срок до 30.03.2022 г.
Твърди се, че ответницата не била заплатила мобилни услуги на обща
стойност - 57,96 лева, фактурирани за периода 15.01.2022 г. до 14.03.2022 г.,
което е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния
договор за услуги и във връзка с чл.75 във вр. с чл.19б, в) от ОУ на мобилния
оператор, "Теленор България" ЕАД прекратил едностранно индивидуалните
договори на ответника за ползваните абонаменти.
След прекратяване на отношенията, операторът бил издал крайна фактура №
**********/15.05.2022 г., в която били начислени суми в размер на 1077,86
лв.,представляващи дължима договорна неустойка за предсрочно
прекратяване на договорни абонаменти и 57,96 лв., представляващи
2
незаплатени услуги.
Дата на деактивация на процесния абонамент била 04.05.2022 г., като същата
се генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора
при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след
изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и
съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент, като
след датата на деактивация, на абоната била изпратена покана за доброволно
изпълнение, с която ответницата била поканена в 10-дневен срок да заплати
доброволно процесната сума, като са й указани последиците от
неизпълнението. Сочи се, че поканата била доставена на абоната-длъжник -
съгласно удостоверение, издадено от "Български пощи" ЕАД.
Неизпълнението от страна на ответника обусловило правото на мобилния
оператор да ангажира договорна отговорност на абоната, съгласно клаузата в
т.11 от сключения договор за мобилни услуги, като начисли в крайната
издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения
абонамент в общ размер на 1077.86 лева, формирана както следва:
78,86 лева – дължима неустойка за абонаментен план Интернет за дома 24.99
лева, с промоционален месечен абонамент в размер на 19,99 лева за мобилен
номер + +359*********, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни
такси, като стойността на месечния абонамент била взета без ДДС или 20,82
лв х 3 = 62,47 лв., като разликата до претендирания размер представлявала
ползвана отстъпка от абонаментния план, подлежаща на връщане съгласно
т.11, б.“а“, предл. последно от Договора за мобилни услуги от 04.11.2021 г.
750 лева – начислена и фиксирана неустойка към абонаментен план Интернет
за дома 24.99 лева, с промоционален месечен абонамент в размер на 19,99
лева за мобилен номер + +359*********, за предоставено за ползване и
невърнато устройство ZTE 5G Outdoor install.set MC7010+MF269, съгласно
т.11, б. „б“, предл. последно от Договор за мобилни услуги от 04.11.2021г.
249 лева – начислена и фиксирана неустойка към абонаментен план Интернет
за дома 24.99 лева, с промоционален месечен абонамент в размер на 19,99
лева за мобилен номер + +359*********, за предоставено за ползване и
невърнато устройство Indoor Wifi router , съгласно т.11, б. „б“, предл. последно
от Договор за мобилни услуги от 04.11.2021г.
Сочи се, че като абонат на обществена телекомуникационна мрежа на
3
мобилния оператор "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, Н. Р. се била съгласила с
ОУ на оператора и към индивидуалния договор се прилагали клаузите на
публикуваните ОУ и те били неразделна част към него.
С оглед на гореизложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата
в общ размер на 1135, 82 лв., от които: 57,96 (петдесет и седем лева и
деветдесет и шест ст.) лева, представляващи дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени
фактури №**********/15.02.2022г., № **********/15.03.2022г. за периода от
15.01.2022г. до 14.03.2022 г. и 1077,86 (хиляда и седемдесет и седем лева и
осемдесет и шест ст.) лева за неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 04.11.2021г. за мобилен номер ++359*********, от
които 78,86 (седемдесет и осем и осемдесет и шест ст.) лева, представляваща
стойност на 3 месечни абонаментни такси; 750 (седемстотин и петдесет) лева,
представляваща неустойка за предоставено за ползване и невърнато
устройство ZTE 5G Outdoor install.set MC7010+MF269, съгласно т.5 от
договора за мобилни услуги от дата 04.11.2021г. и 249 (двеста четиридесет и
девет) лева, представляваща неустойка за предоставено за ползване и
невърнато устройство Indoor Wifi router, съгласно договор за мобилни услуги
от 04.11.2021 г. Претендират се и направените в настоящото производство,
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът не е депозирал писмен отговор.
В съдебно заседание, ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща
представител, като чрез депозирана преди заседанието, писмена молба-
становище, подадена чрез неговия пълномощник, отправя искане за уважаване
на исковите претенции в претендирания с исковата молба, размер, както и за
присъждане на сторените разноски в настоящото и заповедно производство.
Ответната страна, редовно призована за съдебното заседание, на основание
чл.41 от ГПК, не се явява и не се представлява.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
След цялостна преценка и анализ на събрания по делото доказателствен
материал поотделно и в неговата съвкупност, като взе предвид изложените
от страните доводите, съдът приема за установено от фактическа,
следното:
4
От представеното по приобщеното към настоящото производство, ч. гр. д. №
2784/2023 г. по описа на КРС, заверено копие на Договор за услуга Интернет
за дома от 04.11.2021 г. е видно, че страните са се намирали във валидна
облигационна връзка, считано от дата 04.11.2021 г., по силата на която
ответницата е имала право да ползва услугите на ищеца-оператор за номер
359 *********, при избран абонаментен план: интернет за дома, с месечен
абонамент за първоначалния срок на договора в размер на 19,99 лева на месец
за 24 месеца и за 24,99 лева на месец, след изтичане на първоначалния срок на
договора, който бил 24 месеца, с оглед на което на ответницата се
предоставяло и устройство с марка: ZTE, модел: 5G Outdoor install.set. От
съдържанието на договора е видно, че същият е влязъл в сила на 04.11.2021 г.,
при уговорен краен срок - 04.11.2023 г. В договора е посочено и, че след
изтичане на първоначалния му срок, същият се превръщал в безсрочен при
условията на избрания абонаментен план и можело да бъде прекратен с
едномесечно писмено предизвестие.
Въз основа на представено заверено копие на приемо-предавателен проткол с
дата 04.11.2021 г. и място на предаване - гр.Кюстендил, става ясно, че на
ответницата е било предоставено за ползване: ZTE 5G Outdoor install.set
MC7010+MF269, като същата се е подписала на "приел". Представено е и
заверено копие на фактура № ********** от 04.11.2021 г., на обща стойност
0,00 лева и получател - ответницата.
Приложени са и заверени копия на фактура № **********/15.02.2022 г.,
издадена на ответницата, с клиентски номер *********, за отчетен период
15.01.2022-14.02.2022 г., с посочена в нея обща начислена сума с ДДС за
плащане в размер на 32,88 лева и краен срок за плащането й - 02.03.22 г.,
ведно с общо потребление за мобилен/фиксиран номер, на фактура №
**********/15.03.2022 г., издадена на ответницата, с клиентски номер
*********, за отчетен период от 15.02.22 г.-14.03.22 г., с посочена в нея обща
начислена сума с ДДС за плащане в размер на 65,76 лева и краен срок за
плащането й - 30.03.22 г., ведно с общо потребление за мобилен/фиксиран
номер, на фактура № **********/15.05.2022 г., издадена на ответницата, с
клиентски номер *********, за отчетен период 15.04.2022-14.05.2022 г., с
посочена в нея обща начислена сума с ДДС за плащане в размер на 1135, 82
лева и краен срок за плащането й - 30.05.22 г.
5
Приложено е и заверено копие на Общи условия на Йеттел България ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, на
декларация-съгласие на ответницата от 04.11.2021 г., с която същата е
декларира, че е получила екземпляр от общите условия, изразила е съгласие с
тях и се е задължила да ги спазва, както и на съгласия за обработка на данни,
на заявление за посещение на инсталация на услугата интернет за дома, на
резюме на договор.
По делото са приложени заверени копия на последна покана за доброволно
плащане от ищеца, адресирана до ответницата, с дата 15.04.2022 г., без данни
дали и кога същата е била получена от последната, както и на писмо с изх. №
201/23.05.2024 г. от „Български пощи“ до ищеца, в което се заявява, че на
ответницата е била доставена непрепоръчана кореспондетска пратка, без
данни дали и кога писмото и пратката са били връчени и получени от
ответницата и какво точно касае тази пратка.
Горната фактическа обстановка се възприе на база събраните и приобщени
писмени доказателствени материали.
Съобразявайки така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Производството по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415 ГПК е пряко обвързано със
заповедното. Тази пряка обвързаност произтича от обстоятелството, че искът
по чл. 422 от ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, като целта на исковото производство е да се
установи вземането на ищеца от ответника - длъжник, така, както същото е
заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за изпълнение. Тази
идентичност е процесуална предпоставка за допустимост, за наличието на
която съдът следи служебно. В конкретния случай сочената идентичност
между страните и предмета е налице, установителните искове са предявени в
законоустановения за това срок, поради което съдът приема, че са допустими и
съдът следва да се произнесе по тяхната основателност.
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с. к., с
правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.228 от ЗЕС и чл.92 ЗЗД, с
предмет установяване съществуването на вземания, заявени по реда на чл. 410
ГПК, за които по ч.гр.д. № 2784/2023 г. по описа на КРС е издадена заповед за
6
изпълнение на парично задължение с № 1316/18.12.2023г. на КРС.
В тази връзка съдът е разпределил доказателствена тежест между страните,
като е указал, че в тежест на ищцовото дружество е да докаже наличието на
валидни облигационни правоотношения между него и ответницата,
произтичащи от посочения в исковата молба, договор за мобилни услуги, с
посочените в него условия и съдържание, изпълнение на задълженията си по
процеснияте договор, че е издал процесните фактури, вземанията си по
основание и по размер за процесните периоди, предоставено на ответника
устройство за ползване, валидни клаузи за неустойки, както и че след датата
на деактивация е връчена и получена от ответницата покана за доброволно
изпълнение, както и датата, на която това е станало. По отношение на
ответника съдът е указал, че е следвало да установи положителния факт на
погасяване на падежната/те дата/и на задълженията си по процесния договор,
съответно че е платил сумите при условията на договора и в сроковете за това,
че е върнал описаните устройства на ищеца, както и възраженията, на които се
позовава, вкл. всички факти, които изключват, унищожават, прекратяват или
погасяват претендираните права. Съдът е указал на страните и за кои факти и
обстоятелства не сочат доказателства.
С оглед така разпределената доказателствената тежест между страните,
събраните по делото доказателства и липсата на направени оспорвания от
ответника, съдът намира, че страните са се намирали във валидни
облигационни правоотношения по силата на сключения между тях Договор за
услуга Интернет за дома от 04.11.2021 г., за номер +359*********, въз основа
на който на ответницата е била предоставена описаната в договора услуга, при
посочените в договора условия и съдържание, с оглед на което за ответницата
е възникнало задължение за заплащането на така предоставената й услуга.
Правоотношенията са срочни, поради което и за процесния период страните са
се намирали в договорна обвързаност. Съглашението включва необходимите
реквизити за страни, предмет, срок и описание на предоставените и
използвани услуги. По делото са представени и приложимите към договора
Общи условия, във връзка с които се установи, че ответницата е подписала и
декларация-съгласие от 04.11.2021 г., с която същата е декларира, че е
получила екземпляр от общите условия, изразила е съгласие с тях и се е
задължила да ги спазва.
7
Също така от съдържанието на договора, както и от представения по делото
приемо-предавателен проткол с дата 04.11.2021 г. и място на предаване -
гр.Кюстендил, стана ясно, че на ответницата е било предоставено за ползване:
ZTE 5G Outdoor install.set MC7010+MF269, като същата се е подписала в
протокола, че е приела устройството. Няма данни и твърдения по делото,
устройството да е било върнато от ответницата.
Ищецът доказа и, че за периода от 15.01.2022г. до 14.03.2022 г. е издал
описаните фактури № **********/15.02.2022 г., № **********/15.03.2022 г.
По делото не бяха ангажирани никакви доказателства ответникът да е
извършил плащания на задълженията си по процесния договор, на падежните
дати през процесния период.
Ето защо съдът намира, че искът за сумата в размер на 57,96 лева,
представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури
№**********/15.02.2022г., № **********/15.03.2022г., за периода от
15.01.2022г. до 14.03.2022 г., е основателен и доказан, а като такъв следва да
бъде уважен.
Колкото до иска по чл.92 от ЗЗД, следва да се посочи следното.
Вземанията за неустойки се претендират на основание предсрочно прекратен
договор от страна на „Йеттел България" ЕАД, поради неизпълнение на
задълженията от страна на длъжника, за което ищецът е издал крайна фактура
№ **********/15.05.2022 г., в която били начислени суми в размер на 1077,86
лв., представляващи дължима договорна неустойка за предсрочно
прекратяване на договорни абонаменти и 57,96 лв., представляващи
незаплатени абонаментни услуги.
Съгласно чл. 19б, б. "в" от Общите условия на ищеца, приети по делото и
неоспорени от ответника, мобилният оператор има право едностранно да
прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, ако потребителят не е
платил дължими суми след изтичане на сроковете за плащане по договора, но
не по – късно от 18 дни след датата на издаването на фактурата – чл. 27 от
Общите условия. Ответникът, както се установи, не е ангажирал
доказателства, че е изпълнил изцяло или частично своите договорни
задължения по процесния договор, поради което съдът намира, че за мобилния
оператор е възникнало правото едностранно да прекрати правоотношенията,
8
съответно, да претендира уговорените неустойки. Въпреки горното, ищецът
не е представил никакви доказателства по отношение на обстоятелството, че е
прекратил едностранно договора, не прави твърдения, че потребителят е узнал
за прекратяването на договора, доколкото нито от последната покана за
доброволно плащане , адресирана до ответницата, става ясно дали и кога
същата е получена от последната, нито от писмо с изх. № 201/23.05.2024 г. от
„Български пощи“ до ищеца, в което се заявява, че на ответницата е била
доставена непрепоръчана кореспондетска пратка, но без данни дали и кога
писмото и пратката са били връчени и получени от ответницата, като не се
установява и какво точно касае тази пратка. Съгласно чл.147, ал.2 ЗЗП, при
съмнение относно смисъла на определено условие в договора, то се тълкува по
благоприятен за потребителя начин. Наличието на предпоставки за
автоматично прекратяване на договора следва да бъдат изрично уговорени
между страните. Следва да се ясни не само предпоставките за настъпване на
прекратяването на правоотношението, а и моментът, от който действието на
договора се прекратява. Посочените по-горе разпоредби в Общите условия на
ищеца не са еднозначни, а правото за едностранно прекратяване на договора и
автоматичното прекратяване при определени предпоставки не са идентични
понятия. Правото за едностранно прекратяване е една възможност за
търговеца, доколкото изрично не е уговорено друго, предполага уведомяване
на потребителя, включително и с оглед определянето на момента, от който
правоотношението ще се счита за прекратено. Отделно, от съдържанието на
договора се установи, че след изтичане на първоначалния му срок, същият се
превръщал в безсрочен при условията на избрания абонаментен план и можел
да бъде прекратен с едномесечно писмено предизвестие. При всички
положения разпоредбите на търговеца в Общите условия, касаещи частта
относно едностранното прекратяване на договора и връзката между
спирането/прекратяването на услугите и прекратяването на договора, не са
ясни. Ето защо, съдът следва да ги тълкува по благоприятен за потребителя
начин, а именно, че за едностранното прекратяване на договорите е
необходимо уведомяване на потребителя, съответно приложими са общите
правила на ЗЗД.
Съгласно чл.87, ал.1, изр.1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен
договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря,
кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок
9
за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята
договора за развален. Доколкото се касае за писмен договор, съгласно
разпоредбата на чл.87, ал.1, изр.2 ЗЗД, предупреждението за разваляне и
предоставянето на подходящ срок за изпълнение също следва да бъде в
писмена форма. Ищецът не представя доказателства, че е отправил
предизвестие до потребителя, което последният да е получил и да е бил
уведомен, че му е предоставен срок за доброволно изпълнение на
задълженията му по договора. Доколкото писмената форма на
предупреждението по чл. 87, ал. 1, изр. 1 ЗЗД е форма за действителност на
волеизявлението, при непредставянето на такова писмено изявление като
доказателство по делото, съдът следва да приеме, че такова не е изпращано и
следователно, че договорът не е развален по надлежния ред, поради което и
неустойките не се дължат.
Ищецът не е представил доказателства, че е уведомил потребителят -
ответница в производството, че се е възползвал от правото си да прекрати
едностранно процесния договор, поради неизпълнение, въпреки възложената
му доказателствена тежест, с оглед на което следва, че когато кредиторът не
упражни надлежно правото си да прекрати договора по посочения по-горе
начин, то в неговата правна сфера не възниквa вземане за неустойка при
предсрочно прекратяване на договора, като не може да се приеме за
релевантно и прекратяването на договора да настъпва с подаването на
исковата молба, защото към предходен момент се претендира възникване на
правото на неустойка.
От изложеното се налага и извода, че за ответната страна не е възникнало
задължението да заплати неустойка, която е дължима при предсрочно
прекратяване на договора.
Предвид така установеното, претенцията, касаеща сумата в общ размер от
1077,86 (хиляда и седемдесет и седем лева и осемдесет и шест ст.) лева за
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
04.11.2021г. за мобилен номер ++359*********, от които 78,86 (седемдесет и
осем и осемдесет и шест ст.) лева, представляваща стойност на 3 месечни
абонаментни такси; 750 (седемстотин и петдесет) лева, представляваща
неустойка за предоставено за ползване и невърнато устройство ZTE 5G
Outdoor install.set MC7010+MF269, съгласно т.5 от договора за мобилни услуги
10
от дата 04.11.2021г. и 249 (двеста четиридесет и девет) лева, представляваща
неустойка за предоставено за ползване и невърнато устройство Indoor Wifi
router, съгласно договор за мобилни услуги от 04.11.2021 г., следва да бъде
отхвърлена поради неоснователност на същата.
По разноските: При този изход на делото, съобразно частта от исковете,
която следва да бъде уважена, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК разноски ще
бъдат присъдени само на ищеца, доколкото по делото няма данни ответникът
да е сторил такива, както и да е отправил искане в тази посока.
Съобразно уважената част от исковете, направеното искане за присъждане на
разноски и представяне на доказателства за това от ищеца, съдът ще осъди
ответницата да плати на ищцовото дружество сума в общ размер на 54,08
лева.
С оглед отхвърлената част, на ответницата също се дължат разноски, но
предвид липсата на искания и доказателства за понасянето на каквито и да е
било разноски от нейна страна, такива не следва да й бъдат присъждани.
По обжалваемостта: Настоящият съдебен акт подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му чрез Районен съд -
Кюстендил пред Окръжен съд – Кюстендил.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл.
415 от с. к. във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.228 от ЗЕС и чл.92 ЗЗД, в
отношенията между страните, че Н. Д. Р., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ****,
ДЪЛЖИ на "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД /предишно наименование
"ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ"/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. "Младост 4", Бизнес парк София, сграда 6,
действащо чрез пълномощник адв. В. Г., с адрес: гр. ****, сума в размер на
57,96 (петдесет и седем лева и деветдесет и шест ст.) лева, представляващи
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги, за които са издадени фактури №**********/15.02.2022г., №
**********/15.03.2022 г. и за периода от 15.01.2022г. до 14.03.2022 г. и
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете за признаване на
11
установено, че Н. Д. Р., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, дължи на
"ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД /предишно наименование "ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ"/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. "Младост 4", Бизнес парк София, сграда 6, сума в общ размер на
1077,86 (хиляда и седемдесет и седем лева и осемдесет и шест ст.) лева за
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
04.11.2021г. за мобилен номер ++359*********, от които 78,86 (седемдесет и
осем и осемдесет и шест ст.) лева, представляваща стойност на 3 месечни
абонаментни такси; 750 (седемстотин и петдесет) лева, представляваща
неустойка за предоставено за ползване и невърнато устройство ZTE 5G
Outdoor install.set MC7010+MF269, съгласно т.5 от договора за мобилни услуги
от дата 04.11.2021г. и 249 (двеста четиридесет и девет) лева, представляваща
неустойка за предоставено за ползване и невърнато устройство Indoor Wifi
router, съгласно договор за мобилни услуги от 04.11.2021 г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Н. Д. Р., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. ****, ДА ЗАПЛАТИ на "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД /предишно
наименование "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ"/, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. "Младост 4", Бизнес парк София, сграда
6, сторените в настоящото и в заповедното производство, разноски, в общ
размер на 54,08 лева.
Препис от решението да се връчи на страните (по общите указания на чл. 7,
ал. 2 ГПК).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, чрез Районен съд – Кюстендил, с въззивна жалба пред Окръжен съд
– Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
12