Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе,
10.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски Районен съд VІІ-ми граждански състав в публично
заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДИМИТРОВА
при участието на секретаря МИРОСЛАВ МИНЕВ, като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА гражданско дело номер 6998 по описа
за 2018 година, намери за установено следното:
Производството е образувано по искова молба от „Кредитреформ България“ЕООД
- София, представлявано от Управителя Радослав Велчев, с която са предявени
установителни искове срещу П.М.М.,*** с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.
99 от ЗЗД за съществуването на следните вземания, които ищеца твърди, че са му
прехвърлени по Договор за цесия от 01.02.2018 г.: 1/ за сумата 500 лв. –
главница, представляваща вземане по чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр.
чл.4 ЗПК за неплатена заета сума по Договор за кредит № **********, сключен на
22.08.2015 г. между „4финанс“ЕООД, опериращо на пазара под търговската марка
„Вивус“ и ответника; 2/ за сумата 77,50 лв., представляваща такса за експресно
разглеждане - вземане по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. т.13.5 от Общите условия към
договора за кредит; 3/ вземане по чл. 92 ЗЗД за сумата от 604,80 лв. –
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 22.09.2015 г.
до 31.01.2018 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
4958/2018 г. на РРС, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до изплащане на вземането. Претендират се направените в
заповедното и в настоящото дело разноски.
Оттеглена е претенцията за договорна лихва в размер на 16,50 лв., за която
е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 4958/2018 г. на РРС.
В исковата молба е посочено, че на 22.08.2015 г. между ответника и
„4финанс“ ЕООД бил сключен договор за кредит № ********** по реда на чл. 6 от
ЗПФУР, при спазване на съответните процедури. Кредитополучателят подал заявка
за отпускане на кредит следрегистрация в системата „Вивус“, като ималцялатапреддоговорнаинформация-стандартен
европейски формуляр, общи условия, проект на договора. С натискане на бутон
„подпиши“ се считало, че той е подписал договора, както и, че се е запознал с
ОУ. На ответника бил опуснат заем в размер на 350 лева, за срок от 30 дни, като
сумата била преведена чрез „Изипей“, с падежна дата 21.09.2015 г., като се
начислявали допълнително договорна лихва в размер на 11,79 лв. за периода от
22.08.2015 г. до 21.09.2015 г. по т. 6.1 от ОУ към Договора за кредит и такса
за експресно разглеждане в размер на 54,71 лв. На 24.08.2015 г. по заявка на
ответника договорът е изменен и му е отпуснат допълнителен кредит от 150 лв.,
за който е уговорена договорна лихва в размер на 4,71 лв. за периода от
24.08.2015 г. до 21.09.2015 г. Начислена е такса 22,59 лв. за използвана
услугата експресно разглеждане на
кредита. С допълнителната сума ответника се задължава да върне 500 лв.
главница, 16,50 договорна лихва за периода 22.08.2015 г. до 21.09.2015 г. и
77,30 лв. такса за експресно разглеждане. С настъпване на падежа 21.09.2015 г.,
длъжникът изпаднал в забава, поради което дължал наказателна лихва формирана
чрез надбавяне на основния лихвен процент определен от БНБ 10,01% към
договорения лихвен процент 40,93% върху неплатената главница за периода на
просрочието. До него били изпратени и напомнителни писма, всяко от
които се таксувало по 10 лева, но въпреки отправените покани, изпълнение
липсвало. На 01.02.2018 г. се сключил договор за цесия, с който вземането по
кредита било прехвърлено на ищеца. До ответника било изпратено на адреса му
препоръчано писмо за уведомяване за прехвърлянето, което е получено лично на
21.03.2018 г. С исковата молба се търси осъждане за главницата,такса за
експресно разглеждане на кредита и наказателна лихва /неустойка/ по кредита.
Претендират се и разноските по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на
ответника особен представител, с който се оспорват исковете и се моли за
отхвърлянето им като недопустими и неоснователни. Счита, че липсва активна
легитимация на ищеца, поради липса на предвидена възможност в договора, както и
в общите и специалните условия към него, да бъде прехвърлен на трето лице, с
което е нарушено изискването на чл. 26 от ЗПК. Оспорва клаузата за наказателна
лихва в договора за потребителски кредит като неравноправна по см. на чл. 143
т. 5 от ЗЗП, представляваща необосновано високо обезщетение, което съгласно чл.
33 ал. 2 от ЗПК не може да надвишава законната лихва, счита я и за нищожна по
см. на чл. 146 от ЗППК, тъй като ответникът не е имал възможност да влияе върху
съдържанието й.
В съдебно заседание ищцовата страна не се явява, като чрез пълномощника си
взема писмено становище по спора. Заявява, че съгласно т. 14.5 от Общите
условия кредитодателят има право да прехвърля вземанията си към
кредитополучателя на трети страни. Намира твърденията за нищожност на
наказателната лихва за неоснователни. Моли исковете да се уважат изцяло.
В съдебно заседание ответната страна се преставлява от назначения особен
представител, който оспорва исковете като недопустими и неоснователни.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът установява следното:
С договор за кредит № № **********/22.08.2015 г. „4финанс“ ЕООД е
предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 350 лева, за срок от
30 дни, като сумата е преведена чрез „Изипей“. На 24.08.2015 г. по заявка на
ответника договорът е изменен и му е отпуснат допълнителен кредит от 150 лв.
Договорът е сключен по реда на предоставянето на финансови услуги от
разстояние, а като писмени доказателства по делото са представени договора от
22.08.2015 г. и от 24.08.2015 г., общите условия към него и разписките за
извършените преводи на сумата общо 500 лв.
С договор за цесия от 01.02.2018 г. „4финанс“ ЕООД е прехвърлило на ищеца
вземането по кредита, като видно от приложението, процесният кредит е
включен като част от цедираните договори.
Представени са потвърждение за извършената цесия от 01.06.2018 г., пълномощно
за нея, както и уведомление до длъжника, с обратна разписка, получена лично от
ответника.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна
страна намира следното:
Ищецът се явява активно легитимиран кредитор на ответника, закупил
вземането спрямо него с договор за цесия. Без значение е обстоятелството, че
уведомителното писмо е изготвено от ищеца- „Кредитреформ България“
ЕООД, а не от заемателя по кредита „4финанс“ ЕООД. Действително по
смисъла на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има
действие от деня, когато то му е съобщено от предишния кредитор. Не съществува
обаче законова пречка уведомяването да се направи и от новия кредитор, когато
той е изрично овластен за това (както е станало тук-спълномощно),
доколкото не се касае за лично и незаместимо действие.
Обстоятелството, че в закона е въведено изискване съобщението за прехвърлянето
на вземането да бъде извършено от цедента, не означава, че то не е
валидно, ако е било направено от упълномощено от този цедент лице,
действащ по негово пълномощие. По делото е представено такова пълномощно, с
което „Кредитреформ България“ ЕООД е било овластено от „4финанс“
ЕООД да уведоми от името на последния всички длъжници по договорите
за кредит за това, че вземанията са прехвърлени на друг кредитор. В този смисъл
съобщението, извършено от цесионера, действащ като пълномощник
на цедента, е правно валидно, действително и поражда правните си
последици. Уведомителното писмо е изпратено на постоянния адрес на длъжника,
който е получил лично. Видно от чл. 14.5 от Общите условия на Договора за
кредит кредиторът има право да преотстъпи (прехвърли) вземанията си от
кредитополучателя на трети страни. В този смисъл възражението на процесуалния
предствител на ответника е неоснователно. От всичко изложено дотук, в
конкретния случай се налага еднопосочният извод за това, че цесията е
валидно противопоставима на ответника и тя легитимира ищеца като
надлежен кредитор на дълга по кредита, който има правото да претендира търсените
суми в качество на цесионер.
В случая
между ответника и „4 финанс“ ЕООД е сключен договор за паричен заем
от разстояние по реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността за
предоставяне на парични кредити от разстояние. Според чл. 18 ал. 2 от
ЗПФУР за доказване на електронни изявления, отправени съгласно
този закон, се прилага Законът за електронния документ и
електронния подпис (ЗЕДЕП).
По делото са
представени доказателства, че е постигнато съгласие между страните, чрез
договаряне, осъществено посредством средства за комуникация от
разстояние. Комуникацията между страните е осъществена посредством електронната
страница на кредитора, на която кредитополучателя е подал искане за получаване
на кредит, предоставена е необходимата информация и лицето се е съгласило да
получи заем.
За този тип
кредити се прилагат общите изисквания на ЗПК, според чл. 10 от
който договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг
носител. По делото са налице електронни записи, от които се установява по
безспорен начин, че волеизявленията на страните са насочени към сключване на
договора, като е спазено изискването за съхраняването му на траен носител.
Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен
или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано, като писмената
форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ.
Според съдебната практика (решение № 70/ 19.02.2014 г. на ВКС по гр. дело №
868/ 2012 г., IV г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК), електронното
изявление се счита за подписано при условията на чл. 13 ал. 1 ЗЕДЕП за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или
логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото
авторство. Когато е създаден подписан електронен документ,
неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на
подписаният писмен документ, а ако се касае за частен документ, той се ползва с
такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК). Ответникът се е съгласил да получи изявлението в електронна форма и
той е направил такова като страна по представения договор. В достатъчна степен
представените по делото
електроннидокументи съдържат индивидуализиращибелези иданни, установяващи
по категоричен начин кой е техният автор, какво е тяхното
съдържание и каква е била целта да бъдат отправени. За да
е налице валиден договор сключен от разстояние, е необходимо електронните
документи да съдържат електронни изявления на двете страни, отправени
една до друга, изразяващи волята си за сключване на договора, който да е
представен на хартиен носител. Възпроизвеждането на електронния документ върху
хартиен носител не променя характеристиките му, нито пък сочи до липсата
на такъв. Съгласно чл. 184 ал. 1, изречение първо от ГПК, той се представя по делото именно върху
такъв носител, като препис, заверен от страната.
Горните съображения са достатъчни, за да се приеме, че договорът за кредит
е сключен във валидна електронна форма, съгласно изискванията на специалния
закон. Доколкото се касае за вид заем, който по своята характеристика е
реален договор, за да е действително съглашението, трябва реално да е предадена
съответната сума на заемателя. С представените към исковата молба разписки
за извършено плащане се установява, че в полза на ответника на 22.08.2015 г.
чрез системата „Изипей“ е преведена сумата от 350 лв. и на 24.08.2015 г. чрез
системата „Изипей“ е преведена сумата от 150 лв. В документа заемателят е
индивидуализиран с три имена и ЕГН, а като основание за превода е посочен
номерът на договора за кредит. Именно в условията на същия е записано, че
сумата ще бъде получена от лицето чрез системата „Изипей“, като точно
преводното нареждане удостоверява изпълнението на задълженията
на кредитодателя. В тази връзка не е необходимо документът да носи подпис
на ответника, а е достатъчно само наличието на разписката, от която се
установява превеждането на сумата според уговореното.
Редовно възникналото заемно правоотношение валидно обвързва страните
и поражда своите правни последици, като с подписване на договора
ответникът се е съгласил с всички негови клаузи. Съглашението е било предмет на
индивидуално договаряне, т.е. то е израз на общата воля на страните, които
именно по този начин те са уредили отношенията си. Заемателят се е
съгласил с тези условия, включително и с общите условия към кредита, приел ги е
подписвайки договора, а и предварително още към момента на сключването е бил
наясно с крайната сума, която ще дължи по отпуснатия му заем, като главница в
размер на 500 лв. и такса 77,30 лв. за използваната от него услуга експресно
разглеждане на кредита, която сам е заявил. Доколкото е безспорно от
събраните доказателства, че ответникът не е погасил главницата по договора,
която обаче се е задължил да върне в пълен размер, както и таксата за
ползваната услуга то претенцията в тази част се явява основателна, защото е
налице валидно и изискуемо парично вземане, което е останало дължимо и
неплатено.
Досежно възраженията в отговора за нищожност на клаузата
предвиждаща неустойка /наказателна лихва/ в претендирания размер 604,80 лв.
съдът намира същото за основателно.
Съгласно задължителните указания на ТР № 1/2009 г. ОСТК съдът следи
служебно за нищожността на клаузи за неустойка. В този смисъл е и трайната
практика на ВКС, така решение № 93 от 19.03.2012 г. по гр. д. № 1057/2011 г.,
II г. о., ВКС, решение № 110/11.04.2014 г., гр.дело № 1237 по описа за 2013 г.,
ВКС, ІV г.о., решение № 384 от 02.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о.,
ВКС, решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т.о., ВКС,
решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на II т.о., ВКС, с които
е възприето, че накърняване на добрите нрави като неписани правила по смисъла
на чл. 26, ал. 1 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и
да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез
създаване на други разпоредби, част от действащото право, каквито са принципите
на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване. От систематичното тълкуване на клаузите на
чл. 13.3 от Общите условия към Договора между „4финанс“ЕООД и ответника, предвидената
по делото неустойка /наказателна лихва/ формирана чрез надбавяне на основния
лихвен процент определен от БНБ 10,01% към договорения лихвен процент 40,93%
върху неплатената главница за периода на просрочието, която се претндира в
размер на 604,80 лв. /по-голяма от главницата 500 лв./ излиза извън типичните
си обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция. Същата е уговорена с цел да се заобиколи императивната
разпоредба на чл. 19, ал.4 ЗЗП, уреждащ максимален размер на годишния процент
на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗЗП е нищожна и плащане по нея
не се дължи.
По изложените съображения искът с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл.
92 ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на делото- частично уважаване на претенцията и на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца направените от него
разноски в процеса, които се претендират и е представен списък по чл. 80 от ГПК, за заплатени- държавна такса в размер на 150 лв., депозит за особен
представител на ответника в размер на 300 лв., както
и юрисконсултско възнаграждение 150 лв. или общо 600 лв., които
следва да се присъдят в размер на 293,02 лв. съразмерно с уважената част от
иска. За заповедното производство са направени разноски в размер на 75 лв., от
които следва да се присъдят 36,62 лв. съразмерно с уважената част от иска.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК, че П.М.М., ЕГН **********, с
адрес: *** ДЪЛЖИ на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи” № 10,
представлявано от управителя Радослав Велчев, следните суми:
1/ сумата 500 лв./петстотин
лева/– главница, представляваща вземане по чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК за неплатена заета сума по Договор за кредит № **********,
сключен на 22.08.2015 г. между „4финанс“ЕООД, опериращо на пазара под търговската
марка „Вивус“ и ответника;
2/ сумата 77,50 лв. /седемдесет
и седем лева и петдесет стотинки/,представляваща такса за експресно разглеждане
на кредита - вземане по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. т.13.5 от Общите условия към
договора за кредит;
3/ ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба 15.10.2018 г. /както е претендирана/ до изплащане на вземането,
за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 4958/2018 г. на РРС.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Кредитреформ България“ ЕООД,
ЕИК: ********* да се признае за установено, че П.М.М., ЕГН ********** му дължи
на осн. чл. 422 от ГПК вр. чл. 92 ЗЗД сумата от 604,80 лв. – неустойка /наказателна
лихва/за неизпълнение на договорно задължение за периода от 22.09.2015 г. до
31.01.2018 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДАП. М.М., ЕГН **********,*** да заплати на
„Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи” № 10, представлявано от управителя
Радослав Велчев, направените по делото разноски, в размер на 293,02 лв. съразмерно с уважената част
от иска по настоящото производство и сумата 36,62 лв. за разноски по заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Русе в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: /П/