Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,02.11. 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври
през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря КРИСТИНА ПЪРВАНОВА
и прокурора
сложи за разглеждане
В.гр.д.№ 12088 по описа за 2019 г. ДОКЛАДВАНО от съдия АНЕЛИЯ МАРКОВА, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производсвото е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от
ответника пред СРС- С.Д.С., с която се обжалва решение № 99442/22.04.2019
г. по гр. д. № 25718/2018 г. на СРС, 120 състав. С оглед уточнителната молба от
01.10.2019 г. решението се обжалва в частта, в която предявените искове по чл.
45 от ЗЗД, във вр. с чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 86 от ЗЗД са били уважени срещу въззивника /ответник пред СРС/.
Излагат се доводи за
неправилност на така постановеното решение. Сочи, че съдът бил цитирал и
възприел дословно показанията на свидетеля Н.Н.. При преглед на интервюто в
цялост щяло да се установи, че същото не е враждебно, нито било насочено към
обида на интервюирания. Показанията на свидетеля не били насочени към
разкриване на обективната истина. Неправилно СРС бил приел, че не следва да
обсъжда фактите, аргументите и възраженията в писмените бележки като приел, че
същите са преклудирани, защото не били изложени в отговора по исковата молба.
Счита, че това представлява правен абсурд. Според въззивника от ищеца не били
доказани наличието на кумулативно дадените предпоставки за уважаване на иска по
чл.45 ЗЗД. Изрично се набляга на това, че не били доказани по никакъв начин
вредите. Счита, че нито един от употребените изрази – „безподобен мръсник, безподобен
лъжец и безподобен наглец“ не представлявал обида. Следвало да се има предвид
цялостната медийна концепция на предаването, която концепия отговаряла на
отправените от ищеца публични упреци, че телевизията и ответника са корумпирани
и заплатени от Ц.В.. При това положение не можело да се приеме, че е налице
какъвто и да е опит за обида. Неправилно СРС се бил позовал на нормата на
чл.146 НПК. СРС бил игнорирал факта, че ищецът е известен именно по този начин
в публичното пространство и в обществото. Изложените факти били публично
известни от години, известни били и на съда, затова не подлежали на доказване. Ищецът
бил автор на книгата „Шайка- Б., Р., Ц.и другите“, където разкривал данни за
корупция по отношение на политическа партия ГЕРБ и тяхното правителство“. А
впоследствие като народен представител от партия ГЕРБ, застъпвал точно
обратната позиция. Затова ответникът бил нарекъл ищеца „лъжец“. По същия начин
ищецът бил известен в обществото и като „мръсник“. Ответникът се позовавал
именно на публично известни факти поради което неговото право нямало как да
бъде преклудирано.Следвало да се има предвид основната роля на
медиите-информационната. Сочи, че ищецът умишлено провокирал интервюиращия го
журналист, който бил известен с цветистия си речник; ищецът злоупотребявайки с
правото, правел опит да накаже и отмъсти на преследващите го с неудобни теми и
въпроси журналисти и най-вече на неуморния С.Д.-ответник по делото. Следвало да
се има предвид, че ищецът скоропостижно напуснал парламента и по настоящем не
бил народен представител, поради недопустим натиск и директни заплахи в ефир
срещу друг журналист- В.Н.Последният бил заплашен с уволнение именно заради
задавани „неудобни“ за ищеца въпроси от журналист като ищецът не се смутил да
отправи заплахите в рамките на живото предаване. Според въззивника настоящият
иск бил част от публичното поведение на ищеца, което директно било насочено
срещу свободата на словото и правото на критика. Целяло се журналистите да
бъдат поне смирени и със запушени уста. Следвало да се има предвид и значението
на употребените изрази съобразно възприетото в тълковния речник на българския
език. При този прочит щяло да се достигне
до извода, че в случая не се касае до обида, а до изразяване на лично мнение и
критика на репортера С.Д. към все още народния представител А.Т./разговорът/интервю
бил заснет в Народното събрание/. В случая изразите били отправени от журналист
към политик и затова не били обидни. Неправилно СРС интерпретирал практиката на
ЕСЗПЧ във връзка със свободата на словото, както и на решение № 7 от 04.06.1996
г. по конст.д.№ 1/96 г. във връзка с разпоредбите на чл.39-чл.41 КРБ. Счита, че
конституционното ограничение не означава, че не може да бъде осъществявана публична
критика особено на политически фигури, държавни служители и държавни органи.
Сочи, че според практиката на ЕСПЧ оценъчните съждения не подлежат на доказване
относно верността им. Съгласно тази практика държавните служители и политиците
следвало да търпят критика в доста по-широки гланици от обикновените хора. В
случая отразеното от ответника в интервюто възпроизвеждало публично известни
факти, въпросното мнение било израз на свободата на словото –стълб на
демокрацията. Затова обжалваното решение следвало да бъде отменено. Претендират
се разноски.
От въззиваемия, ищец
пред СРС – А.Д.Т., не е постъпил отговор по въззивната жалба.
В хода по същество се излагат доводи
за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното решение
в обжалваната му от ответника, част. Сочи, че аргументите на
въззивника свързани с практиката на ЕСПЧ, са неоснователни, защото процесните
обидни изрази не били част от оценъчни съждения; практиката на СЕС била категорична,
че обидни изрази не могат да съставляват част от оценъчни съждения. Претендира
разноски.
По допустимостта на въззивната
жалба:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 27.05.2019 г.
Въззивната жалба е подадена на 04.06.2019
г.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване- предявеният срещу възизвинка,
ответник пред СРС, иск по чл.45 ЗЗД е бил уважен частично.
По основателността на въззивната
жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че обжалваното решени е постановено във
валиден процес.
По доводите във въззивната
жалба:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от А.Д.Т. срещу С.Д. С., за сумата в размер на 15 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца нeимуществени вреди от непозволено увреждане, заедно със законна лихва от
21.09.2017 година, за това, че при интервюиране от ответника на 21.09.2017 г.
за телевизия BIT, С.Д. многократно е нарекъл А.Д.Т., в негово присъствие: „безподобен
мръсник”, „безподобен лъжец” и „безподобен наглец”, с които е накърнил честта и
достойнството на ищеца, причинили са му болки и страдания.
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че от събраните
по делото доказателства се установява, че ответникът е извършил противоправни
действия, отправяйки цитираните по-горе обидни думи и изрази към ищеца в негово
присъствие по време на вземане на интервю. Обидните изрази били повторени
многократно, достигнали били до възприятието на ищеца непосредствено, тъй като били
изречени в негово присъствие, а като пряк резултат от същите на ищеца били нанесени
неимуществени вреди – накърнено било личното му достойнство и неговата чест,
причинени му били болки и страдания, продължили около 15 дни, което се установило
и от свидетеля, който бил очевидец, както на извършването на деликта, така и на
последващото състояние на ищеца.
Според първоинстанционния съд наведените доводи от ответника в писмената му
защита не следвало да се обсъждат, доколкото същият не бил предявил в законовия
срок отговор на исковата молба и те се явявали преклудирани. Същите, освен това
били и неотносими към спора, тъй като било без значение какво е било
поведението на ищеца по време на други интервюта, както и какво се е случило
след процесния инцидент. Твърдението, че нямало как всеки един от
инкриминираните изрази да е обиден, тъй като бил ноторен факт, достатъчно
известен в обществото, представлявало част от защитната теза на ответника, но
този довод не бил наведен своевременно и се явявал преклудиран, както и всички
останали доводи, наведени едва в писмената защита на ответника. От друга
страна, касаело се за обида, а не за клевета. Съгласно чл. 146, ал. 1 от НК,
който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в
негово присъствие, се наказвало за обида с глоба от хиляда до три хиляди лева.
Тоест, достатъчно било да бъде извършено или казано нещо унизително за честта
или достойнството на друго лице в негово присъствие, за да се приеме, че е
налице обида. Според СРС без значение било истинността на използваните думи по
отношение личността на ищеца, а обстоятелството, че същите били достигнали до
него пряко и непосредствено, накърнили били неговите чест и достойнство, тъй
като …/краят на изречението не е довършен/ Такива се явявали и позоваванията на
практиката на ЕСПЧ, Решенията на Конституционния съд на РБ и доводите за
свободата на словото.
Съдът е приел за установено, че ответникът е извършил процесния деликт по
описания в исковата молба начин, в следствие на което ищецът е понесъл
неимуществени вреди.
СРС е посочил, че за да се определи размера на обезщетението, който да е
съобразен с действително претърпените неимуществени вреди, това ставало съгласно
чл. 52 ЗЗД съобразно Тълкувателно постановление № 4/23.12.1968 г. по гр. д. №
2/1968 г. на Пленума на ВС - съдът трябвало да вземе предвид характера на
увреждането, начина на извършването му, влошаването на здравето на пострадалия
(ако е имало такова), причинените морални страдания, осакатявания и
загрозявания.
От представените по делото доказателства се установило по безспорен начин,
че деликтът бил извършен по време на вземане на интервю в сградата на
Парламента, в присъствие на трето лице-очевидец, обидните изрази били повторени
многократно (съдът изброил шест броя повторения на израза „мръсник безподобен“,
две повторения на израза „лъжец безподобен“ и веднъж на израза „… сте
безподобен наглец и лъжец!“). Интервюто било излъчено от телевизията, в която
ответникът работи 24.09.2017 г., а в последствие било качено в интернет
пространството, което се установило и от Фоноскопската експертиза. Безспорно
било, че нанасянето на обида публично или разпространяването й чрез ефира на
телевизия води до по-сериозни и тежки неимуществени вреди за увреденото лице,
тъй като същата достигала до по-голям брой лица и ставала обществено достояние.
От друга страна, към датата на извършване на деликта и излъчването на
интервюто, ищецът бил депутат в Народното събрание и като обществена личност и
като политик, съгласно константната и безпротиворечива практика на ЕСПЧ, следвало
да има по-висок праг на чувствителност към подобни изявления от страна на трети
лица. Все пак, следвало да се отбележи, че ответникът неправилно тълкувал
практиката на ЕСПЧ, което било видно от изложението му в писмените бележки,
представени по делото. Ищецът като публична личност следвало да има по-голяма
толерантност към общественото мнение за себе си, в това число и към изказаната
към него критика. Съдът обаче не приел, че е налице равенство между критика и
отправяне на обидни изрази или думи, уронващи личното достойнство на лицето.
Съобразявайки данните по делото, СРС е приел, че ищецът е търпял вреди за период от
около 15 дни, съгласно гласните доказателства събрани по делото. Соченият период
не бил значителен, лицето не било претърпяло вреди, които да са причинили
здравословни и други по-тежки неимуществени вреди, поради което съдът приел, че
с оглед характера, повторяемостта на деликта (многократно изричане на едни и
същи обидни изрази), статута на ищеца и на ответника в обществото (ответникът бил
известен журналист, който също би следвало лесно да не се поддава на
провокации, каквито доводи се навеждали от неговия процесуален представител в
писмените му бележки), вида на понесените морални страдания, причинени от
деликта, като справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди СРС е определил такъв от 4000 лв.
В останалата част и над сумата от 4 000 лв., до пълния претендиран от
15 000 лв., претенцията е отхвърлена като неоснователна. В тази част
решението като необжалвано е влязло в сила.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:
Не се спори по делото, а и от събраните доказателства се установява,че на
21.09.2017 г. ответникът е провел интервю с ищеца, което интервю се е състояло
в сградата на Народното събрание.
Не се спори по делото, че към дататта 21.09.2017 г. ищецът е народен
представител от партия ГЕРБ. На голяма част от интервюто е присъствал пиара на
партия ГЕРБ- Н.Н., разпитан като свидетел по делото/пред СРС/. От показанията
на последния се установява, че практиката на парламентарната група на ГЕРБ е когато
техни хора /явно се има предвид народни представители от групата на ГЕРБ/ дават
интервюта, това трябва да е предварително заявено от медията до свидетеля, за
да се осъществи връзка между медията и този, който дава интервюто. В конкретния
случай интервюто не е било договорено по установения от групата ред.
Не се спори, а и от допуснатата, изслушана и приета по делото /пред СРС/ съдебно-техническа
експертиза, чието заключение не е било оспорено от страните, се установява, че
думите поради изричането на които ищецът претендира да е претърпял
неимуществени вреди, са казани от водещия интервюто – журналиста С.Д..
Интервюто е било излъчено на 24.09.2017 г. на която дата и е било публикувано в
електронния сайт на телевизия BIT.
Спорно по делото е обстоятелството представляват ли тези думи- „безподобен
мръсник“, „безподобен лъжец“ и „безподобен наглец“ такива, насочени срещу
честта и личното достойноство на ищеца А.Т..
Според задължителна съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 и
сл. ГПК с решение № 242 от 06.04.2010 на ВКС по гр. д. №
4431/2008 г., ІV г.о., при деликта съставомерно е виновно противоправно деяние
на дееца по отношение на пострадалото лице, на което е причинена вреда, като не
е необходимо противоправното поведение да е установено с влязла в сила присъда,
за да се ангажира деликтната отговорност за обезвреда.
При това положение настоящата инстанция намира за
ненужно позоваването от страна на СРС на разпоредбата на чл.300 ГПК, която сочи
задължителност за гражданския съд на влязла в сила присъда. В конкретния случай
нито една от страните не се позовава на такава присъда.
При иска за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД, чийто предпоставки са различни от тези в наказателното производство, за да бъде основателен този иск следва да се установи, че е налице
осъществено противоправно деяние/действие или бездействие/, вина, вреда и
причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и
настъпилите вреди. Причинната връзка се доказва във всеки конкретен случай като
тежестта на доказване е върху този, който я твърди. Вината се предполага до
доказване на противното, а останалите предпоставки - противоправно деяние и
вреда подлежат на установяване от ищеца.
Не се спори по делото, че ответника С.Д.С. е
журналист и по времето за което се твърди, че е извършен деликта, същият е бил
водещ на предаване в телевизия BIT.
Действително, ответникът /пред СРС/, въззивник
пред настоящата инстанция не е подал отговор по исковата молба. Това, обаче, не
означава, че не може да се брани с правни аргументи в писмените си бележки,
както е приел първоинстанционния съд. С изтичането на срока по чл.131 ГПК се преклудират
доводите, възраженията на ответника, кто например възражение за погасяване на
вземане по давност; наличие на влязло в сила съдебно решение по идентичен иск
между същите страни и на същото основание; преклудира се и възможността да се
оспорят доказателства, респ. да се поиска събиране на такива. Излагането на
правни доводи във връзка с неоснователност на претенциите на ищеца, респ.
липсата на доказателства в подкрепа на ищцовата теза, не е сред доводите, които
се преклудират по арг. от чл.133 ГПК. Цитирането на съдебна практика в
писмените бележки- също. Още повече, че съдът е длъжен да познава съдебната
практика на ЕСПЧ, решенията на Конституционния съд на страната, както и
задължителната съдебна практика на ВКС.
Съгласно член 10 от ЕКПЧОС, т.1 всеки има право на свобода на
изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение,
да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните
власти и независимо от границите.
Свободата на изразяването на мнение представлява
една от основите на демократичното общество и е едно от съществените условия за
неговото развитие, както и за реализацията на всеки отделен индивид. Свободата
на изразяването на мнение се прилага не само по отношение
на "информация" или "идеи", които се възприемат
благосклонно или които се разглеждат като безвредни или са обект на
безразличие, но също и по отношение на тези, които обиждат, шокират или
смущават. Такива са изискванията на плурализма, толерантността и либерализма,
без които нито "едно демократично общество" не би могло да
съществува.
Съответна на горната разпоредба е тази по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на РБ, в която е прокламиран принципа за свобода на словото. Този принцип се изразява
в това че всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез
слово-писмено или устно чрез звук, изображение или по друг начин.
Действително, когато журналист цели да насочи
общественото мнение към злободневни теми, той може да използува крайни,
шокиращи и провокативни изразни средства, без деянието да е противоправно,
респ. надхвърлянето на добрия тон, не съставлява обида или клевета, виж в този
смисъл РЕШЕНИЕ № 204 ОТ 12.06.2015 Г.
ПО ГР. Д. № 7046/2014 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, поради което и задължителна съдебна
практика.
Допустимата
журналистическа критика по отношение на публичните личност е с по-широки
граници. Колкото по-известна е една личност, толкова повече намесата в
частноправната сфера се налага да понася. Самият ищец още в
обстоятелствената част на исковата молба твърди, че е публична личност, т.е.,
че е известен в обществото.
Задължителната съдебна практика, установена по реда на чл. 290 ГПК, съдържаща се в решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г. на
ВКС, ІV г.о., приема, че на проверка за истинност
подлежат фактическите твърдения, като те могат да ангажират отговорността на
журналиста само ако позорят адресата и са неверни. Оценките/мненията/ не
подлежат на проверка за вярност, тъй като те не представляват конкретни факти от
обективната действителност. В
този смисъл е и решение
№ 62/06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., ІV г.о. , в което е прието, че оценъчните
съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те представляват
коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната
действителност. 3а вярност могат да бъдат проверявани само фактическите
твърдения, но не и оценката на фактите. Не е противоправно поведението при
изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице,
когато името му се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос,
свързан с неговия пост, дейност или занятие. Такива оценки не могат да
ангажират отговорността на автора им за обезщетяване на причинени неимуществени
вреди на адресата, ако не засягат достойнството на личността (т.е. ако не
съставляват обида).
За да е налице противоправност, следва да
съществува противоречие на деянието с императивна правна норма, без оглед на
това дали тя е забраняваща или задължаваща. В конкретния случай от ищеца се
твърди, че с процесните реплики на ответника последният нарушава негови абсолютни
субективни права, каквито са чест и достойнство.
Съгласно чл.146 НК който каже или
извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово
присъствие, се наказва за обида с
глоба от хиляда до три хиляди лева.
Честта се отнася до положителната обществена оценка за личността, а
достойнството се свързва със самооценката на човека за собствената му
обществена значимост.
Сред ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на правото на
свобода на изразяване на мнения, КРБ, арг. и от нормата на чл.57, ал.2 КРБ,
изрично посочва присъщите на личността чест, достойноство, добро име. Именно те
са обект на посегателство при нанасяне на обидата.
Следователно гражданската отговоронст за обида като средство за защита на
честта, личното достойноство и доброто име на гражданина, представлява такова
ограничение на правото на свобода и изразяване на мнения, което е допустимо и
от КРБ, както и от цитираната норма на чл.10, т.2 от КЗПЧОС.
Във всеки случай следва да се прави разграничение между обидата и клеветата,
които са в обсега на предвидените с чл.39-41 КРБ, ограничения, и оценъчните
съждения, които са извън този обсег.
Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или дурга
причина в обществения живот, не пораждат отговорност, но при уговорката, че не
засягат достойнството на личността, т.е. ако не осъществяват състава на
обидата, респ. клеветата/в случая се твърди обида/.
Настоящият състав не споделя изложеното в обстоятелствената част на
въззивната жалба, че отправените от ищеца към ответника изрази не са обидни по
силата на това, че са отправени от журналист към политик. Това е така, защото за всеки отделен случай е
необходимо да се извърши изследване и преценка, дали конкретното изказване с негативно
спрямо засегнатото лице съдържание, освен оценка и мнение по обществен въпрос,
не обективира и обидни по съдържание изрази, накърняващи честта и
достойноството.
Следователно оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй
като не представляват конкретни факти от обективнатадействителност. Те, обаче,
могат да ангажират отговорността на журналиста само ако представляват обида.
Настоящата инстанция приема, че използваните от ответника изрази „мръсник“,
„лъжец“ и „наглец“ представляват обида и излизат извън обхвата на допустимото
право на мнение, респ. свобода на словото.
Значението на употребените думи дадено в Тълковен речник на българския
език, е следното: мръсник- човек,
който върши неприлични неща; постъпва подло, низко, развратничи; лъжец- този, който лъже, не казва
истината; наглец- нахален, досаден,
безочлив.
Доводът на ответника, че именно като такъв ищецът е известен в обществото е
направен едва с писмените бележки пред първата съдебна инстанция и поради това
е останал недоказан. Тези факти не са обявени като неподлежащи на доказване по
реда на чл.155 ГПК. Наред с това съдът не е длъжен да следи публичния имидж на
политиците в страната, за да достигне до сочения от въззивника, извод.
Относно вредите, търпени от ищеца и причинната връзка между същите и
противоправното поведение на ответника, пред СРС са изслушани показанията на
свидетеля Н., ръководител на прес-центъра на политическа партия ГЕРБ. Не се
спори по делото, а и от заключението на експертизата, се установява, че Н. е
присъствал на интервюто. Свидетелят сочи, че след интервюто Т. отишъл при него
и бил видимо притеснен и разстроен; ръцете му треперели. Т. бил изнервен и
засегнат от думите на Д.. Споделил му, че досега не му се било случвало в
интервю, някой да го напада на лична основа. След ден, два Т. отказал участие,
което било насрочено като споделил, че не е в състояние да се яви пред медии.
След излъчването на интервюто Т. изразил мнение, че не може да повярва; не бил чувал такава обида до сега. Състоянието
на Т. продължило 10,12-15 дни след интервюто, а когато се сещал за него, се
чувствал раздразнителен. Не можел да го
преживее.
Във връзка с довода на въззивника, че СРС при кредитиране на показанията на
свидетеля е допуснал нарушение, въззивната инстанция намира за необходимо да
изложи следните мотиви:
Самият ищец в обстоятелствената част на исковата молба признава, че
проведеното на 21.09.2017 г. от ответника С.Д.С. интервю е породено от
направено от ищеца изказване на 18.09.2017 г. в предаването „Код 11-13“ по
същата телевизия в следния смисъл: „Вашата телевизия сте като осиновени от
банкера Ц.В.. Много сте благоразположени към него…“. Това се установява и от уводната част на
предаването, излъчено на 24.09.2017 г. с водещ ответника Д.. Самото предаване е
предприето в отговор на твърденията на ищеца, че медията е зависима, както и да
защити журналистката Кулезич от нападките на ищеца, че същата е „лифтинг“. Пълният текст на репликата на ответника Д. е:
„Кълна се в дъщеря ми, че не съм вземал пари, мръснико, безподобен“ като същата
е изречена по настояване на ищеца Т.: „Закълнете се в дъщеря Ви!“. След като Т.
започва да се смее, Д. изрича: „Мръсник безподобен сте! Мръсник безподобен!
Доволен ли сте сега? Какво правим сега?“. …А.Т.: „Прекръстете се в момента!“ на
което Д. отговаря: „Нали искахте да се закълна в дъщеря ми? Мръсник сте
безподобен! Наистина безподобен мръсник сте! Нещо да кажете: „Извинявайте“. Т.
: „Не, няма“. Д.: „Защото сте наистина безподобен мръсник. Никога не съм вземал
пари от Ц.В.“. Т.: „Аз съм жесток към враговете си!И вашето отношение месеци
наред докарва тази ситуация!“. Д.: „Коя ситуация, лъжец безподобен?“ . Т.: „Да
бъда съвсем директен!“ Д.: „Безподобен лъжец! И кое е директното?“. Т. /смее
се/ „Притежавам неповторимия талант да изкарвам враговете си извън нерви.
Признавате ли го това?“. Д.: „Признавам го в случая, защото сте безподобен
наглец и лъжец!“. Т.: „Господин Д., винаги може да има и по-нагли от Вас, и
по-нахални, и по-брутални. Аз съм по-нагъл и по-брутален от Вас- трябва да го
знаете това нещо!“. Т.: „Така, че не се занимавайте с мен! В момента, в който
Вие спрете, аз ще продължа и ще мина през Вас по начина, по който аз го зная,
го правя това нещо.“.
Действително, както е приел първоинстанционния съд, ответникът изрича
репликите неколкократно, но основателен е довода на въззивника, че ищецът умишлено е провокирал интервюиращия го
журналист, т.е. Д. е
е бил предизвикан
от ищеца да изрече обидните реплики.
Ето защо въззивната инстанция счита,
че гореконстатираното следва да бъде съотнесено към размера на справедливото по
смисъла на чл.52 ЗЗД, обезщетение.
Понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл не
е абстрактно, а обусловено от конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
поради което всякога е свързано с преценката на същите при съобразяване на
общественото разбиране за справедливост на даден етап на развитие на самото
общество. Поради това, за да удовлетвори въведения от законодателя критерий за
справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за възмездяване
претърпените от непозволено увреждане морални вреди трябва да е съразмерно с
техния действителен размер, който е обусловен от тежестта, характера,
продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху
личността на пострадалия.
При това положение определения от
първоинстанционния съд размер на обезщетението – 4 000 лв. се явява
прекомерен и като такъв несправедлив и несъответен на задължителните указания по приложението на чл.
52 ЗЗД, съдържащи се в ППВС № 4/68 г.
Затова и при съобразяване с горецитираното ППВС,
следва да бъде определен справедлив размер на обезщетението като настоящата
инстанция намира такъв от 500 лв.
Водима от тези си мотиви въззивната инстанция
следва да отмени обжалваното решение в частта, в която е присъдено на ищеца
обезщетение по чл.45 ЗЗД вр. с чл.52 ЗЗД за сумата над 500 лв. до 4 000
лв. Вместо това ще бъде постановено решение, с което за разликата над
500 лв. до 4 000 лв. претенцията на ищеца ще следва да бъде отхвърлена
като неоснователна. Решението ще бъде потвърдено по
уважената част на иска по чл.45 ЗЗД за сумата от 500 лв.
По
разноските:
Пред
първата съдебна инстанция:
На ищеца разноски се следват за уважената част на претенцията и тъй като беше прието
от настоящата инстанция, че дължимото обезщетение е в по-нисък размер от
присъдения от СРС, то решението в тази му част следва да бъде отменено за
разликата над присъдената сума от 101,67
лв.
На
ответника също се следват разноски за отхвърлената част от претенцията.
Такива са претендирани, но липсват доказателства да са сторени.
Пред
въззивната инстанция:
На
въззивника разноски се следват за частта, в която беше прието, че въззивната
жалба е основателна. Такива са сторени за държавна такса в размер на 80 лв.
При съобразяване с изхода на спора съдът присъжда разноски в размер на 75 лв.
На
въззиваемия също се следват разноски за частта, в която беше прието, че
въззивната жалба е неоснователна. Такива са направени
за адв.възнаграждение в размер на 1 000 лв. С олед изхода на спора и при
съобразяване с направеното от въззивника възражение по чл.78, ал.5 ГПК, съдът
му присъжда разноски в размер на 125 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
99442/22.04.2019 г. по гр. д. № 25718/2018 г. на СРС, 120 състав, в частта,
в която е осъден С.Д.С., ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** – адв.Н.Х., да
заплати на А.Д.Т., ЕГН **********, съдебен адрес: ***-партер. Адв.Е.В., на
основание чл.45 ЗЗД вр. с чл.52 ЗЗД, сумата над 500 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане,
причинено по време на вземане на интервю на 21.09.2017 г. за телевизия BIT, при
което ответникът е нарекъл ищеца многократно „безподобен мръсник”, „безподобен
лъжец” и „безподобен наглец”, ведно със законната лихва, считано от 21.09.2017
г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските над
присъдената сума от 101,67 лв.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Д.Т., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***-партер. адв.Е.В., срещу С.Д.С., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:*** – адв.Н.Х., иск с правно основание чл.45 ЗЗД вр. с чл.52 ЗЗД, за сумата над 500 лв. до присъдения от СРС размер от 4 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане,
причинено по време на вземане на интервю на 21.09.2017 г. за телевизия BIT, при
което ответникът е нарекъл ищеца многократно „безподобен мръсник”, „безподобен
лъжец” и „безподобен наглец”, ведно със законната лихва, считано от 21.09.2017
г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 99442/22.04.2019 г.
по гр. д. № 25718/2018 г. на СРС, 120 състав, в частта, в която е осъден
С.Д.С., ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** – адв.Н.Х., да заплати на А.Д.Т.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***-партер. Адв.Е.В., на основание чл.45 ЗЗД
вр. с чл.52 ЗЗД, сумата 500 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинено по време на вземане на
интервю на 21.09.2017 г. за телевизия BIT, при което ответникът е нарекъл ищеца
многократно „безподобен мръсник”, „безподобен лъжец” и „безподобен наглец”,
ведно със законната лихва, считано от 21.09.2017 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А.Д.Т., ЕГН **********, съдебен адрес: ***-партер.
Адв.Е.В., да заплати на С.Д.С., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:*** – адв.Н.Х., сумата в размер на 75 лв.- разноски за
въззивното обжалване.
ОСЪЖДА С.Д.С.,
ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** – адв.Н.Х., да заплати на А.Д.Т., ЕГН **********, съдебен адрес: ***-партер.
Адв.Е.В., сумата в размер на 125 лв.- разноски за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не може
да се обжалва, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: