Р Е Ш Е Н И Е
№ 149
гр. Плевен, 24.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесет и
четвърти януари две хиляди и двадесета година в публично съдебно
заседание в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:
ИВАН ШАРКОВ
При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА
Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно
административно-наказателно дело № 1287/2019г. по описа на съда, на
основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 208 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона
за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на М.П.В. ***
чрез адв. А.А. от Адвокатска колегия – гр. София срещу Решение № 661/07.10.2019г.
на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1310/2019г. по описа на
съда.
С решението си съдът е изменил Наказателно постановление № 6155/30.05.2019г. на Началник отдел „Контрол по РПМ“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, с което на М.П.В. от с. Орешак на осн. чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лв. като съдът е намалил размера на наложеното наказание „глоба“ на 1000 лв. за извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата във вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, затова че на 03.05.2019г. в 11.50 часа, на път I-3 км.89 + 500 на 500м. преди разклона за гр. Плевен до магазин „Метро“ в посока гр. Плевен – гр. Русе управлявал съчленено ППС с 5 оси - МПС с 2 оси марка „Волво“ модел ФМФХ, с рег.№ ****** и полуремарке с 3 оси, рег. № ******, превозващо слънчоглед като осъществявал движение на извънгабаритно ППС по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ, респективно тежко по чл.3 т.2 на същата наредба без разрешение, издадено от администрацията, управляваща пътя (АПИ) за дейност от специално ползване на пътищата. При направеното измерване с техническо средство ролетка №1307/18 и ел. везна РW-10 № К0200011 е установено надвишаване на нормите на наредбата: 1.) измереното натоварване на задвижващата (2-ра) единична ос на ППС е 14,300т., при максимално допустимо натоварване на оста 11,5 т. съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.“а“ от Наредбата; 2.) при измерено разстояние между осите 1,32м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 29,700 т., при максимално допустимото натоварване 24т., съгласно чл.7, ал.1, т.3, б. „б“ на Наредбата, което го определя като тежко ППС по смисъла на чл.3 т.2.
Касаторът обжалва решението с доводи за неговата
неправилност поради нарушение на закона – касационно отменително основание по
чл. 348 ал.1, т. 1 от НПК. Счита, че административно наказващия орган е
ангажирал отговорността му за деяние, което не може да му бъде вменено във
вина, тъй като лицата извършващи превоза са тези, които осъществяват
транспортна дейност в качеството си на търговци, регистрирани по съответния
ред, а не физическите лица, извършващи фактическите действия по управление на
превозните средства. Следователно върху В. не тежи задължението за снабдяване с
разрешително за извършване на конкретния превоз на товар с ППС, което е
извънгабаритно и/или тежко. Твърди, че е налице несъставомерност на деянието с
оглед на неговия субект, тъй като водачът на извънгабаритно и/или тежко ППС не
е от задължените лица, които могат да поискат издаването на разрешително за
движение на извънгабаритно и/или тежко ППС от АПИ и като не е констатирал това
решаващия съд и административно наказващия орган са допуснали неправилно
приложение на материалния закон. Ето защо счита, че дадената правна
квалификация е несъответна на формулираното изпълнително деяние, което е довело
до ограничаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице. На
следващо място навежда доводи, че никъде в Закона за пътищата, нито в Наредба №
11, нито в който и да е друг нормативен акт или подзаконов нормативен акт
законодателят вменява задължение на водача да носи и представя при поискване на
контролните органи на АПИ въпросното разрешително, тъй като същото не попада в
хипотезата на чл. 100, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата, тъй като
не е в кръга на превозните документи, определени от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията. Иска отмяна на решението, по същество
– отмяна на НП.
Ответникът по касация – Агенция „Пътна инфраструктура“
– гр. София, чрез юрисконсулт С. В.изразява становище, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, тъй като съгласно чл. 26
ал.2 т.1 б. „а“ вр. чл. 37 ал. 1 от Наредбата водачът е лицето, което носи
административно наказателна отговорност при непредставяне на съответното
разрешение за движение на извънгабаритно и/или тежко ППС.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в
сила.
Настоящият състав на Административен съд –
Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за
валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо
и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.
Районният съд обосновано на доказателствата по делото
е приел визираното нарушение за безспорно доказано от обективна и субективна
страна, като е намалил размера на наложеното на водача наказание „глоба“ към
установения в чл. 53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата законов минимум от 1000 лв.
По делото не е спорно и се доказва от извършените
измервания, чрез одобрените и изправни технически средства – ел. везна и
ролетка, за което също са налични доказателства по делото, че управляваното от В.
ППС е извънгабаритно и тежко по смисъла на чл.3 т.2 и §1 т.1 ДР на Наредба № 11,
тъй като измереното натоварване на осите надхвърля допустимото максимално
натоварване съгласно чл.7 ал.1 т.4 б.“а“ и чл. 7 ал.1 т.3 б. „б“ от същата
наредба.
Деянието правилно е квалифицирано като нарушение по
чл. 26 ал.2 т.1 б. „а“ от Закона за пътищата, в който се съдържа забрана за
движението по пътищата на извънгабаритни и тежки превозни средства без
специално разрешение, издадено от администрацията, управляваща пътя. В случая е
безспорно и, че водачът не е разполагал с такова разрешение от АПИ, управляваща
републиканския път, по който се е
движило управляваното от него тежкотоварно ППС.
Отговорността на водача е ангажирана на осн. чл. 53
ал.1 т.2 от Закона за пътищата и чл. 37 ал.1 т.1 от Наредба № 11.
Чл. 53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата предвижда лична
отговорност за физическите лица, нарушили
забраната на чл. 26 ал.2 от същия
закон, както и на тези, които извършат или наредят да бъдат извършени
посочените дейности, включително и в хипотезата на движение на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя. Разпоредбата кореспондира с чл. 37 ал.1 т.1
от Наредба № 11, който предвижда съставянето на акт на водача, на
съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се
установи, че движението на тежко или извънгабаритно ППС се извършва без
разрешително или документ за платена такса.
Оттук следва, че субект на отговорността по посочените
текстове може да бъде, както водачът като пряк извършител, който управлява
тежкотоварно или извънгабаритно ППС, така и друго отговорно длъжностно лице,
което е наредило превоза или придружава товара. Освен това с евентуалното
ангажиране отговорността на другите изброени лица, не отпада отговорността за
водача. Ето защо в случая законосъобразно е бил наказан водача, а и липсват
данни за други отговорни лица.
Решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва
да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК
съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 661/07.10.2019г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д.
№ 1310/2019г. по описа на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и
Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ:
1./п/ 2.
/п/