РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Варна, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20213000500402 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 402/2021 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество, подадена чрез А. В. – държавен инспектор в ТД на КПКОНПИ –
Варна против решение № 260067/28.06.2021 г. по гр.д. № 162/2020 г. на
Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени исковете на комисията срещу
Й. Д. ХР. по чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ за отнемане на имущество на
основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от
ЗПКОНПИ от Й. Д. ХР.: сумата в размер на 600 лв., представляваща
равностойността на придобитите дружествени дялове в „ГАК КОМЕРС" ООД
ЕИК *********; сумата общо в размер на 6 165,05 лв., представляваща лични
вноски през 2010 г. по сметка с IBAN BG 73 RZBB 9155 1499 0160 00 в
„Райфайзенбанк България" ЕАД, открита на 22.08.2008 г., с титуляр Й. Д. ХР.,
непреобразувани в друго имущество и нетрансферирани по други банкови
сметки; сумата общо в размер на 25 525,42 лв., представляваща погасителни
1
вноски по кредит през 2010 г. по сметка с IB AN BG 73 RZBB 9155 1499 0160
00 в „Райфайзенбанк България" ЕАД, открита на 22.08.2008 г., с титуляр Й. Д.
ХР.; сумата общо в размер на 200 420 лв., представляваща вноски от трети
лица в т.ч. роднини през 2010 г. по сметка с IB AN BG 25 СЕСВ 9790 1067
0784 00 в „ЦКБ" АД, открита на 16.05.2006 г., с титуляр Й. Д. ХР.,
непреобразувани в друго имущество и нетрансферирани по други банкови
сметки; сумата общо в размер на 950 лв., представляваща вноски от трети
лица през 2011 г. по сметка с IBAN BG 25 СЕСВ 9790 1067 0784 00 в „ЦКБ"
АД, открита на 16.05.2006 г., с титуляр Й. Д. ХР., непреобразувани в друго
имущество и нетрансферирани по други банкови сметки; сумата общо в
размер на 155 075,80 лв., представляваща вноски от трети лица в т.ч. роднини
през 2010 г. по разплащателна сметка с IBAN BG 07 СЕСВ 9790 1467 0784 00
в „ЦКБ" АД, открита на 08.05.2008 г., с титуляр Й. Д. ХР., непреобразувани в
друго имущество и нетрансферирани по други банкови сметки; сумата общо в
размер на 6 250 лв., представляваща вноски от трети лица през 2010 г. и 2011
г. по разплащателна сметка с IBAN BG 56 PRCB 9230 1005 7722 10, в
ПроКредит Банк (България) ЕАД, открита на 21.10.2004 г., закрита на
10.03.2015 г., с титуляр Й. Д. ХР., непреобразувани в друго имущество и
нетрансферирани по други банкови сметки; сумата общо в размер на 3 866,76
лв., представляваща погасителни вноски по кредит през 2010 г. и 2011 г. по
разплащателна сметка с овърдрафт с IB AN BG 27 PRCB 9230 1405 7722 14, в
ПроКредит Банк (България) ЕАД, открита на 21.04.2007 г., закрита на
10.03.2015 г., с титуляр Й. Д. ХР. и Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество е осъдена да
заплати в полза на Държавата по сметка на съдебната власт сумата от
15 954.12 лева, на осн. чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ, вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК.
КПКОНПИ е настоявала, че решението на окръжния съд е неправилно,
като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.
Молила е за отмяната му с уважаване на искането изцяло и за присъждане на
сторените по делото разноски. Сочила е, че окръжният съд правилно
установил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото
доказателства и достигнал до обоснован извод за наличие на несъответствие
между имуществото и нетния доход на проверяваното лице, което е
значително и е налице хипотезата на чл. 107 от ЗПКОНПИ, но неправилно
приложил материалния закон и съобразно практика на ВКС (която практика
2
въззивникът не възприема и сочи в противен смисъл) в заключение приел, че
подлежи на отнемане от проверявания само налично имущество, а
претендираните неналични суми по банковите сметки не са такова и не
подлежат на отнемане. Поддържала е, че подлежи на отнемане
равностойността на придобит дружествен дял от ответника, като е развила
съображения в тази насока и е посочила съдебна практика, отчитайки
наличието на противоречива такава. В евентуалност, при неоснователност на
искането за отнемане на равностойност е настоявала, че съдът сам е следвало
да го преквалифицира като такова за отнемане на дружествен дял и да
постанови отнемане на същия.
Въззиваемият е подал писмен отговор на жалбата и по съображения за
правилността на обжалваното решение е молил за неговото потвърждаване.
В съдебно заседание пред настоящата инсанция, процесуалният
предсавител на КПКОНПИ е поддържал въззивната жалба. Въззиваемият не
се е явил и не е взел становище в съдебно заседание.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му с
оглед събраните доказателства намира следното:
Производството пред Варненския окръжен съд е било образувано по
иск на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество по чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ срещу Й. Д.
ХР. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на
стойност на стойност 398 853.03 лева, както следва: На основание чл. 151, във
връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Й. Д. ХР.: -
Сумата в размер на 600 лв., представляваща равностойността на придобитите
дружествени дялове в „ГАК КОМЕРС" ООД ЕИК *********.; Сумата общо в
размер на 6 165,05 лв., представляваща лични вноски през 2010 г. по сметка с
IBAN BG 73 RZBB 9155 1499 0160 00 в „Райфайзенбанк България" ЕАД,
открита на 22.08.2008 г., с титуляр Й. Д. ХР., непреобразувани в друго
имущество и нетрансферирани по други банкови сметки; -Сумата общо в
размер на 25 525,42 лв., представляваща погасителни вноски по кредит през
2010 г. по сметка с IB AN BG 73 RZBB 9155 1499 0160 00 в „Райфайзенбанк
България" ЕАД, открита на 22.08.2008 г., с титуляр Й. Д. ХР.; -Сумата общо в
размер на 200 420 лв., представляваща вноски от трети лица в т.ч. роднини
3
през 2010 г. по сметка с IB AN BG 25 СЕСВ 9790 1067 0784 00 в „ЦКБ" АД,
открита на 16.05.2006 г., с титуляр Й. Д. ХР., непреобразувани в друго
имущество и нетрансферирани по други банкови сметки; -Сумата общо в
размер на 950 лв., представляваща вноски от трети лица през 2011 г. по
сметка с IBAN BG 25 СЕСВ 9790 1067 0784 00 в „ЦКБ" АД, открита на
16.05.2006 г., с титуляр Й. Д. ХР., непреобразувани в друго имущество и
нетрансферирани по други банкови сметки; -Сумата общо в размер на 155
075,80 лв., представляваща вноски от трети лица в т.ч. роднини през 2010 г.
по разплащателна сметка с IBAN BG 07 СЕСВ 9790 1467 0784 00 в „ЦКБ"
АД, открита на 08.05.2008 г., с титуляр Й. Д. ХР., непреобразувани в друго
имущество и нетрансферирани по други банкови сметки;-Сумата общо в
размер на 6 250 лв., представляваща вноски от трети лица през 2010 г. и 2011
г. по разплащателна сметка с IBAN BG 56 PRCB 9230 1005 7722 10, в
ПроКредит Банк (България) ЕАД, открита на 21.10.2004 г., закрита на
10.03.2015 г., с титуляр Й. Д. ХР., непреобразувани в друго имущество и
нетрансферирани по други банкови сметки; -Сумата общо в размер на 3
866,76 лв., представляваща погасителни вноски по кредит през 2010 г. и 2011
г. по разплащателна сметка с овърдрафт с IB AN BG 27 PRCB 9230 1405 7722
14, в ПроКредит Банк (България) ЕАД, открита на 21.04.2007 г., закрита на
10.03.2015 г., с титуляр Й. Д. ХР.. Комисията е изложила твърдения, че:
ответникът Й. Д. ХР. е обвинаяем по досъдебно производство № 769/2016 г.
по описа на РУ на ОД на МВР за престъпления по чл. 354а, ал. 1 от НК и чл.
354в, ал. 1 от НК, попадащи в предметния обхват на чл. 108, ал.1, т.25
ЗПКОНПИ; пред Комисията е било образувано производство с Решение №
22/15.01.2020 г. въз основа на проверка по протокол № ТД04ВА/УВ-
7058/29.05.2018 г.; извършеният икономически анализ на събраните в хода на
производството доказателства установявал значително несъответствие в
имуществото на проверявания по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ, във
вр. с § 1, т. 2 от ДР на ЗПКОНПИ за проверявания период от 29.05.2008 г. до
29.05.2018 г.;
Ответникът Й. Д. ХР. не е депозирал отговор на исковата молба и не е
участвал в съдебните заседания пред първата инстанция.
Производството на комисията се води по ЗПКОНПИ и е допустимо –
налице са всички предвидени в закона предпоставки: КПКОНПИ е сезирана с
постъпило уведомление от Окръжна прокуратура - Варна за извършено от
4
проверявания престъпление, попадащо в предметния обхват на закона;
образувана е проверка по чл. 107 от ЗПКОНПИ, протекла в периода от
29.05.2018 г. до 29.11.2019 г. и е взето решение по чл. 140, ал. 2, т. 2 от
ЗПКОНПИ за образуване на производство и предявяване на иск пред съда.
Искът на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество е за отнемане от проверявания Й. Д. ХР. на
парични суми, внесени от него и от трети лица по банкови сметки и суми,
представляващи равностойност на придобити дружествени дялове в
търговски дружества при твърденията, че същият е реализирал доходи от
незаконни източници, с които е придобил имущество, което на това
основание подлежи на отнемане.
Периодът на проверката от КПКОНПИ за ответника Х. е от 29.05.2008
г. до 29.05.2018 г., като за времето от 27.08.08.2010 г. до 24.03.2016 г. в същия
е включено и имуществото на съпругата (вече бивша съпруга) Сиана
Георгиева Енчева и за времето от 22.02.2011 г. до 29.05.2018 г. и това на
дъщерята Паула Йорданова Х.а.
Според твърденията на КПКОНПИ в мотивираното искане, в началото
на проверката ответникът Х. не е притежавал недвижими имоти и леки
автомобили, като съпругата му преди брака им е притежавала недвижим
имот в гр.Варна, ул. „Морска Сирена“ №41, представляващ самостоятелен
обект (магазин) с ИД № 101135.2560.171.1.11 (стойността му е посочена от
КПКОНПИ само към датата на разпореждането с него през 2011 г. като
договорена продажна цена по сделката в размер на 10 000 евро или 19 558,30
лв.), както и лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел Ц 200“, рег. № В 56 54
РВ, придобит от нея на 26.05.2008 г. (без посочена от КПКОНПИ оценка към
датата на проверката; с пазарна стойност 8 020 лв. към 14.10.2010 г. съгласно
заключението на вещото лице по САТЕ експертиза). Сочени са от КПКОНПИ
в мотивираното искане начални салда по различни банкови сметки на
проверявания и съпругата му, чиято обща стойност, установена със
заключението на вещото лице Й. по допълнителната съдебно-икономическа
експертиза е 40 936,80 лв. за Й.Х. и 21,46 лв. за С. Х. (общо 40 958,30 лв.).
Преди датата на проверката, проверяваният е бил регистриран като търговец -
ЕТ „Варна Фрукт 2004“.
КПКОНПИ е подържала с мотивираното си искане, че през
5
проверявания период Й.Х. и Сияна Х.а не са придобивали недвижими имоти.
Й.Х. е закупил два леки автомолбила - лек автомобил „Ауди“, модел „А 8“,
рег.№ В 61 66 РМ на 20.10.2010 г. и лек автомобил „Опел“ модел
„Спиндстер“ с рег.№ В 66 56 КН с пазарна стойност към датата на
придобиването, съгласно заключението на вещото лице по САТЕ инж. И. И.,
съответно в размер на 11 020 лв. и на 3 940 лв. (общо 14 960 лв.). Й.Х. е
придобил и дружествени дялове в две дружества, съответно в „ГАК
КОМЕРС“ ООД и „ВАРНА ФРУКТ“ ООД на стойност съответно 600 лв. и 1
750 лв. (общо 2 350 лв.). През проверявания период двата автомобила са били
продадени, като пазарните оценки към датата на отчуждаването им (според
САТЕ) са съответно 2 860 лв. и 9 880 лв. ( общо 12740 лв.), а през 2011 г. са
продадени и дяловете във „ВАРНА ФРУКТ“ ООД за сумата от 1 750 лв.
В исковата си молба КПКОНПИ е поддържала също така, че за целия
релевантен период, проверяваният е получил и внесъл по банкови сметки
суми в размер на 39 675,22 лв., направил е плащания по сметки за
погасителни вноски по кредити в размер на 86 598,70 лв. както и е придобил
суми, внесени от трети лица по банковите сметки, в общ размер от
2 831 188,09 лв. Всички тези суми не са налични в края на проверявания
период (КПКОНПИ признава, а и е установено от вещото лице), като
съответните части от тях се претендират за отнемане от КПКОНПИ с
твърдения, че имат незаконен източник. За внесените суми по банковите
сметки от третите лица, след като е анализирала и проследила по години и по
дни информацията за внасянето им и за лицата, които са направили вноските,
КПКОНПИ е посочила, че тъй като част от тези лица са имали сключени
трудови договори с ЕТ „ Варна Фрукт 2004“ може да се направи заключение,
че всички тези вноски представляват укрити приходи от дейността на
едноличния търговец (т.е. имат и незаконен източник), доколкото и
надхвърлят декларираните такива с годишната данъчна декларация.
За основателността на иска по чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ следва да е
установено: - че дадено физическо лице е придобило незаконно имущество,
т.е. имущество, за придобиването на което не е установен законен източник,
съгласно легалното определение, дадено в § 1, т. 2 от ДР на закона;
наличието на обосновано предположение, че това конкретно имущество е
придобито незаконно, като такова предположение е налице винаги, когато
след проверка се установи значително несъответствие между имуществото и
6
нетния доход на проверяваното лице в размер на 150 000 лева за целия
проверяван период; образувано наказателно производство срещу това лице за
престъпление по НК, измежду визираните в закона, по което то е привлечено
като обвиняем.
Съгласно нормата на чл. 141 от ЗПКОНПИ на отнемане подлежи само
незаконно придобито имущество, а това е такова имущество, което е влязло в
патримониума на проверяваното лице през проверявания период и което е
налично и в края на този период, но е придобито с незаконни доходи, т. е
такива, които са от забранена със закон дейност. Имуществото, което е
напуснало патримониума на проверяваното лице към момента на сезиране на
съда, не може да бъде отнето от него, но ако имуществото се намира у
свързани лица, то се отнема от тях, а ако е отчуждено в полза на трети лица,
на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато
отчуждаването е противопоставимо на държавата. Ако отчуждаването не е
противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от приобретателя
му. Следователно на отнемане от проверяваното лице или свързаните с него
лица подлежи само притежавано – налично имущество, а не доходи или
приходи на това лице, а също и непритежавано имущество – такова, което е
било придобито от него, но вече е напуснало патримониума му, тъй като е
отчуждено, изоставено, потребено или обезценено. (така Решение №
97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. по описа на ВКС, IV г. о.).
По спорния въпрос дали следва да се отчитат като придобито пред
проверявания период имущество сумите преминали през банковите сметки на
проверяваните:
Както е прието в преобладаващата към настоящия момент и споделяна
от настоящия състав съдебна практика на ВКС (по въпроса е образувано, но
понастоящем е висящо тълкувателно дело
№ 4/21 на ОСГК), постъпилите суми по банкови сметки стават част от
имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са
техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и с
извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат
част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица. Част от
имуществото на проверяваното или свързаните с него лица стават
изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на
7
извършените преводи. Ако те са налице в края на изследвания период, те
формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на
съответните законови предпоставки. Паричните средства преминали по
банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период не
формират превишение на имуществото и не могат да обосноват
несъответствие, поради което не подлежат на отнемане (цит. Решение № 263
от 18.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1293/2020 г., IV г. о., ГК).
При този отговор на въпроса, без посочените суми преминали по
банковите сметки и неналични към края на проверката, придобитото от
проверяваните имущество в периода от 10 години са единствено двата
закупени леки автомобила с пазарна оценка 14 960 лв. и придобитите
дружествени дялове на обща стойност 2 350 лв. При съпоставка с наличното в
началото на периода имущество (налични суми по банкови сметки, магазин и
лек автомобил) се налага извода, че не е налице увеличение на имуществото
на проверяваните в процесния период (а то трябва да е над 150 000 лв.) и
липсва предпоставка за провеждане на изследване дали това имущество е със
законен източник. Освен това, равностойността на тези два отчуждени в
периода на проверката (по противопоставим на държавата начин) автомобила
не се и претендира от КПКОНПИ, тъй като се признава от нея
трансформация на притежавано от периода преди проверката имущество и
наличие на законен източник на средства за придобиването им.
Само за пълнота следва да бъде посочено, че дори неналичните по
банковите сметки суми, внесени от трети лица (2 831 188,09 лв.) и
претендирани за отнемане от КПКОНПИ (само част са от всички, предвид
признатите от КПКОНПИ като погасени по давност искове, съобразно
заявеното в исковата молба) да бъдат отнесени към наличното имущество с
оглед преценката за превишението му, то за тях е налице твърдение на
КПКОНПИ за източника им – дейността на проверявания като едноличен
търговец, който не е незаконен. Такъв същия не става, независимо дали е
платен или не данъка. В този случай, при наличие на законен източник на
дохода, то отново няма да са налице предпоставките за отнемане на
имуществото от ответика. Така в решение № № 97 от 18.05.2018 г. на ВКС по
гр.д. № 3224/32017 г. IV г. о., (относимо и към новия ЗПКОНПИ) е прието, че
доход са имуществените блага, с които се увеличава потримониума на лицето
в резултат на получените приходи от отделна дейност и извършените разходи,
8
свързани с осъществяването на дейността. Доходите могат да бъдат законни и
незаконни, доколкото са свързани с определена дейност, която може да е
забранена със закон (дейността може да е абсолютно забранена, да е
подчинена на особен режим, който позволява само на определени лица да я
извършват или да е забранено извличането на доход от тази дейност) или
незабранена. Само доходите от забранена със закон дейност са незаконни (те
са краен брой, тъй като са изрично и изчерпателно посочени в действащите
към съответния момент закони), всички останали доходи от всякакви
възможни дейности са законни (те са неизброими). Не са от забранена със
закон дейност, т. е. законни са не само някои от посочените в § 1, ал. 4 ДР
ЗОПДНПИ (отм.) доходи, но също и: недекларираните доходи (всички
декларирани за нуждите на данъчното облагане доходи се предполага да са
законни)…, както законни са също и доходите от полагане на труд или
осъществяване на стопанска дейност в т. нар. "сива икономика". Така в
Решение № 263 от 18.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1293/2020 г., IV г. о. е
прието също, че установяването на незаконността на произхода на средствата
не е обусловено от недекларирането на доходи пред комисията нито от
наличието на обосновано предложение, че той произтича или е свързан с
престъпната или друга забранена дейност на лицето. Предпоставка за
отнемането по този закон е наличието на превишение и значително
несъответствие в имуществото на проверяваното лице в края на проверявания
период, като на отнемане подлежи имущество, а не доход (доход може да
бъде отнет само по наказателнопроцесуален ред). Н този смисъл,
оплакванията на КПКОНПИ във въззивната жалба са неоснователни.
При това положение, искът на КПКОНПИ по чл. 153, ал. 1 от
ЗПКОНПИ е неоснователен и подлежи на отхвърляне. До същия правен извод
е достигнал и окръжния съд в обжалваното решение, поради което то следва
да бъде изцяло потвърдено.
С оглед изхода от спора, за въззивното производство КПКОНПИ
дължи заплащане на държавна такса в размер на сумата от 7 977,06 лв. съгл.
чл.157, ал. 2 от ЗПКОНПИ, вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260067/28.06.2021 г. по гр.д. №
162/2020 г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество, Булстат ********* да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненския апелативен
съд дължимата държавна такса в размер на сумата от 7 977,06 лв. на осн. чл.
157, ал. 2 от ЗПКОНПИ, вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10