О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260298 04.02.2021г. град
П.
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на трети
февруари две хиляди двадесет и първа година
в закрито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при участието на секретаря ........ като разгледа докладваното от
съдията Маратилов въззивно ч.гр.д.№39по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе
в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал.1
т.1 във връзка с чл. 130 и с чл.299 ал.1 от Гражданския процесуален кодекс.
Обжалва се определение
на Пазарджишки районен съд №260358 от 29.10.2020г. постановено по
гр.д.№1674/2020г. по описа на същия съд, с което е върната като недопустима
исковата молба, предявена от М.М.Х., с ЕГН-********** *** срещу „С.“ ЕООД, с
ЕИК *********,гр.П., ул.“Л.Б.“ №2 и е прекратено производството по делото.
В частната
жалба подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, с вх.№263999 от 17.11.2020г.,
ищецът лично и чрез пълномощника си адв. Т.М. /пълномощно на л.34 от досието на
гр.д.№1674/2020г./, се поддържа, че предмет на спора е предявена осъдителна
претенция против ответника „С.“ ЕООД за реално връщане на движими вещи-стоки
-549бр.кожи – 36231кв.дм. овча напа-антик, по спецификация №152 от 22.10.1997г.
на „В.“ ЕАД, както и 40бр. облекла, ушити от останалите 318бр. кожи-21897кв.дм
овча напа, а при условията на евентуалност заплащане на тяхната левова равностойност при липсата им, към момента на предаването им
на ответната страна в размер на 24501лв ведно с обезщетение за забава за
периода от предаването им-22.10.1997г. до датата на подаване на исковата молба.
Посочва се още, че предходното гражданско дело №73/2003г. на ОС-П. е заведено
за заплащане на 867 броя сурови овчи
кожи-58128кв.дм. и 1430 броя сурови ярешки кожи, на обща стойност 17811.50лв по
цени на обработените кожи и облекла, изчислени от експертизата по
гр.д.№73/2003г. на Окръжен съд П.. Твърди се, че с решение от 16.02.2004г. Окръжен съд П. е
отхвърлил претендираните от ищеца и настоящ жалбоподател суми, представляващи
обезщетение за неизпълнение на споразумителен протокол от 23.01.1998г. и уважил
предявения по същото дело и от насрещната страна „С.“ ЕООД насрещен иск за
сумата от 8905лв-левова равностойност на
неизпълнено задължение на ищеца ЕТ „М.-М.Х.“ по същия споразумителен протокол,
заедно с мораторна лихва в размер на 1507лв и законна лихва върху
главницата от 21.10.2002г. до
окончателното изплащане, като решението е било потвърдено изцяло от Апелативен
съд Пловдив. Посочва се от жалбоподателя, че
по образувано изпълнително дело №20097240400553 на ЧСИ В.Т., №724, по
което длъжникът и настоящ ищец заплатил на дружеството обща сума в размер на
26334лв, формирана от главница от 8905лв, неолихвяеми вземания в размер на 563лв, лихви към
главницата от 14757лв и такси към ЧСИ от 2108лв,като се твърди, че към 2020г.
задължението към ответното дружество било изплатено от длъжника, и настоящ ищец.
Счита, че становището на исковия съд по настоящото дело, че са били налице
необходимите предпоставки за прекратяване на делото е неправилно и
незаконосъобразно. Доколкото на първо място, решението влиза в сила само между
същите страни, за същото искане и на същото основание/чл.298 ал.1 от ГПК/; че
прекратявайки делото съдът не е взел в
предвид, че искът е предявен по нова
фактическа обстановка и различно основание, доколкото за разлика от
първоначално воденото производство, към момента на завеждането на настоящото
дело дългът на ищеца към ответника е изплатен изцяло; че това е нов юридически
факт, който не е бил налице при завеждането на гр.д.№73/2003г. по описа на ПОС
и че постановеното решение от 2003г. не може да бъде предпоставка за
недопустимост на сега предявения иск тъй като изплащането на дълга сочи на
извод, че се касае за нов иск, при ново
основание и нови фактически твърдения и предпоставки. Счита, че отричането на
правото на ищеца да предяви посочения иск при заявените обстоятелства и при напълно изплатен дълг към ответника води
до неоснователно обогатяване на ответното дружество. Оспорен е извода на съда
за наличие на тъждество в основанието и в петитума на исковете при вече
приключилото и новото дело, като никъде в обжалвания съдебен акт не се
коментирани наведените и подкрепени с убедителни доказателства твърдения за
плащане на дълга към ответника. На последно място се твърди, че не е
налице сила на присъдено нещо относно
предявените искове в настоящото производство и че това е главният факт,
послужил за основание за завеждане на делото. Моли да се отмени прекратителното
определение и се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба,
подаден от насрещната по спора страна и ответник в исковото производство „С.“
ЕООД чрез пълномощника си адв. П. С. ***.2020г. в който частната жалба се оспорва по същество.
Споделят се мотивите на исковия съд за недопустимост на иска поради идентичност на спора с този предмет на
гр.д.№73/2003г. по описа на ПОС като предмет, като страни и като основание; че
исковата молба не очертава нов иск нито за ново основание, а изцяло покрива иска по гр.д.№73/2003г. на ОС-П.
по което има влязло в сила решение. Поддържа се довод за недопустимост на
предявения иск поради приложимост на разпоредбата на чл.299 ал.1 от ГПК и моли
да се потвърди обжалваното определение с присъждане на разноските за настоящото
производство.
Пазарджишкият окръжен съд за да се
произнесе взе в предвид следното:
Частната въззивна жалба е процесуално
допустима
като подадена в законния едноседмичен срок по чл.275 ал.1 от ГПК, от надлежна
страна в исковото производство-ищеца М.Х.,
без последният да е внесъл държавна такса по обжалването предвид
освобождаването му от внасяне на държавни такси за цялото производство по реда на чл.83 ал.2 от ГПК /съдебно определение
№1882 от 18.08.2020г./ и против подлежащ на обжалване акт на исковия съд, с
който се прегражда окончателно по-нататъшното развитие на производството.
За да
постанови обжалвания си съдебен акт, с който се прекратява развитието на
производството, исковият съд е приел в мотивите си към него, че в резултат на
представени от ответника и служебно изискани от съда материали по
гр.д.№73/2003г. по описа на ПОС е
констатирано, че по процесното дело са отхвърлени предявени от ЕТ“М.-М.Х.“***, представляван
от М.М.Х. искове за осъждане на
ответника „С.“ ЕООД да заплати сумите от 14946.58лв и 2864.72лв или общо сумата
от 17811.55лв-обезщетение за неизпълнение на задълженията му по договор за
спогодба /протокол от 23.01.1998г./, ведно със законната лихва от предявяването
на иска до окончателното й изплащане; че съгласно чл.298 ал.1 от ГПК решението
влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание,
като субективните предели на силата на присъдено нещо /СПН/ определят кръга на
лицата, които не могат да оспорват установеното с влязлото в сила решение
правно положение относно съществуването, респективно несъществуването на
спорното право; че ищецът по гр.д№73/2003г. -ЕТ с посоченото наименование и
физическото лице са едно и също лице и не могат да се разделят като различни
правни субекти, съгласно и нормата на чл.56 от ТЗ; че регистрацията на
физическото лице като ЕТ по ТЗ е с оглед участието на лицето в търговските
правоотношения без да възниква в резултат на тази регистрация нов правен
субект; че отговорността на физическото лице и на ЕТ е взаимна и еднаква като
обем и характеристики-отговорността е с цялото имущество, което притежава ФЛ за
задълженията на ЕТ и обратно; че ЕТ е търговското качество на ФЛ. Приемайки
като краен резултат, че страните по двете искови производства са идентични,
исковият съд посочва, че обективните
предели на СПН касаят предмета на делото имащи значение за отвода на присъдено
нещо, предполагащо тъждество на предмета на разрешения с присъдено нещо спор и
предмета на второто дело. Отбелязвайки, че тъждеството следва да се отнася
както до основанието, така и до петитума на исковете по приключилото и по
новото дело, съдът приема, че е налице позоваване на идентични факти и обстоятелства,
които са въведени за разглеждане с исковата молба по гр.д.№23/2003г. на ПОС по което има влязло в
сила решение. Като такива идентични факти било обстоятелството, че съдът
посочва твърденията на ищеца / по гр.д.№73/2003г./ за вземане представляващо
левовата равностойност на 867бр.-кожи, които не могат според ищеца да бъдат върнати, като исковата претенция се
основава на един и същ правопораждащ
юридически факт-споразумителен протокол от 28.01.1998г., поради което
исковият съд приема, че предметът на висящото исковото производство е идентичен
с предмета на производството, по което е постановено гр.д.№73/2003г., поради което
е отбелязъл, че е налице СПН по отношение на предявените по гр.д.№1674/ 2020г.
искове, че спор, който е разрешен с влязло в сила решение не може да се пререшава, освен в случаите когато законът
разпорежда друго и че повторно
заведеното дело се прекратява служебно от съда /чл.299 ал.1 и ал.2 от ГПК/. По изложените съображения съдът е постановил и прекратителното си определение,
предмет на настоящия въззивен контрол.
Въззивната съд
намира за нужно да отбележи, че принципните разсъждения на исковия съд са в съответствие
с процесуалния закон.
В случая обаче решаващият съд се е
произнесъл с обжалвания акт преждевременно и по нередовна искова молба.
Нередовността
се изразява в непълнота и неяснота относно
относимите факти и обстоятелства на които се основава исковата претенция
и заявения петитум, което налага същите да бъдат допълнително уточнени. От една
страна ищецът твърди, че е изправна
страна по сключения между страните споразумителен протокол от 23.01.1998г. въз
основа на който е била заявена както неговата претенция така и претенцията
на насрещната страна, чиито насрещни
искове са уважени поради неизпълнение на задълженията на ищеца Х. /гр.д.№73/2003г.
-заявени са насрещни искови претенции, произтичащи от изпълнението на насрещни
задължения, основаващи се на същия споразумителен протокол/, а същевременно
неговите претенции са отхвърлени от
съда, а от друга страна ищецът твърди в
частната си жалба, че е изпълнил изцяло задължението си по уважените насрещни
осъдителни искове на дружеството, базирани
на процесния протокол в резултат извършено плащане на цялото задължение
по висящо изпълнително производство-изп.д.№20097240400553, през 2020г. , тоест
ищецът сочи, че вече е напълно изправна страна по сключения от страните споразумителен протокол от 23.01.1998г. В
решаващите си мотиви към съдебното решение /гр.д.№73/2003г./, Пазарджишкият
окръжен съд е посочил изрично на какво основание и защо е отхвърлил исковите
претенции на ЕТ, и след като ищецът М.Х.
заявява и продължава да твърди, че сегашната му претенцията се основава на
друго правно основание и новонастъпили факти, различни от заявените по
приключилото гр.д.№73/ 2003г., е следвало ИМ да се остави без движение за
излагане на конкретни факти и обстоятелства за това твърдяно и налично друго /ново/
правно основание на което се претендира вземането в хипотеза на изпълнение
респективно неизпълнение на взаимни насрещни задължения на страните и връзката
между тях, както и последователността при изпълнението им, съгласно уговорките
в споразумителния протокол, както и за
интереса от предявяването на исковете, след което да бъде направена от
първоинстанционния съд отново преценка за допустимостта на иска, както евентуално
и преценка дали не се касае за някое от изключенията за пререшаване на спора по
чл.299 ал.1 от ГПК.
Оставянето на
исковата молба без движение е било наложително и предвид доводите, въведени от дружеството-ответник
по исковете с отговора на исковата молба, доколкото изложените в него факти и
обстоятелства имат също пряко отношение към допустимостта на иска, като предвид
на неяснотата и непълнотата на обстоятелствата, съдът е следвало да
остави исковата молба без движение за прецизирането й и привеждане в
съответствие на петитума с обстоятелствата
и да определи срок, в който нередовностите да бъдат отстранени, след което
съдът следва да извърши изискуемата се повторна преценка по допустимостта на
исковете предвид и на интереса на ищеца
да ги предяви.
В този смисъл въззивният
съд намира, че ще следва да отмени прекратителното определение и делото се
върне обратно на РС-П. за изпълнение на посочените указания.
Водим от
горното, Пазарджишкият окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ
определение на Пазарджишки районен съд №260358 от 29.10.2020г. постановено по
гр.д.№1674/2020г. по описа на същия съд, с което е върната като недопустима
исковата молба, предявена от М.М.Х., с ЕГН-********** *** срещу „С.“ ЕООД, с
ЕИК *********, гр.П., ул.“Л.Б.“ №2 и е прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на Пазарджишки районен съд за изпълнение
на указанията дадени в мотивите на настоящото определение.
Определението
е окончателно.
Председател: Членове:1. 2.