Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 17.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на единадесети юни, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА И.
мл.с.МАРИНА
ГЮРОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира И. въззивно гр. дело № 10447
по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
344 и сл. вр.с чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 76947/27.03.2019г. по гр.д. № 18290 по описа за 2015г. на
Софийски районен съд, 54-ти състав е
допусната съдебна делба на основание
на чл. 34 от ЗС на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1602.6148.1.4. с предназначение
жилище , апартамент № 4 с площ по
документ за собственост от 78,89кв.м. ,
а по схема на СГКК с площ от 76,16кв.м. находящ се в гр. София, ж.к. „******при
съседи самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия етаж:
68134.1602.6148.1.3.; 68134.1602.6148.1.20; под обекта: 68134.1602.6148.1.2.;
над обекта: 68134.1602.6148.1.6., заедно с
мазе № 46 при граници: от изток-коридор, от запад-стълбище, от север-К.П.,
от юг-Х.Я., заедно с 0,6380% ид.ч. от общите части на сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.1602.6148 и от правото на строеж върху
мястото между съсобственици и при квоти:
-
4/36 ид.ч. за М.Ц.Р., ЕГН ********** с адрес: ***;
-
4/36 ид.ч. за М.Ц.М., ЕГН **********, с адрес: ***;
-
14/36 ид.ч. за Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***;
-
1/36 ид.ч. за Ц.Н.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***;
-
13/36 ид.ч. за Р.Ц.В.-М., ЕГН **********, с адрес: ***.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх. № 5082210/14.05.2019г. от Ц.Н.М., ЕГН ********** в
частта, с която за съсобственик с квота от 14/36 ид.ч. е признат Д.И.Д..
Посочил е, че бил дал на съпругата си В.М. сумата от 18 000 щатски
долара през 2004г., като се договорили след завръщането й от САЩ срещу тази
сума тя да му прехвърли нейния дял от процесния имот, тя обаче починала през
2006г. и до сключване на сделка не се стигнало, но приживе му била казала, че
разговаряла със сина си Д.Д. и той нямал възражения срещу така постигната
уговорка, от 2006г. въззивникът плащал
данъци за имота , живял в имота, Д.Д. заради уговорката с майка му не се
интересувал от имота и така след 10 години въззивникът придобил тази част от имота по давност.
Въззиваемият Д.И.Д., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор чрез
назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител е оспорил жалбата.
Посочил е, че решението в обжалваната част е правилно. Не било установено
постигане на съглашение между въззивника и В.М., а и без сключването на нотариален акт за
сделката, такава не била осъществена. От 2006г. до подаване на исковата молба
през 2015г. не били изтекли 10 години и въззивникът не бил придобил имота по
давност, през време на делото придобивна давност била спряна.
Въззиваемият М.Ц.Р., ЕГН ********** е оспорила жалбата. Посочила е, че решението
в обжалваната част било правилно. Възражение за придобиване на части от имота
по давност не било направено в хода на производство пред СРС и недопустимо било
да се въвежда едва с въззивната жалба. Претендирала е разноски.
Въззиваемите М.Ц.М., ЕГН **********, Р.Ц.В.-М.,
ЕГН ********** в срока за отговор не са изразили становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 4978/02.04.2015г. на М.Ц.Р.,
ЕГН ********** срещу М.Ц.М., ЕГН **********,
Д.И.Д., ЕГН **********, Ц.Н.М., ЕГН **********, Р.Ц.В.-М., ЕГН ********** за делба на апартамент № 4 с площ по документ за собственост от 78,89кв.м. , а по схема на СГКК с площ от
76,16кв.м. находящ се в гр. София, ж.к. „******с идентификатор 68134.1602.6148.1.4. при съседи самостоятелни обекти
в сградата с идентификатори: на същия етаж: 68134.1602.6148.1.3.;
68134.1602.6148.1.20; под обекта: 68134.1602.6148.1.2.; над обекта:
68134.1602.6148.1.6., заедно с мазе № 46
при граници: от изток-коридор, от запад-стълбище, от север-К.П., от юг-Х.Я.,
заедно с 0,6380% ид.ч. от общите части на сграда № 1, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68134.1602.6148 и от правото на строеж върху мястото.
Навел е твърдения, че имотът е съсобствен на страните по наследство от Ц.М. и Т.М., съответно на В.И.. По отношение на сделката за
замяна сключена от Ц.М. и Р.М. нарушена била разпоредбата на чл. 76 от ЗН и
тази сделка била относително недействителна.
Ответникът М.Ц.М., ЕГН ********** в срока за отговор не е изразил становище. В
първото проведено о.с.з. пред СРС е посочил, че не било вярно посоченото във
връзка с отказа от наследство, защото до него и към момента пристигали
съобщения, че дължи данък и такси за имота.
Ответникът
Д.И.Д., ЕГН **********, в срока
за отговор чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен
представител е оспорил иска за делба . Посочил е, че притежавал 5/9 ид.ч. от
имота по наследство от майка си В.Ц.И., Разпоредбата на чл. 76 от ЗН намирала приложение за договора за замяна,
защото Ц.М. не бил наследник на Ц.и Т.М.. Ц.М. разполагал само с 10/36 ид.ч. от
имота и не можел да прехвърли на Р.М. повече от тях, Р.М. не била съсобственик.
С молба от 12.01.2018г. е оттеглил
направеното с отговора на исковата молба възражение за придобиване по давност
на останалите идеални части от имота, защото от 20 години живеел в
чужбина.
Ответникът Ц.Н.М., ЕГН **********, в
срока за отговор е посочил, че е наследник по закон на В.И., М.Р. и М.М. се
били отказали от наследството на Ц.Ц., поради което и разполагал с правата
върху 13/36 и.ч. които прехвърлил на Р.М. с договора за замяна от 28.11.2013г. Р.М.
не му била дъщеря, не намирал приложение чл. 76 от ЗН
Ответникът Р.Ц.В.-М., ЕГН ********** в срока за отговор е посочила, че
придобила 13/36 ид.ч. от имота по договор от 28.11.2013г. за замяна сключен с Ц.М.
. Не била приложима разпоредбата на чл. 76 от ЗН, М.Р. и М. маринжов се били
отказали от наследството на баща им Ц.М.Ц..
По делото са приети неоспорен от
страните договор за продажба от 27.09.1972г., носещ подписи за страните по
него, схема на АГКК, съгласно който Ленински РНС е продало на Ц.М.Ц., В.Ц.И. и Т.М.И. по реда на Наредба за продажба на жилища от
държавния жилищен фонд апартамент № 4
в гр. София, ж.к. „******с площ по документ за собственост от 78,89кв.м. ,. състоящ се от три стаи,
кухня и сервизни помещения при граници от изток- зелена площ, от запад-зелена
площ, от север- Т.П.С.и Б.А.А., от юг-държавен ап. № 3, стълбище, заедно с мазе № 46 при граници: от
изток-коридор, от запад-стълбище, от север-К.П., от юг-Х.Я.и 0,638% ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото , койот имот е с идентификатор 68134.1602.6148.1.4. с
площ по схема на СГКК от 76,16кв.м при
съседи самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия етаж:
68134.1602.6148.1.3.; 68134.1602.6148.1.20; под обекта: 68134.1602.6148.1.2.;
над обекта: 68134.1602.6148.1.6.
Приети са удостоверения за наследници от 27.03.2014г.
издадено от СО, район Средец, и от 11.02.2009г., издадено от СО, район
Студентски, съгласно които Ц.М.Ц. е
починал на 13.10.1975г. , Т.М.Ц.е починала на 31.12.1983г. като двамата са
оставили наследници по закон дъщеря си М.Ц.Р., сина си М.Ц.М. и дъщеря си В.Ц. М..
Прието е неоспорено от страните
удостоверение от СРС, съгласно което М.Ц.Р. и М.Ц. М. са се отказали от наследството на баща им Ц.М.Ц.,
който отказ е вписан в регистъра по чл. 49 от ЗН под № 770/1981г. на ІІ-ри Соф.нотариус.
Прието е удостоверение за наследници
издадено на 14.11.2017г. от СО, район Люлин, съгласно което В.Ц. М.е починала
на 10.01.2006г., като е оставила за наследници по закон съпруга си Ц.Н.М. и сина си Д.И.Д..
Приет е нотариален акт № 86/28.11.2013г. съставен от нотариус С.Т., рег. № 065 на
нот.К., съгласно който на 28.11.2013г. Ц.Н.м. е прехвърлил на Р.Ц.В.-м. 13/36
ид.ч. от апартамент № 4 в гр. София,
ж.к. „******а в замяна Р.Ц.В. - М. е прехвърлила на Ц.Н.М. газова печка
КЗЕ51VV и му е платила и 9000лв.
Прието е съобщение от СО до М.М.
за дължими от него данъци и такси за процесния имот за 2016г.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предмет на конститутивния иск за
делба е потестативното право да се иска
от съсобственик прекратяване на съсобствеността върху определено
имущество. В първа фаза на делбата се установява съществуването, съдържанието,
страните и обектите на делбата, като в доказателствена тежест на съделителя,
предявил иска, е да установи тези условия.
До делба могат да се допуснат
само съществуващи недвижими имоти, които
имат характеристиката на самостоятелни обекти на правото на собственост.
В конкретния случай по делото се
установи, че процесният имот е бил придобит на 27.09.1972г. по договор за
покупко-продажба от Ц.М.Ц., В.Ц.И. и Т.М.И.
по реда на Наредба за продажба на жилища от държавния жилищен фонд. Не
се спори, че към този момент Ц.и Т.М.са били сключили граждански брак. Пряко доказателство
за последното обстоятелство не е представено по делото, но доколкото от
удостоверенията за наследници се установява, че децата им са общи и са родени
преди сключването на договора за продажба, като съобрази и процесуалното
поведение на страните, то съдът приема за установено по делото, че Ц.и Т.Ц.са
били сключили граждански брак към
27.09.1972г. Към този момент е действал СК ( от 1968г. отм.), уреждащ с чл. 13, ал 1 от СК (1968г., отм)
режим на съпружеска имуществена общност за придобити през време на брака им
недвижими имоти. Тези разпоредби се прилагат и за заварените бракове съобразно чл. 103 от СК (1968г., отм.). При така
възприето съдът приема, че придобитото по този договор от Ц.и Т.Ц.е било
съпружеска имуществена общност. С договора от 1972г. не се сочи всеки купувач
каква част от имота придобива. Пред въззивния съд не са направени оплаквания за
извода на районния съд, че непосочването на този дял обосновава извод, че всеки
от тях е придобил по 1/3 ид.ч., но поради режима на общност между Т.и Ц.Ц., те
са придобили като съпружеска имуществена общност 2/3 ид.ч., а останалата 1/3
ид.ч. е придобита от В.И.. При обосноваване на този извод районният съд не е
допуснал нарушение на императивна материално правна норма, поради което и като
съобрази разпоредбата на чл. 269 от ГПК, то съдът приема, че с този договор В.И.
е придобила 1/3 ид.ч. от имота, а останалите 2/3 ид.ч. от имота е придобита от Ц.и Т.Ц.като
съпружеска имуществена общност.
След смъртта на Ц.Ц., настъпила
на 13.10.1975г. негови наследници по закон са били съпругата му Т.Ц.и децата му
В.И., М.Р. и М.М.. Правилно е прието от СРС , че с оглед дата на откриване на
наследството на Ц.Ц., то приложение намира 14,
ал. 7 от СК (1968г., отм.). Съгласно тази разпоредба преживелият съпруг ,
който наследява заедно с деца
на починалия съпруг, не получава дял от
частта на починалия съпруг от общото имущество. С оглед гореизложеното и като съобрази приетите по делото неоспорени
по делото удостоверения за наследници, то съдът приема, че след смъртта на Ц.Ц.
съпружеската имуществена общност върху
2/3 ид.ч. от имота е прекратена, като 1/3
ид.ч. от имота е станала собственост
на Т.Ц., а другата 1/3 ид.ч. от
имота е следвало да се разпредели по наследство на децата му - В.И., М.Р. и М.М.,
на равни части. Последните двама са се отказали от наследството на Ц.Ц. и това
се установява от прието по делото неоспорено от страните удостоверение,
издадено от СРС. Приетото по делото съобщение за данъчни задължения на М.М. за
имота не е от естество да обоснове извод за недействителност на този отказ и
доводи на М. в обратния смисъл са неоснователни. С оглед гореизложеното съдът приема,
че дела на М.Р. и М.М. от наследството на Ц.Ц., от което те двамата са се
отказали, е уголемил дела на В.И.. Това е така, защото съгласно разпоредбата на
чл. 53 от ЗН частта
на отказалия се от наследството наследник преминава към другите наследници от
същия ред, към който той принадлежи, а такъв с случая е само В.И.. Т.Ц.не е призована да
наследи тази част от имота по съображения изложени по-горе за приложението на
чл. 14, ал. 7 от СК. Така В.И. е
придобила по наследство от Ц.Ц. 1/3
ид.ч. от имота.
След смъртта на Т.Ц., настъпила
на 31.12.1983г. нейната 1/3 ид.ч. от имота е придобита от наследниците й по
закон децата й - В.И., М.Р. и М.М., на равни части. Така
всеки от тях е придоби по 1/9 ид.ч. от имота .
След смъртта на В.И., настъпила
на 01.01.2006г. нейните общо 7/9 ид.ч.
от имота (1/ 3 по договора за
покупко-продажба + 1/3 ид.ч. по наследство от Ц.Ц. + 1/9 по наследство от Т.Ц.) са придобити по наследство от наследниците й
по закон – съпруга й Ц.Н.М. и сина й Д. И.Д. – всеки по ½
част от тези 7/9 ид.ч., тоест всеки от тях двамата е придобил по 7/18
ид.ч. от имота съобразно правилата на чл. 5 и чл. 9 от ЗН.
Съдът приема, че с договора от
28.11.2013г. по нотариален акт № 86/2013г. Ц.Н.М. е прехвърлил валидно на Р.Ц.В. – М. 13/36 ид.ч. от процесния имот. Към този момент той е бил собственик на 14/36 ид.ч. от имота, с
договора се урежда насрещна престация – замяна с движима вещ и плащане на сума.
Предмет на въззивното производство не е възражението по чл. 76 от на ищеца М.Р.,
подкрепено от Д.Д.. С въззивната жалба са въведени само оплаквания за изводите
на съда, че Д.Д. притежава 14/36 ид.ч. от имота по наследство от В.И. с
твърдения, че те са придобити по давност от въззивника, но не и срещу приетото
от СРС, че съсобственик на имота е и Р.М. с участие от 13/36 ид.ч. След сделката
Ц.М. е останал собственик на 1/36 ид.ч.
от имота.
Възражението на въззивника за
придобиване по давност на 14/36 ид.ч. от имота - припадащите се на Д. И.Д. по наследство от майка му В.И., е
направено едва с въззивната жалба, то не е било въведено като предмет на делото
в срока за отговор н исковата молба. Това възражение попада в хипотезата на чл.
133 вр. с чл. 131 от ГПК, поради което и доколкото не се твърдят и не се
доказват обстоятелства от хипотезата на
чл. 266 от ГПК то съдът приема, че това възражение е преклудирано и не следва
да бъде разгледано по същество.
При така възприето съдът приема,
че правилно районният съд е приел, че съсобственици на имота са М.Ц.Р., ЕГН ********** с квота от 4/36 ид.ч.; М.Ц.М., ЕГН ********** с квота от 4/36 ид.ч. , Д.И.Д., ЕГН ********** с
квота от 14/36 ид.ч.; Ц.Н.М.,
ЕГН ********** с квота от 1/36 ид.ч.
от имота;, Р.Ц.В.-М., ЕГН **********
с квота от 13/36 ид.ч. от имота.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноски следва да се поставят в
тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на М.Р. съдебни
разноски за производство пред СГС от 400лв.
Останалите въззиваеми не са направили разноски
в производство пред СГС и такива не им се следват.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 76947/27.03.2019г. по гр.д. № 18290 по описа за
2015г. на
Софийски районен съд, 54-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Ц.Н.М., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на М.Ц.Р., ЕГН ********** с
адрес: *** на основание на чл. 78 от ГПК сумата от 400лв. (четиристотин лева), представляващи
съдебни разноски в производството пред СГС.
Решение може да се обжалва пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните при
условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.