№ 198
гр. Кърджали, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона И.
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20225140200590 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 09-2200088 от 03.05.2022 г., издадено от
директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5
вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 1 500 лева на „******” ЕООД, ЕИК ********, гр.Хасково, ж.к.„******“, бл.*,
вх.*, ет.*, ап.**, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от
КТ.
Жалбоподателят „******” ЕООД гр.Хасково счита наказателното постановление за
неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Твърди, че не е извършил описаното в наказателното
постановление административно нарушение. Дружеството се занимавало с покупко-
продажба на текстилни стоки и изделия, не извършвало строително-монтажни дейности или
строителство, за да са му необходими строителни работници. В АУАН и наказателното
постановление не било посочено къде е точното място на извършване на нарушението, с
което се нарушавали чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. „******” ЕООД проявило
интерес за наемане на помещение, собственост на физическото лице Р. Т. С., с цел
използване на това помещение за продажба на дрехи. На помещението трябвало да се
извърши ремонт, като неговият собственик предложил на жалбоподателя да намери хора,
които да извършат ремонта. В тази връзка управителят на дружеството наел лицата Х.Х.Х.,
А. Н. Р., С.С.А. и Б.Б.И., да извършат ремонт на магазина. С посочените лица бил сключен
граждански договор на основание чл.258 и сл. от ЗЗД за изработка, в случая за ремонт на
1
помещение. Жалбоподателят не е съгласен с изложеното в акта и наказателното
постановление, че представеният в случая граждански договор не следвало да се приема за
договор за изработка. Не отговаряло на истината изложеното в наказателното
постановление, че А. Р. не бил самостоятелен и независим от възложителя, че не
организирал сам трудовата си дейност, че бил подчинен на установен от работодателя
работен режим, което обуславяло наличие на трудово правоотношение. Не отговаряло на
истината възприетото в наказателното постановление, че лицето нямало сключен трудов или
граждански договор с дружеството. В нарушение на чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН, в
наказателното постановление не били посочени отегчаващите и смекчаващи обстоятелства,
взети предвид при определяне на наказанието. Дори да се приеме, че имало извършено
нарушение, то от него нямало настъпили вредни последици и се касаело за явно маловажен
случай по смисъла на ЗАНН. Липсвало описание на нарушението и на обстоятелствата, при
които е извършено. Нарушени били изискванията за издаване, връчване и форма на АУАН и
наказателното постановление. Атакуваното постановление не било връчено лично на
жалбоподателя съгласно изискванията на ЗАНН. В атакуваното постановление било
посочено, че АУАН е с № 09-2200088 от 04.04.2022 г., но със същия номер от 03.05.2022 г.
било и самото наказателно постановление, което означавало, че или АУАН или
наказателното постановление били неправилно датирани и номерирани, а това осуетявало
правото на защита на жалбоподателя. Моли атакуваното постановление да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител оспорва
жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Твърди, че от събраните
по делото доказателства по безспорен начин се установила материалната и процесуална
законосъобразност на проведената административнонаказателна процедура. Претендира за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на наказващия орган. Представя и
писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания
акт.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 14.03.2022 г. около 12.00 часа свидетелите Л. И., Е. Ю. и Т. С. – инспектори в
Д„ИТ” гр.Кърджали, извършили проверка за спазване на трудовото законодателство по
работни места на обект, представляващ извършване на ремонтни дейности в магазин,
намиращ се в гр.Кърджали, площад „Освобождение“, изпълняван от жалбоподателя
„******” ЕООД гр.Хасково. Свидетелите установили на обекта да работи лицето А. Н. Р. с
ЕГН **********, който къртел подова настилка в помещението, заедно с още няколко
работника. В декларация, която контролните органи му предоставили, той декларирал
2
писмено, че от 14.03.2022 г. работи като строителен работник в обект на площад
„Освобождение“ в гр.Кърджали, за фирма „******” ЕООД-Хасково, без да има сключен
трудов или граждански договор, с работно време от 08.00 до 17.00 часа, почивни дни събота
и неделя, почивка в работния ден от един час, при дневно трудово възнаграждение в размер
на 40 лева. А. Р. вписал в декларацията също, че този ден къртели земята, още нямали
договори, но щели да ги представят. По време на проверката по работни места присъствал и
управителя на дружеството-жалбоподател. На същия била връчена призовка по чл.45, ал.1
от АПК, с която контролните органи изискали да се представят документи, свързани с
правоотношенията на работещите на обекта. Впоследствие проверката продължила и по
документи в Д„ИТ” гр.Кърджали. При извършена справка в информационната система на
ИА ГИТ било установено, че работникът А. Н. Р. нямал сключен трудов договор с
жалбоподателя. На 16.03.2022 г. в Д„ИТ” гр.Кърджали бил представен Договор за ремонтни
услуги от 11.03.2022 г., сключен между „******” ЕООД гр.Хасково, като възложител и
лицата Х.Х.Х., А. Н. Р., С.С.А. и Б.Б.И., като изпълнители. Според договора изпълнителят
приемал да извърши ремонт на обект: магазин, намиращ се в гр.Кърджали, пл.
„Освобождение“, считано от 14.03.2022 г. до 18.03.2022 г. Уговорена била цената, която
възложителят ще заплати на изпълнителя за ремонта – 800 лева, които да се заплатят по
банкова сметка на Б.Б.И.. На 16.03.2022 г. Ю.Р.Х. – управител на „******” ЕООД, в
писмено обяснение посочил, че материалите за изпълнението на работата са осигурени от
собственика на помещението – Р. Т., който след ремонта щял да му го даде под наем. На
21.03.2022 г. Р. Т. дал писмено обяснение, че той е осигурил плочите и камъка за ремонта на
помещението, като казал на Ю.Х. да си наеме майстори и да направи ремонта, както той
прецени. Това означавало, че материалите за изпълнение на ремонта не били на изпълнителя
А. Н. Р., той не бил самостоятелен и независим от възложителя и не организирал сам
трудовата си дейност и постигането на дължимия резултат. До приключване на проверката
не бил представен сключен трудов договор между жалбоподателя и А. Н. Р.. Затова
контролните органи приели, че работодателят „******” ЕООД не е сключил трудов договор
с лицето, преди постъпването му на работа като строителен работник. Това нарушение било
извършено на 14.03.2022 г. По този повод на 04.04.2022 г. срещу дружеството-жалбоподател
бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2
от КТ. Актът бил съставен в присъствие на управителя на дружеството, който го подписал и
получил без възражения. На 03.05.2022 г. наказващият орган издал процесното наказателно
постановление, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ наложил на „******”
ЕООД гр.Хасково административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500
лева за извършено нарушение по чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Л.
И., Е. Ю. и Т. С.; от писмените доказателства – Акт за установяване на административно
нарушение от 04.04.2022 г., ползващ се с доказателствена сила съгласно чл.416, ал.1 от КТ;
Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2208094/04.04.2022 г.; Декларации съдържащи
сведение по чл.402 от КТ от 14.03.2022 г.-4 бр.; Призовка по чл.45, ал.1 от АПК от
14.03.2022 г.; Извлечения от регистъра на уведомления за трудови договори на ИА ГИТ от
3
14.03.2022 г.; Договор за ремонтни услуги от 11.03.2022 г.; Протокол за приемане на
извършена работа от 18.03.2022 г.; Фактура от 18.03.2022 г.; Платежно нареждане от
18.03.2022 г.; писмени обяснения; Справка от ТР за актуално състояние на „******” ЕООД.
При анализа на гласните доказателства съдът изцяло възприема свидетелските
показания на Л. И., Е. Ю. и Т. С., тъй като са последователни, непротиворечиви и взаимно
допълващи се. Те са очевидци, извършили проверката по работни места и установили А. Н.
Р. да извършва трудова дейност в обекта, изпълняван от жалбоподателя. Не само са
възприели непосредствено лицето да работи за дружеството, но и са събрали писмено данни
за това от самия работник, който декларирал, че работи в проверявания обект, описвайки и
основните елементи на трудовото правоотношение. По никакъв начин не се установи
посочените свидетели да са пристрастни или заинтересовани от изхода на настоящия спор.
Освен това, показанията им се потвърждават напълно и от всички приложени по делото
писмени доказателства.
Съдът не кредитира представения от жалбоподателя Договор за ремонтни услуги от
11.03.2022 г., тъй като противоречи на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
установяващи, че отношенията между А. Н. Р. и „******” ЕООД гр.Хасково не са
гражданскоправни, а трудовоправни. Този граждански договор не кореспондира и с
попълнената от А. Р. в деня на проверката декларация, в която е отбелязал, че няма сключен
такъв.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по
същество.
Разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ гласи, че отношенията при предоставянето на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, поради което за тях на общо
основание са приложими нормите на КТ. Според другата посочена в атакуваното
постановление правна норма – чл.61, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва между
работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. От доказателствата
по делото безспорно се установи, че А. Н. Р. е предоставял работна сила за жалбоподателя,
като е осъществявал трудова дейност в обект изпълняван от него, с оглед на което е налице
трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ. В тази връзка следва
да се приеме, че процесното административно нарушение е извършено – работодателят не е
сключил трудов договор в писмена форма с работника пред постъпването му на работа, с
което и не са спазени правилата на чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ. С оглед на
констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на „******” ЕООД гр.Хасково на основание чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ
наказание „имуществена санкция” или „глоба” в размер от 1 500 до 15 000 лева за
работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2
4
от КТ. Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност
по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва от
субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е деецът елементите от
фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Жалбоподателят е бил длъжен
при осъществяване на дейността си като юридическо лице да изпълни задълженията, които
му вменява законът и като не е сторил това следва да понесе имуществена санкция, както
повелява посочената разпоредба. Наложената санкция е минималната по размер и съдът
няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27 от ЗАНН.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати нарушения
на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна
на наказателното постановление. АУАН и атакуваното постановление са съставени
правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния
състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено,
както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От
изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е
осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено, каква е неговата правна
квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да
ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен,
налагаща отмяната му. Словесното описание на констатираното нарушение и установената
по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма
на чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ, както и на санкционната такава по чл.414, ал.3 от КТ.
Именно това са разпоредбите относими към осъщественото от жалбоподателя деяние. Не се
споделя доводът, че не е осъществено процесното административно нарушение. Изводът за
извършването му следва от съвкупния анализ на приетите по делото писмени и гласни
доказателства. Друго не следва и от представения Договор за ремонтни услуги от 11.03.2022
г., за който вече бе посочено по каква причина не се кредитира от съда. При събраните по
делото доказателства, съдът стигна до извод, че отношението между жалбоподателя и
лицето А. Р. съдържа основните елементи на трудовоправно отношение като място на
работа, характер на работата, трудово възнаграждение, продължителност на работния ден и
седмица. При това положение наказващият орган правилно е приел, че отсъствието на
сключен в писмена форма трудов договор между работодателя „******” ЕООД и работника
А. Р., след като последният реално е изпълнявал трудови задължения, представлява
нарушение на чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ, подлежащо на административно наказание. Що
се отнася до неспазването на чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН, то следва да се посочи, че
действително в атакуваното постановление липсват посочени отегчаващи и смекчаващи
вината обстоятелства. В случая обаче административното наказание за установеното
нарушение по КТ е определено в минималния предвиден в закона размер – „имуществена
санкция“ в размер на 1 500 лева. Затова непосочването и необсъждането на отегчаващи и
смекчаващи вината обстоятелства, макар и да е в разрез с чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН, не
представлява съществено нарушение, което да води до отмяна на атакувания акт само на
5
това основание. Още повече, че нарушението по никакъв начин не препятства извършването
на съдебен контрол върху наказателното постановление. Процесното деяние не
представлява маловажен случай, предвид значимостта на охраняваните обществени
отношения с нарушената материалноправна разпоредба. Обект на защита са обществените
отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права, а именно трудовите
права на гражданите. Освен това, деянието е формално, на просто извършване, за
съставомерността му вредни последици не са необходими, а й конкретното извършеното не
се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения.
Нарушения при връчване на АУАН и наказателното постановление не са допуснати, като и
двата акта са били връчени лично на управителя на санкционираното дружество.
Неоснователни са и критиките на жалбоподателя касаещи датирането и номерацията на акта
и атакуваното постановление. Същите са ясно индивидуализирани, като липсва каквото и да
било съмнение относно датата и номера под който са издадени АУАН и наказателното
постановление. Предвид това, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се
явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д,
ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В случая по делото е проведено едно
съдебно заседание, на което е взел участие процесуалният представител на наказващия
орган, като е изготвил и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди
възнаграждение в размер от 100 лева. Доколкото издателят на наказателното постановление
се намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със
седалище град София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва
да бъдат присъдени разноските по делото.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09-2200088 от 03.05.2022 г.,
издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на
основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1 500 лева на „******” ЕООД, ЕИК ********,
гр.Хасково, ж.к.„******“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.**, в качеството му на работодател, за
нарушение на чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА „******” ЕООД, ЕИК ********, гр.Хасково, ж.к.„******“, бл.*, вх.*, ет.*,
ап.**, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, сумата
6
от 100 лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
7