Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 18.09.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на пети септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на
секретаря Цветелина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 141 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.215,
ал.1 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на Е.И.Г., Г.Ж.Г., М.С.М. и Е.Ц.М.,***, против заповед № 1/30.01.2019 г.,
издадена от кмета на Община Иваново, с която, на основание чл.225а, ал.1 и
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е наредено жалбоподателите да премахнат незаконен
строеж, V-та
категория, представляващ „гараж с две гаражни помещения“, находящ се в УПИ XVI-270 и УПИ
XV-269 в кв.35 по плана на с.Пиргово, общ.Иваново, обл.Русе. В
жалбата и в представената писмена защита от процесуалния представител на
първите двама от жалбоподателите са развити оплаквания за неправилно приложение
на материалния закон - § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ като се твърди, че според
действащите към периода на извършване на строежа (1969 г. – 1971 г.) строителни
правила и нормативи същият се явява търпим от гледна точка на неговото
разположение спрямо вътрешната имотна граница (регулационна линия) между двата
имота и поради това не подлежи на премахване. Поддържат, че към момента на
изграждането им двете гаражни помещения били разположени свързано на вътрешната
регулационна линия с изцяло покриващи се калканни стени. Молят съда да
постанови решение, с което да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – кметът на Община Иваново, чрез процесуалния си представител, изразява
становище за неоснователност на жалбата. Депозирал е писмена защита, в която
сочи, че се касае не до две сгради с изцяло покриващи се калканни стени, а за
една сграда, с обща покривна плоча, разположена върху вътрешната регулационна
линия между двата имота, като двете гаражни помещения в нея са разделени с общ
вътрешен зид. Възразява, че по тази причина не са налице условията по § 16,
ал.1 от ПР на ЗУТ за търпимостта на строежа и моли съда да отхвърли жалбата
срещу оспорения акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:
От
доказателствата по делото се установява, че разпореденият за премахване
незаконен строеж представлява гараж с две гаражни помещения и като такъв е
постройка на допълващото застрояване, която попада в V-та категория съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.“в“ от ЗУТ. Компетентността,
съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ, да издава заповеди за премахване на незаконни
строежи от четвърта до шеста категория, е предоставена на кмета на общината,
поради което следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган.
Тя е издадена в
писмена форма и съдържа всички задължителни реквизити по чл.59, ал.2 от АПК,
включително правните и фактически основания за нейното издаване. По-конкретно в
мотивната й част е посочено, че строежът е незаконен, тъй като е извършен без
да е налице одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж. Посочено
е, че не са налице предпоставките за неговата търпимост, тъй като незаконната
постройка, разположена върху вътрешната регулационна линия между двата съседни
имота, е една, с обща вътрешна разделителна стена и обща покривна плоча. Като
правно основание за издаване на оспорения акт са посочени разпоредбите на
чл.225, ал.1, т.2 от ЗУТ и чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
Правилно в
заповедта, като нейни адресати, са посочени жалбоподателите, заявили се като
собственици на гаража, чието премахване е наредено. Според трайната съдебна
практика (вж. решение № 1360 от 27.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13126/2010
г., II о. и др.) в производството по премахване на незаконен строеж надлежни
страни са административния орган, лицето - адресат на заповедта, като
извършител на строежа и собственика му. Този извод следва и от легалната
дефиниция на понятието „адресат/адресати на заповедта“ по § 2 от ДР на Наредба
№ 19 на Общински съвет – Иваново, приета с решение № 390 по протокол № 43/
25.04.2014 г., за принудителното изпълнение на заповеди за поправяне,
заздравяване или премахване на строежи или части от тях на територията на
Община Иваново, според която, в относимите й части, това са физически или
юридически лица, спрямо които се създава задължение за премахване на строежи
или части от тях със заповед на кмета на Община Иваново и се определя срок за
доброволно изпълнение като е посочено, че тези лица могат да са собственикът на
строежа или терена, лицето, в полза на което е учредено ограничено вещно право,
или извършителят на строежа. Видно от приложените преписи от съдебни актове, в
рамките на развилите се пред гражданските съдилища производства именно
жалбоподателите са твърдели да са собственици на гаражните помещения в
разпоредения за премахване гараж. Така например в мотивите към решение от
27.07.2017 г., постановено по гр.д. № 6632/2015 г. по описа на Районен съд –
Русе съдът приел, че от около 30 години гаражните помещения били владени от
жалбоподателите или техните праводатели явно, необезпокоявано и непрекъснато,
поради което всеки от тях е придобил собствеността върху съответното помещение
чрез 10-годишно давностно владение, изтекло 80-те години на миналия век. Административният
орган не е допуснал процесуално нарушение като не е посочил в оспорената
заповед като неин адресат и С.Ц.Ц., за който в мотивите към нея е отразено, че
същият е собственик на 446/1276 идеални части от УПИ XV-269 съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот № 10, т.VI, рег. № 8864, д. № 560 от 17.09.2013 г. на нотариус Р. П., с район на
действие Районен съд – Русе. Макар и съсобственик в единия от двата имота,
върху които е изграден незаконния строеж, последният няма права в
съсобствеността върху самия гараж (например по приращение – чл.92 от ЗС), доколкото
гражданският съд е приел, че гаражът е придобит от жалбоподателите на друго оригинерно
правно основание (давност). По тези съображения, доколкото административният
акт не засяга пряко и непосредствено правната сфера на С.Ц., той няма
качеството на заинтересована страна по смисъла на чл.153, ал.1 от АПК в
производството по делото. На следващо място, дори и да се приеме, че оспореният
акт по някакъв начин засяга правото му на собственост върху терена и това
засягане е неблагоприятно за него, то това би породило за последния
самостоятелно право на оспорване на същия акт, което право обаче не е упражнено
и поради това е погасено с изтичане на срока за обжалване. Казано другояче, в
зависимост от въздействието, което административният акт има върху правната му
сфера (дали е благоприятен за него или не), в съдебното производство едно лице
може да има качеството на заинтересована страна в първата хипотеза или на
жалбоподател във втората, разбира се, ако надлежно упражни правото си на жалба.
В конкретния случай заповедта е връчена на Ц. с обратна разписка на 12.02.2019
г. (л.10 от преписката) като същият не е депозирал жалба срещу нея.
При
извършената служебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК съдът констатира, че е налице
допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което обаче не
е съществено, поради което и по арг. от чл.146, т.3 от АПК не съставлява
основание за отмяна на оспорения акт. Според чл.225а, ал.2 от ЗУТ заповедта за
премахване на незаконните строежи се издава въз основа на констативен акт,
съставен от служителите по чл.223, ал.2 от същия закон. Последната разпоредба
предвижда, че това са служителите за контрол по строителството в
администрацията на всяка община (район). В конкретния случай, със заповед №
РД-09-78/09.03.2017 г. (л.62 от преписката), кметът на Община Иваново възложил
извършването на проверка по жалбата за незаконно строителство на М. и Е. М. и
изготвянето на констативен протокол на
комисия в състав: И. Б. – кмет на с.Пиргово, общ.Иваново, Д. С. – ст.специалист
„УТ и НС“ в Община Иваново и П. Л. – инженер-конструктор в Община Иваново.
Същите лица са изготвили и констативния акт (л.26-л.28 от преписката), въз
основа на който е издадена и оспорената заповед. Съдът намира, че кметът на
кметство с.Пиргово не е компетентен да участва в състава на комисията, на която
е възложено извършването на проверката и съставянето на констативния акт.
Законът – чл.225а, ал.2 вр.чл.223, ал.2 от ЗУТ не допуска съставянето му от
други лица, различни от служителите от общинската администрация, на които е
възложен контролът по строителството. Кметът на кметство с.Пиргово е орган на
изпълнителната власт в кметството, длъжността му е изборна и самият той се
подпомага от общинската администрация, а не е включен в състава й - чл.2, ал.4,
чл.15, ал.1, чл.38, ал.1 от ЗМСМА. Той не е служител от тази администрация, на когото
могат да бъдат възлагани функции по контрол на строителството, поради което не
може да бъде и надлежен член на определената за тази цел комисия от кмета на
общината. В чл.44 и чл.46 от ЗМСМА подобна възможност също не е предвидена. В същото
време обаче законът не изисква констативният акт да бъде издаден от комисия,
т.е. от колективен орган, нито пък определя броя на лицата, които следва да го
издадат, а само предвижда, че това следва да стане от „служители за контрол по строителството в администрацията на всяка
община (район)“, задължението за създаването на каквито звена е предвидено
и в чл.5, ал.6 от ЗУТ. Така, дори и да се приеме, че протоколът е подписан от
некомпетентен член, то удостоверителните изявления в него изхождат от други
двама общински служители - Д. С. и П.Л., които отговарят на условието за
принадлежност към общинската администрация с функции по контрол на
строителството. Констативният акт е връчен на жалбоподателите като им е
предоставена възможност да подадат възражения в законоустановения 7-дневен срок
като съдът не констатира други нарушения на административнопроизводствените
правила.
Заповедта
е съобразена с материалния закон. Според посочената в нея разпоредба на чл.225,
ал.2, т.2 от ЗУТ, строежът е незаконен, когато се извършва без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Според чл.147, ал.1, т.1
от ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на
разрешение за строеж за строежите от допълващото застрояване по чл.44 и чл.46,
ал.1 от ЗУТ, т.е. за постройки със селскостопанско предназначение и за
отглеждане на домашни животни и за второстепенните постройки (летни кухни и
леки постройки за отоплителни материали и инвентар, кладенци, чешми, септични
ями и временни тоалетни). Гаражите, макар и да са постройки на допълващото
застрояване, не попадат в приложното поле на посоченото изключение, поради
което за тяхното изграждане е необходимо одобряването на инвестиционен проект. На
следващо място според чл.148, ал.1 от ЗУТ строежи могат да се извършват, само
ако са разрешени съгласно този закон, като изключенията от това общо правило са
предвидени в нормата на чл.151, ал.1 от ЗУТ. Процесният строеж не попада сред
така предвидените изключения, поради което за него е необходимо разрешение за
строеж. По делото нито се твърди, нито се установява жалбоподателите да имат
одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж за гаража, чието премахване
е разпоредено, поради което същият безспорно се явява незаконен строеж по
смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
По
преписката са представени нотариално заверени декларации за времето на
извършване на строежа (л.38 и л.120), както и други писмени доказателства, въз
основа на които административният орган обосновано е приел, че той е извършен в
периода 1969 г. – 1971 г., което обстоятелство не се оспорва от
жалбоподателите. Следователно следва да бъде извършена преценка дали строежът е
търпим по смисъла на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ, т.е. дали той е допустим по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този закон.
Със
заповед № РД-09-606/04.09.2013 г. на кмета на Община Иваново, въз основа на
влязло в сила решение № 271/04.05.2012 г., постановено по в.гр.д. № 223/2012 г.
по описа на Окръжен съд – Русе, с което е частично отменено решение №
2221/07.12.2011 г., постановено по гр.д. № 4934/2010 г. по описа на Районен съд
– Русе ( л.52 – л.60 от делото), е одобрено изменение на плана за регулация за
двата съседни имота - УПИ XVI-270 и УПИ XV-269 в кв.35 по плана на с.Пиргово,
общ.Иваново, обл.Русе като се изменението касае вътрешната регулационна линия
между тях. Видно от заключението на вещото лице по назначената техническа
експертиза и скицата, приложена към него, представляваща графичната част на
посочената заповед, вътрешната регулационна линия между двата имота понастоящем
преминава през сградата и пресича едното гаражно помещение, както е посочено и
в представеното становище от главния архитект на общината. Според вещото лице,
към периода на извършване на строежа (1969 г. – 1971 г.), регулационната линия
между двата имота по дворищно-регулационния план, одобрен със заповед №
1719/14.12.1966 г. на ОбНС - Русе, действал до посоченото по-горе изменение на
регулацията, е преминавала по преградния зид между двете гаражни помещения.
Вещото лице е пояснило, че гаражът представлява една сграда, а не две постройки
на допълващото застрояване, разположени на вътрешната имотна граница. Посочило
е, че покривната плоча е обща за двете помещения като в средата й няма
дилатационна фуга. Преградната стена между помещенията е само една, поради
което не са налице две покриващи се калканни стени.
Въз основа
на доказателствата по делото съдът намира, че гаражът, за който е разпоредено да
бъде премахнат, не е бил допустим както по строителните правила и нормативи,
действащи към датата на извършването му, така и по тези, действащи понастоящем,
поради което не съставлява търпим строеж и следователно подлежи на премахване.
През
периода, в който е бил изпълнен строежът, са действали Строителните правила и
норми за изграждане в населените места (СПНИН), издадени от председателя на
Комитета по строителство и архитектура, обн. Изв., бр. 75/18.09.1959 г., отм.
ДВ, бр. 69 от 02.09.1977 г., утвърдени на основание чл.52, ал.2 от ЗПИНМ
(отм.). Разпоредбата на чл.63г, ал.2 от СПНИН предвижда следното: „Гаражите в
парцела трябва да отстоят най-малко на 3 м от регулационните линии към
съседите. От северната регулационна линия на съседния парцел или полупосоките й
те могат да отстоят на не по-малко от 1,5 м. Те могат да се разполагат на страничната регулационна линия или на
регулационната линия в дъното на парцела, ако покриват калканен зид на заварена
сграда, съответно заварена плътна ограда с височина не по-малка от височината
на гаража или ако по кварталнозастроителната разработка се предвижда
застрояването на гараж или второстепенна постройка и в съседния парцел, така че
калканните зидове да се покрият напълно. Когато гаражът се разполага на
регулационната линия, трябва да се направи съответен пожаропредпазен зид“.
В същия
смисъл е и понастоящем действащата нормативна уредба. Така чл.21, ал.4 от ЗУТ
предвижда, че постройките на допълващото застрояване могат да се застрояват
свързано на вътрешните имотни граници. Според чл.42, ал.2,
изр.второ от ЗУТ постройки на допълващото
застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания
поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или
новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради.
В този смисъл са и нормите на чл.71, ал.3 и чл.84 от Наредба № 7 от 22.12.2003
г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони.
Легално
определение на понятието „калканна стена“ понастоящем се съдържа в § 5, т.56 от
ДР на ЗУТ, според който текст това е външната
стена на сграда или постройка без корниз или стреха и без отвори за врати и
прозорци, разположена на вътрешната граница на поземлен имот. От поясненията на
вещото лице в съдебно заседание от 05.09.2019 г. става ясно, че изменения в
значението на понятието „калкан“ в годините няма, поради което съдът приема, че
с това значение то е използвано и в СПНИНМ, макар и тогава да не е било
дефинирано в закона. По делото по категоричен начин се установява, че не са
налице две постройки, разположени на вътрешната регулационна линия с покриващи
се калканни стени, а има само една сграда, която е разделена на две гаражни
помещения посредством вътрешен разделителен зид. Както следва от посочената
дефиниция по § 5, т.56 от ДР на ЗУТ, калканната стена е външна за постройката
стена, а не вътрешна разделителна такава, чието предназначение е да обособява
помещенията в нея едно от друго. По тези съображения съдът намира за ирелевантно
обстоятелството, че към момента на изграждане на гаража вътрешната регулационна
линия между двата имота е преминавала по протежението на тази вътрешна разделителна
стена. Ирелевантно се явява обстоятелството, че положение представлявало масова
практика, както се сочи от вещото лице. Обстоятелството, че законът масово се
нарушава не прави последващите нарушения по-малко укорими. Тъкмо обратното,
установяването на такива често разпространени нарушения изисква енергични
действия от страна на администрацията за тяхното преустановяване. Както беше
отбелязано, за да може да бъде разположена на вътрешната регулационна линия, законът
изисква да има две сгради с покриващи се външни (калканни) стени, а не една
сграда с една обща разделителна вътрешна стена, обособяваща двете помещения в
нея. Не може да бъде споделено и изразеното от вещото лице виждане в съдебно
заседание, че изграденият върху самата регулационна линия строеж е допустим,
тъй като липсвала изрична норма, която да забранява това. Строителните правила
и нормативи са императивни и отклонението от тях съставлява тяхното нарушаване,
поради което липсата на норма, която изрично да забранява строежа върху самата
регулационна линия не означава, че подобно застрояване е разрешено от закона.
Напротив, върху самата регулационна линия между двата имота могат да бъдат
разполагани единствено оградите - чл.69
от СПНИНМ (отм.), респ. чл.48, ал.3 от ЗУТ, но не и постройките на допълващото
застрояване. Този извод следва и от чл.25 от ЗУТ, доколкото линиите на позволеното
застрояване в конкретен урегулиран поземлен имот очевидно не могат да се
простират в съседния имот с цел разполагането на постройката върху
регулационната линия, заемайки площ и от двата съседни имота.
Освен с
материалния закон, оспореният акт е съобразен и с целта на закона, доколкото с
него се цели възстановяване на законосъобразното положение чрез премахване на
незаконния и нетърпим строеж. По изложените съображения депозираната срещу него
жалба се явява неоснователна и като такава тя следва да бъде отхвърлена.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК, чл.78, ал.8 от ГПК
вр.чл.144 от АПК и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза
на Община Иваново следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в размер на 200 лева.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.И.Г., с
ЕГН **********, Г.Ж.Г., с ЕГН **********,***, М.С.М., с ЕГН ********** и Е.Ц.М.,
с ЕГН **********, последните двама от същото село, ул.“*****“ № 8, против заповед
№ 1/30.01.2019 г. на кмета на Община Иваново, с която, на основание чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и чл.225а, ал.1 от ЗУТ, е наредено жалбоподателите
да премахнат незаконен строеж: „гараж с две гаражни помещения“, находящ се в
УПИ XVI-270 и УПИ XV-269 в кв.35 по плана на с.Пиргово, общ.Иваново, обл.Русе.
ОСЪЖДА Е.И.Г., с ЕГН **********, Г.Ж.Г., с ЕГН **********, М.С.М., с ЕГН **********
и Е.Ц.М., с ЕГН **********,*** сумата от 200
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: