Решение по дело №7786/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262185
Дата: 2 април 2021 г. (в сила от 2 април 2021 г.)
Съдия: Цветомира Петкова Кордоловска Дачева
Дело: 20191100507786
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 юни 2019 г.

Съдържание на акта

  Р Е Ш Е Н И Е

№ ………….

Гр. София, 02.04.2021 г.

                                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и пети март през две хиляди  двадесет и първа година в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

                                           ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

                                                                РОСИ МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 7786 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

 

С решение № 559578 от 11.12.2018 г. по гр. д. № 49732/2016 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 119 състав по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу М.Д.С., ЕГН **********, Е.И.И., ЕГН ********** и П.И.И., ЕГН ********** /конституирани в хода на производството на мястото на починалата първоначална ответница В.Н.К./ искове с правно основание чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 150 от ЗЕ съдът е признал за установено в отношенията между страните, че  М.Д.С. дължи на „Т.С." ЕАД сумата от 358,81 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от м.02.2013 година до м.04.2015 година за следния имот: ателие № 3, находящ се в гр. София, бул. *********ведно със законната лихва върху главницата за времето от 17.03.2016 година, до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 21.04.2016 година по ч.гр.д. № 14931 по описа на СРС за 2016 година. Със същото решение М.Д.С. е осъдена да заплати на „Т.С." ЕАД сумата от 425 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство  сумата от 191,67 лв., представляваща разноски в заповедното производство.

По отношение на длъжниците Е.И.И. и П.И.И. /като наследници на В.Н.К./ производството по делото е прекратено със същото решение, поради факта, че В.К.не е възразила срещу заповедта за изпълнение и по отношение на нея заповедта е влязла в сила, като „Т.С." ЕАД е осъдено да заплати на Е.И.И. и П.И.И. сумата от 150 лв., представляваща разноски по делото за адвокатски хонорар.

По отношение на насрещният иск, предявен от М.Д.С., ЕГН ********** срещу „Т.С.“ ЕАД, съдът е признал за установено в отношенията между страните, че М.Д.С. не дължи на „Т.С." ЕАД сумата от 38,43 лева, представляваща 5/6 от следните суми за дялово разпределение: 14.28 лева - главница и 9,47 лева обезщетение за забава за 2010 година и 14.28 лева главница и 8,08 лева обезщетение за забава за 2011 година, като с решението „Т.С." ЕАД е осъдено да заплати на М.Д.С. разноски по водене на производството по насрещния иск в размер на 600 лв.

Недоволна от така постановеното решение, в ЧАСТТА, с която исковете с правно основание чл. 415, вр. чл. 422 от ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 от ЗЗД са уважени, е останала ответницата М.Д.С. /починала в хода на въззивното производство и с Определение от 25.03.2021 г. на основание чл.227 от ГПК съдът е конституирал наследникът й по закон Е. Г. Т./, която в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва с оплаквания, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и че същото е необосновано. По-конкретно поддържа, че сумата, претендирана в исковата молба не отговаря на справката за дължими суми, приложена по делото. Възразява, че вещите лица са работили само по данни, подадени от ищеца, като не са взели в предвид последната изравнителна сметка. Навежда твърдения, че е заплатила, претендираните суми, за което е представила документ. Искането й към въззивната инстанция е да отмени решението на СРС в частта, с която исковете са уважени. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД не взема становище по въззивната жалба и не представя доказателства.

Третото лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба и не представя доказателства.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

Предявеният пред  първоинстанционният съд иск е установителен, при правна квалификация чл. 415, вр. чл. 422 ГПК, за дължимост на суми начислени на ответниците като стойност на получена и разходвана от тях топлинна енергия на процесния адрес.

Производството се развива след постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Т.С.” ЕАД.  Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.

Решаващият въззивен състав приема, че в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване пораждането и съществуването на правото му да получи плащане на процесната сума, заявена в ИМ по реда на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК по предявените установителни искове.

Въззивната инстанция намира, че в правилно приложение на материалния закон, чл. 149, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката първостепенният съд приема за установено договорното отношение между главите страни, досежно процесния топлоснабден обект, намиращ се в сграда етажна собственост и от това, че в исковия период ищецът подава в нея топлоенергия за битови нужди. Съгласно Удостоверение за наследници № 977/29.07.2015 г., издадено от Столична община, Район Триадица се установява, че М.Д.С. е единствена наследница по закон на починалата на 17.07.2015 г. С. Д. П.-К.. На 28.10.2013 г. 64 с-в на СРС постановява Решение по гражданско дело № 62412 по описа за 2012 година, с което допуска до делба процесния топлоснабден имот при квоти от 2/3 идеални части за наследодателката на първата ответницата и 1/3 идеални части за наследодателката на втората ответница и ответника. На 07.07.2015 г. ІІ А въззивен състав на СГС постановява решение по въззивно гражданско дело № 3669/2014 г., с което частично отменя първоинстанционното решение и допуска топлоснабдения имот до делба при квоти от 5/6 идеални части за наследодателката на първата ответницата и 1/6 идеални части за наследодателката на втората ответница и ответника.

Следователно анализът на събраните по делото доказателства обосновава извода, че въззивницата М.Д.С. има качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на §1, т.42 от ЗЕ (отм. 2012 г.), който предвижда, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия. Действително с изменението на посочената дефиниция на § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ през 2006 г. е изменена първоначалната дефиниция от приемането на закона, която гласи, че потребителят на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице, което е собственик или титуляр на вещното право на ползване за топлоснабдения имот. Замяната на изискването лицето да е титуляр на вещно право на ползване с по-широкото понятие ползвател, не променя смисъла, който следва да се влага в понятието ползвател, т.е. само лице, което е титуляр на вещно право на ползване, именно поради липсата на промяна в дефиницията, дадена в чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Тази разпоредба е променена едва през 2012 г. и то само с оглед промяната на използвания в закона термин от потребител на клиент. При все това и досега под клиент на топлопреносното предприятие по отношение на имотите в сграда в режим на етажна собственост се разбира собственикът на имота или лицето, притежаващо вещно право на ползване.

Следователно от приемането на ЗЕЕЕ (отм.) през 1999 г. и досега със ЗЕ под потребители на топлинна енергия за битови нужди се разбират само собствениците и лицата с вещно право на ползване (ползватели в този смисъл) на топлоснабдените имоти в сградите в режим на етажна собственост.

Договорът за възлагане на услугата топлинно счетоводство сключен между Етажната собственост от една страна и помагача на ищеца от друга има действие и по отношение на ответницата М.С.. Валидната представителна власт на лицето, което го е подписало за всички етажни собственици, е последица от решението на Общото събрание на ЕС за избор на търговец, който да извършва дяловото разпределение – дружеството помагач.

На основание чл.150, ал. 1 от Закона за енергетиката, в сила от 09.12.2003 г., ДВ, бр. 107/2003, отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие и потребителят на същата се уреждат от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответницата по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ съдът намира, че приетите от „Т.С.“ ЕАД и одобрени от Комисията общи условия за процесния период, публикувани най-малко в един местен и един централен всекидневник са обвързващи между ищеца и ответника. Следователно решението е обосновано в частта, с която СРС приема за доказано основанието (източниците на вземанията, предмет на установителните искове).

Решението е обосновано и правилно в частта, в която районният съд приема за доказан размера на задължението за цена на топлинна енергия  по отношение на ответницата М.Д. за сума в размер на 358,81 лв. за периода от м.02.2013 г. до м.04.2015 г. /починала в хода на въззивното производство и с Определение от 25.03.2021 г. на основание чл.227 от ГПК съдът е конституирал наследникът й по закон Е. Г. Т./, Неоснователни са възраженията на ответницата за доказателствената стойност на издаваните от ищеца фактури по отношение на реално потребената енергия и невъзможността исковата претенция да бъде установена с тях. Претендираните вземания не са установени единствено на счетоводните записвания на ищцовото дружество и представените едностранно съставени частни документи. Изводът на СРС е направен при съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства, включително чрез заключенията на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи. От заключенията на изслушаните пред първоинстанционния съд СТЕ и ССчЕ, които съдът кредитира като обективни и компетентни, се установява, че сумите за топлинна енергия за имота на ответника са начислени в съответствие с действащата към съответния период нормативна уредба.

Съгласно заключението на СТЕ се установява, общият топломер се отчита по електронен път, като в 00:00 часа в началото на всеки месец се снема показанието на топлинната енергия. Технологичните разходи се приспадат от отчетеното количество и разликата се разпределя между потребителите за отопление на имот и сградна инсталация и БГВ. Сумите за топлинна енергия за БГВ са занижени. Изравнителните сметки са изчислени съобразно действащата нормативна уредба, като за процесния период са начислени 664,16 лева, от които по фактури са начислени 243,49 лева, а 420,67 лева са начислени за доплащане от изравнителните сметки. Начислените суми за ТЕ са определени по прогнозно потребление, като в края на отоплителния сезон фирмата за дялово разпределение е изчислила реалното потребление на топлинна енергия и е извършила изравняване между начислената и дължимата сума съгласно действащите нормативни актове. Технологичните разходи на ТЕ в АС са отчислени за сметка на ищеца. Топломерът е преминал през метрологична проверка. При проверката не са установени отклонения извън допустимите стойности.

Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки. Според вещото лице по ССчЕ стойността на доставената топлинна енергия за периода м.02.2013 г. - м.04.2015 г. е общо в размер на 496,66 лева, като вещото лице е отчело направеното от ответницата плащане в размер на 176,04 лв., от които ищцовото дружество е приспаднало сумата от 59,44 лв. за главница, 63,24 лв. за мораторна лихва, 28,36 лв. за законна лихва и 25 лв. за съдебни разноски.

Ответницата М.Д. дължи 5/6 от посочената сума, или – 413,88 лева. Ищецът претендира по-малка сума в размер на 358,81 лв., като с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, правилно първостепенния съд е присъдил именно тази сума.

Настоящият съдебен състав намира възраженията на ответницата, релевирани във въззивната й жалба за неоснователни.

Това е така, тъй като нейната наследодателка С. К. е починала на 17.07.2015 г., т.е. след края на отоплителния сезон и след издаване на изравнителната фактура, поради което смъртта на наследодателката й не е попречила нито на отчитането на ползваната ТЕ, още по-малко пък на получаването на фактурата.

Неоснователни са и възраженията й за неточно в качествено и/или количествено отношение измерване и отчитане от страна на топлопреностното предприятие и ФДР. При събрани доказателства, че монтираният в сградата на етажната собственост топломер е сред уредите за топлинно отчитане, одобрени от Националния център по метрология, в негова тежест е да докаже, че цялото разпределение, извършено от помагача на ищеца на база отчетените стойности, е неточно. Затова съдът приема, че задължението е определено според отчетното количество и подадената топлоенергия.

В упражнение на правомощията си по чл. 271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди решението в обжалваната му част.

При тези мотиви, Софийски градски съд

 

                                                   Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 559578 от 11.12.2018 г. по гр. д. № 49732/2016 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 119 състав в обжалваните части, вкл.частта за разноските.

          Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :               ЧЛЕНОВЕ:1.                          2.