№ 3147
гр. София, 16.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕПИ
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20221110201958 по описа за 2022
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 16.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на седемнадесети май две хиляди и двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Е. Илиева като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1958 по
описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. Д. Н. срещу Наказателно постановление /НП/ № 21-
4332-021224 от 19.10.2021 г., издадено от началник сектор в отдел "Пътна полиция"
към СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП
за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП са наложени административно наказание „глоба“
в размер на 800 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява
1
МПС“ за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят излага доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при издаване на НП, оспорва се и системността на
извършеното нарушение, поради което и иска наложеното административно наказание
да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и
не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 12.08.2021 г. Ц.Р. – мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за
извършено на 24.01.2021 нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП в присъствие на
нарушителя и на двама свидетели. Нарушителят отказал да подпише АУАН, като това
било удостоверено по реда на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. В тридневния срок по чл. 44, ал. 1
ЗАНН не били депозирани възражения.
Въз основа на АУАН на 19.10.2021 г. ДД ДД – началник сектор в отдел "Пътна
полиция" към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.
Следва да се посочи, че редът за ангажиране административнонаказателната
отговорност на нарушителя по чл. 189, ал. 4 ЗДвП с издаване на електронен фиш е
неприложим в случая, тъй като същият може да се издаде само за нарушения, които се
наказват с административно наказание глоба, а на конкретния нарушител са наложени
две отделни административни наказания - глоба и лишаване от право да управлява
МПС съгласно чл. 182, ал. 5 ЗДвП.
В изпълнение на контролните си правомощия съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл.
189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП и в срока по чл. 34 от ЗАНН. Неоснователни са доводите на
жалбоподателя за неспазен срок за съставяне на АУАН, доколкото към момента на
установяване на нарушението, не е известно кой управлява процесното МПС,
респективно нарушителят не е открит по смисъла на чл. 34, ал.1 от ЗАНН и
тримесечният срок за съставяне на АУАН не е започнал да тече. "Откриването" на
нарушителя е станало едва на 13.05.2021 г., когато жалбоподателят е попълнил
декларация, в която е посочил, че именно той е управлявал МПС, поради което и
АУАН е съставен в предвидения от закона преклузивен срок. Формата и съдържанието
на АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като ясно са
посочени и актовете, с които жалбоподателят е санкциониран за предходни нарушения
на ЗДвП. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице
основания за отмяна на НП на процесуално основание.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
2
На 31.03.2021 г. около 13:41 ч., в гр. София жалбоподателят управвлявал лек
автомобил марка "БМВ 330 ЦД", с рег. № хх по бул. „История славянобългарска" с
посока на движение от ул "Каменоделска" към надлез "Надежда", като до № 8,
скоростта му на движение била 85 км/ч, при ограничение на скоростта от 50 км. /ч. за
населено място.
Движението и скоростта на лекия автомобил били установени и заснети с
техническо средство за видеоконтрол TFR-1M, представляващо одобрен тип
преносима автоматизирана система. Системата за видеоконтрол била с фабричен №575
и била вписана под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване на 24.02.2010 г. със срок на валидност на одобрението до 24.02.2020 г. Към
датата на извършване на нарушението преносимата система била преминала
периодична техническа проверка на 01.09.2020 г., като срокът на валидност на
проверката е едногодишен.
С ЕФ, серия К 3589379 от 2020 г., връчен на 02.06.2020 г. на Б.Н. на основание чл.
182, ал.2, т. 6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 700 лв. за нарушение на чл. 21,
ал.2 от ЗДвП, като глобата е платена, а фишът е влязъл в сила на 17.06.2020 г.
С ЕФ, серия К 3823562 от 2020 г., връчен на 01.09.2020 г. на Б.Н. на основание чл.
182, ал.1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 600 лв. за нарушение на чл. 21,
ал.1 от ЗДвП, като глобата е платена, а фишът е влязъл в сила на 16.09.2020 г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на показанията на свидетеля Ц.Р., приобщените по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства и доказателствени средства – справка от ОПП-СДВР относно
жалбоподателя, Заповеди на Министъра на вътрешните работи за определяне на
длъжностни лица, които имат правото да съставят актове за установяване на
административни нарушения и да издават наказателни постановления по ЗДвП,
удостоверение от СДВР, декларация, протокол за проверката на АТСС, удостоверение
за одобрен тип средство за измерване, докладна записка, АУАН както и снимков
материал, създаден от АТСС.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С оглед известните
противоречия в практиката във връзка с тази разпоредба следва да се посочи, че според
настоящия състав в случая не намира приложение т.7 на Постановление № 10/1973 г.
Административнонаказателните разпоредби на ЗДвП са специални спрямо
разпоредбите на ЗАНН (в частност чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК), който съгласно
чл. 189, ал.14 ЗДвП се прилага субсидиарно замо за неуредените в ЗДвП въпроси. На
второ място съгласно т. 7 от въпросното Постановление АУАН не може да има
презумптивната доказателствена сила, тъй като липсва изрична разпоредба по този
въпрос, каквато разпоредба обаче впоследствие е приета именно с новелата на чл. 189,
ал.2 от ЗДвП.
Събраните в настоящото производство доказателства не оборват констатациите в
АУАН, напротив същите са последователни, логични и вътрешно непротиворечиви.
Въз основа на тях може да се направи несъмнен извод относно гореизложената
фактическа обстановка като по арг. от чл. 305, ал. 2, изр. 3 от НПК не е необходимо
по-детайлното им обсъждане.
Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за
движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват
технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изготвените с посочените технически средства
по предвидения снимки, видеозаписи, разпечатки са годно веществено доказателство
3
въз основа на което може да се установи извършеното нарушение.
Използваното в случая за констатиране на нарушението АТСС е одобрен тип за
измерване, преминало последваща проверка към датата на нарушението, като за
ползването му е съставен протокол по образец и са генерирани снимки, които
потвърждават движението на посоченото в НП МПС.
Следва да се посочи, че срокът на валидност на удостоверението за одобрен тип
средство за измерване е изтекъл на 24.02.2020 г., а нарушението е било заснето на
31.03.2021 г., но съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип, като от
протокол № 5-38-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол "TFR – 1M" от
01.09.2020 г., се установява, че същата съответства на одобрения тип, като срокът на
валидност на проверката е едногодишен, съгласно Заповед № А-333/29.05.2014 г. на
председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, издадена на
основание чл. 43, ал. 4 от Закона за измерванията.
От свидетелските показания и приетите по делото преписи от ЕФ и справки от
МВР се установяват и предходните нарушения на жалбоподателя, връчването на ЕФ,
както и заплащането на наложените глоби.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят
от обективна и субективна страна е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал.1 ЗДвП.
С въпросната разпоредба е въведена забрана за водачите на ППС да превишават
изрично посочените стойности, съобразно категорията на съответното МПС.
Максимално позволената в рамките на населено място скорост е 50 км/ч.
В чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП (към датата на извършване на нарушението) е
предвидено, че за превишаване с 31 до 40 км/ч. разрешената скорост в населено място
нарушителят се наказва с глоба 400 лв.
Съгласно чл., 182, ал. 5 от ЗДвП, когато нарушението по ал. 1, т. 4 - 6, ал. 2, т. 4
- 6 и ал. 3, т. 4 - 6 е системно, водачът се наказва с предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер (т.е. 800 лв. при нарушение по чл. 182, ал.1, т. 4 от
ЗДвП) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца.
Според съдържащата се в § 6, т. 62 от ЗДВП дефиниция, "системно" е
нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила
на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на
нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.
На съда не са нужни специални познания, за да приеме, че мястото на
извършване на нарушението, описано в НП, попада в дефиницията на § 6, т. 49 от ДР
на ЗДвП за населено място, като бул. „История славянобългарска“ е в рамките на гр.
София.
По делото не се твърди, а и от доказателствените материали не се установява на
процесната дата, място и час да е имало нарочен пътен знак, въвеждащ ограничение на
скоростта за движение, различно от общоустановената за населено място, следователно
приложими са общите ограничения в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
Измерената скорост на движение на автомобила е 88 км/ч., допустимата грешка
при измерването в тези случаи е +/- 3 %, поради което е съобразен т. нар. толеранс и
приетата за установена скорост е намалена на 85 км. /ч., с оглед на което, водачът на
процесното МПС е превишил разрешената максимална скорост на движение с 35 км./ч.
Субект на процесното нарушение е водачът на МПС, като доколкото се
презумира, че собственикът на МПС е лицето, което го управлява, съгласно чл. 188,
4
ал. 1 ЗДвП отговорността за извършеното нарушение се понася от собственика или
този, на когото е предоставено моторно превозно средство. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. В случая жалбоподателят е попълнил
декларация, в която е отбелязал, че именно той е управлявал лекия автомобил на
процесната дата и час. Поради това правилно и законосъобразно е прието, че
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП.
С ЕФ, серия К 3589379 от 2020 г., на Б.Н. на основание чл. 182, ал.2, т. 6 от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 700 лв. за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, като
фишът е влязъл в сила на 17.06.2020 г. С ЕФ, серия К 3823562 от 2020 г., на основание
чл. 182, ал.1, т. 5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 600 лв. за нарушение на чл.
21, ал.1 от ЗДвП, като фишът е влязъл в сила на 16.09.2020 г.
Следователно налице са предвидените в закона предпоставки настоящото
нарушение да бъде квалифицирано като "системно", доколкото имаме три нарушения
от един и същ вид, извършени в посочения в § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП едногодишен
срок, като процесното нарушение, което обуславя системността, попада в обхвата на
чл. 182, ал. 5 от ЗДвП.
От субективна страна, деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл,
тъй като нарушителят е съзнавал общественоопасните последици от деянието си и е
искал настъпването им, а именно осъзнавал е, че управлява със скорост над
разрешената и е искал и целял това. Жалбоподателят е съзнавал и, че в рамките на
същата година вече са му били налагани административни наказания за същите по вид
нарушения, като това се установява и от заплащането на наложените по тях глоби.
Наложените на жалбоподателя административни наказания "глоба" и „лишаване
от право да управлява МПС“ са предвидени кумулативно и са с фиксиран в закона
размер и продължителност, поради което за настоящата инстанция не съществува
възможност да измени НП в частта относно санкцията.
За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране на същото като маловажен случай.
Деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност за нарушенията от този
вид, напротив - в конкретния случай превишението на скоростта е значително – с 35
км/ч над разрешеното, като деецът е бил многократно санкциониран за същите по вид
нарушения, без това да изиграе предвидения в закона поправителен и превъзпитателен
ефект, поради което обществените отношения, свързани с безопасността на движение
по пътищата са засегнати в степен, която оправдава прилагането на административна
санкция.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че НП е правилно и
законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И:
5
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 21-4332-021224 от
19.10.2021 г., издадено от началник сектор в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което
на Б. Д. Н. на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град в 14-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6