№ 3850
гр. Варна, 14.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20223100502065 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивна
жалба вх. №44458/30.06.2022г. на „ТРАНС ЛОГИСТИК 2017" ЕООД, ЕИК
************, представлявано от П С Н - управител, със седалище и адрес на
управление: с.Китка, община Аврен срещу решение №1454/16.05.2022 г., по
гр.д. № 12944/2021 г. по описа на ВРС. Жалбоподателят счита, че решението е
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при
съществени нарушения на процесуалния закон и е необосновано. Твърди, че е
постановено в нарушение на основните начала на процесуалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което
моли да бъде отменено, а на негово място да бъде постановено друго, с което
предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни, както и да му
бъдат присъдени направените съдебно- деловодни разноски за двете
инстанции. Жалбоподателят излага, че макар и правилно да е квалифицирал
предявените искове, първ. Съд неправилно ги е уважил, като е приел, че
ответникът следва да докаже точното изпълнение на задължението си за
заплащане на трудовите възнаграждения на работника, но е направил
неправилен извод, че дължимите суми за трудовото възнаграждение на ищеца
за периода от 25.03.2019 г. до 30.06.2019 г. не са заплатени, като се е позовал
само и единствено на заключението на вещото лице, че липсват подписи
1
върху платежните ведомости, без да са съобразени останалите, събрани в хода
на съдебното производство писмени доказателства. Твърди, че съдът не е
съобразил извънсъдебното изявление на ищеца, направено писмено и пред
надлежен държавен орган -Дирекция „Инспекция по труда"-Варна, който
осъществява цялостен контрол по спазване на трудовото законодателство и то
по повод на негов сигнал от 19.07.2019 г. Като не е ценил представеното по
делото признание от ищеца за неизгоден за страната факт, съдът е допуснал
съществено нарушение на разпоредбата на чл. 175 от ГПК. На следващо
място излага, че изпълнението на задължението за изплащане на трудово
възнаграждение може да бъде доказано с всички писмени доказателства, а
неизпълнението на задължението за точно оформяне на ведомостите за
заплати няма гражданскоправни последици. Твърди, че съдът е приложил
неправилно закона, тъй като е постановил решението си в противоречие с
основните начала на правото, обичая и морала, което представлява друго
основание за отмяната му- поради съществено нарушение на принципа за
законност - чл.5 от ГПК. На следващо място се излага, че обжалваното
решение е постановено при съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като съдът е изготвил доклад, който не отговаря на изискванията
на чл.146 от ГПК. В нарушение на чл.146, ал.2 от ГПК съдът не е указал на
страните за кои от твърдяните от тях факти не сочат доказателства. Дадените
указания са бланкетни и от тях не става ясно дали страните следва да
установят конкретни факти и обстоятелства, дали са ангажирали такИ., респ.
дали следва да ангажират други доказателства. Твърди се, че писмено
заявление за едностранно прекратяване на ТПО на основание чл.327, ал.1, т.2
от КТ не е било подавано от Т. К. пред работодателя-ответник, нито на
01.07.2019 г., нито на 02.07.2019г., нито на която и да било друга дата.
Представеното с исковата молба заявление за прекратяване на ТПО, поради
неизплатени ТВ на работника противоречи на други писмени доказателства,
приети по делото. Освен това, допуска, че коментираното заявление е
изготвено едва след получаването на искането за обяснения по повод
образуваното срещу него дисциплинарно производство поради неявяването
му на работа. Счита, че съдебният акт страда и от необоснованост, тъй като
липсва обсъждане на всички представени по делото доказателства, по отделно
и в тяхната съвкупност. Във въззивната жалба се съдържат и следните
доказателствени искания: 1. Да се изиска от ТП „Инспекция по труда" Варна
2
преписка по жалба № 19084845/19.07.2019 г., която е образувана по жалба на
Т. З. К.; 2. Да бъде допуснат при режим на водене, един свидетел, с
показанията на който ще се установява факта на фактическото предаване на
сумите на Т. З. К., с които е подпомогнат за покупка на недвижим имот; 3. Да
се изиска справка от ТД на НАП Варна относно сключените и прекратени
трудови договори за лицето Т. З. К. за периода 01.01.2019 г. до настоящия
момент. В заключение се моли да се постанови решение, с което да се отмени
постановеното решение на ВРС като неправилно, тъй като е постановено в
нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и при необоснованост и вместо него да се
постанови друго, с което да се отхвърлят предявените от ищеца искове. Моли
се за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.
Ответната страна чрез депозирания писмен отговор, оспорва изцяло
въззивната жалба. Твърди, че решението е валидно, допустимо, правилно,
законосъобразно и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено, тъй
като не са допуснати твърдяните от въззивника нарушения на материалния
закон. Излага, че първ. съд не е извършил процесуални нарушения, а е
постановил решението си след съвкупен анализ на събраните доказателства и
при съобразяване на всички обстоятелства, установени по делото.
ВъззИ.емият счита, че първ. съд не е допуснал процесуални нарушения във
връзка с изготвянето на доклада, като от своя страна ответникът не е подал
писмен отговор и не е изложил никакви твърдения. Счита, че са налице
всички основания за уважаване на предявените искове, поради което и
законосъобразно същите са били уважени в претендирания размер. Моли
доказателствените искания на въззивника да бъдат оставени без уважение
като недопустими и неотносими. По изложените съображения моли
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно
като му бъдат присъдени направените по делото разноски.
За да се произнесе по доказателствените искания, въззивният състав
съобрази следното:
Не са налице основания за допускане събирането на поисканите с
въззивната жалба доказателства по следните съображения;
На първо място не са изложени съображения поради които въззивникът
иска изискването на цялата преписка от Инспекцията по труда, нито какво
3
цели да бъде установено с нея. В хода на първоинстанционното производство
като доказателства са приети писмо, сигнал и молба -допълнение /стр. 67-70/,
поради което не се налага повторното събиране на цялата преписка.
Искането за разпит на свидетел следва да бъде оставено без уважение,
тъй като е недопустимо заплащането на тр. възнаграждение да се установява с
гласни доказателства, а и самият възвивник сочи, че с показанията на
свидетеля цели да установи предаването на суми за покупка на недвижим
имот, което е неотносимо към предмета на настоящия спор.
Искането за изискване на справка от ТД на НАП Варна, относно
сключените и прекратени трудови договори за лицето Т. З. К. за периода
01.01.2019 г. до настоящия момент също следва да се остави без уважение,
тъй като от една страна не са посочени обстоятелствата, които се цели да се
установят с това доказателство и каква е връзката им със спора по делото, а от
друга – искането е преклудирано, доколкото подобно искане не е било
направено пред първ. Съд в сроковете по ГПК.
В заключение, настоящият състав намира, че доказателствените
искания, формулирани във въззивната жалба следва да се оставят без
уважение, тъй като първ. съд не е извършил процесуално нарушение във
връзка със събирането им, поради което и не са налице основания за
допускането им пред въззивната инстанция на осн. чл. 266, ал.3 ГПК. Във
връзка с твърденията във въззивната жалба следва да се отбележи, че първ.
съд е извършил пълен, ясен и точен доклад, като правилно е разпределил
доказателствената тежест между страните.
Жалбата е депозирана от лице, имащо право на обжалване, в
предвидения от закона срок, като са изпълнени всички, установени в
разпоредбата на чл. 260 и сл. от ГПК изисквания, предвид което същата се
явява допустима при съответното прилагане на чл. 262 вр. чл. 267 ГПК и
производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Воден от горното, и на осн. чл. 266, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.
№44458/30.06.2022г. на „ТРАНС ЛОГИСТИК 2017" ЕООД, ЕИК
4
************, представлявано от П С Н - управител, със седалище и адрес на
управление: с.Китка, община Аврен срещу решение №1454/16.05.2022 г., по
гр.д. № 12944/2021 г. по описа на ВРС
На осн. чл. 266, ал.1 ГПК ОСТАВЯ без уважение доказателствените
искания на въззивника: 1. Да се изиска от ТП „Инспекция по труда" Варна
преписка по жалба № 19084845/19.07.2019 г., която е образувана по жалба на
Т. З. К.; 2. Да бъде допуснат при режим на водене, един свидетел, с
показанията на който ще се установява факта на фактическото предаване на
сумите на Т. З. К., с които е подпомогнат за покупка на недвижим имот; 3. Да
се изиска справка от ТД на НАП Варна относно сключените и прекратени
трудови договори за лицето Т. З. К. за периода 01.01.2019 г. до настоящия
момент.
НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 09.11.2022г. от 09.30
часа, за която дата и час да се уведомят страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5