№ 66
гр. С., 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно гражданско
дело № 20211800500701 по описа за 2021 година
С решение № 260087 от 28.07.2021 г. на РС – Б., постановено по гр. д. №
39/2020 г. на основание чл. 135 ЗЗД е обявен за недействителен по отношение
на Е. Р. З., ЕГН********** сключения между СТ. ИВ. М., ЕГН**********
като продавач и М. Д. М., ЕГН********** като купувач договор за покупко-
продажба от 15.01.2015 г. на 1/2 идеална част от следните недвижими имоти,
а именно: УПИ XV-733 в кв.14 по регулационния план с. Т., община Б.,
област С., урегулиран от 745 кв.м., с уредени регулационни сметки, при
съседи от две страни улици, УПИ XXII-733 и УПИ XIV- 732 заедно с
построенa в него двуетажна масивна жилищна сграда с разгърната застроена
площ от 150 кв.м., масивен гараж със застроена площ от 28 кв.м. и стопанска
постройка със застроена площ от 56 кв.м., подробно описани в нотариален акт
№9, том 1, рег. №89, дело №9 от 2015г. на нотариус Данаил Главинов, с рег.
№371 и район на действие Районен съд гр. Б..
На основание чл.78, ал.1 ГПК СТ. ИВ. М. и М. Д. М. са осъдени да
заплатят на Е. Р. З. сумата от 745 лв. / седемстотин и четиридесет и пет лева/
за направени разноски по делото.
Недоволна от поставеното решение е останала ответницата М.М., която
с въззивна жалба с вх. №263856 от 08.09.2021г. по описа на РС- Б. е поискала
отмяна и постановяване на ново решение, с което да се отхвърли предявения
иск като неоснователен.
Във въззивната жалба се излагат твърдения за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционното решение, дължащо се на
1
неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на
процесуалните правила. Твърди се, че неправилно от съдебният състав са
направени изводи за приложението на презумпцията на чл. 135, ал.2 ЗЗД, с
оглед факта, че брака между М. Д. М. и СТ. ИВ. М. е бил прекратен на
09.01.2015 г., а увреждащата сделка е била реализирана на 15.01.2015 г.
Прехвърлянето е станало в изпълнение на поето задължение от страна
на С.М. по одобрено от съда споразумение по реда на чл. 51 от СК,
изразяващо се в това, че след прекратяване на брака М. се е задължил да
прехвърли своята ½ идеална част от семейното жилище на М.М..
Съдебния състав неправилно е бил кредитирал и друга част от фактите
по делото, въз основа на които е изградил своето решение. Въззивницата не е
съгласна с това, че след като е била разпитана като свидетел по ДП №1957 от
2014 г. по описа на 07РУ- СДВР, внесла определената гаранция в пари по
делото, както и това, че е получавала призовки по разследването от името на
бившия си съпруг, който е бил регистриран на адреса й, то тези факти
обосновават наличието на презумпцията предвидена в разпоредбата на
чл.135, ал. 2 ЗЗД. Ето защо е следвало при условията на пълно и главно
доказване от страна на ищеца да се докаже в хода на съдебното
производство установяването на знание за увреждането у третото лице-
приобретател по сделката.
Претендират се съдебни и деловодни разноски за всички инстанции.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба на
М.М. от ЕВТ. Р. ЗЛ./ищец в първоинстанционното производство/ с адрес гр.
С., бул. „Ч. В.“ №190, чрез адвокат П.В. П.-ХАК.
В отговора е посочено, че обжалваното съдебно решение е правилно и
законосъобразно, като същото следва да бъде оставено в сила, а подадената
въззивна жалба от страна на М.М., следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна и необоснова.
Твърди се, че при условията на пълно и главно доказване пред РС- Б., по
гр. дело №39/2020г. е бил доказан фактическия състав на чл. 135, ал.1 ЗЗД,
като всички изложени факти от страна на двамата ответници
Претендират се съдебни и деловодни разноски.
Недоволен от първоинстанционното решение е останал и ответника СТ.
ИВ. М., който е упражнил правото си в законоустановения срок и е подадал
въззивна жалба чрез процесуалния си представител адв. С.Й.-САК.
В жалбата са изложените твърдения за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт в съответствие с разпоредбите на чл.
235, ал. 3 и чл. 236, ал. 2 ГПК.
Според жалбоподателя, районния съд не е бил направил достатъчно
задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и е бил отхвърлил
всички възражения на ответниците, като е приел за доказан предявения иск
въпреки, че не са били доказани елементите от фактическия му състав.
Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение, като е
отправено искане бъде постановено ново с което да бъде отхвърлен
2
предявения иск.
Подаден е отговор на въззивна жалба на С.М.. В отговора е посочено, че
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, тъй като същата се
явява необоснована и неоснователна, поради което следва да бъде оставено в
сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателя М. Д.
М., редовно призована не се явява. Представлява се от адв. Д., който
поддържа жалбата. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателя СТ.
ИВ. М., редовно призован не се явява. Представлява се от адв. Й., която
поддържа жалбата. Не претендира разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемият
се явява лично и адв. П.. Оспорва въззивните жалби и споделя изводите на
районния съд. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Представя
списък по чл. 80 от ГПК. Претендира разноски.
Във въззивното производство не са събирани доказателства
След запознаване с материалите по делото се установи следната
фактическа обстановка:
С влязла в сила присъда на 26.04.2017 г., постановено по НОХД №
2292/2015 г. по описа на СРС и Решение № 1035 от 13.10.2017 г., постановено
по ВНОХД № 2988/2017 г. по описа на СГС, ответникът СТ. ИВ. М.. е
признат за виновен за това, че на 04.07.2014г., около 11.30часа, в гр. С.
умишлено е причинил средна телесна повреда на ищеца Е.З.- престъпление по
чл. 129, ал. 2, пр. 5 във вр. с ал. 1 НК, за което му е наложено наказание-
лишаване от свобода от 2 години, което изпълнението на основание чл. 66, ал.
1 НК е отложено за срок от 3 години.
По същото наказателно дело е издаден изпълнителен лист на 16.11.2017
г., от който се установява, че ответникът С.М. е осъден да заплати на ищеца
сумата от 400 лв. за направени по делото разноски. Това се установява от
приобщените по делото писмени доказателства- копия от присъда от
26.04.2017 г., постановено по НОХД № 2292/2015 г. по описа на СРС,
решение № 1053 от 13.10.2017 г., постановено по ВНОХД № 2988/2017 г. по
описа на СГС, постановление за привличане на обвиняем от 23.07.2014г по
ДП № 1957/2014 г. по описа на 07 РУП- СДВР и обвинителен акт от
10.02.2015 г.
С решение от 05.02.2020 г. по гр. дело № 35818/2019 г. по описа на СРС,
влязло в сила на 05.03.2021 г., с решение № 261512 от 05.03.2021 г. по в. гр. д.
№ 5433/2020 г. по описа на СГС, се установява, че ответникът С.М. е осъден
да заплати на ищеца и сумата от 15000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, както и сумата от 628. 36 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие на извършено
престъпление на 04.07.2014 г., ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното й заплащане, както и сумата от 985 лв. за
3
направени разноски по гр. дело № 35818/2019 г. по описа на СРС, така и
сумата от 980 лв. за направени разноски по в. гр. д. № 5433/2020 г. по описа
на СГС.
За описаните по-горе суми, дължими от ответника М. на ищеца З., е
издаден и изпълнителен лист на 17.06.2021 г. по гр. дело № 35818/2019 г. по
описа на СРС, приложен в препис като писмено доказателство по делото.
С договор за покупко-продажба от 15.01.2015 г. СТ. ИВ. М.,
ЕГН********** като продавач прехвърля на М. Д. М., ЕГН********** като
купувач 1/2 идеална част от следните недвижими имоти, а именно: УПИ XV-
733 в кв.14 по регулационния план с. Т., община Б., област С., урегулиран от
745 кв.м., с уредени регулационни сметки, при съседи от две страни улици,
УПИ XXII-733 и УПИ XIV- 732 заедно с построенa в него двуетажна
масивна жилищна сграда с разгърната застроена площ от 150 кв.м., масивен
гараж със застроена площ от 28 кв.м. и стопанска постройка със застроена
площ от 56 кв.м., подробно описани в нотариален акт №9, том 1, рег. №89,
дело №9 от 2015г. на нотариус Данаил Главинов, с рег. №371 и район на
действие Районен съд гр. Б..
По делото не се спори, че ответникът С.М. и М. Д. М. са бивши
съпрузи, както и това, че бракът им е прекратен със съдебно решение за
развод по взаимно съгласие, влязло в сила на 09.01.2015г., както и това, че
към датата на извършване на деликта 04.07.2014 г. от С.М., то те са били все
още съпрузи/този факт се установява от приложеното по делото решение за
развод по взаимно съгласие по гр.д. №1188/2014г. по описа на РС- Б., влязло в
сила на 09.01.2015 г./стр.116/.
С показанията на свид. И. П. Д./съпруг на др. свид. С. Д.а/, както и
свид. С. С. Д.а, се установява, че настъпилата фактическата раздяла между
ответниците и родители на свид. Д.а, С.М. и М.М. е настъпила преди
извършения деликт още през 2012-2013 г.
По своя характер чрез техните показания не се изясняват
обстоятелства около конкретният фактически състав на последвалата
разпоредителна сделка с недвижимото имущество собственост на С.М., както
и знанието за увреждането по отношение на ищеца/въззиваем/ от неговата
бивша съпруга и ответник в производство.
От приетите в първоинстанционното производство писмени
доказателства се установява, че ответникът М.М. живее и е получавала лично
съобщения и призовки по наказателното дело на адреса си в село Т., ул.
„О.П.“ №18, които са били адресирани за нейният бивш съпруг С.М.. Нещо
повече същата е била свидетел по съответното наказателно производство,
4
както и е била платила определената му парична гаранция определена на
ответника С.М..
Факта, че двамата ответници не живеели заедно, не изключва
знанието на приобретателката ответницата М., че е извършен деликт от
страна на С.М., както и в какво се изразява същия.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните изводи от правна страна:
Предявените искове са конститутивни, с правно основание чл. 135,
ал. 1 от ЗЗД. Според тази разпоредба кредиторът може да иска да бъдат
обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го
уврежда, ако последният при извършването им е знаел за увреждането.
Правото на кредитора да обяви за недействителни спрямо него
увреждащите го актове на длъжника възниква при наличието на фактически
състав, включващ следните елементи: съществуващо вземане, което не е
прекратено или погасено по давност /не е необходимо вземането да е
ликвидно и изискуемо и същото да е установено с влязло в сила съдебно
решение/; вземането да е възникнало преди извършване на действието, чието
обявяване за недействително се иска или вземането да е възникнало след
това, ако длъжникът и лицето, с което е договарял са действали с намерение
да увредят кредитора; извършването на действие, което да уврежда
кредитора, т. е. да намалява възможността на кредитора да се удовлетвори от
имуществото на длъжника и причинна връзка между действието и
увреждането.
По делото е доказано наличието на вземане на ищеца срещу
прехвърлителя по оспорената сделка за сумата 15000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от престъпление, като вземането е
възникнало преди сключване на сделката. Съществуването на вземането е
признато със сила на пресъдено нещо с присъдата по нохд. № 618/2016 г. на
СГС, влязла в сила на 13.02.2018 г., а сделката е сключена на 09.03.2018 г.
Следователно, първият елемент от фактическия състав на чл. 135 от
ЗЗД – съществуващо вземане срещу прехвърлителя, е налице. Установено е
също така, че вземането е възникнало и е станало изискуемо преди
сключването на сделката. Вторият елемент от фактическия състав е
извършването на действие, което уврежда кредитора. Увреждане е налице в
случаите, при които намалява възможността на кредитора да се удовлетвори
5
от имуществото на длъжника, включително когато длъжникът се лишава
/отчуждава/ свое имущество или имуществото му намалява. В случая с
оспорената сделка прехвърлителят се е разпоредил със свой недвижим имот,
като го е отчуждил чрез договор за покупко-продажба, което безспорно е
довело до намаляване на ликвидните му активи и до възможностите на ищеца
– кредитор да събере вземането си от имуществото на ответника.
Сделката е възмездна, поради което е необходимо не само
длъжникът, а и приобретателят по сделката да са знаели за увреждането / чл.
135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД/, като знанието е другият основен елемент от
фактическия състав, необходим за прогласяване относителната
недействителност на сделката. Съгласно чл. 135, ал. 2 от ЗЗД знанието се
предполага до доказване на противното, когато третото лице е съпруг,
низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Настоящият състав
намира, че от събраните по делото доказателства при условията на пълно и
главно доказване от ищеца е установен факта, че приобретателят по сделката
/ответникът М.М./ е знаела за увреждането, както и съществуването на
задължението на неговия праводател към третото лице/ищеца З.а/. Съзнавала
е и факта, че по този начин се уврежда кредитора чрез сделката.
По делото са ангажирани редица писмени доказателства,
включително и признаването на факти от страна на ответниците М., че е
съобщил на бившата си съпруга ответицната М., за извършения от него
деликт в същия ден, както и това, че ответницата е наясно, с това какъв е бил
хода на наказателното производство.
От обстоятелството, че адресната регистрация на двамата ответници е
била на един и същ адрес само по себе си не обуславя извод за знанието на
ответницата М.. Въпреки това по делото се установиха близки отношения
между двамата ответници, въпреки че са се развели. Наличието на знание у
купувача за увреждането се установява и от останалите събрани по делото
писмени доказателства.
С оглед това предявеният иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от
ЗЗД е основателен.
Тъй като крайният извод на настоящата инстанция съвпада с този на
районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед цената на иска, която е под 5 000 лв., съдът приема, че
6
въззивното решение е окончателно при условията на чл. 280, ал. 3 ГПК и не
подлежи на касационно обжалване.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260087 от 28.07.2021 г. на РС – Б.,
постановено по гр. д. № 39/2020 г. по описа на РС- Б..
ОСЪЖДА СТ. ИВ. М., ЕГН********** и М. Д. М., ЕГН********** да
заплатят на Е. Р. З., ЕГН********** сумата от 600 лв. / шестстотин лева/ за
направени разноски по делото.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7