Решение по дело №1233/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с глава дванадесета от АПК.

Образувано е по касационна жалба, депозирана от „ТЕЦ Марица 3“ АД [населено място], представлявано от изпълнителния директор И. П., срещу Решение № 93/22.04.2025 г., постановено по АНД № 343/2023 г. по описа на Районен съд – Димитровград.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се моли за неговата отмяна. Навеждат се доводи, че описаното в НП събитие не попадало в обхвата на никоя от трите хипотези на Условие 14.4, тъй като АНО нито е посочил ясно коя хипотеза се прилага, нито е доказал фактически елементите на която и да е от тях. Липсата на конкретика водела до правна неяснота и до невъзможност за ефективна защита, съответно санкцията била наложена без да била изпълнена нито фактическата, нито правната страна на нарушението. На следващо място, като съществено процесуално нарушение се сочи допуснатото разширяване и модифициране на фактическите основания за нарушението между различните етапи на административнонаказателното производство, противоречащо на разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Съдебното решение било постановено при противоречива, необоснована и избирателна оценка на свидетелските показания, при грешно възприета и некоректно отразена фактическа обстановка в констативния протокол и при недопустимо използване на стойности от нормален експлоатационен режим за доказване на аварийно събитие. На следващо място се сочи и нарушение на принципа на индивидуализация и съразмерност на санкцията по чл.27, ал.3 от ЗАНН, тъй като липсвала оценка относно тежестта на нарушението, липсата на вреда, неанализирана възможност за маловажен случай и необходимост от репресивна имуществена санкция по чл.164, ал.1 от ЗООС.

В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от пълномощник на дружеството.

Ответникът по касационната жалба - Директор на Регионална инспекция по околна среда и води – Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и писмена защита, заявява искане да бъде потвърдено обжалваното съдебно решение и да бъдат присъдени направените по делото разноски за процесуално представителство.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита оспореното решение за правилно. Предлага да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в касационната жалба оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното съдебно решение Районен съд – Димитровград е потвърдил Наказателно постановление № 50 от 11.09.2024 г. на Директора на РИОСВ – Хасково, с което за нарушение на нарушение на чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), на основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС, вр. чл. 83 от ЗАНН, на „ТЕЦ Марица 3“ АД е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 10 000 лева.

За да достигне до този резултат, въззивният съд е установил и подробно изложил в решението си фактическата обстановка, въз основа на която приел, че в качеството си на оператор по смисъла на §1, т.43 от ДР на ЗООС по Комплексно разрешително КР №41-Н1/2012 г. (актуализирано), „ТЕЦ Марица 3“ АД, [населено място], е нарушило Условие 14.4 на Комплексното разрешително, с това, че не е уведомило незабавно РИОСВ – Хасково за възникналата аварийна ситуация на 25.07.2024г., при която е възникнал голям пропуск от спукана тръба, проточна част на котелна инсталация. При наложилото се аварийно спиране на котела, се е повишило налягането в котелната инсталация, което е предизвикало отделянето в атмосферния въздух на голямо количество димни газове в продължение на 10 минути, представляващи непланирана емисия.

Съдът е приел, че с това дружеството е осъществило от обективна страна състава на вмененото му административно нарушение и законосъобразно е санкционирано на основание чл.164, ал.1 от ЗООС, като имуществената санкция правилно е определена към минималния предвиден в закона размер.

Настоящият съдебен състав намира решението на районния съд за постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи на съда са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, обосновани са и се споделят от настоящата инстанция. Въз основа на писмените доказателства и показанията на свидетелите, след като детайлно е анализирал същите и е посочил кои от тях кредитира в цялост и кои не, въззивният съд е направил извод за безспорното извършване на нарушението от административнонаказаното лице.

Споделят се изцяло изводите на съда за липса на формални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на Наказателното постановление, свързани с описание на административното нарушение. Както в АУАН, така и в НП се съдържат подробно изложени обстоятелствата, на които се е позовал АНО, за да установи административното нарушение.

В касационната жалба са изложени доводи за недоказаност на извършеното нарушение, които обаче не се споделят от настоящия касационен състав.

Съгласно разпоредбата на чл. 123в, т. 2 от ЗООС, операторът на инсталацията е длъжен да изпълнява условията в комплексното разрешително. В чл.164 ал.1 от Закона за опазване на околната среда е предвидено, че за неизпълнение на изискванията по чл.123в и чл.125 на оператора на инсталацията – юридическо лице или едноличен търговец , се налага имуществена санкция от 10 000 до 500 000 лв.

Комплексното разрешително по своята същност представлява разрешение за експлоатация на определена инсталация или на дадена част от нея при спазване на определени условия.

Не е спорно, че такова Комплексно разрешително е издадено на „ТЕЦ Марица 3“ АД, [населено място] за експлоатация на следната инсталация и съоръжения: „Горивна инсталация с номинална топлинна мощност на 50 MW, включваща: котел ОР 380в (1 бр.) за производство на електроенергия и котли ПКМ – 12 (3 бр.) за производство на пара за собствени нужди, като за експлоатиране на същата операторът е длъжен да спазва надлежно разписаните в разрешителното условия. В Условие № 14 озаглавено „Предотвратяване и действия при аварии“ са разписани задълженията и действията, които е следва да извърши дружеството при възникване на аварии, като в Условие 14.4. е записано, че притежателят на разрешителното незабавно следва да уведоми РИОСВ и да води документация за следните случаи : - измерени концентрации на вредни вещества над емисионните норми, заложени в разрешителното; - непланирана емисия; - инцидент, който е причинил замърсяване на повърхностни или подземни води, или е застрашил въздуха и/или почвата, или при който се изисква Общината да реагира незабавно. Именно във връзка с изпълнение на посоченото условие за дружеството възниква задължението при настъпване на аварийна ситуация в посочените три хипотези да уведоми незабавно РИОСВ – Хасково.

В случая, както безспорно е установено по делото при настъпилата аварийна ситуация на 25.07.2024г. в котелното помещение на „ТЕЦ Марица 3“ АД Котел ОР 380в е погасен поради възникнал голям пропуск от спукана тръба, проточна част на котелна инсталация, като при аварийното спиране на котела се е повишило налягането в котелната инсталация, което е предизвикало отделянето на голямо количество димни газове / в тъмен цвят / в продължение на 10 минути. Изпуснатото залпово голямо количество димни газове и прах при всички случаи не се е дължало на нормалната работа на горивната инсталации, като същите не са били изпуснати през регламентираните в КР изпускащи устройства, което безспорно ги определя като непланирана емисия по смисъла на Условие 14.4., тире второ. При това положение за касатора е възникнало задължението, съгласно посоченото Условие незабавно да уведоми РИОСВ – Хасково. Видно е от доказателствата по делото, че от същия до РИОСВ – Хасково е изпратено уведомление с рег. № АВ-6/8/ от 25.07.2024г., но в същото е посочено единствено, че парогенератор К-4 на енергиен Блок 120 МВт е погасен на 25.07.2024г. в 10:42 часа, като липсва изрично посочване, че погасяването е в следствие на възникнала аварийна ситуация / в следствие на която е изпусната непланирана емисия/, обстоятелство установено от контролните органи едва при извършената проверка на място.

Безспорно е и, че изпуснатите непланирани емисии правилно са преценени като вредни, противно на изложените съображения в касационната жалба за недоказаност на вредността им. В тази връзка обоснован е извода на съда, че изпуснатата в атмосферния въздух пара, увлякла димни газове и въглищен прах в резултат на аварийната ситуация, представляват непречистени газове, които не са преминали през съответните пречиствателни съоръжения електрофилтри и сероочистващи инсталации, като сами по себе си тези газове представляват замърсители, които са в състояние да окажат вредно въздействие върху здравето на населението и/или околната среда.

При това положение настоящият състав на съда приема, че направеното от въззивния съд заключение за доказано осъществяване от обективна страна състава на административното нарушение, е съответно на събраните доказателства. Като е преценил, че дружеството законосъобразно е санкционирано на основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС, за неизпълнение на изискванията по чл. 123в от същия закон, Районен съд – Димитровград е постановил решението си при правилно приложение на закона.

Неоснователно е възражението за допуснато изменение и разширяване на фактическите основания посочени в Констативния протокол от извършената проверка и тези посочени в АУАН и НП. Следва да бъде пояснено, че констативния протокол, обективиращ резултатите от извършена проверка не поставя началото на административнонаказателното производство, а цели най-вече да удостовери и закрепи онези факти и обстоятелства, които имат значение в производството. Този протокол не изпълнява присъщите за АУАН обвинителна и сезираща функция. С констативния протокол все още не се вменява във вина на субекта конкретно административно нарушение и от него не възниква задължение за наказващия орган да се произнесе по наличието на конкретно визиран в този КП състав на административно нарушение и неговата правна квалификация. Отделно от това, констатираните с протокола факти и обстоятелства могат да обусловят извода за наличие на съвсем различно нарушение, за което в последствие при преценка от органа да бъде съставен АУАН и издадено НП.

По отношение на възраженията свързани със съразмерността на наложената санкция и приложимостта на чл.28 от ЗАНН, настоящият състав на съда намира, че при определяне размера на санкцията, наказващият орган независимо, че не е обсъдил разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, все пак е съобразил същата, тъй като е наложил наказание в законоустановения минимум, предвиден в разпоредбата на чл.164, ал.1 от ЗООС, а именно в размер на 10 000 лева. Определеният размер на наложената "имуществена санкция" съответства на обществената опасност на нарушението и е в състояние да изпълни целите визирани в нормата на чл.12 от ЗАНН.

На следващо място, настоящият състав намира, че в процесния случай е невъзможно да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като "маловажен случай" по смисъла на същата. В случая следва да се изхожда от обществените отношения, които регулира ЗООС с оглед характера им и не спазването, на които могат да доведат до увреждане или замърсяване на околната среда, респективно пряко касаят всички граждани и тяхното здраве. Нарушението е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид.

Не без значение е и обстоятелството, служебно известно на съда, че в предходни административнонаказателни производства на касатора са налагани санкции за неизпълнение на различни Условия от издаденото Комплексно разрешително, задължителни за изпълнение от притежателя му.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на делото и предвид направеното искане чрез процесуалния му представител, на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че същото следва да бъде определено в размер на 100.00 лева, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №93/22.04.2025г., постановено по АНД № 343/2024 г. по описа на Районен съд – Димитровград.

ОСЪЖДА „ТЕЦ Марица 3“ АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: [населено място], Промишлена зона, [област], да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите – Хасково сумата в размер на 100.00 (сто) лева - разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.