Решение по дело №13616/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              17.12.2019г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                        ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                          ИВАН КИРИМОВ

 

при участието на секретар Антоанета Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 13616 по описа за 2019г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 11.12.2017г., гр.д.39390/16г., СРС, 87 с-в признава за установено на основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че В.В.Н. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 1 900,12 лв. – стойност на доставена през периода от м.03.2013г. до м.04.2015г. топлинна енергия в имот с абонатен № 015226, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.04.2016г. до изплащане на вземането и сумата 271,07 лв. - обезщетение за забава при погасяването на главния дълг за периода от 30.04.2013г. до 06.04.2016г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, ч.гр.д.20264/16г., СРС, 87 състав, отхвърля исковете за главница и лихви в останалата част и осъжда ответника да заплати на ищеца сумата 334,54 лв. – разноски в заповедното производство и сумата 780,78 лв. – разноски в исковото производство.

Срещу решението постъпва бланкетна въззивна жалба от ответника по иска В.В.Н.. Счита за едностранчиво възприемането от съда само на използваните от ответника, като монополист, механизми за обосноваване на претендираните вземания. Във въззивната жалба е инкорпорирона искане за предоставяне на правна помощ, каквато не е потърсил пред СРС, поради което и не се е защитил. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.

         Въззиваемият – ищецът „Т.С.” ЕАД не изразява становище.

Третото лице помагач на ищеца – „Б.Б.“ ООД не изразява становище.

         Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и правилно.

Предявени са искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.81, ал.1 ЗЗД.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

Въззивната жалба е бланкетна. Единственото оплакване е за  едностранчиво възприемане от съда само на използваните от ответника, като монополист, механизми за обосноваване на претендираните вземания. При липса на ясна конкретизация за това по отношение на кои точно релевантни за спора факти първоинстанционният съд формира  неправилни изводи, това оплакване има формален характер.

Инкорпорираното във въззивната жалба искане за предоставяне на правна помощ, каквато ответникът не е потърсил пред СРС, поради което и не се е защитил, има характер на молба по чл.95, ал.1 ГПК. Същата е оставена без уважение с влязло в сила като необжалвано определение от 24.09.2019г. на първоинстанционния съд. 

Предвид липсата на конкретни оплаквания в жалбата и при съобразяване на чл.269, изр.2 ГПК, въззивният съд не дължи служебна проверка за правилност на решението, т.к. в произнасянето е ограничен от посоченото в жалбата. Поради това решението в обжалваната част следва да се приеме за правилно.

Решението в останалата отхвърлителна част като необжалвано е влязло в сила.

Пред настоящата инстанция въззиваемият не претендира и не установява реализирани разноски, поради което такива не се дължат.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди в частта, с която са уважени исковете.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.12.2017г., гр.д.39390/16г., СРС, 87 с-в в частта, с която се признава за установено на основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че В.В.Н. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 1 900,12 лв. – стойност на доставена през периода от м.03.2013г. до м.04.2015г. топлинна енергия в имот с абонатен № 015226, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.04.2016г. до изплащане на вземането и сумата 271,07 лв. - обезщетение за забава при погасяването на главния дълг за периода от 30.04.2013г. до 06.04.2016г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, ч.гр.д.20264/16г., СРС, 87 състав.

Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца – „Б.Б.“ ООД.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.