РЕШЕНИЕ
Номер 22 .11.2016 год.гр.Велинград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД- НАКАЗАТЕЛНА
КОЛЕГИЯ
На 21.11.2016
година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Веселин Петричев
Секретар: М.Д.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от председателя
АНХД №-484/2016г.
И за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.59 ал.1 от ЗАНН.
Р.М.Ю. ***,с
ЕГН-********** е обжалвал НП
№-16-0367-000778 от 06.06.2016г. на
Началник Група към ОДМВР Пазарджик,РУ Велинград, с молба същото да бъде
отменено изцяло като незаконосъобразно.В представената въззивна жалба се
навеждат бланкетни оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения на
съдопроизводствените правила,неконкретизирани,като единствено се сочи,че е нарушена
нормата на чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН-неточна възприета фактическа
обстановка,обстоятелствата при които е осъществено нарушението,непосочване на
точната правна норма и доказателствата при които е извършено административното
нарушение,което е затруднило правото му на защита,процесуално нарушение от
категорията на съществените,което е самостоятелно основание за отмяната на
атакуваното НП.В съдебно заседание жалбоподателя Р.Ю. не се явява,не ангажира
доказателства в подкрепа на депозираната си жалба.
Ответника по жалбата Началника РУ на МВР
Велинград ,не изпраща представител в съдебно заседание.В представеното писмено
становище се изразява становището за неоснователност на подадената
жалба,искането е да се остави без уважение и се потвърди обжалваното НП,като обосновано
и законосъобразно.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:
С акт за установяване на нарушение от 11.03.2016г. е констатирано,че
жалбоподателя Р.Ю. на посочената в акта дата,около 12,33 часа в гр.Велинград,на
ул.”Киселец” е управлявал л..а. марка “Мерцедес
200 Е”,с рег. № ****,собственост на М.Ю. ***,под въздействието на алкохол,като
е бил изпробван с техническо средство Дрегер с инв.№0096,който отчел
концентрация на алкохол от 0,68 промила,показана на водача,като не е представил
и СУМПС и К.Т и СРМПС-нарушения по смисъла на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП,чл.100,ал.1
т.1 от ЗДвП и чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП.Акта е бил предявен на водача Р.Ю.,като в
графата за възражения,същия е записал,че няма възражения,като срещу положен
подпис е получил и препис от акта.Към него контролните органи са издали и талон
за медицинско изследване,който жалбоподателя Ю. е получил.С обжалваното НП,АНО
е наложил на Ю. административно наказание глоба от 700 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от седем месеца,на основание чл.174 ал.1 от ЗДП и
отнемане на 10 к.т. по Н-ба №-Із-2539 на МВР,глоба в размер на 10 лева за
второто и третото нарушение на основание чл.183 ,ал.1,т.1,пр.1,2 и 3 от ЗДвП.От
показанията на свид. по акта М.Г.,***,
се установява,че на посочената в акта дата и място заедно с актосъставителя Г. са спрели за проверка
лек автомобил марка Мерцедес,който е бил управляван от водача-жалбоподателя Р.Ю.,като
повода за тази проверка е бил,че автомобила се е движил криволичейки по пътното
платно,както и че няколко дни преди това
същия автомобил и водач отново е бил спрян за проверка и отчетената
тогава проба също е била положителна.Това е довело до нова проверка и нова
проба за наличието на алкохол в кръвта,като с техническо средство е направена
проба на Ю. и е бил отчетен резултат от 0,68 промила в издишащия въздух,който е
бил показан на Ю.. В представената въззивна жалба се навеждат бланкетни
оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения на
съдопроизводствените правила,неконкретизирани,като единствено в представеното
преди с.з. писмено становище се сочи,че е нарушена нормата на чл.57,ал.1,т.5 и
т.6 от ЗАНН-неточна възприета фактическа обстановка,обстоятелствата при които е
осъществено нарушението,непосочване на точната правна норма и доказателствата
при които е извършено административното нарушение,което е затруднило правото му
на защита,процесуално нарушение от категорията на съществените,което е
самостоятелно основание за отмяната на атакуваното НП.В това становище се
излага довода,че е недопустимо да се посочва в акта и НП норма, която е
едновременно и материално правна норма,сочеща нарушения състав и същата да е и
основание за налагане на административната санкция,като се сочи тази норма по
чл.174,ал.3 от ЗДвП.
С оглед на горното съдът намира жалбата за
процесуално допустима,подадена в законоустановения срок ,като разгледана по
съществото си същата е
неоснователна,поради което ще следва да бъде оставена без уважение,като
се постанови съдебно решение,с което се потвърди обжалваното наказателно постановление по
следните съображения:
По делото се
установи от събрания по делото доказателствен материал и след пълна,всестранна
и обективна преценка на правно релевантните факти,установени с относими и
допустими гласни доказателствени средства, че жалбоподателя Р.Ю. на посочената
в акта дата,около 12,33 часа в гр.Велинград,на ул.”Киселец” е управлявал л..а. марка “Мерцедес 200 Е”,с
рег. № ****,собственост на М.Ю. ***,под въздействието на алкохол,като е бил
изпробван с техническо средство Дрегер с инв.№0096,който отчел концентрация на
алкохол от 0,68 промила,показана на водача,като не е представил и СУМПС и К.Т и
СРМПС,поради което законосъобразно и обосновано АНО е наложил следващото се
административно наказание-глоба в размер на
700 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от седем месеца на
основание чл.174 ал.1 от ЗДвП,глоба в
размер на 10 лева на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.1,2 от ЗДвП,глоба в размер на
10 лева на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.3 от ЗДвП и е постановил отнемането на
определения брой контролни точки по Н-ба Із-2539 на МВР.
За възприемане на
описаната фактическа обстановка по делото,както и за формиране на изводите си
от правна страна, съдът кредитира показанията на полицейския служител на РУ на
МВР Велинград свид.М.Г.,а така също отчита и писмените доказателства по
делото,приобщени към доказателствената съвокупност.Показанията на посочения
свидетел са достоверни, най вече с оглед съпоставката им с останалите
доказателства и като последица от това са и убедителни, тъй като са
последователни,непосредствени и непротиворечиви относно
обстоятелствата,ангажиращи административно наказателната отговорност на
жалбоподателя Ю., още повече, че същите са дадени от позицията на
незаинтересованост от изхода на делото и са пряка последица от изпълнението на
служебните му задължения по ЗДвП.Установени са правно релевантните факти,за
съставомерността на нарушението,същите правилно са приведени под състава на нарушената административно
наказателна норма,приложено е правното основание на ответното по вид на
нарушението наказание,като правилно е приложен материалния закон.Спазени са
разпоредбите на чл.43 и сл. От ЗАНН в хода на установяване на нарушението и на
чл.57 от ЗАНН при издаване на НП,което е предпоставка за законност на
проведеното административно наказателно производство и гаранция за валидно
упражнени процесуални права на участие и на защита от страна на жалбоподателя Р.Ю..С
поведението си Ю. е припокрил основните съставомерни признаци на чл.5 ал.3 т.1
от ЗДвП,във връзка с чл.174 ал.1 от ЗДвП,чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП ,във връзка с
чл.183,ал.1 т.1,пр.1,2 от ЗДвП и чл.100,ал.1 т.2 от ЗДвП,във връзка с
чл.183,ал.1, т.1 пр.3 от ЗДвП.Възражението,че е описано в акта и НП ,че същия не
е бил в нетрезво състояние,а контролните органи не са имало компетентност да
установят същото, е неоснователно,тъй като това обстоятелство с оглед характера
на извършеното нарушение е съществено и същото е описано като обстоятелство при
което е осъществено самото нарушение.Нещо повече,от извършената проба се
установява,че водача Ю. действително е употребил алкохол и е управлявал
автомобила си след употреба на алкохол,установено по съответния надлежен ред с
техническо средство.Второто възражение,че неправилно е посочена за нарушена
нормата по чл.174 ал.3 от ЗДвП,и като наказваща норма е неоснователно,тъй като
и в акта и НП е посочена действителната норма по чл.174 ал.1 от ЗДвП, нещо
повече,сочената такава от Ю. по чл.174 ал.3 от ЗДвП касае отказ за проба с техническо
средство,а акта не касае такава проява от негова страна.Съдът счита,че липсват
по делото допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила
ограничили правото на защита на жалбоподателя,такива не се сочат и поддържат,но
в тази връзка и с оглед на служебното начало при изследване на релевантните за
отговорността обстоятелства съдът счита,че такива нарушения липсват.АНО е
описал и посочил нарушените законови норми,както и е направил описание на
нарушенията и обстоятелствата при които са били извършени,тъй като в АУАН
действително са посочени нарушените правни норми- чл.174 ал.1 от ЗДвП,както и
всички релевантни за отговорността обстоятелства касаещи съставомерността на
описаното нарушение също са посочени и са конкретизирани съобразно и състава на
посочените за нарушена правна норма.Няма допуснато нарушение и разминаване при
посочване на нормите очертаващи състава
на нарушението и тези с определянето на самата санкция.Налице е и единство на
описанието по акта за нарушение и това залегнало в обстоятелствената част на
атакуваното НП ,тъй като в достатъчна степен нарушението е индивидуализирано от
гледна точка на обективиращи отговорността признаци,а от друга страна тези
обстоятелства са напълно идентично описани, както в акта така и в самото НП.
При определяне на
вида и размера на административното наказание
по отношение на нарушението,АНО
се е съобразил с чл.27 от ЗАНН,като е наложил предвиденото в чл.174 ал.1 от ЗДП наказание-глоба около нейния среден
размер от 700 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от седем
месеца.Наказанието е съобразено с тежестта на нарушението,обстоятелствата при
които самото то е било осъществено,като са взети предвид и личностните данни на
самия нарушител,поради което пред съдът не стои въпроса за неговото
намаляване,още повече,че в този си размер същото би постигнало целите на
административно наказателната репресия заложени в чл.12 от ЗАНН.Следва да се
отбележи и факта,че според показанията на свид.Г. ,водача Ю. е системен
нарушител по този текст от закона и в този смисъл наказанията са ответни на
извършеното,нещо повече,биха могли да бъдат и завишени и на фона на характера
на това нарушение,което засяга пряко
живота и здравето на останалите участници в движението.По отношение на
останалите две нарушения и наложени наказания от по 10 лева за всяко едно от
тях,съдът счита,че тези наказания са фиксирани по размер в нормите по чл.183
ал.1 т.1,пр.1,2 и пр.3 от ЗДвП и в този смисъл наказващия орган е спазил
нормата на закона. При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода
на производствата по установяване на нарушението и в това по налагане на
наказанията да са допуснати съществени
процесуални нарушения на съдопроизводствените правила и които да са
самостоятелни основания за цялостната отмяна на НП.
Водим от горното,ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
НП-№-16-0367-000778 от 06.06.2016г. на Началник Група към ОДМВР Пазарджик,РУ
Велинград, с което на Р.М.Ю. ***,с ЕГН-**********
е наложено административно наказание глоба
в размер на 700 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 7/седем/
месеца на основание чл.174 ал.1 от ЗДвП,глоба в размер на 10 лева на основание
чл.183,ал.1,т.1,пр.1,2 от ЗДвП,глоба в размер на 10 лева на основание
чл.183,ал.1,т.1,пр.3 от ЗДвП и с което е постановено отнемане на 10 бр.к.т. по
Н-ба –Із-2539 на МВР,като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд Пазарджик в 14 дн. Срок от съобщението му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: