№ 435
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20241001000472 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 19.04.2024 г. на ответника „ФДС Груп“ ЕАД, чрез изп.
директор М. М., срещу решението от 6.07.2022 г. по т.д. № 384/2022 г. на Софийския
градски съд, VІ-15 състав, с което на осн. чл. 252, ал. 1, т. 4 ТЗ във вр. с § 13, ал. 1 ЗИДТЗ
(ДВ, бр. 88/2018 г.) е прекратено дружеството.
В жалбата се твърди, че СГС е допуснал процесуални нарушение при връчването на
съобщенията и призовките до ответника, като неправилно е приложил последиците на чл.
50, ал. 2 ГПК, вследствие на което е лишил ответника от възможност да участва в
производството. Неправилно били приложени последиците по чл. 50, ал. 2 ГПК спрямо
връчването на препис от първоинстанционното решение, поради което срокът за обжалване
не е започнал да тече и жалбата не е просрочена. Поддържа се и, че не били налице
условията за прекратяване на дружеството по § 13, ал. 1 ЗИДТЗ, тъй като в срока по § 11, ал.
2 ответникът бил изпълнил задължението си за промени в устава и замяната на акциите на
приносител с поименни акции, като решението за промените било взето от едноличния
собственик на капитала К. В., а срокът не бил преклузивен.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение и да отхвърли иска.
Въззиваемата страна Прокуратурата на РБ – ищец по иска – заявява становище за
основателност на жалбата.
1
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от прокурор при Софийска градска прокуратура
с искова молба от 24.02.2022 г., с която срещу „ФДС Груп“ ЕАД е бил предявен иск по чл.
252, ал. 1, т. 4 ТЗ във вр. с § 13, ал. 1 ЗИДТЗ (ДВ, бр. 88/23.10.2018 г.) за прекратяване на
ответното дружество. В исковата молба се твърди, че в СГП е постъпило уведомление от
изпълнителния директор на Агенцията по вписвания, че в срока по § 11 ЗИДТЗ (ДВ, бр.
88/2018 г.) няма висящо производство по заявление за вписване на промени в устава на
ответното дружество за промяна на вида на акциите – от такива на приносител в поименни.
Не се спори, а и от вписванията в електронния Търговски регистър, които въззивният съд
служебно провери, е видно, че ответното дружество „ФДС Груп“ ЕАД е било регистрирано
на 14.02.2017 г. с капитал 50 000 лв., разпределен в 50 акции на приносител с номинална
стойност 1000 лв. всяка, едноличен собственик на капитала – К. В., гражданин на
Нидерландия, и адрес на управление – гр. София, бул. „България“ № 98, офис 1.15. Тогава е
вписан и състава на Съвета на директорите – К. В., М. Д. М. и Х. П. Д., като дружеството се
представлява от К. В.. На 11.08.2020 г. са вписани промени в състава на СД – за нови
членове са вписани Л. Е. З. и С. Б. С., а са заличени К. В. и Х. П. Д., като за представляващ е
вписана М. М.. По партидата липсват обявени ГФО, а за 2017 г. и 2018 г. са обявени
декларации по чл. 38, ал. 9 ЗСч относно липсата на извършвана от дружеството дейност.
Последният актуален устав е обявен на 5.05.2017 г. и предвижда, че дружеството издава
само налични акции на приносител, които могат да се заменят с поименни акции съгласно
чл. 180 ТЗ по искане и решение на акционера на дружеството след пълното изплащане на
тяхната стойност – чл. 11.
С писмо с изх. № 11-01-278/5.10.2021 г. изпълнителният директор на Агенцията по
вписванията на осн. § 13, ал. 2 от ЗИДТЗ (ДВ, бр. 88/2018 г.) е сезирал Прокуратурата на РБ
със списък на акционерни дружества, които не са изпълнили задължението си по § 11 и
нямат висящо производство по заявление за вписване на промени. В списъка фигурира и
ответното дружество.
Според писмо с изх. № 11-00-1571-2/20.01.2022 г. на ТД на НАП – София за периодите
2017 г., 2018 г., 2020 г. и 2021 г. няма данни ответното дружество да е извършвало дейност,
като не са подавани годишни данъчни декларации по чл. 92 ЗКПО, а подадените справки-
декларации по ЗДДС са с нулева стойност. Посочено е, че е подадена само ГГД по чл. 92
ЗКПО само за 2019 г. и справки-декларации по ЗДДС с декларирани данни за осъществени
продажби за м. 03 и м. 04.2019 г., по които дружеството има задължения за ДДС в
незначителен размер.
Към жалбата е приложен препис от протокол от 8.01.2019 г., обективиращ взети решения
от името на едноличния собственик на капитала чрез пълномощника М. Д. М.. Записаните
решения са за промяна на вида на акции на дружеството /от акции на приносител в налични
поименни/, като са изменени редица клаузи от устава в тази насока. Приет е и нов устав,
2
отразяващ тези промени.
От вписванията по партидата на дружеството в ТР е видно, че на 26.06.2024 г. е било
подадено заявление № 20240626142508, с което е заявена промяна в поле 31а „Акции“ – от
такива на приносител в налични поименни, както и за обявяване на актуален устав. Към
заявлението е приложен протокола от 8.01.2019 г. на едноличния собственик на капитала.
По заявлението е постановен отказ от 27.06.2024 г. по съображения, че на 22.02.2024 г. вече
е вписано прекратяването на дружеството въз основа на изпратеното от СГС
първоинстанционно решение по настоящото дело, със заверка за влизане в сила на
10.08.2022 г., като е назначен ликвидатор.
Във въззивното производство е разпитан свидетелят Л. З.. Същият заявява, че е член на
Съвета на директорите на ответното дружество, но и собственик на счетоводна къща
„Ларкс“, като и двете дружества били регистрирани на един и същи адрес – гр. София, бул.
„България“ № 98, офис 1.15. По договор счетоводната къща обслужвала ответното
дружество, което реално не е имало почти никаква дейност от регистрирането си. Ответното
дружество нямало офис и служители, но свидетеля и служителите на счетоводната къща
получавали съобщенията за него, въпреки че не били поставени табели с наименованието на
дружеството. Свидетелят не бил сключил договор за управление с ответното дружество и не
получавал възнаграждение от него. Свидетелят не знаел през 2022 г. да е идвал призовкар от
съда, за да търси ответното дружество. В счетоводната къща работел служител с име И. П.,
който започнал работа през 2022 г., който не бил информирал свидетеля за посещението на
призовкаря. Служителите в счетоводната къща били в офиса от 9 ч. до 18 ч. всеки работен
ден.
Други доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
І. По допустимостта на въззивната жалба
Както е посочено и в определението от 12.06.2024 г. по чл. 267 ГПК като предварителен
следва да се разгледа въпроса с допустимостта на жалбата с оглед нейната срочност.
Срокът за въззивно обжалване е 2-седмичен от връчването на първоинстанционното
решение – чл. 259, ал. 1 ГПК. Настоящата жалба е подадена на 19.04.2024 г., като е спорен
въпросът относно редовността на връчването на решението през 2022 г. От данните по
делото се установява, че със съобщение от 7.07.2022 г. е бил изпратен препис от решението
на СГС до ответника на вписания адрес на управление. В съобщението е удостоверено от
призовкаря на 27.07.2022 г., че то е върнато в цялост, като невръчено, тъй като: „ На
посочения адрес е счетоводна къща „Ларкс“. Търсената фирма няма табели, фирмени
знаци, ПК или служители или пълномощници и представители“. На база това
удостоверяване СГС е приел съобщението за връчено по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК на датата
на удостоверяването – 27.07.2022 г., вследствие на което решението е заверено като влязло в
3
сила на 10.08.2022 г. и препис от него е изпратен за вписване в ТР, но едва през 2024 г. Със
сходни отбелязвания са били върнати и предходните призовки и съобщения до ответника в
първата инстанция: 1) за изпратения препис от исковата молба е изпратено съобщение от
1.03.2022 г., което е върнато с отбелязване, че по сведения на счетоводителя И. П. на адреса
е счетоводна къща „Ларкс“ и ответника не се обслужва от 6 месеца; 2) за насроченото първо
заседание е изпратена призовка от 11.05.2022 г., в която е отбелязано, че на посочения адрес
е счетоводна къща „Ларкс“, а търсената фирма е непозната на адреса, няма служители и
представители.
Меродавно за връчването на съдебното решение обаче е само съобщението от 7.07.2022
г., с което то е изпратено. За да се приложи фингираното връчване по чл. 50, ал. 2 ГПК е
необходимо да се установи, че „лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан
новия му адрес“, за разлика от хипотезата на чл. 50, ал. 4 ГПК, който предполага лицето да
не е напуснало регистрирания адрес, но „връчителят не намери достъп до канцеларията
или не намери никой, който е съгласен да получи съобщението“, в който случай следва да се
залепи уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. Изяснено в съдебната практика[1] е, че за да се
удостоверят обстоятелствата по чл. 50, ал. 2 ГПК връчителят следва да посочи източника на
информацията и начина на събирането, като не е достатъчно отбелязване единствено, че
страната е напуснала адреса или е освободила офиса. Когато връчителят посещава адреса,
той следва да установи дали там има табела с фирмата на търговеца или наименованието на
юридическото лице и обявено работно или приемно време, има ли сграда или помещения, в
които пребивава търговецът, негови представители или наети работници и служители. Ако
не намери такива, връчителят трябва да положи усилия да събере сведения, познат ли е на
това място търговец с такава фирма и известно ли е някому юридическо лице с такова
наименование и пребивавали ли са техни представители или работници и служители на
посочения адрес и, по възможност кога. Констатацията, че на адреса няма представители на
търговеца или наети работници и служители, без отразяване кога и как са събрани сведения
за това, опорочава връчването на съобщението.
В процесното съобщение от 7.07.2022 г. подобни обстоятелства не са отразени – не е
посочен източника на информацията, как и от кого връчителят е установил липсата на
представители на ответното дружество на адреса. Поради това въззивният съд приема за
нередовно връчването, а следователно – срокът по чл. 259, ал. 1 ГПК не е започнал да тече и
не е изтекъл за ответника към датата на подаване на въззивната жалба. Ето защо жалбата
следва да се приеме за подадена в срок и е допустима.
ІІ. По основателността на въззивната жалба
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на разглеждане е иск по чл. 252, ал. 1, т. 4 ТЗ, според която разпоредба
акционерното дружество се прекратява с решение на съда по седалището по иск на
прокурора, ако дружеството преследва забранени от закона цели. Същевременно, този ред е
4
приложим и в хипотезата на § 13, ал. 1 ЗИДТЗ (ДВ, бр. 88/2018 г.), която предвижда, че
търговските дружества, които не изпълнят задължението си по § 11 и нямат висящо
производство за вписване на промени, се прекратяват по реда на чл. 252, ал. 1, т. 4 ТЗ.
Според § 11 ЗИДТЗ (ДВ, бр. 88/2018 г.) издадените до влизането в сила на този закон
акции на приносител или заместващи ги временни удостоверения се заменят с поименни
акции, като за целта в 9-месечен срок дружествата са длъжни да изменят уставите си,
заменят акциите на приносител или заместващите ги временни удостоверения с поименни
акции, започват да водят книги за акционерите, заявят за вписване промените и представят
за обявяване изменените устави в търговския регистър. Срокът по § 11, ал. 2 е изтекъл на
23.07.2019 г.
Според настоящия въззивен състав систематичното тълкуване на разпоредбите на § 11 и §
13 води до извода, че прекратителното основание по § 13, ал. 1 ще е налице, когато в срока
по § 11, ал. 2 не е подадено заявление за вписване на визираните промени и за обявяване на
изменения устав. Изразът по § 13, ал. 1 „и нямат висящо производство за вписване на
промени“ следва да се разбира само за подаденото в срока заявление, а не за всяко друго
заявление, което може да бъде подадено и години след изтичане на този срок, което
очевидно не би изпълнило целта на закона. Всъщност смисълът на § 13, ал. 1 е да се изчака
развитието на висящото към момента на изтичане на срока по § 11, ал. 2 регистърно
производство, макар и заявената правна промяна за изменение на устава още да не е
настъпила – тя влиза в сила от вписването в ТР съобразно чл. 231, ал. 3 ТЗ, т.е. вписването в
този случай е конститутивно. При наличието на такова висящо регистърно производство
следва да се изчака неговия изход, докогато дружеството не може да се прекрати, въпреки
неизпълнение на задължението по § 11. Ако регистърното производство приключи с
вписване, то задължението ще се счита за изпълнено, а ако приключи с отказ – ще се счита за
неизпълнено, което ще обуслови настъпването на прекратителното основание по § 13, ал. 1.
Не може да се приеме, че и всяко друго последващо заявление може да препятства
настъпването на последиците по § 13, ал. 1, тъй като това означава да се даде възможност на
самото дружество да злоупотребява – винаги при предявен подобен иск то да подава нови и
нови заявления в хода на висящото съдебно производство и така да осуетява настъпването
на тези последици. Същевременно, ако по заявленията се постановяват откази, то целта на
закона никога няма да бъде постигната и дружеството ще си остане безкрайно дълго с акции
на приносител, но няма да може да се прекрати, тъй като ще подава перманентно нови
заявления. Поради това застъпеното в жалбата тълкуване, че срокът по § 11, ал. 2 не бил
преклузивен по отношение на подаването на заявление за вписване, не може да бъде
споделен. Няма как срокът да не е преклузивен, след като неспазването му е скрепено с
прекратяване на дружеството по съдебен ред – в противен случай подобна санкция ще има
напълно пожелателен характер.
Поради това подаденото 5 години след изтичане на срока по § 11, ал. 2 заявление №
20240626142508 не изпълнява законовите изисквания, още повече, че по същото е
постановен отказ за вписване. Същевременно, приложеният към него протокол от 8.01.2019
5
г. на едноличния собственик на капитала за изменение на устава не е с достоверна дата.
Самият факт, че същият не е заявен за вписване през 2019 г., а едва през 2024 г., логически
сочи, че протоколът всъщност е антидатиран и не е съществувал към 23.07.2019 г.
При това положение прекратителното основание по § 13, ал. 1 ЗИДТЗ (ДВ, бр. 88/2018 г.)
е доказано, поради което искът е основателен.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд по отношение на предявения иск въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение
като неоснователна, а обжалваното с нея решение на СГС – потвърдено, като правилно.
При този изход на спора претендираните от ответника разноски за производството не
следва да се присъждат.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
[1] вж. решение № 279/24.01.2015 г. по гр. д. № 2769/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 9/7.06.2023 г. по т.д. №
374/2023 г. на ВКС, І т.о., и др.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 6.07.2022 г. по т.д. № 384/2022 г. на Софийския градски
съд, VІ-15 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6