Р
Е Ш Е Н И Е
№
260044, 10.02.2021 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ІV гр. с.
На
12.01.2021 г. в публично заседание в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : ТОДОРКА МАВРОДИЕВА
като
разгледа докладваното от съдията търговско дело № 411 по описа за 2019 година и
за да се произнесе взе предвид следното :
Ищците П.В.П. с ЕГН **********, В.П.П. с ЕГН
********** и Г.П.П. с ЕГН **********,***, представлявани от пълномощника им
адвокат Р.М. твърдят, че на 24.01.2018 г., около 20:16 ч. в гр. ***** З. И. Х.
– майка на първия от тях и баба на втория и третия, пресичайки кръстовището на
бул. „*******“ с ул. „******“ в гр. ***** на зелен светофар била ударена от лек
автомобил марка „****“, модел “*****“, рег. № ******, управляван на третото
лице В.Д.У., вследствие на което получила фрактура на черепа, поради което била
откарана в „Клиника по неврохирургия“ при „УМБАЛ „******.“***, където на
следващия ден предвид влошаване на състоянието й поради масивен паренхимен
мозъчен кръвоизлив в дясно голямомозъчна хемисфера с пробив във вентрикулната
система, субарахноидна хеморагия и тежък мозъчен оток с изразен
компресионнодислокационен синдром било проведено оперативно лечение, след което
тя била приета в Клиника по Анестезиология и интензивно лечение с
невъзстановено съзнание, но въпреки предприетите действия по лечението в
резултат на получените несъвместими с живота й травми в областта на главата на
******* г. тя починала. Във връзка с така произтеклото пътнотранспортно
произшествие срещу водача на лек автомобил марка „****“, модел “****“, рег. №
****** било образувано наказателно производство, приключило с влязла в сила
присъда.
Твърди се още, че ищците изключително тежко понасят
загубата на З. Х., тъй като отношенията й с нея били основани на силна
привързаност, обич и уважение. Те били едно задружно и сплотено семейство,
живеели в пълна хармония един с друг и много се обичали. Починалата била
изключително всеотдайна и грижовна, помагала в домакинството и всички разчитали
на нея. З. Х. била стожерът в семейството на сина си, както и духовна упора за
него и внуците си. Тя се грижила и за своя внук Г.П., на който с Експертно
решение № *** от **** г. е определена 75 % трайно намалена работоспособност
поради общо заболяване - „*******“, като
му помагала не само за ежедневните нужди, а била изцяло негова опора и закрила.
Всички членове на семейството се допитвали до нея и
Продължение на решение по т. д. № 411/19 г. на ОСПд –
стр. 2/18
разчитали на
подкрепата й. З. Х. се грижила за внуците си и ги съветвала, а те обичали да
прекарват време в нейно присъствие. Имали общи теми за разговор и интереси. Тя
отгледала внуците си и участвала в тяхното възпитание.
Х. била изключително близка и със сина си, който е
изцяло променен след нейната смърт. Дълбоко скърби и трудно приема, че е
загубил по толкова нелеп начин своята майка. До смъртта си тя била неотлъчно до
него и липсата й е много болезнена за
него и дълбоко го е травмирала.
С трагичната гибел на З. Х. ищците загубили част от
семейството си, много скъп за тях човек, поради което и към датата на подаване
на исковата молба в съда усещат празнота, която никой не може да запълни. Те
изключително тежко понасят смъртта на своята близка. Ритъмът им на живот е
изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба. Изпитват напрежение,
безпокойство, чувство на тревога и страх, имат нарушения в съня и апетита, като
без съмнение ще изпитват болка и ще скърбят до края на дните си.
Тъй като към датата на пътнотранспортното произшествие
гражданската отговорност на В.Д.У. за причинените вреди на трети лица във
връзка с притежаването и/или ползването на лек автомобил марка „***“, модел
„***“, peг. № *****
била застрахована по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите сключен със ЗАД „Алианц България“ АД във
формата на полица № *****,
валидна до 20.03.2018 г., то ищците отправили претенция до последното за
заплащане на застрахователно обезщетение, като въпреки изтичане на определения
в закона срок дружеството не е определило и заплатило такова, поради което с
настоящата искова молба всеки от ищците моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на
150 000 лв. на първия от тях, а на втория и третия – по 50 000 лв.,
ведно със законната лихва върху всяка главница от 22.02.2019 г. до
окончателното й изплащане. Пълномощникът им адвокат Р.М. претендира присъждане
на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата.
Субективно съединени искове с правно основание
чл. 432, ал. 1 Кодекс за застраховането.
Ответникът ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********,
със седалище в гр. София и адрес на управление – район „Оборище“, бул. „Княз
Ал. Дондуков“ № 59, представляван от пълномощника му юрисконсулт А.М.,
признава, че към **** г. гражданската отговорност на третото лице В.Д.У. за
причинените вреди на трети лица във връзка с притежаването и/или използването
на лек автомобил марка „****“, модел „***“, peг. № **** е била застрахована по сключен с дружеството
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
във формата на полица № *****, а
също и че за процесното пътнотранспортно произшествие е налице влязъл в сила
акт на наказателния съд, от задължителната сила на който е обвързан и съдът,
разглеждащ настоящия спор, но оспорва предявените искове, като твърди, че : не
са налице законоустановените предпоставки за настъпване на фактическия състав,
обуславящ ангажиране на отговорността на застрахователя; ищците не
Продължение на решение по т. д. № 411/19 г. на ОСПд –
стр. 3/18
попадат
в установения кръг от лица, които имат право да получат обезщетение за
неимуществени вреди от деликт съгласно Постановление № 4/25.05.1961 г. на
Пленума на ВС и Постановление № 5/24.11.1969 г.; ищците В.П. и Г.П. не са
създали с пострадалата приживе постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка,
заради съдържанието на която да търпят болки и страдания от смъртта й, сравними
по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките;
пострадалата има принос за настъпването на пътнотранспортното произшествие, тъй
като е нарушила задължителните правила за поведение по чл. 113 и чл. 114 ЗДвП – пресякла e
пътното платно на необозначено място, при нарушение на контролния режим на
светлинната сигнализация, указваща режима на пресичане на процесното кръстовище
от пешеходци, при пресичане не е съобразила собственото си поведение с
приближаващите пътни превозни средства; недоказани са твърденията на ищците да
търпят описаните в исковата молба неимуществени вреди; ищецът Г.П. предвид
наличните у него заболявания – **********, не е могъл да разбира свойството и
значението на връзката си с пострадалата, поради което не е претърпял
неимуществени вреди в резултат на смъртта й; размерите на претендираните
обезщетения са необосновано завишени; не се дължат и лихви поради
недоказаността на главните претенции, поради което моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира присъждане на разноски и на възнаграждение за
защита от юрисконсулт.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните,
а също и признанието на ответника във връзка със събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :
Предмет на делото са субективно съединени искове за
заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от непозволено увреждане,
съставляващо и застрахователно събитие, рискът от настъпване на което се твърди
да е покрит посредством сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност”
на автомобилистите, предявени срещу застрахователя на причинителя на вредите,
поради което за уважаването им следва да се установят елементите както на
фактическия състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и предпоставките визирани в чл.
432, ал. 1 във връзка с чл. 477, ал. 1 и чл. 380, ал. 1 Кодекс за
застраховането : непозволено увреждане /противоправно деяние, извършено
виновно, в причинна връзка с което са настъпили неимуществени вреди/,
съставляващо и застрахователно събитие, рискът от настъпване на което е покрит
посредством сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
Не е налице спор, а и се установява от приложеното за послужване
по делото нохд № 2202 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2018 г., че по него е
постановена Присъда № 1/10.01.2019 г., влязла в сила на 14.01.2020 г., с която
подсъдимата В.Д.У., разпитана като свидетел по настоящото дело, е призната за
виновна в това, че на ***** г. в гр. ****, на бул. „*****“ при управление на
лек автомобил марка „****“, модел „****“, ДК № **** е нарушила правилата за
движение по чл. 119, ал. 1 ЗДвП – „При
Продължение на решение по т. д. № 411/19 г. на ОСПд –
стр. 4/18
приближаване
към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре“ и ал. 2„ – „Водачите на завиващите нерелсови
пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците“, и по
непредпазливост е причинила смъртта на З. И. Х. с ЕГН **********, от гр. ****,
като деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл. 343, ал. 3,
предложение последно, б. „б“, пр. 1 във връзка с ал. 1, б. „в“ във връзка с чл.
342, ал. 1 НК.
Влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца съгласно чл. 300 ГПК.
Ето защо по силата на закона и на постановената от Окръжен съд – Пловдив по
нохд № 2202/18 г. и влязла в сила на 14.01.2020 г. присъда съдът приема за
установено, че е налице противоправно деяние – нарушение на установените в
Закона за движението по пътищата и в правилника за приложението му правила за
движение, съставляващо престъпление, извършено виновно от третото лице В.Д.У. *** при управление на лек автомобил марка „****“, модел
„***“, ** № ****, вследствие на което е причинена смъртта на З. И. Х. Следователно налице са част от
елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане : противоправно
деяние; вреда; вина и причинно-следствена връзка между противоправното деяние
на третото лице В.У. и произтеклия вредоносен резултат – смъртта на З. И. Х.
Последната съобразно приетото като
доказателство заверено копие на Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки
изх. № ***** издадено на 30.09.2020 г. от Община ****, район „*****“ е майка на
ищеца П.В.П. и баба на ищците В.П.П. и Г.П.П..
Не
се спори, също така, че към 24.01.2018 г. гражданската отговорност на третото
лице В.Д.У. за причинените вреди на трети лица във връзка с притежаването и/или
използването на лек автомобил марка „***“, модел „****“, peг. № **** е била
застрахована по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите сключен във формата на полица № ***** с ответника, въпреки което, обаче, последният оспорва
предявените срещу него преки искове с оглед на твърденията, че ищците не
попадат в установения кръг от лица, имащи право на обезщетение за неимуществени
вреди от деликт, че с оглед на наличните у него заболявания ищецът Г.П. не е
претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди от смъртта на баба си,
а също и с оглед на възражението, че покойната З. Х. с поведението си е
допринесла за настъпването на вредоносния резултат.
Ето
защо при решаване на спора относно дължимостта на претендираните обезщетения на
основание сключения между ответника и делинквента договор
Продължение на решение по т. д. № 411/19 г. на ОСПд –
стр. 5/18
за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите най-напред следва да се обсъди
въпросът за материално-правната легитимация на ищците.
Принципно
законът – чл. 45, ал. 1 ЗЗД, постановява, че всеки има право на обезщетение за
вреди от непозволено увреждане. В случая, обаче, се търси обезщетение не от
самия увреден, а се иска обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на увредения. Въпросът за имащите право на такова обезщетение лица не е
законодателно решен, поради което отговор на същия е даден от съдебната
практика. Така в т. 1 от задължителното по силата на
чл. 130, ал. 2 Закон за съдебната власт за всички съдилища Тълкувателно решение
№ 1/21.06.2018 г. постановено от ВКС на РБ, ОСНГТК по т. д. № 1/16 г. е прието,
че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са : лицата посочени в Постановление № 4 от
25.05.1961 г. - най-близките на пострадалия : низходящи /деца/, съпруг и
възходящи и то след като се установи, че действително са претърпели вреди;
лицата посочени в Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния
съд - отглежданото, но неосиновено дете, отглеждащият го, лицето, което е
съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без
да е бил сключен граждански брак, ако това съжителство не съставлява
престъпление и не противоречи на правилата на морала; по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи
от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди.
Следователно въз основа на горното задължително разрешение
настоящият състав приема, че за уважаване на предявените искове съобразно чл.
154, ал. 1 ГПК : в тежест на ищеца П.П., тъй като същият доказа, че е син на
починалата вследствие на престъпното деяние на застрахованото лице, е да
установи, че действително е претърпял вреди от смъртта на майка си; в тежест на
всеки от ищците В.П. и Г.П., които доказаха, че са внуци на покойната З. Х., е
да установи, че е създал трайна и дълбока емоционална връзка с баба си и търпи
от смъртта й продължителни болки и страдания.
В тази насока бяха разпитани свидетели, според показанията на
които :
св. Ж. В. М. – съсед на ищците : „ … З. и синът й П. се обичаха много, помагаха си много,
гледаха се, уважаваха се, с една дума като майка и син. Бяха много хубави
отношенията им. ... З. беше незаменима майка, толкова много се обичаха,
уважаваха и помагаха. Тя просто умираше за тези деца, тя просто се раздаваше за
тези деца - и децата си и внуците си, ги гледаше много. Не съм чула никога П.
да обиди, да каже лоша дума за майка си. Синът й като завърши продължи да си
живее в дома на майка си. Всички си живееха заедно до нейната смърт, завърши си
училище, ожени се, внуци гледаха, всички бяха заедно. Добри бяха отношенията
между З. и
Продължение на решение по т. д. № 411/19 г. на ОСПд –
стр. 6/18
внуците
й. Уважаваха се един друг, помагаха си. Водеше ги на училище, изпращаше ги,
помагаше им с уроците. Тя беше **** и помагаше на децата с уроци, с всичко.
Момчето Г.П. не е добре. Той още от малък не е добре и З. си беше постоянно с
него. Водеше го на училище, връщаше го от училище, разхождаше го, излизаха
заедно, ритаха топка пред блока. Постоянно си беше З. най-вече с него. От
момента на раждането до момента на смъртта й, тя полагаше такива грижи към
него. Постоянно си го гледаше. Г. обичаше много баба си. Само като кажеше: „Бабче, много те обичам, много те обичам“
и я хваща през главата и започва да я целува, започва да я прегръща и само това
повтаряше: „бабо, много те обичам“.
Така съм запомнила тези думи. Много тежко преживя семейството на З. нейната
смърт. Щом се видим постоянно се говори за това. Внуците и понастоящем
продължават да живеят в същия апартамент. Всички продължават все още да живеят
заедно, включително са живеели към датата на смъртта на З. Считам, че между З.
и внуците й има по-близки отношения за разлика от другите семейства. Аз съм
баба и имам 4 внука и човек умира за тях, както казваха стари хора, съм чувала
– децата са мили, ама внуците още по-мили. Считам, че отношението на З. към
нейните внуци беше изключително близко. Считам, че отношението на внуците също
е било по-особено към баба им отколкото другите семейства. Те обичаха баба си,
помагаха с каквото могат. Говорили сме си с децата как се
чувстват след смъртта на З. Мъчно им е, защото те си бяха свикнали с нея, постоянно
с нея, мама и татко на работа, баба си беше около тях. Те продължават да
тъгуват, две години минаха – тъгуват. П.П. продължава да страда за своя
родител. … Просто самите деца споделят пред мен, че им е мъчно за баба, че им
липсва.“
св. Р. Г. П. – съпруга на ищеца П.П. и майка на ищците
В.П. и Г.П. : „Много добри бяха отношенията между З. и моя съпруг.
Разбирателство винаги е имало в семейството. Много грижовна беше тя към всички. Съпругът ми живееше
заедно с майка си в едно жилище, когато станах тяхна снаха. Продължаваме да
живеем в същото жилище. През всичките тези години П. и З. бяха в едно жилище, в
едно домакинство до скоро, до преди 5 години. Мисля, че от 2012 г. свекърва ми, ние дотогава живеехме всички заедно в
едно жилище и свекърва ми, и нейната майка, а след 2012 г. моята свекърва З.
заедно с нейната майка, по-скоро през
2013 г. – 2014 г. вече се отделиха отделно. … След като се отделиха
съпругът ми се виждаше с майка му З. почти всеки ден, защото З. се грижеше за
моя по-малък син, който е с *** и посещаваше център. … Детето е вече на ** години и продължаваме в
тези центрове, като изцяло грижата беше поела свекърва ми за него, защото моята
работа е свързана с много пътуване и грижите беше поела тя. Много добри бяха
отношенията между моите синове и баба им. Всъщност баба им ги възпита и ги
научи на много неща, тя им даде първия тласък в образованието, в учението и в
работата, във всичко. Говоря за големия ми син, тъй като сме живели заедно. От
първия ден на раждането на децата ми сме живеели заедно. … През периода,
откакто баба му отиде да живее
Продължение на решение по т. д. № 411/19 г. на ОСПд –
стр. 7/18
в
друго жилище до нейната кончина, виждаха се през ден. Ако с едното ми дете се е
виждала всеки ден, то с В. през ден, защото той живееше отделно. В. преди да
почине свекърва ми той се отдели и живее отделно. Ние непрекъснато сме заедно.
Той идва вкъщи и свекърва ми също. Синът ми Г. разбира, че баба му я няма и
сега му е много мъчно и тежко. Той беше отгледан от баба му и грижите са били
24 часови. Наистина липсва на детето. Той емоционално е сринат, ние за това не
можем да го доведем тук. Между Г. и баба му З. може да се каже, че са
възникнали по-близки отношения. Изцяло тя отговаряше абсолютно за всичко с
грижите си към него и най-вече за това да го възпита до степен възможна за
неговото състояние, да може да се обслужва, и да може той да има някаква среда
и начин на живот. Такива извънредно близки отношения имаше З. и с В.. Грижите
като първо дете бяха първоначално към него. Разликата между децата е 9 години.
В. получи много добро възпитание от баба си още в първите години, ние сме
живели заедно от първия ден, така че децата са получили цялото внимание и грижи
от нея. Децата отвръщаха на нейната любов. Например, с хубави изненади или да направиш нещо за някой човек.
Правени с годините много изненади и от децата, дали ще е с картичка, или с
някаква нарисувана рисунка, а като по-големи дали с някакъв подарък или
изненада, с която може да се изненада приятно даден човек. Например, да отидеш
на гости, да го видиш, да му занесеш нещо, което обича и иска. Синът ми В.
посещаваше баба си в нейното жилище в периода 2018 г. Той й помагаше. Децата ми също, особено В. беше
особено много загрижен, сега и последно вече, когато гледаше нейната майка.
Абсолютно всичко, изцяло цялата домакинска работа падаше върху него. Става
въпрос за дома, в който живееше З. В. имаше потребност да общуваше с баба си,
защото той абсолютно всичко споделяше с нея, за това какво да учи, какво да
работи, как да живее. По принцип винаги с нея комуникираше и тя му даваше много
добри насоки в живота, защото свекърва ми беше човек, който можеш да научиш
много от нея и да ти даде много добри съвети. Когато в едно семейство има
такова дете, което е родено с ***,
разбирате, че грижите за него започват още от първия ден. Грижите, които свекърва ми полагаше към двамата ми синове, бяха
грижи като на майка към родни деца. Изключително грижовна и любяща баба и
майка. Съпругът ми и майка му не са имали спречквания или пререкания, при
условие, че ние повече от 30 години живеехме заедно, но никога не се е стигало
до крайни решения. Ние бяхме едно семейство. Мога да кажа, че имаше много силна
връзка между майка и син. Винаги търсене от едната и другата страна. Тяхната
връзка беше ежедневна, даже прекалено много силна връзка между двамата,
отдадени един на друг. Както ние разчитахме на нея, така и тя можеше да разчита
на нас. За някаква физическа помощ, пренасяне и пазаруване нямаше проблем. След
като свекърва ми се отдели да живее с нейната майка, контактите й със съпруга
ми бяха ежедневни. … Това, което се случи със свекърва ми беше шок и удар за
цялото ни семейство. Ние през нощта и до последно докато беше оперирана, и
докато беше преведена в ОИЛ, ние денонощно бяхме при нея, даже включително
Продължение на решение по т. д. № 411/19 г. на ОСПд –
стр. 8/18
и
другото ми дете. Животът на всеки един от нас се промени катастрофално след
смъртта на свекърва ми. В нейно лице ние имахме човек, който много обичахме,
разчитахме, грижихме се един за друг и в един момент животът ти се обръща
наопаки, и трябва да взимаш много бързи решения как оттук нататък трябва да
продължиш, да устроиш живота си, начин на работа, включително и за старата
баба. Съпругът ми прие много тежко загубата на майка му, още повече от мисълта
на този нелеп инцидент, който се е случил, неговото състояние е вече свръх
силите на човек, който по съвсем друг начин приема нещата и неговият живот
преминава по друг начин. Изключително много мъка. Включително В. и другото ми
дете, станаха съвсем други деца. Мога да
кажа, че В. до последно той се грижеше за майката на свекърва ми. За детето
беше много трудно и изтощително тази грижа, както и за малкия, който само при
споменаването на баба му изпада в състояние, даже той не може да има на
помените, които правим, емоционално не може да издържи. Според мен и тримата
към настоящия момент не са преодолели тази загуба и това ще продължи още дълго
време. Освен, че ми беше свекърва, си ми беше като майка и като приятелка. Цял
живот моят свекърва е била както много добър родител, така и приятел, с много
приятели, с много познати, с много колеги. … просто загубата й за всички ни е
голяма. … В последните години, след смъртта на свекърва ми, до миналия месец,
след кончината на нейната майка, изцяло грижите бяха поети от сина ми и ние
вече съответно след работа, така че възможност за семейство е нямал. Тези
грижи, които В. е поел към баба си, са не само като благодарствен жест към нея.
…“
При анализа на
показанията на двете свидетелки се установява едно единствено противоречие,
касаещо обстоятелствата относно местоживеенето на ищците и на З. Х. до датата
на смъртта й – така според св. М. всички живеели заедно до кончината на Х., а
според св. Р. П. за времето от 2013 г. – 2014 г. до датата на смъртта й
свекърва й със своята майка живяла в друго жилище. Доколкото показанията на св.
М. се базират само на наблюдения от мимолетните й, макар и чести нейни срещи с
ищците и покойната З. Х. във входа на блока и около него, то съдът в тази им
част не ще ги кредитира, като въз основа на показанията на св. П., която е пряк
очевидец на тези обстоятелства, приема за установено, че от 2013 г. – 2014 г.
до датата на смъртта й З. Х. не е живяла заедно с ищците.
В останалата им част показанията на двете свидетелки
са в пълен синхрон, взаимно се допълват и не се компрометират от останалите
събрани по делото доказателства, поради което въз основа на тях съдът приема за
установена следната фактическа обстановка :
Отношенията между ищците и З.Х. са се основавали на
взаимна обич, уважение, доверие, взаимопомощ, сплотеност както през времето,
през което са живеели в общо домакинство – до 2013 г./2014 г., така и след
това. Любовта и грижите, с които З.Х.е дарявала своите внуци не са били
еднопосочни.
Продължение на решение по т. д. № 411/19 г. на ОСПд –
стр. 9/18
С оглед на трудовата ангажираност на майката на ищците
В.П. и Г.П., налагаща чести пътувания, то З. Х. била за тях повече от баба, тя
била и като тяхна майка, участвала активно във възпитанието им, помагала им в
учението и научила ги на много неща, поради което ищецът В.П. бил силно
привързан към баба си, изпитвал потребност да общува с нея, споделял с нея,
търсил съветите й, правил й изненади и подаръци, а след кончината й в знак на
благодарност към нея полагал грижи към майка й.
Поради трудовата заетост на майка му, също така и
диагностицираното у Г.П. от *** г. от медицинските органи общо заболяване
съобразно приетото като доказателство и неоспорено заверено копие на ***** ТЕЛК
към „УМБАЛ ***“ АД № *****/***** г.: „*************.“, грижите по него изцяло
били поети от баба му, която го отгледала, като те били полагани ежедневно,
поради което двамата били изключително близки, за които отношения свидетелстват
изблиците му на любов, намерили израз в следните негови думи и действия,
доловени от св. М., според показанията на която : „Само като кажеше : „Бабче,
много те обичам, много те обичам!“ и я хваща през главата и започва да я
целува, започва да я прегръща и само това повтаряше : „Бабо, много те обичам!““
Грижейки се за своите внуци З. Х. била в изключителна
помощ и на сина си, който от своя страна се отнасял с уважение към майка си.
Неочакваната й смърт преобърнала живота на всеки от
ищците – те загубили не само близък на тях човек, а майка, баба, приятел,
дарявал ги в продължение на много години безусловно и без корист с обич и
грижи, поради което както синът й, така и двамата й внуци понесли тежко този
трагичен неин край, като продължават да изпитват много мъка.
Не се подкрепят от доказателствата по делото
твърденията на ответника, че поради заболяването си ищецът Г.П. не е могъл да
разбира свойството и значението на връзката си с пострадалата, поради което не
е претърпял неимуществени вреди в резултат на смъртта й.
******* е отклонение от нормалното психично развитие, изразяващо
в ****** или ********, като в
зависимост от степента на отклонението това заболяване има три проявни форми,
една от които – ********, е диагностицирана при ищеца Г.П.. Страдащите от това таз форма на това общо заболяване
се обучават трудно, успяват да се научат на ръчен
труд, който не включва сложни операции, но имат ограничени възможности в езиковата сфера. При тях
изостава развитието и на двигателната им система, не винаги успяват да водят
самостоятелен живот, обикновено се нуждаят от постоянен контрол, а много малка
част от тях усвояват четенето, писането и смятането. /информацията е използвана
от сайта : www.wikipedia.org/
Посочените
отклонения в ******, обаче, няма данни по делото да са дали
Продължение на решение по т. д. № 411/19 г. на ОСПд –
стр. 10/18
отражение и да са лишили ищеца Г.П. изцяло от възможността да
разсъждава, да чувства, да преживява, да се привързва към ближния. А за
изключителната му привързаност към покойната му баба и тежкото понасяне на
факта на смъртта й и липсата й се съди от показанията на свидетелите М. и П.
Предвид гореизложеното съдът приема, че както
ищецът П.П. е претърпял и търпи вреди от внезапната кончина на майка си, така и
ищците В.П. и Г.П. са били изключително близки с баба си, поради което смъртта
й е засегнала неимуществената им сфера. Следователно те са материалноправно
легитимирани по предявените искове.
Що се отнася до възражението за приноса на
пострадалата за настъпване на вредоносния резултат.
Съпричиняване ще е налице тогава, когато вредоносният
резултат е в причинна връзка както с виновните действия на този, който се държи
отговорен за причинените вреди, така и с действията на самия увреден, като в
тези случаи вината на пострадалия няма отношение при определяне на размера на
обезщетението /в този смисъл Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК
на ВС/.
В
отговора на исковата молба е направено възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на покойната З. Х., основаващо на твърденията,
че тя е нарушила задължителните правила за поведение по чл. 113 и чл. 114 ЗДвП,
като е пресякла пътното платно на необозначено място, при нарушение на
контролния режим на светлинната сигнализация, указваща режима на пресичане на
процесното кръстовище от пешеходци, при пресичане не е съобразила собственото
си поведение с приближаващите пътни превозни средства.
За
установяването на това възражение, съответно за оборването му бяха допуснати
гласни доказателствени средства, а също и съдебна автотехническа експертиза.
Така
според св. Р.В.Г. – очевидец на произшествието : последното е произтекло около
20.00 ч., в тъмната част на денонощието, в сухо време, при улично осветление;
както за блъснатата пешеходка, така и за увреждащия автомобил светлината на светофара
е била зелена; пешеходката е блъсната в средата на пътното платно, като тя била
изостанала от останалите пешеходци, но се придвижвала с нормален за възрастта
си ход; скоростта на увреждащия автомобил също била нормална – около 20-30
км/ч.; пешеходката била блъсната на пешеходната пътека; автомобилът, ударил
пешеходката предприел маневрата, движейки се по булеварда, без предварително да
спре на кръстовището, за да изчака зелен светлинен сигнал.
Според
св. У. – водач на увреждащия автомобил : тя предприела десен завой на
кръстовището на бул. „****“ и ул. „****“, като управлявала автомобила с около
20 км/ч. и в края на пешеходната пътека ударила пешеходец, изскочил според нея
внезапно; тя видяла пешеходеца в последния момент; пешеходецът пресичал на пешеходната
пътека и на зелен
Продължение на решение по т. д. № 411/19 г. на ОСПд –
стр. 11/18
сигнал; няма
спомен дали преди да предприеме маневрата завой надясно е спирала автомобила.
Съобразно
заключението на вещото лице инж. С.М. : на ****** г., около 20.16 ч., лек
автомобил марка „****“, модел „****“, управляван от водача В.Д.У. по платното
за движение на ул. „*****“ в гр. ***** в посока от запад на изток, при маневра
– завой на дясно към бул. „*****“ е ударил пешеходката З. И. Х. в момент,
когато последната е пресичала платното за движение на бул. „*****“ в посока от
запад на изток, от дясно на ляво пред автомобила; произшествието е настъпило на
хоризонтален и равен участък от пътя в зоната на кръстовището между бул. „****“
и бул. „*****“ при движение през нощта, при намалена видимост на изкуствена
светлина – автомобилни фарове и улично осветление; платното за движение в
мястото на произшествието има настилка от асфалт, която по време на
произшествието е била суха; кръстовището е било регулирано със светофарна
уредба; няма данни с какви дрехи е била облечена пострадалата; скоростта на
пешеходеца преди удара е била около 3,2 км/ч, което съответства на движение на
пешеходци от женски пол, възрастова група над ** г., със „спокоен ход“; ако
пешеходката З. И. Х. преустанови движението си в момента, след който автомобила
не би имал техническа възможност да спре безопасно преди да я достигне, то удар
пак би настъпил, т. е. пешеходката е нямала техническа възможност да избегне
произшествието. В констативно-съобразителната част на заключението вещото лице
е посочило, че : ударът на пешеходеца е настъпил върху пешеходната пътека на
платното за движение; когато мястото на удара е било извън дължината на пълния
спирачен път пешеходката е била на около 3,2 м навътре в платното за движение,
била е видима за водача и последният при своевременна реакция и задействане на
спирачната система е имал техническа възможност да избегне удара.
Съгласно разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 Закон за
движението по пътищата, регламентиращи част от правилата за движение на
пешеходците : „При пресичане на платното за движение
пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на
следните правила: 1. преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят
с приближаващите се пътни превозни средства; 2. да не удължават ненужно пътя и
времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за
движение; 3. да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика; 4. да
не преминават през ограждения от парапети или вериги. (2) Извън населените
места и по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост
до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение
и извън определените за това места, като при това спазват правилата по ал. 1,
т. 1, 2 и 4. /чл. 113/; На пешеходците е забранено: 1. да навлизат внезапно на
платното за движение; 2. да пресичат платното за движение при ограничена
видимост; 3. да извършват търговия и услуги на платното за движение.“ /чл. 114/
Въз
основа на анализа на показанията на св. Р. и на св. У., а също и на
заключението на вещото лице по автотехническата експертиза се
Продължение на решение по т. д. № 411/19 г. на ОСПд –
стр. 12/18
установява
абсолютно категорично и безпротиворечиво, че : преди З. Х. да предприеме
пресичане на платното за движение, както и при предприемане на маневра завой
надясно от страна на водача на увреждащия автомобил, регулиращите движението на
тези участници пътни светофари са били с подадени зелени светлини; З. Х. е
пресичала платното за движение по пешеходната пътека и се е придвижвала с
нормален за възрастта си ход. Следователно неоснователно е твърдението на
ответника, че при пресичане на платното за движение пострадалата е удължила
ненужно пътя и времето за пресичане и не е спазила светлинния сигнал на пътния
светофар.
С
оглед на заключението на автоексперта, че ударът е настъпил, след като
пешеходката е навлязла на повече от 5 метра в пешеходната пътека и още във
времето, когато тя е била на около 3,2 м. навътре в платното за движение е била
видима за водача на автомобила и последният при своевременна реакция и
задействане на спирачната система е имал техническа възможност да избегне
удара, то съдът не кредитира показанията на св. У., че пешеходката е изскочила
внезапно пред управлявания от нея лек автомобил марка „****“, модел „****“. Следователно неоснователно е и твърдението
на ответника, че пешеходката е навлязла внезапно на платното за движение.
Предвид
несигурността в показанията на св. У. относно обстоятелството дали преди да
предприеме маневра завой надясно от ул. „****“ към бул. „*****“ тя е спряла
преди кръстовището управлявания от нея лек автомобил и категоричните показания
на св. Г., че автомобилът, ударил пешеходката предприел маневрата, движейки се по
булеварда, без предварително да спре на кръстовището, за да изчака зелен
светлинен сигнал, то съдът кредитирайки последните приема за установено, че
увреждащият автомобил не е бил видим за пострадалата преди да навлезе на
платното за движение, поради което и тя не е имало как да съобрази поведението
си с него, а от тук и в обобщение на гореизложеното, че покойната З. Х. не е
нарушила правилата за движение регламентирани в чл. 113 и чл. 114 ЗДвП, поради
което възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна
като неоснователно следва да бъде отхвърлено.
В обобщение съдът намира, че са налице визираните в
закона – чл. 432, ал. 1 във връзка с чл.
477, ал. 1 Кодекс за застраховането, предпоставки за ангажиране на
отговорността на застрахователя на застрахования водач спрямо близките на
увредения - непозволено увреждане /противоправно деяние, извършено виновно, в
причинна връзка с което са настъпили неимуществени вреди/, съставляващо в
случая и застрахователно събитие, рискът от настъпване на което е бил покрит
посредством сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
Установи
се вече по-горе в настоящото изложение, че ищците и покойната З. Х. са били
много сплотени и отношенията им са се основавали на изключителна загриженост
един към друг, на уважение и взаимопомощ дори и във времето, през което не са
обитавали общо домакинство, поради което неминуемо от внезапно сполетялото ги
трагично събитие те търпят вреди.
Продължение на решение по т. д. № 411/19 г. на ОСПд –
стр. 13/18
Според
показанията както на св. М., така и на св. П. най-емоционално преживява смъртта
и липсата на баба си ищецът Г.П., което е абсолютно обяснимо с оглед на
обстоятелството, че тя изцяло от раждането му и до своята кончина била поела
грижите по него, които били ежедневни предвид общото му заболяване и трудовата
ангажираност на майка му, като мъката му продължава и към **** г., на която
дата е проведен разпитът на горепосочените две свидетелки. С кончината на баба
си той е лишен от любим човек, от безрезервните му обич и грижи, като
последните са незаменими.
След
неочакваната кончина на З. Х. се променил животът не само на ищеца Г.П., а и на
баща му, на който се наложило да вземе бързи решения, за да устрои живота си.
Едновременно П.П. бил лишен от любим човек, към който бил изключително
привързан, а също и от незаменимата и безрезервна подкрепа на майка му при
отглеждането на сина му Г.П.. Той трудно преживял както 1-месечния й престой в
болницата, така и мисълта, че е загинала при този нелеп инцидент, като мъката
от загубата й още не е преодолял.
Макар
че преди да почине контактите му с баба му не били ежедневни, небезучастен към
случилото се с нея бил и ищецът В.П. – през време на 1-месечния й престой й в
болницата той я посещавал, а кончината й понесъл тежко, като и към ***** г. не
я е превъзмогнал. След пътнотранспортното произшествие поел на плещите си и
непредвиден ангажимент - грижите по майката на баба си, които полагал до
смъртта й в знак на благодарност към баба си. С преждевременната й смърт той
също бил лишен от любим човек, към който бил изключително привързан и на който
имал голямо доверие.
Предвид
гореизложеното и доколкото ищците не ангажираха доказателствени средства за
установяване на твърденията им, че вследствие на трагичната гибел на З.Х. са
станали напрегнати, неспокойни, изпитват чувство на тревога и страх, имат
нарушения в съня и апетита, поради което същите се приемат за недоказани, то
основавайки се на принципа на справедливост, закрепен в чл. 52 ЗЗД, съобразно
който следва да се определят размерите на претендираните обезщетения,
предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ следва да бъдат уважени
в следните размери : от ищеца П.П. – до размера на сумата от 140 000 лв., като
за разликата до пълния предявен такъв от 150 000 лв. същият като
неоснователен следва да бъде отхвърлен; от ищеца В.П. – до размера на сумата от
46 000 лв., като за разликата до пълния предявен такъв от 50 000 лв.
същият като неоснователен следва да бъде отхвърлен; от ищеца Г.П. – до размера
на сумата от 48 000 лв., като за разликата до пълния предявен такъв от
50 000 лв. същият като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
И
тъй като се ангажира отговорността на застрахователя за задължение, произтекло
от непозволено увреждане, в който случай съобразно чл. 84, ал. 3 ЗЗД
деликвентът изпада в забава и без покана, то в съответствие с чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ във връзка с чл. 429,
ал. 2, т. 2 и чл. 429, ал. 3 КЗ, според които
Продължение на решение по т. д. № 411/19 г. на ОСПд –
стр. 14/18
застрахователят по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива в рамките на
застрахователната сума и отговорността на застрахования и за лихвите за забава,
когато застрахованият отговоря за тяхното плащане пред увреденото лице, считано
от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна, то за плащането на законната лихва върху всяка
главница така както е поискано с молба вх. № 17047/24.06.2020 г., а именно от
22.02.2019 г., която дата следва тази на подаване на Молба вх. №
200-00-4870/22.11.2018 г. от ищците до ответника, в която са обективирани
претенциите им за изплащане на застрахователни обезщетения – 22.11.2018 г., до
окончателното й изплащане ответникът следва да бъде осъден.
На основание
чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата във връзка с чл. 7, ал 2, т. 4 от Наредба
за минималните размери на адвокатските възнаграждения на адвокат Р.М. следва да
бъдат определени адвокатски възнаграждения за оказаната на всеки от ищците
безплатна правна помощ и съдействие по настоящото дело : в размер на 5196 лв.
съразмерно на уважения иск на ищеца П.П. /3530 лв. + 2% върху разликата над
100 000 лв. до 140 000 лв./; в размер на 2292 лв. съразмерно на
уважения иск на ищеца В.П. /830 лв. + 3% върху разликата над 10000 лв. до 46000
лв./ и в размер на 2364 лв. съразмерно на уважения иск на ищеца Г.П. /830 лв. +
3 % върху разликата над 10000 лв. до 48000 лв./, всяка от които суми включва и
дължимия ДДС в съответствие с изискването на § 2 от ДР на Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като съобразно приетото
като доказателство Удостоверение за регистрация издадено от МФ – НАП адвокат
Р.М. е регистрирано по ЗДДС лице, като за заплащането на така определените възнаграждение
на адвокат М. ответникът следва да бъде осъден.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд – Пловдив : сумата от 9360 лв.
държавна такса по производството /234 000 лв. общ размер на присъдените
обезщетения х 4%/ и сумата от 46.80 лв. депозитни разноски за призоваване на
свидетел съразмерно на уважените искове /50 лева бюджетни средства х 93.60%/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът П.П. следва да
бъде осъден да заплати на ответника сумата от 12.67 лв. разноски по
производството съразмерно на отхвърления иск /158.33 лв., представляващи 1/3 от
общия размер на направените от ответника разноски по производството, възлизащ
на 475 лв. х 8%/, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК – сумата от 36 лв. възнаграждение
за защита от юрисконсулт, определено на база максималния дължим размер на
възнаграждението, увеличен с 50% съобразно чл. 38 Закон за правната помощ във
връзка с чл. 25, ал. 2 във връзка с чл.
25, ал. 1 Наредба за плащането на правната помощ /450 лв. х 8%/ съразмерно на
отхвърления иск.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът В.П. следва да
бъде осъден да заплати на ответника сумата от 10.56 лв. разноски по
производството
Продължение на решение по т. д. № 411/19 г. на ОСПд –
стр. 15/18
съразмерно
на отхвърления иск /158.33 лв., представляващи 1/3 от общия размер на
направените от ответника разноски по производството, възлизащ на 475 лв. х 6.67
%/, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК – сумата от 30.02 лв. възнаграждение за
защита от юрисконсулт, определено на база максималния дължим размер на
възнаграждението, увеличен с 50% съобразно чл. 38 Закон за правната помощ във
връзка с чл. 25, ал. 2 във връзка с чл.
25, ал. 1 Наредба за плащането на правната помощ /450 лв. х 6.67 %/ съразмерно
на отхвърления иск.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът Г.П. следва да
бъде осъден да заплати на ответника сумата от 6.33 лв. разноски по
производството съразмерно на отхвърления иск /158.33 лв., представляващи 1/3 от
общия размер на направените от ответника разноски по производството, възлизащ
на 475 лв. х 4%/, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК – сумата от 18 лв.
възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено на база максималния дължим
размер на възнаграждението, увеличен с 50% съобразно чл. 38 Закон за правната помощ
във връзка с чл. 25, ал. 2 във връзка с
чл. 25, ал. 1 Наредба за плащането на правната помощ /450 лв. х 4%/ съразмерно
на отхвърления иск.
По изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – район „Оборище“, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ № 59, да заплати на П.В.П. с ЕГН **********,***, сумата от
140 000 лв. /сто и четиридесет хиляди лева/ като обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на майка му З. И. Х. на ***** г., причинена от
престъпление по чл. 343, ал. 3, предложение последно,
б. „б“, пр. 1 във връзка с ал. 1, б. „в“ във връзка с чл. 342, ал. 1 НК, в
извършването на което В.Д.У. е призната за виновна с
Присъда № 1/10.01.2019 г., постановена по нохд № 2202 по описа на Окръжен съд –
Пловдив за 2018 г., влязла в сила на 14.01.2020 г., изразяващо се в това, че на
**** г., в гр. ****, на бул. „****“, при управление на лек автомобил марка
„***“, модел „***“, ** № **** е нарушила правилата за движение по чл. 119, ал.
1 ЗДвП – „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“ и ал. 2„ –
„Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да
пропуснат пешеходците“, и по непредпазливост е причинила смъртта на З. И. Х. с
ЕГН **********, от гр. ****, като деянието е извършено на пешеходна пътека, рискът
от настъпването на което застрахователно събитие е покрит посредством сключен
със ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД договор за задължителна застраховка “Гражданска
отговорност“ на автомобилистите във формата на застрахователна полица №
***/***** г. ведно със законната лихва върху от
22.02.2019
Продължение на решение по т. д. № 411/19 г. на ОСПд –
стр. 16/18
г. до окончателното й изплащане, като над уважения до пълния
предявен размер от 150 000 лева – отхвърля предявения иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 Кодекс за застраховането като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – район „Оборище“, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ № 59, да заплати на адвокат Р.И.М. *** единния адвокатски регистър
при *****, адрес на упражняване на дейността – гр. ****, ул. „****“ № * ет. *,
сумата от 5196 лв. /пет хиляди сто деветдесет и шест лева/ адвокатско
възнаграждение с включен данък върху добавената стойност за оказана безплатна
правна помощ и съдействие на ищеца по т. д. № 411 по описа на Окръжен съд –
Пловдив, ІV гр. с. за 2019 г. П.В.П. с ЕГН **********, съразмерно на уважения
иск.
ОСЪЖДА П.В.П. с
ЕГН **********,***, да заплати на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – район „Оборище“, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ № 59, сумата от 12.67 лв. разноски по производството и сумата от 36
лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт съразмерно на отхвърления иск.
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – район „Оборище“, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ № 59, да заплати на В.П.П. с ЕГН **********,***, сумата от
46 000 лв. /четиридесет и шест хиляди лева/ като обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на баба му З. И. Х. на **** г., причинена от
престъпление по чл. 343, ал. 3, предложение последно,
б. „б“, пр. 1 във връзка с ал. 1, б. „в“ във връзка с чл. 342, ал. 1 НК, в
извършването на което В.Д.У. е призната за виновна с
Присъда № 1/10.01.2019 г., постановена по нохд № 2202 по описа на Окръжен съд –
Пловдив за 2018 г., влязла в сила на 14.01.2020 г., изразяващо се в това, че на
*** г., в гр. ***, на бул. „****“, при управление на лек автомобил марка
„****“, модел „***“, *** *№ **** е нарушила правилата за движение по чл. 119,
ал. 1 ЗДвП – „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“ и ал. 2„ –
„Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да
пропуснат пешеходците“, и по непредпазливост е причинила смъртта на З. И. Х. с
ЕГН **********, от гр****, като деянието е извършено на пешеходна пътека, рискът
от настъпването на което застрахователно събитие е покрит посредством сключен
със ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД договор за задължителна застраховка “Гражданска
отговорност“ на автомобилистите във формата на застрахователна полица №
****/***** г. ведно със законната лихва върху от
22.02.2019 г. до окончателното й изплащане, като над
Продължение на решение по т. д. № 411/19 г. на ОСПд –
стр. 17/18
уважения до пълния предявен размер от 50 000 лева – отхвърля
предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 Кодекс за застраховането като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – район „Оборище“, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ № 59, да заплати на адвокат Р.И.М. *** единния адвокатски регистър
при ******, адрес на упражняване на дейността – гр. ***, ул. „***“ № *, ет. *,
сумата от 2292 лв. /две хиляди двеста деветдесет и два лева/ адвокатско
възнаграждение с включен данък върху добавената стойност за оказана безплатна
правна помощ и съдействие на ищеца по т. д. № 411 по описа на Окръжен съд –
Пловдив, ІV гр. с. за 2019 г. В.П.П. с ЕГН **********, съразмерно на уважения
иск.
ОСЪЖДА В.П.П. с ЕГН **********,***, да заплати на ЗАД
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление – район „Оборище“, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 59, сумата от 10.56
лв. /десет лева и петдесет и шест стотинки/ разноски по производството и сумата
от 30.02 лв. /тридесет лева и две стотинки/ възнаграждение за защита от
юрисконсулт съразмерно на отхвърления иск.
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – район „Оборище“, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ № 59, да заплати на Г.П.П. с ЕГН **********,***, сумата от
48 000 лв. /четиридесет и осем хиляди лева/ като обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на баба му З. И. Х. на ***** г., причинена от
престъпление по чл. 343, ал. 3, предложение последно,
б. „б“, пр. 1 във връзка с ал. 1, б. „в“ във връзка с чл. 342, ал. 1 НК, в
извършването на което В.Д.У. е призната за виновна с
Присъда № 1/10.01.2019 г., постановена по нохд № 2202 по описа на Окръжен съд –
Пловдив за 2018 г., влязла в сила на 14.01.2020 г., изразяващо се в това, че на
***** г., в гр. ***, на бул. „****“, при управление на лек автомобил марка
„****“, модел „***“, **№ **** е нарушила правилата за движение по чл. 119, ал.
1 ЗДвП – „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“ и ал. 2„ –
„Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да
пропуснат пешеходците“, и по непредпазливост е причинила смъртта на З. И. Х. с
ЕГН **********, от гр. ****, като деянието е извършено на пешеходна пътека, рискът
от настъпването на което застрахователно събитие е покрит посредством сключен
със ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД договор за задължителна застраховка “Гражданска
отговорност“ на автомобилистите във формата на застрахователна полица №
***/***** г. ведно със законната лихва върху от
22.02.2019 г. до окончателното й изплащане, като над
Продължение на решение по т. д. № 411/19 г. на ОСПд –
стр. 18/18
уважения до пълния предявен размер от 50 000 лева – отхвърля
предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 Кодекс за застраховането като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – район „Оборище“, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ № 59, да заплати на адвокат Р.И.М. *** единния адвокатски регистър
при *****, адрес на упражняване на дейността – гр. **** ул. „****“ № *, ет. *,
сумата от 2364 лв. /две хиляди триста шестдесет и четири лева/ адвокатско
възнаграждение с включен данък върху добавената стойност за оказана безплатна
правна помощ и съдействие на ищеца по т. д. № 411 по описа на Окръжен съд –
Пловдив, ІV гр. с. за 2019 г. Г.П.П. с ЕГН **********, съразмерно на уважения
иск.
ОСЪЖДА Г.П.П. с ЕГН **********,***, да заплати на ЗАД
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление – район „Оборище“, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 59, сумата от
6.33 лв. /шест лева и тридесет и три
стотинки/ разноски по производството и сумата от 18 лв. /осемнадесет лева/
възнаграждение за защита от юрисконсулт съразмерно на отхвърления иск.
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – район „Оборище“, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ № 59, да заплати по сметка на Окръжен съд – Пловдив : сумата от 9360
лв. /девет хиляди триста и шестдесет лева/ държавна такса по производството и
сумата от 46.80 лв. /четиридесет и шест лева и осемдесет стотинки/ депозитни
разноски от бюджета на съда за изплатено възнаграждение на свидетел съразмерно
на уважените искове.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страната.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК преписи на решението да
се връчат на страните.
СЪДИЯ