№ 231
гр. Сливен, 03.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на трети юли през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Христина З. Марева
при участието на секретаря ИЛКА Й. ИЛИЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от Христина З. Марева Гражданско
дело № 20222200100542 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:45 часа се явиха:
Ищците П. В. В. и Д. В. В., редовно призовани, не се явяват. Явява се
пълномощникът на ищците адв. Х. от АК-София, надлежно упълномощена от
по-рано.
Ответното дружество Застрахователно акционерно дружество ....... АД,
редовно призовано, се представлява от адвокат Т. от АК-Б., надлежно
упълномощен от по-рано.
Вещото лице д-р Т. А. Ч., редовно призован, се явява лично.
Вещото лице инж. Х. В. У., редовно призован, се явява.
Адв. Т.: Госпожо съдия, съдебното заседание е насрочено за 13,30 ч.
Предвид обстоятелството, че в залата се намира пълномощникът на ищците,
моля да се даде ход на делото преди обявения начален час от 13,30 ч., ако и
пълномощникът на ищците е съгласен.
Адв. Х.: Моля да се даде ход на делото в по-ранния час. Не са налице
процесуални пречки предвид представителната власт, която имам от името на
ищците да ги представлявам в този смисъл. Явяват се и вещите лица и Ви
моля да дадете ход на делото.
Съдът с изричното съгласие на пълномощниците на страните за
започване на делото в по-ранен час, намира че няма процесуални пречки за
даване ход на делото и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Докладва, че съдебното заседание е насрочено за събиране на
доказателства чрез назначените по делото съдебно-медицинска експертиза и
съдебно-автотехническа експертиза.
Адв. Х.: Нямам искания. Не правя възражения за неспазения срок по
1
медицинската експертиза на д-р Ч. и моля да се изслуша в днешното съдебно
заседание.
Адв. Т.: Нямам доказателствени искания. Не възразявам. Запознат съм
със съдържанието на двете експертизи.
С оглед становището на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИСТЪПВА към изслушване на изготвеното заключение по
назначената съдебно-медицинска експертиза.
САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ:
Т. А. Ч. на 69 г., българин, български гражданин, с висше образование,
женен, неосъждан, без родство и други отношения със страните и техните
пълномощници;
Вещото лице Ч. предупредено за наказателната отговорност, която носи
по чл. 291 от НК, обещава да даде заключение по знание и съвест.
В.л. д-р Т. Ч.: Поддържам заключението. Извършил съм оглед на
лицето на мястото на възникване на инцидента и същият е бил в сравнително
добро общо състояние. Предвид това и описанието на дрехите на пострадалия
не съм установил следи от използването на предпазния обезопасителен колан.
Макар, че този пострадал да не е получил такива тежки травматични и
термични увреждания, все пак е възможно да не се установяват следи в
такива случаи, защото механизма на произшествието не е такъв, че той да се е
блъснал в автомобила, така че тялото да е политнало напред, а уврежданията
отговарят най-добре да са получени в следствие на деформирането на
предната вътрешна част на автомобила към тялото на пострадалия и в такъв
случай дали е бил или не с предпазен колан, то са били налице обстоятелства
и причини, при които и в двата варианта да настъпи смъртта на пострадалия.
Пожарът не е възникнал непосредствено след катастрофата. Изминало е
известно време. През това време пътниците в двата автомобила предимно във
Фолксваген са имали възможност да напуснат автомобила. Този пострадал не
е бил в състояние да напусне автомобила, заради травматичните увреждания,
защото ако беше напуснал автомобила, то нямаше да са налице влиянията на
термичните увреждания и отравянето с въглероден оксид чрез вдишването на
токсичните газове от изгарянето. Настъпването на смъртта е била неизбежна.
Тялото му не е, макар че са го намерили на около пет метра от автомобила,
тялото му не е било в състояние да измине това разстояние. Той не е бил в
състояние да напусне сам автомобила. Тялото му е било пренесено там, тъй
като уврежданията, които са получени под влиянието на термичния фактор
вече ги е получил, а не са получени вследствие на преместването или на
мястото на преместване.
АДВ. Х.: Нямам въпроси. Да се приеме експертизата.
АДВ. Т.: Нямам въпроси. Да се приеме експертизата.
2
На основание чл. 148 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателствено средство по делото
заключението на вещото лице д-р Т. А. Ч..
На вещото лице д-р Т. А. Ч. да се изплати възнаграждение в размер на
397,80 лв., като 350 лв. да се изплатят от внесения по делото депозит от
ответника и 47,80 лв. от бюдж. средства на съда.
Съдът освободи вещото лице Ч. от залата.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИСТЪПВА към изслушване на изготвеното заключение по
назначената съдебно-автотехническа експертиза.
САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ:
Х. В. У. на 54 г., българин, български гражданин, с висше образование,
женен, неосъждан, без родство и други отношения със страните и техните
пълномощници;
Вещото лице У. предупредено за наказателната отговорност, която носи
по чл. 291 от НК, обещава да даде заключение по знание и съвест.
В.л. доц. Х. У.: Искам да посоча, че в заключението съм определил като
водач на Фолксваген Транспортер с рег. № ВТ 9549 КР, че е бил управляван
от В. Д. В. - да се чете Д. А.В.. Съжалявам за грешката. Грешката дойде от
досъдебното производство от страна на дознателя, който обърка имената на
водачите. Допуснал съм и техническа грешка, като съм изписал, че при
навлизане в насрещното движение е Фиат Дукато, а всъщност е лекият
автомобил Фолксваген Транспортер. Поддържам заключението си. Изяснил
съм механизма на настъпване на произшествието, съгласно извършените
изчисления и съответно възможността за предотвратяване на събитието.
Всяка една от лентите за движение мисля, че беше 3,80 м. В огледния
протокол е записано. Отстрани на платното за движение от двете страни има
широки банкети, чакълести, отъпкани от порядъка на не по-малко от три
метра. Разминаване би било възможно само, ако те не се намират в една
пътна лента и движещи се един срещу друг. За да се осъществи това
разминаване следва някои от водачите да предприеме някаква маневра и
другия да не я дублира. Принципно има достатъчно ширина на банкета, за да
навлезе Фиат Дукато в банкета. Въпросът е, дали това е технически правилно,
тъй като това касае така наречената „спасителна маневра“ и касае правен
анализ, който експертизата не е компетентна да направи. От техническа
гледна точка това е било възможно. С оглед данните относно скоростта
определена в заключението за двете МПС-та преди и след предприемане на
маневрата за спиране, обръщайки внимание на факта, че по-високата скорост
3
е на Фолксваген Транспортер 81 км/ч, а към момента на сблъсъка 56 км/ч,
Фиат Дукато се е движил с 10 км по-ниска скорост първоначално и почти със
същата скорост е последвал сблъсък. Този анализ е направен в заключението.
И двамата водачи са задействали аварийно спирачната система до блокиране
на гумите, с което са намалили скоростта от тази, която е определена преди
възприемане на опасността до тази, която е към момента на удара. Това ни
дава възможност да намерим точното положение в момента на възприемане
на опасността обективно. Оказва се, че водачът на Фиат Дукато е възприел
опасността с 0,2 секунди по-късно, спрямо момента на възприемане на
опасността от водача на Фолксваген. Това време е твърде малко. В
технически анализ това време се счита за своевременно възприемане от
двамата водача, но въпреки това наслагвайки го като отстояние един от друг
се получава, че в момента, в който водачът на Фолксваген е възприел
опасността, двата автомобила са се намирали на около 95 метра един от друг
и, ако това е момента, в който и двамата водачи едновременно възприемат
опасността и реагират, то необходимото общо разстояние да спрат без удар е
около 131 метра, а те са изминали общо 95 метра, което е по-малко. Затова
казваме, кога възниква опасността. Реално, ние приемаме момент, в който
опасността е възникнала от техническа гледна точка, когато водачът на
Фолксваген възприема опасността. Когато навлиза автомобила Фолксваген в
насрещната пътна лента е по-ранен момент, който също е анализиран и тук
този предхождащ момент, извършвайки анализа показва, че когато
автомобила Фолксваген навлиза в насрещната лента и той е бил достатъчно
навлязъл, за да може водачът на Фиат да го възприеме, а не момента на
пресичате на разделителната линия. Ако в този момент отчетем, че възниква
опасността и двамата водачи предприемат спиране, те биха спрели на около
131 метра, а всъщност те са се намирали на 150 метра един от друг, т.е. има
момент, в който произшествието е било предотвратимо в по-ранен момент и,
ако съдът приеме момента на възникване на опасност на влизането на
Фолксваген достатъчно, за да бъде възприето като опасно, то е налице
възможност за предотвратяване на произшествието и от двамата водачи
едновременно, но само при условие, че в този момент и двамата реагират с
аварийно спиране с навлизане на Фолксваген в насрещната лента. Скоростите,
които съм определил по-горе за двата автомобила, преди настъпване на ПТП
са и към момента на навлизането на Фолксваген в насрещната лента, т.е. в
момента, в който те са били на 150 метра един от друг. Това е най-малкото
възможно разстояние, на което са отстояли един от друг, когато водачът на
Фолксваген е предприел маневра. Възможно е да е по-голямо, но нямам
обективни данни за това.
Има много вариативности в действията и на двамата водачи, затова не
са разработени всички варианти, но водачът на Фолксваген е имал
възможността да предприеме действия за връщане в собствената лента, т.е.
имало е достатъчно разстояние и двама автомобила биха се разминали, ако
водачът на Фолксваген се прибере, без да завърши маневрата изпреварване.
4
Втора възможност би могла да бъде, ако водачът на Фолксваген продължи
движението си с маневра изпреварване, без да предприема спиране на 150
метра от Фиат, а водача на Фиат предприеме аварийно спиране. В този случай
отново ударът е непредотвратим. Завършването на пълната маневра за
изпреварване е била технически невъзможна. Единствената възможност е да
се върне и да преустанови маневрата. Ако Фолксваген преустанови
маневрата, връщайки се в собствената лента, не би настъпило
произшествието. Съобразил съм вариантите, които давам, с предписаното от
закона поведение на водачите в такава ситуация. От техническа гледна точка
при възникване на опасност, технически правилно е записано водачите да
предприемат спиране, запазвайки движението си в собствената пътна лента.
Скоростите на движение на двата автомобила са били безопасни,
защото при тези скорости на движение е било предотвратимо събитието в
случая, ако не се извършва технически неправилна маневра. Тук основната
причина не са скоростите, а маневрата за навлизане в насрещната пътна
лента. Затова говорим, че са били безопасни, тъй като и двамата водачи са
контролирали превозните средства. Няма данни водачите да са изгубили
контрол върху управлението на автомобилите. Всички тела след
произшествието са били в автомобилите и при възникване на пожара част от
пътниците на Фиат са слезли. Фиат Дукато се запалва и прехвърля пожара
върху автомобила Фолксваген, като водача на Фолксваген е бил фактически
изключително тежко затиснат в купето и практически невъзможно да бъде
изваден с човешка сила, докато водачът на Фиат е изваден от първите
пристигнали полицаи. Той също е бил затиснат от огъването на предната част
на купето. Останалите са се опитали самостоятелно да напуснат. Няма данни
за изпадане на тела като резултат от удара.
Под аварийно спиране имам предвид и двамата водачи да спрат
напълно, а не да намалят. Да предприемат максимално ефективно задействане
на спирачната система за спиране, а не за плавно намаляване на скоростта. И
двамата са предприели спиране, а не намаляване, за което съдим от наличието
на спирачни следи от двата автомобила.
АДВ. Х.: Нямам въпроси. Да се приеме заключението.
АДВ. Т.: Нямам въпроси. Да се приеме заключението.
На основание чл. 148 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателствено средство по делото
заключението на вещото лице Х. У..
На вещото лице доц. Х. В. У. да се изплати възнаграждение в размер на
650 лв., като 350 лв. от внесения по делото депозит и 300 лв. от бюдж.
средства на съда.
Съдът освободи вещото лице У. от залата.
5
Адв. Х.: Няма да сочим други доказателства. Представям списък за
разноски заедно с преписа за насрещната страна.
Адв. Т.: Няма да сочим други доказателства. Аз също представям
списък за разноски.
Съдът намира, че са налице условията за преустановяване на съдебното
дирене и
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА съдебното дирене.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. Х.: Считам, че се доказаха предявените от нас искове така, както
сме ги предявили. Моля да ни предоставите срок за писмена защита.
Адв. Т.: Моля да отхвърлите предявените искове. Ако намерите, че са
основателни, моля да ги уважите в по-нисък размер, поради несъответствие,
от една страна на реално претърпените болки и страдания от ПТП. От друга
страна, с наложената съдебна практика по отношение на инциденти
настъпили към същата дата и от трета страна, вследствие на мое твърдение,
че с оглед на направеното уточнение в заключението на САТЕ, считам че е
налице съпричиняване и моля да ни дадете 7-дневен срок за представяне на
писмени бележки. Претендираме разноски.
На основание чл. 149 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
УКАЗВА на всяка от страните, че следва в едноседмичен срок от днес
да представят писмени бележки, като съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с
решение в предвидения от закона едномесечен срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 12,15 часа.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
6