Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№ 29.09.2017 г. Град Панагюрище
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански
състав
На двадесет
и девети септември две хиляди и седемнадесета година
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА
Секретар: Нонка Стоянова
Като разгледа
докладваното от Районен съдия Ралинова
Гражданско дело № 441 по
описа за 2014 година.
Предявени са искове с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗС.
В депозираната искова молба от Н.М.Ч. и М.Д.Ч. ***,
представлявани от адвокат Р.К. срещу
Х.М.Ч. и Д.В.Ч. ***, се твърди, че родителите на първия от
ищците Н.М.Ч. - М. и П. Ч., са били собственици
по силата на сключена сделка за покупко-продажба на недвижим имот, съобр.
нот.акт № 125, том І, нот.дело № 485/1960г. по описа на Панагюрския районен съд
за нотариалните дела, върху недвижим имот, представляващ жилищна сграда на 56
кв.метра и на дворното място, в което сградата е построена. Ищците твърдят, че М.
и П. Ч. са предприели действия по пристрояване и надстрояване на съществуващата
жилищна сграда, като са възложили проектирането на тази постройка и надстройка
на проектантска организация, а строително разрешение № 12 от 1976 г. било
издадено на името на Х.М.Ч., като е издаден и строителен протокол № 8 от 1976г. за определяне на строителна
линия и ниво, непосредствено преди извършване на самото строителство, който
протокол бил издаден на името на М. и П. Ч.. В исковата молба се сочи, че с
нотариално заверена декларация № 880 от 20.11.1975 г., па описа на Панагюрския
районен съд, П. и М. Ч. са декларирали съгласието си синът им Х.М.Ч. да построи
и надстрои върху съществуващата им жилищна сграда отделен етаж, като в
декларацията категорично упоменават, че надстройката ще се построи със
собствени средства от синът им, т.е., пристройката ще бъде построена с техни
средства. Ищците твърдят, че с нот.акт № 116, том І, нот.дело № 240 от 1976г.
по описа на нотариалните дела на Панагюрския районен съд, родителите М. и П. Ч.
са учредили на сина си Х.Ч. правото да пристрои и надстрои втори жилищен етаж
върху съществуваща жилищна сграда с площ от 80 кв.метра, а с нот. акт №157, том
І, нот.дело №390/1982 г. по описа на Панагюрския районен съд за нотариалните
дела, същите са прехвърлили чрез покупко-продажба на ищеца Н.Ч., собствеността
върху жилищна сграда, застроена на 80 кв.метра и състояща се от приземен и
първи етаж. Ищците сочат, че с нот.акт
за дарение №64, том ІІ, нот.дело № 471/1993г. по описа на Панагюрския районен
съд за нотариалните дела, майката П. Ч.
е надарила синовете си Н. и Х. Ч. с притежаваните от нея 4/6 ид. части от
дворно място с площ от 540 кв.метра, за което дворно място е отреден парцел
ХІІІ-450, в кв.26 по отменения план на гр.Панагюрище, а с КНА №165, том І, нот.
дело № 137/2010г. по общия регистър на нотариус № 390 – П.К. с район на
действие Районен съд Панагюрище,
ответниците Х. и Д.Ч. са признати за собственици върху втори жилищен
етаж от двуетажна жилищна сграда с площ от 87 кв.метра и двуетажна масивна
сграда с приземен етаж (пристройка), построена през 1976г., с разгърната
застроена площ от 19 кв.метра, състояща се от северно самостоятелно стълбище от
приземния до втория етаж, изба с площ от 6 кв.метра в приземния етаж, стая с
площ от 6 кв.метра на първия етаж и кухня с площ от 6 кв.метра на втория етаж,
функционално свързана с описания втори жилищен етаж, като и двете сгради са
застроени в ПИ 450, за който е отреден парцел ХІІІ-450, в кв.26 по отменения
план на гр.Панагюрище, представляващ ПИ с идентификатор *****.***.***, с трайно
предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно ползване ниско
застрояване, при съседи: имот с идентификатор *****.***.***; недвижим имот с
идентификатор *****.***.****; Недвижим имот с идентификатор *****.***.***; имот
с идентификатор *****.***.****; имот с идентификатор *****.***.***и имот си
идентификатор *****.***.***. Ищците твърдят още, че от одобрения архитектурен
проект на името на М. и П. Ч. пристройката, представляваща изба с площ от 6
кв.метра в приземния етаж и стаята с площ от 6 кв.метра на първия етаж не били
функционално свързани със стълбището, което води към втория жилищен етаж, а са
функционално свързани с приземния, съответно с първия жилищен етаж. Според
ищците, в самата нотариално заверена декларация, М. и П. Ч. са отразили
категоричната си воля само надстройката, представляваща втори жилищен етаж да
се построи със собствени средства на ответника Х.Ч., а пристройката към
приземния и първия етажи, да се построи с техни средства, според исковата молба
още от 1982г., когато първият ищец - Н.Ч. е закупил приземния и първия етаж,
заедно със съпругата си М.Д.Ч., твърдят,че владеят безпрепятствено и
необезпокоявано от никого целия приземен етаж и целия първи етаж, ведно с
пристройката към тях. Сочат в исковата молба, че с нот. акт № 165, том І, нот. дело
№ 137/2010г. по Общия регистър на Нотариус П.К., е констатирано едно невярно
обстоятелство, а именно че ответниците Х. и Д. Ч. са собственици на изба с площ
от 6 кв.метра в приземния етаж и стая с площ от 6 кв.метра на първия етаж на
жилищната сграда.
Във връзка с изложеното се моли съда, да постанови решение, с което да бъде прието за установено по отношение на
ответниците Х. и Д. Ч., че ищците Н. и М. Ч. са единствени собственици, при
равни права, върху изба с площ от 7.66 кв.метра, пристроена към приземния етаж и
стая с площ от 7.13 кв.метра, пристроена към първия етаж на масивна двуетажна
жилищна сграда с обща площ от 87 кв.метра, построена в поземлен имот с
идентификатор *****.***.***, с трайно предназначение на територията
-урбанизирана и начин на трайно ползване - ниско застрояване, при съседи: имот *****.***.***;
имот *****.***.****; имот *****.***.***; имот *****.***.****; имот *****.***.***и
имот *****.***.***.
Моли се да бъде отменен нот.акт №
165, том І, нот.дело № 137/2010г. по Общия регистър на Нотариус П.К., в частта,
с която ответниците Х.М.Ч. и Д.В.Ч. са признати за собственици върху изба с
площ от 6 кв.метра, пристроена към приземния етаж и стая с площ от 6 кв.метра,
пристроена към първия етаж на масивна двуетажна жилищна сграда с обща площ от
87 кв.метра.
Претендират сторените съдебно-деловодни
разноски.
В
едномесечният срок за отговор ответниците оспорват иска и считат същия за
изцяло неоснователен. Твърдят, че процесната пристройка, видно от приложените
към исковата молба писмени доказателства, представлява тяхна собственост, учредена
със суперфиция и строеж, реализирана от Х. и Д. Ч., въз основа на надлежно
учредено в тяхна полза вещно право на строеж и издадени от компетентен
административен орган – ГНС Панагюрище, надлежни строителни книжа. Твърдят, че
постройката е изградена при стриктно спазване на разпоредбите на ЗТСУ и ППЗТСУ,
които са действали към момента на строителството. Същата пристройка е
декларирана от ответниците по съответния ред при Община Панагюрище, за нея са
заплащани данъци и по отношение както на нея, са се снабдили с нотариален акт
за право на собственост. Ответниците твърдят, че ползването от страна на ищците
на стаи от тяхната пристройка представлява само и единствено търпимо от
ответната страна действие, продиктувано в миналото от желание за създаване на
по-големи удобства на родителите им, които към момента на строителството на
пристройката и надстройката са били собственици на първия етаж от сградата, а
след 1982г. са прехвърлили този етаж на ищците (то това бил само етаж с площ от
80 кв.метра без пристройката, която е собственост на Х. и Д. Ч.), родителите са
останали да живеят при ищците до смъртта си и това е било тяхно изрично
желание. Ответниците твърдят, че не отговаря на истината изразеното в исковата
молба, че стаята от приземния етаж на пристройката е функционално свързана с
избения етаж, тъй като от приложения архитектурен план на сградата и
приложената схема от СГКК се установява, че това не е така. Твърди се, че
направеното в исковата молба тълкуване на декларация за суперфиция от
20.11.1975година е изцяло тенденциозно и
неточно, тъй като в приложения към исковата молба нотариален акт за суперфиция
№116, том І, нот.дело № 249/1976г. обемът на учреденото в полза на ответниците
право на строеж е ясно определен – Х.Ч. да пристрои и надстрои втори жилищен
етаж върху съществуващата жилищна сграда, съгласно приложения към нотариален акт
и одобрен архитектурен проект, като параметрите на учреденото право на
пристрояване и надстрояване са посочени и в строително разрешение №
12/04.05.1976г. на ГНС Панагюрище.
Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията
изложени в исковата молба, в писмения отговор на ответниците и доразвити в хода
на производството, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, поотделно
и в съвкупност, при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
По делото са представени следните писмени
доказателства: Нот.акт за продажба на недвижим имот № 125, том І, нот. дело
№ 485/1960г. по описа на Панагюрския районен съд , проект за пристройка и
надстройка на М. и П. Ч. – 8 листа, декларация рег. № 880/20.11.1975г. по регистъра
за нотариалните заверки на Панагюрския районен съд, строително разрешение №
12/04.05.1976г., строителен протокол №8 за определяне на строителна линия и
ниво от 04.05.1976 година нот. акт за суперфиция №116, том І, нот. дело №
240/1976г., нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №157, том І , нот. дело № 390/1982г., нот. акт
за дарение на недвижим имот №54, том ІІ, нот. дело № 471/1993г. - всички по
описа на Панагюрския районен съд за нотариалните дела; КНА за право на
собственост върху недвижим имот № 165, том І, нот. дело № 137/2010г. по Общия
регистър на Нотариус № 390 – П.К., скица № 15-188066 от 11.06.2014г. и Скица №
9508 от 02.09.2013г. – и двете издадени от СГКК гр. Пазарджик, архитектурен
проект от 1963 година,удостоверение за граждански брак серия В-74
номер 105276, издадено от ГНС Панагюрище на 18.05.1975г., въз основа на Акт за
граждански брак № 41/18.05.1975г.; Декларация по чл.14 от ЗМДТ №
02177/27.03.1998г. -на Х.М.Ч.; Проект за пристройка и надстройка на М. и П. Ч.
– 7 листа; Декларация рег. № 880/20.11.1975г. по регистъра за
нотариалните заверки на Панагюрския районен съд; Строителен протокол № 8 за
определяне на строителна линия и ниво от 04.05.1976г.; Строително разрешение №
12/04.05.1976г.; КНА за право на собственост върху недвижим имот № 165, том І,
нот. дело № 137/2010г. по Общия регистър на Нотариус № 390 – П.К.;
Удостоверение за наследници № 1363/26.09.2014г., издадено от Община Панагюрище
за наследниците на М.Х.Ч.
От представената документация – архитектурен
проект и строителни книжа се установява, че документацията първоначално е
издадена на собствениците на имота, а именно М. и П. Ч. – родители на страните.
Представена е обаче нотариално заверена декларация от 20.11.1975 г., от която
се установява, че родителите на страните са дали съгласие Х.М.Ч. да построи над
съществуващата жилищна постройка надстройка със собствени средства и материали.
По делото са оформени две групи свидетелски
показания, като според свидетелите на ищцовата страна лично ищецът Н.Ч. е карал
тухли и заедно със свой приятел е изграждал процесната постройка. Според
другата група свидетели, строителството е извършено изцяло от ответника Х.М.Ч.
и е било в съответствие с разрешение обем строителство – надстрояване, което са
учредили неговите родители. Като най-безпристрастни, точни, в пълнота с
останалия доказателствен материал съдът приема свидетелските показания на С.Д.Ч.– братовчед на двете страни, който е в
добри отношения и с двете страни. Заявява, че с Н. са освен братовчеди и много
близки приятели и са си правили големи услуги. Установява категорично, че през
1979 -1980 г. Х. започнал да строи, като с разрешението на баща си направил
пристройката и стълбището. Свидетелят установява, че бащата на страните е
казвал, че процесната пристройка е изцяло за Х. и независимо, че временно му е
предоставил ползването, след смъртта му
тя ще остане за Х.. Свидетелят Ч. установява още, че лично е помагал с
труд по време на строежа и е посещавал често имота, с добри впечатления е и от
двете семейства и не знае как се е стигнало до това недоразумение, че част от
етажа на Х. да бъде претендиран от неговия брат. Установява, че Н. един ден решил и избил проход, като по този
начин ограничил достъпа на ответника, но не знае да е имало преди това
прозорец, да е избиван и как са се случили тези неща.
По делото е допусната и изслушана
съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че процесното избено
складово помещение е с площ от 7,66 кв.м., разположено на първо надземно ниво,
представлява част от реализирана пристройка от север и несвързано с други
помещения в сградата и същото е било с начин на достъп от външна входна врата
откъм дворното място. Според заключението на вещото лице, второто процесно
помещение, представляващо кухня с бокс с площ от 7,13 кв.м., разположено на
второ надземно ниво от реализираната пристройка от 3МСЖ е било функционално
свързано с помещението на втори надземен етаж и не е било свързано със
стълбището в западната част на пристройката.
От заключението на вещото лице Г. се установява
още, че според одобрения архитектурен проект, собственикът на трети надземен
или втори жилищен етаж е следвало да има достъп само до избената площ с полезна
площ от 7,66 кв.м., функционално свързано със стълбището и коридора на първо
надземно ниво на пристройката.
Вещото лице е установило, че собственика на трети
надземен етаж – ищецът Н.Ч. според одобрения архитектурен проект е следвало да
има само достъп до избеното помещение с площ от 7,66 кв.м. функционално
свързано със стълбището и коридора на първото надземно ниво от пристройката.
От представеното по делото решение № 62/01.07.2015 година
по гр.д. №339/15г. на ІІ г.о. на ВКС, водено
между страните ищец Н.Ч. и ответник Х.Ч. се установява, от мотивите на
върховните съдии които са приели, че: “ При данните по делото, въззивният съд е
направил необоснован извод относно материално-правната легитимация на ищеца Н.М.Ч.,
като собственик на кухненско помещение/ пристройка на първия етаж/ и тераса,
попадащи под вредното въздействие на незаконосъобразно поставен
електрозахранващ втория жилищен етаж кабел от страна на ответника.
Респективно, според това решение на Върховния касационен
съд е приел, че изграждането на пристройката е в обема на уреденото право на
надстрояване и пристрояване в полза на Х.Ч. (нот.акт 157/82г.), поради което в
качеството си на суперфициарен собственик същия се е снабдил с констативен
нотариален акт № 165/2007 г.
При така приетата фактическа
обстановка от правна страна съдът приема следното:
Съдът намира, че предявеният иск
по чл.124 от ГПК, е допустим, тъй като от
изложените в исковата молба обстоятелства е видно, че е налице правен интерес
за ищците да установят правото си на
собственост. Искът е неоснователен.
От представените писмени доказателства и
гласни такива безспорно се установява, че процесните две постройки са изградени
от ответника Х.М.Ч. и попадат в обема на предоставеното му право на
надстрояване. Такава е била и волята на родителите му. Без правно значение е,
че ищецът Н.Ч. е изградил врата и е започнал ползването на процесното помещение
с площ от 7,13 кв.м., обособено като кухня, тъй като това е станало със
съгласието на ответника и родителите им и изричната уговорка, че това е едно
временно ползване.
Не може да се сподели довода на ищцовата
страна, че придобиването е станало в резултат на добросъвестно владение, тъй
като от данните по делото, а служебно известно е на съда, че между страните в
годините по повод тези две помещения са водени редица производства, включително
и цитираното по-горе решение на ВКС, с
което в мотивите е прието, че собствеността безспорно е на Х.Ч..
Независимо от обстоятелството, че в
исковата молба и оформения петитум ищците не са посочили категорично, че се
считат собственици на процесните две постройки на основание придобивна давност
прави впечатление, че не е посочен и конкретен такъв период. В хода на делото,
при вземане на становища и изграждане на тезата си, процесуалният им
представител е изтъкнал обстоятелството, че страните са собственици именно на
основание придобиване правото на собственост въз основа на упражнявано от тях
владение за периода от 1980 г. до 2010 г. (писмени бележки на адв. К.).
При заявен положителен установителен иск
за собственост, придобит по давност, основателността на претенцията на
владеещия имота несобственик се обуславя от прякото и пълно установяване на
фактите на явно, необезпокоявано и непрекъснато владение, с намерения за своене
в продължение на повече от 10 години. Правото на собственост не се придобива
автоматично, а след надлежно позоваване, било пред съда или нотариуса като
орган с компетентност да констатира настъпили вещно-правни последици в резултат
на комплекс от факти – чл. 79 от ЗС. Когато се касае до владение или държане по
отношение на реална част от чужда вещ, законът не съдържа разпоредба, от която
да следва че владението върху един обект (доколкото реалната част може да се
счита за такъв), може да се счита за трансформирано владение върху друг обект
или че последицата на владението на една вещ, респ. етажа на родителите на
страните може да се трансформира като последица за придобиване на правото на
собственост на друга вещ, респ. пристройката, построена от ответника.
За да бъде уважено зачитането на
давността, тъй като българското законодателство не признава служебното такова,
следваше ищците правомерно и надлежно да упражнят това си право и да посочат
в петитума на исковата молба периода на
владение на имота. Едва тогава съдът можеше да се занимава дали са налице двете
кумулативни предпоставки за уважаване на иска – първо, претендиращият
несобственик да е упражнявал фактическа власт по отношение на имота без
противопоставяне на собственика (каквото тук има налице от страна на Х.Ч.) и от
друга страна – да е демонстрирал по отношение на невладещия собственик
поведение, което сочи че упражнява собственически правомощия в пълен обем и
това да е известно на собственика. Нещо повече, през целия период ответниците Х.
и Д. Ч. са считали, че са собственици, оспорвали са правото на владение и са
заплащали данък за процесните две помещения.
От ответниците е направено възражение,
че двете помещения не представляват самостоятелни обекти на собственост и са
функционално свързани с техния етаж и по архитектурен проект и по
предназначение, поради което не могат да бъдат придобивани по давност. Това възражение
на ответниците съдът счита за основателно, тъй като съобразно ЗКИР самостятелен
обект в сграда е етаж или част от етаж – апартамент, магазин, ателие, гараж и
други, който има самостоятелно функционално предназначение и собствеността
върху него се удостоверява с документ за собственост. Не са самостоятелни
обекти общите части и помещенията в сграда, които представляват тавански,
складови и други помещения, които обслужват самостоятелните обекти в сградата.
Действително практиката на ВКС е в посока, че несамостоятелните обекти, както и
общите части не могат да се придобиват на основание изтекла придобивна давност.
По изложените съображения предявеният
иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Следва да бъдат присъдени на ответниците
сторените от тях разноски, които съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК
от адв. Г.М. са в размер на
Мотивиран от горното Панагюрският Районен съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Н.М.Ч. и М.Д.Ч. ***,
представлявани от адвокат Р.К. срещу
Х.М.Ч. и Д.В.Ч. ***, с който се иска да бъде ПРИЕТО за установено по отношение на ответниците Х.М.Ч. и Д.В.Ч.,че
ищците са собственици на при равни права, върху изба с площ от 7.66
кв.метра, пристроена към приземния етаж и стая с площ от 7.13 кв.метра,
пристроена към първия етаж на масивна двуетажна жилищна сграда с обща площ от
87 кв.метра, построена в поземлен имот с идентификатор *****.***.***, с трайно
предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване - ниско
застрояване, при съседи: имот *****.***.***; имот *****.***.****; имот *****.***.***;
имот *****.***.****; имот *****.***.***и имот *****.***.***,както и да бъде отменен нот.акт № 165, том І, нот.дело
№ 137/2010г. по Общия регистър на Нотариус П.К., в частта, с която ответниците Х.М.Ч.
и Д.В.Ч. са признати за собственици на процесните обекти на собственост, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Н.М.Ч. и М.Д.Ч. ***,
представлявани от адвокат Р.К., общо да
заплатят на Х.М.Ч. и Д.В.Ч. ***, разноски в размер на 355 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия Окръжен съд, с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: